Ролята на прогресивните идеи зависи:
1/ От характера на дадения обществен строй.
2/ От класовата природа на идеята.
3/ От точността на отразяване в теорията на назрелите потребности в материалния живот на обществото.
4/ От степента на разпространение на тези теории сред масите.
Марксизмът-ленинизмът е прогресивната идеология на работническата класа. Марксизмът-ленинизмът е научната теория, даваща най-точно отражение на действителността, вярно знание за законите на общественото развитие, за класовата борба, за социалистическата революция и строителството на комунизма. Освен това марксизмът-ленинизмът е наука, която може научно да предвижда бъдещето.
Ролята на марксистко-ленинската теория се отличава в периода на капитализма и в периода на социализма. Марксизмът-ленинизмът е уникален, защото не е само оръжие за унищожението на експлоатацията, но и наука за построяването в бъдеще на справедливо и хармонично общество, което го няма в нито една друга идея.
Материалните предпоставки за новото социалистическо общество, обществените производителни сили, възникват в недрата на капитализма. Но формирането на прогресивните социалистически производствени отношения става само по пътя на социалистическата революция, по пътя на съзнателната дейност на работническата класа.
Известен ни е законът за съответствието на производствените отношения на характера и степента на развитие на производителните сили.
Ако всички революции до социалистическата унищожават само надстройката на обществото и в най-добрия случай сменят една надстройка с друга, то социалистическата революция коренно изменя не само надстройката, но и базата на обществото. Социалистическата революция слага край на предисторията на обществото и поставя началото на неговата истинска история, съзнателно създавана от хората на основата на обективни закони.
Марксизмът-ленинизмът познава обективните закони на природата и обществото и дава възможност да се предвижда развитието. Това е научен подход. При капитализма марксистко-ленинската наука се явява като прогресивна теория, но поради обществения и икономическия характер на капитализма не може да овладее голяма група от хора, трудещи се. Общественото битие при капитализма поражда общественото капиталистическо съзнание.
Огромното значение на марксизма-ленинизма произтича от това обстоятелство, че съзнанието изостава от изменените условия на материалния живот на обществото. Това състояние е особено характерно за потребителското еснафско съзнание, оформящо се стихийно, на основата на ограничен житейски опит. Това съзнание или емпирическо мислене не е в състояние да проникне под повърхността на явленията, в тяхната същност, в дълбоките процеси, да види света във вечното му движение, изменение и развитие. Да види взаимовръзката и взаимозависимостта на протичащите процеси в недрата на обществения живот и в природата. То не е в състояние да даде широко обобщение.
Научно-теоретическото мислене е продукт на дълго историческо развитие. Висша форма на теоретическото мислене е материалистическата диалектика. Тя заедно с теорията на историческия материализъм дава възможност да се разкрива същността на обществените процеси и вътрешната връзка между явленията.
Комунистическото възпитание на масите
Маркс и Енгелс пишат, че за възпитание на комунистическо съзнание в масите и за достигане на комунизма е „Необходима масова промяна на мисленето на хората, което е възможно само в практическото движение в революциите, следователно революцията е необходима не само за това, че е невъзможно по друг начин да се свали господстващата класа, но и за това, че революционната класа само в революцията може да се избави от всички мерзости и да стане способна да създаде ново общество.” /Маркс и Енгелс. Пълни събрани съчинения, т. 4, стр. 60, издание на руски/
Главният въпрос на социалистическата революция е въпросът за властта. На този етап се наблюдава и преврат в съзнанието, основно в областта на политиката и правото. Но с по-нататъшното развитие на революцията промените обхващат и морала, нравствеността и пр.
И действително Великата Октомврийска Социалистическа революция спомага в голяма степен трудещите се да се отдалечат от буржоазното влияние и съзнание. Те успяха да построят велика държава, да я развият, да я направят силна и непобедима, да победят враговете – вътрешни и външни. Но въпреки това трябва да се каже, че буржоазното съзнание и отживелици не бяха победени до край.
