Повече от 30 години, българските десни, капиталистически партии, в това число и „лявата“ БСП убеждават българския народ, че влизането на България в Европейския съюз ще донесе безкрайни ползи, блага и евроатлантически ценности, които все още никой не е формулирал. И така влизането в ЕС донесе на РБ, капиталистически производствени и обществени отношения, господство на естествената свобода, разрушена икономика и селско стопанство, бездуховност, а на западните държави донесе на тепсия българския пазар, макар и не много голям и около два милиона млади работници, икономически имигранти.
Още през 1915г. Ленин пише своя текст „Лозунгът за съединени европейски щати“, където прави следния извод: „От гледна точка на икономическите условия на империализма, тоест на износа на капитал и на подялбата на света от „напредналите“ и „цивилизовани“ колониални държави, Съединените европейски щати са или невъзможни, или реакционни.“ И още:
„Съединените европейски щати при капитализма се равняват на съглашeние за дележ на колониите. Но при капитализма е невъзможна друга основа, друг принцип на дележ освен силата. … За да се провери действителната сила на капиталистическата държава, няма и не може да има друго средство освен войната. … При капитализма са невъзможни други средства за възстановяване от време на време на нарушеното равновесие освен кризите в индустрията, войните в политиката.
Сякаш Ленин е писал за февруари 2025г.
САЩ вкараха ЕС в икономическа криза, а заедно провокираха и започнаха война с Руската федерация на територията на Украйна. И за да стане окончателно ясно, за какво иде реч, Англия била сключила договор за украинските черноморски пристанища, а пък САЩ поискаха украинските полезни изкопаеми като компенсация за оказаната военна и финансова „помощ“, с помощта на която загинаха стотици хиляди украински граждани.
Водещите държави в ЕС се разкашляха и не са в добро здраве, а РБ е просната по гръб така, както след първата и втората световни войни, бидейки „вързана“ за европейския двигател Германия.
Европейската централна банка вече втора година била на загуба с няколко милиарда евро, Германската централна банка била на загуба. ЕЦБ бидейки на загуба обмисляла план за помощ на фалирала Франция.
При всичко това, Бойко Борисов и неговото и на Делян Пеевски правителство, се натискат, бързат да ни вкарат в клуба на фалиралите „богати“ европейски страни. Борисов гледайки изключително умно, обяснява на болшинството български граждани, които са против, как трябва да въведем еврото защото някой бил поел такова задължение, вкарвайки РБ в ЕС без да пита народа.
Много е вероятно Борисов, Хампарцумян, Дацов, а и не само те да не са чели Жан Жак Русо. В своя труд „За обществения договор“ Русо твърди:
„Носителите на изпълнителната власт не са господари на народа, а негови чиновници. За тях не става въпрос да договарят, а да се подчиняват….те само изпълняват своя граждански дълг без да имат право да преговарят за условията.
Няма основен закон в държавата, който да не може да се отмени, дори и Обществения договор, защото, ако всички граждани се съберат за да скъсат този договор по общо съгласие, никой не може да се съмнява, че той е бил законно скъсан.
Волята на всички членове на държавата представлява ОБЩАТА ВОЛЯ. Когато се предложи някой закон в народното събрание, това което се иска от присъстващите не е да кажат дали те лично одобряват дадено предложение или го отхвърлят, а дали то е съобразено или не с общата воля, която е и тяхна воля.“
Правда и истина-ето първите длъжности на човека. Наруши ли този ред, като изхожда от лични съображения, човек всякога си навлича отговорност.
Всяка длъжност в държавната йерархия е длъжност на функционер на държавата, тоест даден конкретен индивид не може да упражнява лична власт, което би било узурпация, подлежаща на справедливо наказание.
Упражняването на политическата власт е отиване отвъд експертното знание, което е политическото изкуство. Дейността на експертите не може да се смята за политическа. Политическият деец преценява кое експертно становище, доколко и дали изобщо да вземе под внимание. Той е този който трябва, който е длъжен да оцени, дали и доколко експертното мнение ще доведе оптимално до постигане на общественото благо.
В „Граници на политиката“, Георги Фотев споделя още:
„Проблема за общата воля е централен и ключов в теорията на политиката. Общата воля е над индивидуална и заедно с това е постоянна, неотчуждаема и неделима. За да бъде волята обща, не винаги е необходимо тя да бъде единодушна, но всички гласове трябва да влизат в сметките ѝ.“
Нещо което днешните десни господстващи партии явно не разбират, или умишлено игнорират, като цинично похитиха заедно с Конституционния съд референдума по повод приемане на еврото.
Да се позовем отново на Георги Фотев:
„При референдумът думата на мнозинството става и остава безапелационна, гласовете на малцинството се свеждат до нула. Завършеността на референдума извиква респекта към народа като суверен. Референдумната демокрация претендира да дава радикални решения. Така се избягва принципно подмяната на общата воля от частни воли“.
В днешното българско общество, в политиката на днешните управляващи партии, господстват частните воли на капитала над общата воля на народа.
Ето защо народа, голямата част от него има право на гражданско неподчинение.
Пак Георги Фотев:
„Гражданското неподчинение е резултат от убеждението на значителен брой граждани че властите не чуват тежненията на тези граждани и техните действия не отговарят на основателните очаквания на хората. Гражданското неподчинение е политически акт не само в смисъл, че е насочено към мнозинството имащо политическата власт, но също и защото е акт, воден и оправдан от политически принципи, от принципа на справедливостта“.
На 14 юли 1789 година избухва Великата френска революция. На 28 юли 1794 с екзекуцията на ръководителите на революцията се слага край на революцията и „…настъпиха трезвите, прозаични делници на буржоазното господство. Тезисът на Робеспиер за почетната бедност стана мишена за подигравки. Почетно беше само богатството. Шапки долу пред златото!“
Пет години по-късно, през 1799г.Балзак пише:
„Декретите на Републиката вече не се основаваха на идеи с велика морална сила, на патриотизъм или терор, които някога караха хората да ги изпълняват. … Пружината на революцията бе отслабнала в неумелите ръце и законите, вместо да подчиняват на себе си обстоятелствата, се приспособяваха към тях.“
Алберт Манфред в своята книга „Наполеон Бонапарт“ прави още следният извод:
„Режимът на Директорията се задържаше само благодарение на противоконституционните насилия, въведени в системата. …Директорията представляваше не интересите на страната, а интересите на кликата, тя спасяваше не страната, а себе си.“
„Тежко! Тежко на оная страна, която всеки ден спасяват!-възкликваше мадам дьо Стал.“
Колко вярно и за състоянието на Република България след 35 години капиталистическо, буржоазно господство!!!!04.03.2025г. ППО на БКП гр. Варна – Николай Петков
