
От публикация в голям национален седмичник с изумление научихме за „откритието” на някаква „изследователка”, че убийството на децата от Ястребино от фашистите било „комунистическа мистификация” изфабрикувана след 1944 г. и че децата всъщност били убити от партизаните. Цинизмът и наглостта на тази измислица (това не е дори фалшификация) са толкова очевидни, че дори не заслужават да бъдат опровергавани.
Нека обаче да видим как сегашните „демократи” са се борили с „комунистическата тирания” преди 1989 г. Пред очите ми е публикация от 1973 г., посветена на „ранната септемврийска проза”, от изтъкнатата „демократка” Елка Константинова – „демократичен” министър на културата след 1990 г., чийто син по време на министерстването й беше собственик на порнографско издателство. Поради обемността на текста ще приведа само подбрани цитати от него:
„Първият въоръжен протест и отпор на българските работници и селяни срещу световния фашизъм…”
„Септемврийското въстание от 1923 година създаде антифашистката българска белетристика…”
„Но те видяха с очите си кланетата и ужасите на белите септемврийски нощи, душите им се преродиха от разтърсващи трагични преживявания… Те осъзнаха истинските размери на класовата жестокост … бяха вцепенени и потресени от невероятните, фантастичните размери на жестокостта и садизма.”
„… на пожарищата и безчинствата … на невинно пролятата народна кръв.”
„… възкръсва ужасът и трагедията на погрома. Запалените села, кървавите реки, безутешният плач на майките по скъпите септемврийски жертви…”
„…най-силен и ярък израз на огнения протест … срещу фашистките палачи, най-потресающ обществен и човешки документ на народното страдание…”
„Жертвите на бушуващата зловеща контрареволюция…”
„Кървавият погром сякаш разкъсва душата му, удавена в „кървава болка”.”
„В този апокалиптичен свят на злодейства и садизъм…”
„… са изпълнени с мъка и ужас; скръбта по убитите въстаници залива и потиска останалите чувства… Безутешната скръб …”
„… стон по злодейски прекършената младост, кървавите спомени раждат болката и скръбта…”
„… възпроизвеждане на жестоката реалност …”
„… носители на революционните идеи на времето, борци за социално равенство и за възтържествуване на доброто.”
„… и страданието и надеждите на народа; и покрусата от погрома, и вярата в идния ден.”
„… героите комунисти, загинали във въстанието са родени от нравствените повели на живота, че фашистките злодейства предизвикват не само с безмерна мъка и страдание, но и нова съпротива, нов устрем за продължаване на революцията.”
„… коренното преобразяване на човека – свидетел на народния подвиг и на народното страдание.”
„Престъпленията на фашистките палачи са разкрити пряко … зверското убийство…Зверствата и свирепата кръвожадност на народните убийци… Трагичните ситуации, покъртителното страдание на останалите живи въстаници…”
„… пожарите и ужасите на белите септемврийски нощи…”
„… възкръсва величественият окървавен лик на България и героико-страдалческият ореол на българският трудов народ.”
„… кръщение с невинно пролятата народна кръв … откритото антифашистко изкуство.”
До този огнен патос изобщо не могат да се домогнат жалките опити на съидейниците на пребоядисалата се след контрареволюцията „демократка” да изопачат истината и да обърнат действителността на 180 градуса. Така те отричат изобщо съществуването на фашизъм в България, а го наричат „законна демократична власт” под която държавата „процъфтявала”, а народът „благоденствал”. След като не е имало фашизъм, естествено не е имало и антифашисти, а в кривото огледало на „демократите” това са били „терористи, агенти на чужда държава и национални предатели”, срещу които властта не е вършила зверства, а едва ли не е била длъжна да обезврежда. Всички тези изопачения доказват, че днешната „демокрация” е съвременното лице на фашизма.
Виждаме и колко яростно са се „съпротивлявали” „демократите” на „комунистическата тирания” преди контрареволюционното предателство на ревизионистичната номенклатура. Няма никакво съмнение, че след неизбежната победа на новата социалистическа революция много от идейните колеги на днешната „изследователка”, скалъпила чудовищната лъжа за съдбата на децата от Ястребино, отново ще се изметнат „като фурнаджийска лопата”, за да си осигурят удобно и комфортно съществуване.
Дали ще има тогава кой да повярва в искреността им?!?
Спас Спасов