Вече повече от месец общественото мнение в страната се тресе от скандалната сделка за покупката на българските активи на електроразпределителното дружество ЧЕЗ от доскоро никому неизвестната пазарджишка фирма „Инерком”, собственост на Гинка Върбакова. Неизвестните около сделката са много и поради това повечето от коментарите ни са от принципно естество и са предназначени да опровергаят манипулациите на гастролиращите из медиите пазарни фундаменталисти, вкл. извадени от нафталина бивши министри, някои от които подсъдими за безстопанственост.
Твърди се, че това била нормална сделка, засягаща само двете страни, сключена в Чехия по тамошните закони и българската държава нямала нито възможност, нито интерес да се намесва. Предмет на сделката са юридически лица, регистрирани у нас, по нашето законодателство, от които зависи електроснабдяването на 40% от територията на страната, вкл. висшите държавни органи, така че това съвсем не е обикновена сделка между две частни лица, а има пряко отношение към националната ни сигурност и ако е допуснато държавата ни да не може да я контролира, това е или въпиеща некадърност, или откровено национално предателство.
Сделката цяла да се финансира с банкови кредити и цената била двойно по-висока от пазарната стойност. Всеки, който е има и най-бегъл контакт с кредитни институции знае, че фирма със собственост на много по-малка стойност няма как да гарантира получаването на кредити в такъв размер. Отказът на купувача да назове кредитиращите го банки прави очевидно, че той действа за сметка на други лица. Отначало можеше да се счита, че това са наследниците на бившата СИК. ББ трябва да е най-големият глупак (не че бих се заклел, че не е), ако не се възползва от възможността не само да предотврати завинаги сценария за свалянето му от „гадовете” от 2013 г., но и сам да получи в ръцете си лостове за подобно влияние върху евентуално неудобно му бъдещо управление. Впоследствие обаче проучване на разследващия журналист Григор Лилов навежда на това, че финансирането се осигурява от много сериозна криминална структура от Апенините. По информация от медиите правителството на Saxe-Coburg-Gotha е продало трите ЕРП-та за 1,6 млрд. Лесно е да се изчисли, че при 40% дял на ЧЕЗ, цената платена от тях (а всеки знае, че приватизацията у нас е на изключително ниски цени) е приблизително равна на тази, която ще получат сега. За да бъде тази цена два пъти по-висока от реалната, трябва през 14-те години, през които го притежава, ЧЕЗ тотално да е източил ЕРП-то. Това се потвърждава и от информацията на бившия ни посланик в Чехия, че ЧЕЗ не са поддържали мрежата, поради което тя е крайно амортизирана и за да не рухне трябват големи инвестиции, които те не искат да правят, а предпочитат да се освободят от този бизнес. Сега тези инвестиции ще трябва да прави купувачът, респ. перящите пари чрез него.
Нямало нужда държавата да „влиза” в ЕРП-то, защото била „лош стопанин” (любимото заклинание на пазарните талибани), при частния собственик вече нямало спиране на тока, а загубите били намалели от 30 на 10%, държавата имала възможност чрез регулиращите си структури да упражнява контрол върху него, а ако го придобие щяла да наруши европейска директива за либерализация. След като ЧЕЗ е държавно дружество, как може чешката държава да бъде „добър стопанин”, а българската да е лош? Очевидно това се дължи на практиката да се назначават за „мениджъри” и членове на директорски бордове „калинки”, източващи съответното предприятие в полза на назначилата ги партия – нали никой не знае колко време ще е на власт! Лош стопанин е буржоазната държава, защото с обществени средства създава „бизнес”, който след това предоставя за експлоатация, респ. печелене на частници, а когато те изпаднат в затруднение, отново тя се притича на помощ да „национализира” загубите им! В миналото спирането на тока се дължеше на голямото потребление на промишлеността и необходимостта от износ на ток за набавяне на конвертируема валута в условията на студената война и „катастройката” на Горбачов. Сравнително по-рядкото спиране на тока сега се дължи преди всичко на намалялото потребление в следствие на унищожаването на родната промишленост и драстичното намаляване на населението. Наистина, известна роля имат и по-икономичните съвременни електроуреди. „Доброто управление” на частните ЕРП-та се изразява в съкращаването на персонала и инвестициите за поддръжката на мрежата, което води до много по-бавното отстраняване на авариите и по-ниско напрежение на тока. Най-голямата инвестиция на ЧЕЗ беше подмяната на електромерите с такива, които не са сертифицирани метрологично, така че да могат да се манипулират показанията. Така се отчита „намаление на загубите” по мрежата, които всъщност се начисляват и се плащат от потребителите. Как евродиректива позволява на Чехия да притежава ЕРП в чужда държава, а не позволява същото на България на собствената й територия?!? Не е ли това двоен стандарт. Очевидно е, че енергетиката (както и цялата икономика) може да се управлява много по-ефективно при държавна собственост. Нали сега имаме министерство на енергетиката, НЕК, БЕХ, ЕСО, ЕРП-та, (Д)КЕВР и какво ли още не с огромна администрация – непроизводителна но затова пък високо платена, а финансовите загуби в енергетиката продължават да растат.
