Когато работническата класа е единна, има ясно класово съзнание и своя пролетарска комунистическа партия, тя смело и твърдо се бори за своя основен интерес – за социалистическата революция. Тогава именно тя – революционната работническа класа – е главното действащо лице на социалната сцена и неговата борба определя целия живот на обществото.
На този фон — на фона на широката и мощна борба на пролетариата за социализъм — борбата на всички останали социални групи с основание изглежда дребнава.
Борбата на либералната буржоазия в такива моменти изглежда особено незначителна, тривиална и дори абсурдна. Когато социалната интуиция е добре развита, по-голямата част от населението лесно разбира, че всички тези екстравагантни и шокиращи лудости, които либералите наричат „борба за права и свободи“, са породени от хипертрофирания индивидуализъм на буржоазната интелигенция. Пролетариатът в моментите на своята активност има добро разбиране за социалната механика. Той разбира: това не са неговите приятели и не неговата борба. Напротив, неговите врагове се опитват да го подведат, да заменят пролетарската борба за революционно преустройство на обществото с буржоазната борба за либерални свободи.
Когато работническата класа е отслабена, няма ясно класово съзнание и своя класова партия и поради това не е способна за борба, тогава нещата се случват по друг начин. Пролетариатът е пасивен, той само набира сила, само се готви да създаде своя партия, но партиите на буржоазията са точно за това. Те излизат на преден план и превземат политическата сцена. Тяхната дейност, която никой не би забелязал, ако работническата класа се бори активно, сега е превзела и смущава цялото общество.
Това е, което се случва в света днес. Поради слабостта на работническото движение обществената сцена е завладяна от либерално-буржоазни политически групи. И тяхната политика – борбата за либерални свободи – излезе на преден план, измествайки борбата на пролетариата за неговото освобождение. Работническата класа е неактивна, а либералната тълпа има свобода на действие.
Затова сега са толкова шумни и натрапчиви всякакви борци за легитимиране и признаване за норма на всевъзможни извращения. Няма нужда да говорим за защитата на хомосексуалистите и еднополовите бракове; тази тема гърми по целия свят. Правят се опити за легализиране на кръвосмешението. Вече се говори не само за ранно сексуално възпитание на децата, но и за събуждане на чувственост у тях от най-ранна възраст, т.е., по същество, подготовката на децата като плячка за педофилите.
И всичко това, както обикновено, под знамето на защита правата и свободите на личността. Международната правозащитна организация Амнести Интернационал наскоро издигна същото знаме, призовавайки за легализиране на проституцията.
Тези „правозащитници“ смятат забраната за продажба и покупка на сексуални услуги за нарушение на човешките права. Те сравняват проститутките с миньори и домашни работници, като твърдят, че „когато става дума за купуване и продаване на секс, хората трябва да имат правото да го правят без намеса на правителството“. Amnesty International излезе с идеята да се застъпи за „свобода на събранията“ на проститутките и прекратяване на преследването на техните клиенти, което наскоро беше въведено в няколко (предимно скандинавски) страни. „Криминализирането на доброволния секс, независимо дали срещу финансова компенсация или не, застрашава правата на здравеопазване, недискриминация, равенство, личен живот и сигурност на личността“, а законите, забраняващи проституцията, нарушават „правото на свободен избор на професия“, казват тези „правозащитници“, които по някаква причина са много по-загрижени за проститутките, отколкото за десетките безработни и бездомни хора.
Ако комунистите се борят да унищожат обществото, което поражда проституцията, да унищожат условията, които принуждават жените да продават телата си, то либералите се борят да легализират търговията с женски тела и по този начин да легализират постоянното унижение на жените в съвременното общество. Комунистите искат напълно да освободят жените от моралното и физическо робство, каквото е проституцията, докато либералите се стремят да обявят това робство като нещо нормално и естествено, да го увековечат.
Тази политика на либералите убива два заека с един удар. Първо: ако проституцията бъде легализирана, тя ще бъде изключително печеливша за тези, които правят бизнес от нея: трафиканти на хора и собственици на публични домове. И те, разбира се, също са част от буржоазията.
И второ, най-важното е, че цялата описана по-горе „борба“ занимава мислите на обществото, вълнува го, разцепва го на лагери и по този начин отвлича вниманието от единствено важното за общественото преустройство и единственото опасно за буржоазията – от пролетарската борба за социализъм. Превръщането на либералните свободи в централен социален проблем е в полза на управляващата класа. Нека бушуват страстите около правата на „сексуалните малцинства“, нека буржоазните фигури от консервативния и либералния лагер да чупят копия по това, докато работническата класа остава объркана и апатична, гледайки този фарс отстрани с отвращение и недоумение. Проституцията за лице, което има марксистко мислене и е в състояние да види същността на социалните явления, това просто се набива на очи.
Привържениците на законната проституция твърдят, че жената има право да продаде тялото си, ако иска, и да ѝ се забрани да го прави означава нарушаване на нейните права. Но знаем много добре, че продажбата на тялото на жената не е неин свободен избор, а ѝ е наложен икономически. Към това я тласкат условията на живот в буржоазното общество. Следователно това не е право, а безнадеждност. Помислете за чудовищното лицемерие да принудите човек да направи нещо, без да му оставите друг избор, а след това да декларирате, че човекът го е избрал по собствена воля, защото има право да го направи! Тогава обявете безнадеждността за право!
