Както и преди, страната ни и сега трябва да води военни действия, за да се защити от външните врагове. Важно е да се разбере дали има разлика между военните действия, които се провеждат днес, и тези, които са се случили по-рано? Винаги ли е необходимо да защитаваш страната си и да предотвратяваш нейното унищожение? Било то с монархическа, буржоазна или социалистическа държавна система.
По време на СВО – специалната военна операция в Украйна, у нас има хора, които не разбират напълно какво се случва. Също така някои журналисти, купени от западните капиталисти; или тези, които не са запознати с марксизма-ленинизма, науката за класовото общество, и други „обществени фигури“ с либерална ориентация. Те обвиняват Русия в агресия и дори пожелават поражението на Русия.
Но има и „левичари“, които използват в разсъжденията си фалшива аналогия с Първата световна империалистическа война. Такива псевдомарксисти желаят поражение на всички участници в СВО – „чумата и на двата ви дома!“
И двата типа не искат да мислят за факта, че ако искате поражение за вашата страна, а не само за нейната управляваща класа в лицето на буржоазията или царската монархия, както учи В. И. Ленин, тогава неизбежно ще последва потисничеството и ограбването на работническата класа на победената страна. Да не говорим за ужасите на една страна, която губи война за своите работници и селяни. В резултат на приноса и действията на победителите: „горко на победените!“
След което страната ще се окаже в по-лоша икономическа ситуация от преди. Но социалните отношения са надстройка над икономическата база, според Маркс.
Разрушаването на икономическата структура на страната ще доведе до упадък на индустрията и разпадане на синдикатите на работниците. Което от своя страна ще доведе до упадък и разединение в работническото движение, което е в основата на класовата борба.
В И Ленин, водачът на Великата октомврийска социалистическа революция, говори за поражение във войната за временното правителство, а не за страната. И за съжаление не всеки е схванал тази диалектическа тънкост.
Дори по време на Първата световна война Руската империя, макар и с големи трудности, не позволява страната да бъде победена. Да, тя загуби потиснатите територии и отчасти своите, славянски, но не загуби войната. И след Октомврийската революция Руската социалистическа република беше принудена да сключи „срамен“ мир, както каза Владимир Илич, но все пак мир. Вече в новото държавно устройство. И тогава, след Ноемврийската революция от 1918 г. в Германия, Съветска Русия успя да се оттегли от този договор.
Нашата страна се спаси от пълно унищожение от външните врагове и другите нещастия, които щяха да бъдат толкова значими, колкото тези на победена Германия. След това последва гражданската война, разгърната от бившите буржоа и белогвардейци в Съветска Русия с помощта на чужди интервенти, в резултат на неразрешимите исторически противоречия по онова време.
Така че правилно ли е да се противопоставите на военното поражение на страната си от външни врагове, както при Александър Невски от немските рицари от Ливонския орден, при Дмитрий Донской от Златната орда, както в Кримската война от агресията на буржоазните и монархическите държави, и сега, когато американският империализъм насажда фашизъм във външната си политика в Украйна? – Да! Борбата с външните врагове е правилно и необходимо нещо!
Само чрез укрепване и развитие, а не чрез разрушаване на нейната икономическа основа, само чрез обединяване на работниците в съвети, може да се стигне до диктатурата на пролетариата – целта на социалистическата революция и пътят към изграждането на справедливо комунистическо общество.
И е трагична грешка да се желае военно поражение на собствената страна, за чийто народ Ленин пише толкова възхитено в статията си „За националната гордост на великите руснаци“ през 1914 г.
Артьом Карапетян, член на Работническата партия на Русия- превод Милчо Александров