Потребителите нямало да почувстват смяната на собственика като цени и качество на „услугата”. Освен съкращенията, които всеки нов собственик прави, вероятно много опитни професионалисти няма да понесат унижението да бъдат подчинени и да приемат заповеди от лице като новия собственик и ще предпочетат да сменят работното си място, което неминуемо ще се отрази отрицателно на функционирането на ЕРП-то. Официалните финансови отчети на ЧЕЗ сочат годишни печалби от 40-60 млн. годишно. Според финансисти това е недостатъчно за изплащане на кредита за придобиване на дружеството. При задължителните значителни инвестиции рязкото увеличение на цената на тока става неизбежно. В противен случай разходите трябва да са за сметка на реалните нови собственици, което естествено не е целта на покупката им, или следва неминуем крах на системата, която ще трябва да се възстанови пак за сметка на потребителите.
Показателно за „ползите” от дейността на ЧЕЗ е приватизацията и ликвидирането на ТЕЦ „Варна”, чието възстановяване сега ще ни струва скъпо. Освен официалните печалби на ЧЕЗ, КЕВР е установила множество практики на източване и прикриване на печалба чрез аутсорсинг на дейности и възлагане на поръчки на свързани фирми. По данни на военния министър по този начин ЧЕЗ е изнасяла по 100 млн. годишно. За целия срок от приватизацията това прави близо 1,5 млрд., което е много повече от цената на придобиване. Стойността на установените от КЕВР нарушения за трите ЕРП-та е 1,8 млрд. лв., но „безпристрастният” български съд отмени наложените им глоби. Но явно и тези печалби не са им достатъчни, защото и трите ЕРП-та са завели арбитражни дела в Ню Йорк с претенции по 500 млн. евро всяко, че нашето законодателство им пречело да печелят колкото искат. Имайки предвид, че арбитражите по принцип решават делата в полза на корпорациите против държавите, познайте как ще ни се отразят присъдите да платим 1,5 млрд. евро! От чешките медии стана известно, че договорът за продажба на ЧЕЗ задължава купувача да му съдейства в арбитражното дело. Какво друго е това, ако не национално предателство? Ето това е ползата от „чуждестранните инвеститори”! Никой инвеститор не идва тук заради милите ни очи, а за да печели от нас повече, отколкото в собствената си страна. Затова е задължително (дори при сегашните капиталистически отношения) ако по някакви – технологични, пазарни, социални или др. причини в страната се допусне „чуждестранен инвеститор”, той да оперира чрез смесено дружество, в което държавата си запазва най-малко 51%.
Имайки предвид, че с продажбата на активите си на фирма нямаща никакъв капацитет да управлява дейността на ЕРП-то, ЧЕЗ поставя на явен риск електроснабдяването на голяма част от страната, което безспорно застрашава националната сигурност, КЕВР не само има право, а е задължена незабавно да отнеме лиценза на ЧЕЗ, процедурата за което започна преди години, но е замразена. Това би позволило придобиването му при много по-нормални условия, но при сегашното колониално компрадорско управление това със сигурност няма да стане.
И накрая, но не по значение – с какво Гинка Върбакова е по-лоша от десетките и стотици приватизатори, с подобен на нейния бекграунд, които унищожиха българската промишленост и изхвърлиха на улицата без препитание хиляди работници. Обективният отговор е, че разликата е само в това, че зад Гинка открито не застава никоя от овластените политически сили. Така че възмущението, надигнало се срещу Гинка с пълно основание следва да бъде насочено срещу всички тях и обществената система, която олицетворяват.
Спас Спасов