Това е същото като да изисквате: на човек да му се даде право да умре от глад, ако няма пари за храна, или му се даде право да умре под ограда, ако няма жилище, или да му се даде право да умре без лечение, ако не може да плати на лекаря!
Все едно да завлечеш човек до ръба на пропаст, да го бутнеш там и да кажеш, ако искаш да скочиш, няма да те спрем, имаш пълно право на това!
С една дума, да се каже, че една жена има право да се продаде, когато просто е принудена да го направи, тъй като нейната работна сила не е търсена иначе в това варварско капиталистическо общество, е върхът на низостта на целия буржоазен морал, който в този конкретен пример ясно показва цялата си мизантропска същност.
Лицемерието на буржоазията е добре известно. В случая с либералните правозащитници от Амнести Интернешънъл, това бие всички рекорди.
Тези „защитници“ на гражданските права лукаво представят въпроса така, сякаш проституцията, „купуването и продаването на секс“, не се различава от купуването и продажбата, да речем, на хляб или дрехи. И дават следните аргументи: няма значение дали се продава хляб или интимни услуги, и тук, и там има продавач и купувач, има стока, която се продава, и тук, и там покупко-продажбата се извършва „на доброволни начала“.
Но ние не стоим на позицията на либералната интелигенция, защитаваща буржоазния начин на живот и проповядваща буржоазен порочен морал, и затова няма нужда да лицемерим и да си затваряме очите за очевидни неща. Знаем, че не е едно и също да стоиш зад щанда и да продаваш хляб или да влезеш в близки отношения с „купувач” срещу заплащане. Човекът не е нито дънер, нито машина. Интимната сфера заема много специално място в неговите преживявания. Жена, която влиза в интимна връзка не по собствено желание, а по принуда (а покупко-продажбата на тяло е именно икономическа принуда!), не може да не изпита чувство на унижение, при това колосално. Тя не може да не почувства, че в случая тя не е човек, не индивид със собствени желания и преживявания, а по-скоро стока, нещо, което е използвано и изхвърлено, без да се съобразява с нейните интереси и желания. Ако човешкото ѝ достойнство е живо в нея, тогава тя не може да не страда от положението си. Ако чувствата ѝ са се притъпили до такава степен, че тя вече възприема това като нещо нормално, това е именно пълното падение и деградация на човешката личност. Ако човек се съгласи да бъде вещ, стока, тогава той се отказва от всяко човешко достойнство.
Правозащитниците, които защитават „правото“ на една жена да се продава, всъщност защитават правото да я унижават. Докато се борят за нейната свобода, те всъщност се борят за нейното робство, страдание и деградация. Тези техни действия не са в интерес на жените, а в интерес на тези, които малтретират и потискат жените. Точно правата на потисниците и съвременните робовладелци защитават подобни правозащитници.
Същата поредица от явления включва борбата за правата на хомосексуалистите и за ранното сексуално възпитание на децата. И тук пряката икономическа изгода за господстващата класа на буржоазията е най-ясно и ярко видима. Легализирането и широкото разпространение на хомосексуализма и сексуалното образование ще позволи на собствениците на публични домове да експлоатират не само жени и мъже, но дори и деца! Именно на тази цел служи ранното сексуално възпитание, активно прилагано и в Русия, което неминуемо ще бъде последвано от легализирането на педофилията, което ще даде възможност на буржоазията да постави на конвейер обучението на деца за забавление на богати педофили, създавайки легални публични домове с непълнолетни проститутки от двата пола.
Всичко това не е наше изобретение – то вече е реалност в капиталистическото общество, само че все още не е толкова разпространено и публично рекламирано. И вместо да се борят истински за изкореняване на всички тези мерзости, за водене на истинска битка за социална справедливост, либералните правозащитници създават разновидност на такава битка, организирайки битки като „защита на правата на проститутките и хомосексуалистите“.
За съжаление, такива „правозащитници“ вече са популярни. И цели нации и държави решават дали да разрешат еднополовите бракове или не, дали да обявят кръвосмешението за норма или не, сякаш това може по някакъв начин да разреши противоречията, които съществуват в буржоазното общество. И най – важният въпрос – въпросът за социалната несправедливост, социалното неравенство – изобщо не се поставя, сякаш не съществува.
Това положение, както вече казахме, се дължи на слабостта и все още ниското съзнание на работническата класа. И ще продължи, докато работническата класа се обедини и започне борбата за социално преустройство на цялото общество, борбата за социализъм. Когато това се случи, никой няма да се интересува от „правозащитниците“, които искат пълна свобода за всякакви перверзници. Тези лакеи на буржоазията просто ще спрат да се забелязват. Самите те не биха посмели да си пъхнат носа, знаейки добре, че пролетариатът няма да се шегува с такива зли духове.
Оксана Снегир -превод от МЛРД „Рабочий путь“ Милчо Александров
