МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Деветосептемврийското въстание е началото на изграждането на народната демокрация.
На Девети септември работническата класа и нейният авангард не взимат отведнъж всички управленски позиции в държавата и стопанството. Утвърждаването на решаващите позиции управляващи позиции се извършва последователно в хода на революцията, в борба с капиталистическата буржоазия, с нейната агентура, с натиска на чуждите империалисти. Тази възможност става възможна за работническата класа и Комунистическата партия в България благодарение на освободителната мисия на Съветската армия, нейното присъствие в страната. Съветската армия, нейното присъствие в страната спасява държавата от империалистическа окупация, избавя я от интервенция и гражданска война.
Комунистическите министри са в явно малцинство по време на първото правителство. В него взимат участие буржоазни елементи като Никола Петков и други такива. Голяма част от средствата за производство в промишлеността все още са притежание на капиталистическата буржоазия. Но и при тези условия началото на народнодемократическата власт, като власт на работническата класа в съюз с трудещите се селяни започва от Деветосептемврийското народно въстание.
За съдбата на страната важен факт е, че работническата класа и нейният авангард – Комунистическата партия, имат ръководна роля в Отечествения фронт. И макар комунистите да са малцинство в първото правителство, всъщност те са решаваща сила в народа и в Отечествения фронт. На практика властта се намира в ръцете на комитетите на Отечествения фронт по места, а в тях главна роля играят комунистите. Само комунистите по това време са могли да организират решаването на основната задача – сломяването на съборената монархо-фашистка клика, да осигурят вътрешния ред, преобразуването на армията и нейното участие в Отечествената война. Вътрешното министерство и създаването на помощник-командирския състав в армията е поето от комунистите.
В продължение на три години след Деветосептемврийското въстание се решават предимно демократични, антиимпериалистически задачи – разгромяване на фашистките сили, ликвидиране на империалистическата зависимост на страната, наказване на виновниците за разбойническия съюз с хитлеристите, осигуряване на демократични права на трудещите се, организиране на Отечествената война против хитлеристка Германия, възстановяване на народното стопанство.
Ударът срещу фашизма, империалистическата зависимост и нейното ликвидиране, става начало срещу буржоазната уредба в България, това довежда до излизане от рамките на буржоазната демокрация и открива пътя за изграждане социалистическа държава. Деветосептемврийската народнодемократична революция, в която работническата класа в съюз с трудовите селяни, утвърждава властта ѝ, установява се съчетание на националноосвободителната война против хитлеристка зависимост, против фашизма с борбата на трудещите се против капиталистическото робство.
Но старата буржоазна машина все още не е разбита, разбиването заема продължително време.
През първия етап от развитието на народната демокрация в революцията са разрешени и редица задачи от антикапиталистически характер, които са предпоставка за решителния удар срещу капитализма. Въведени са: работнически контрол в промишлеността, държавен регламент в условията за производство и разпределението на суровините, на горивото, ценовата политика на Правителството, еднократния данък върху военновременните печалби, конфискацията на придобитите чрез спекула и по незаконен начин след 1януари 1935 година имущества, въвеждане на прогресивно-подоходната система на данъците, въвеждане на държавен монопол върху застраховането, върху тютюна, върху спирта, принудително изкупуване на важни за народното стопанство предприятия, въвеждане на държавен контрол върху частните фирми във външната търговия и изграждането на предприятия за внос и износ с активното участие на държавата, обхващане на вътрешната търговия на едро, изработване, приемане и начало за осъществяване на двегодишния народностопански план, закон за трудовата поземлена собственост, който засяга големите кулашки земевладения над 200 декара, а в Добруджа над 300 декара, изкупуване на едрия селскостопански инвентар.
Нелишената още от своята икономическа база капиталистическа буржоазия, свързана с международния капитал, пречи на правителствената политика, мъчи се да вреди и саботира в производството и обмяната чрез агентурата си в Отечествения фронт, в лицето на десните елементи. Тя се опитва да се бори против ръководната роля на Комунистическата партия, да разстройва стопанския живот на страната, да пречи на правителствените мерки, да отслабва Отечествения фронт, да подготвя реставрация.
През този период Комунистическата партия и Отечествения фронт, под ръководството на Георги Димитров, проявяват необходимата бдителност, голяма маневреност и решимост.
В жестока борба Отечественият фронт под ръководството на Българската комунистическа партия, разгромява вражеската опозиция на Никола Петков и Коста Лулчев – агентура на империалистите. Изолираните от народа опозиционни щабове, направлявани от вън от империалистическите им господари, устройват съзаклятия и заговори за насилствено събаряне на народната власт. Но тя се разправя с тях.
В гласувалите за Велико народно събрание Отечественият фронт получава 70% от гласовете, а Комунистическата партия повече от половината от гласовете на гласувалите. Отстоява се националната независимост на страната и се обявява Народна република България.
Вторият етап от народната демокрация у нас започва от Петия конгрес на Българската комунистическа партия, на който се изработва програма за социалистическото преустройство на страната. Основните моменти в развитието на втория етап се съдържат в Политическия отчет на ЦК на Партията, изнесен от Георги Димитров пред конгреса, в доклада за марксистко-ленинската просвета и борбата на идеологическия фронт, изнесен от Вълко Червенков, в решенията на конгреса по двата доклада, както и в приетия от конгреса петгодишен народностопански план. Тези исторически партийни документи стават основни директиви за работата на народното правителство, на държавните, стопанските, обществено-политическите и културни обществени ръководни структури.
Вторият етап от развитието на народната демокрация организира бурен подем в народното стопанство и култура, с цел превръщането на нашата страна от аграрна в индустриална, с укрепването на съюза между работническата класа и трудовите селяни, с волята си да бъде в авангарда на мира, демокрацията и социализма на Балканите.
Благодарение на братската помощ на Съветския Съюз са пуснати в експлоатация стотици нови заводи, фабрики, електроцентрали, мини и други предприятия, построени по съветското строителство и техника. Над 60% от обработваемата земя е кооперирана в ТКЗС, които разполагат с голям парк съветски трактори и комбайни и машини родно производство от нашите заводи. Ликвидира се безработицата, нараства благосъстоянието на трудещите се. Започва изграждането на нови големи заводи на тежката промишленост, между които и металургичният завод „Ленин“. Първата петилетка е изпълнена предсрочно за четири години.
Защо пиша тези известни истини от нашата история? Защото те са известни на моето поколение и при това не на всички. Защото това не е известно на младото поколение. Защото това е безценен опит за него, скрито в прашните стари комунистически книжки. Защото неоколониалното робство на американския и европейския фашизъм, непременно ще доведе работниците, селяните и народната интелигенция до социалистическа революция. Няма да се уморя да казвам, че социалистическата революция е обективен процес, т.е. не зависи нито от моето, нито на който и да е мнение. Мнението и действията на експлоататорските класи може само да го забави.