Казаното от Маркс е вярно. По-нататък мислите за възпитанието на масите развива Ленин. „При Съветската власт в нашата пролетарска партия ще проникнат много буржоазно-интелигентски пришълци. Те ще проникнат и в Съветите и в съда, и в администрацията, тъй като не можем да строим комунизма от нищо, а това ще стане с човешкия материал, създаден при капитализма, тъй като не можем да изгоним или унищожим буржоазната интелигенция, трябва да победим, като я преправим, превъзпитаме, както трябва да превъзпитаме в дълга борба, на основата на диктатурата на пролетариата и самите пролетарии, които от своите собствени дребнобуржоазни предразсъдъци ще се избавят не изведнъж, не по божия воля, не по написаното на лозунгите, резолюциите и декретите, а само в дълга и трудна масова борба с масовите дребнобуржоазни влияния. При Съветската власт тези същите задачи, които сега така горделиво, така високомерно, така лекомислено, така по детски отхвърлят от себе си антипарламентариите с едно движение на ръката – тези същите задачи се възраждат вътре в Съветите, вътре в съветската администрация, вътре в съветското правораздаване /ние разрушихме в Русия, и правилно направихме, че разрушихме буржоазната адвокатура, но тя се възражда у нас под прикритието на „съветските правозастъпници”. Вътре сред съветските инженери, сред съветските учители, вътре сред привилегированите, т.е. най-квалифицираните, най-добре поставените работници в съветските фабрики и заводи, ние виждаме постоянно възраждане на всички тези отрицателни черти, присъщи на буржоазния парламентаризъм, и само постоянната, непрекъсната, дълга и упорита борба, с пролетарска организираност и дисциплина ще ни доведе до победа.”
За съжаление еснафството и предразсъдъците не можахме да победим до край. Това доста сериозно повлия на бъдещето на социализма в нашата страна. За това съм писал и в по-раншни свои работи и статии, имайки пред вид, че сега ни е нужно, в това число, да се занимаваме и със самовъзпитание.
Основни черти на социалистическото съзнание и духовния облик на съветския човек
Комунистическото /социалистическото/ съзнание на съветския човек е най-прогресивното съзнание на човечеството. Не рядко ни се налага да се сблъскваме с това, че наши другари от други страни, които не са живели при социализма, не са възпитавани в съветската страна, макар и да са комунисти по някои теоретически положения, но като правило не са комунисти по начина на живот и морални качества. Това се обяснява с това, че от нашите родители, от нашите предци в нас е заложена тази база на морално и нравствено възпитание, която се изработваше десетилетия в Съветския Съюз.
Ние сами се възпитавахме в духа на Ленинизма, когато тези принципи на морално и нравствено възпитание ние черпехме от работите на Маркс, Енгелс, Ленин и Сталин. Именно за това истинските болшевики се застъпват за революция в обществото, но и за революция в съзнанието на всеки болшевик! Ако не се познават работите на Ленин, техните основи и плановете за развитието на обществото и построяването на бъдещето е невъзможно да се осъзнае цялата сила на марксизма, на комунистическото учение.
Ненавист към всичко реакционно, консервативно, закостеняло, остаряло, отживяло времето си, усет към новото и прогресивното – ето какво е нужно да отстоява днес болшевикът в борбата, в своя личен живот и в живота на своите другари. Именно за това за нас не може да бъде приемливо буржоазно-циничното, некомунистическо отношение към жената, отношенията между хората, завистта, ревността, егоизмът, мързелът, празното прахосване на времето, насилието в семейството, нежеланието да се учим, ако има на какво, даже и от нашите врагове и опоненти, нежелание за самокритика, нежелание за признаване на собствените грешки, недругарско отношение към колектива, отсъствие на вяра в човека…
Важна черта на социализма е истинският хуманизъм. Болшевиките са против войната, но са принудени да вземат оръжие и да се борят с насилието. Няма друг начин да се победи насилието, освен с насилие. Тук молитви, заклинания и голи декларации не помагат. Именно за това на болшевиките е чужд буржоазният пацифизъм и другата крайност – милитаризмът.
Буржоазните отживелици в съзнанието на хората се хранят и от трудностите и слабостите, от противоречията в живота и в строителството на новото общество и новите отношения. Отживелиците в съзнанието на хората няма да изчезнат от само себе си, нито с извършването на социалистическата революция, нито с идването на социализма, нито само с четенето на класиците. Те остават дълго време живи и могат да растат под влияние на капиталистическото обкръжение. Именно затова ние, комунистите, трябва да поставим по болшевишки въпроса за своето нравствено и морално възпитание и за възпитанието на младите кадри, тъй като ние ще бъдем пример за тях и за всички трудещи се. Не е достатъчно да се знае теорията и да си активист в обществената борба. Трябва да бъдем активни бойци за доброто в хората, и в бита, и в семейството, и в общуването, и в приятелството, и в живота!
П. Серпов
