1.IV.1925 г – 21.X.2009 г
Другарят Владимир Асенов Спасов е роден на 1 април 1925 година в гр. Благоевград. Израснал в бедно семейство, още от детските си години изтърпява несгодите на капиталистическата действителност. Приет е за член на БРП от легендарните и незабравими ръководители на партията и НОВА Йорданка Чанкова и Владо Тричков. Участва в бойна младежка група към Босилеградския партизански отряд, по-късно става един от ръководителите му. Заедно с отряда си влиза в състава на легендарната Трънска дивизия под ръководството на Славчо Трънски, допринесла много за освобождението на България от игото на германския и българския фашизъм. След освобождението е доброволец в новосъздадената БНА, влизаща в състава на Трети Украински фронт под общото ръководство на маршал Толбухин. След окончателната победа над фашизма той се завръща от фронта и завършва българска филология и става учител. Но и след това, той не търси материални облаги от заслугите си към партията и народа. Посвещава силите си на тайните борби на нашата партия срещу титoвия опортюнизъм и кралския гръцки фашизъм под непосредственото ръководство на Вълко Червенков. От тогава до сетният си дъх, въпреки изпитанията на времето, той остана верен на линията на партията начертана от неговия боен другар. Опълчва се срещу ревизионистичния курс на Тодор Живков. Той, със своите последователи, не позволи да бъде разрушена партията. Другарят Спасов беше главен организатор на възстановяването на БКП. След предприетите атаки, от страна на враговете на партията и социализма, следеше за опазването на авторитета и́, критикуваше и разобличаваше необоснованото, и вредно за единството на комунистическото движение роене на БКП-та (по нареждане на определени кръгове и техните представители в БСП). Настояваше, че единственият начин за премахването на противоречията между комунистите е марксистко-ленинската идеология, а не меркантилните виждания на този, или онзи индивид, независимо от това – за кого се смята; от това какво представляват основните документи на партията (болшевишки, или социалдемократически – т.е. дребнобуржоазни). Той, като истински комунист, беше винаги отворен към критиката и владееше самокритиката, като инструменти за поправяне на недостатъците в работата.
На 21 октомври 2009 година, в резултат на неизлечимо заболяване, умира в гр. София, погребан е в гробището на село Голям Върбовник – Кюстендилско.
Неговото твърдо и неуклонно поведение завинаги ще остане като пример за подрастващите комунисти.
Комунистическа правда
