ИКОНОМИЧЕСКА ПРОТИВООТРОВА ЗА СТРАНАТА

antidot

ГЕОРГИЙ ФИЛИМОНОВ

  Против руската икономика се води продължителна финансова война, при която най-важния инструмент е манипулирането на курса на чуждите валути. Става дума за война от хибриден тип, която се режисира не само от вън, но и от вътре. Не случайно съветникът на президента на Русия Сергей Глазев обвинява за това големите банки, които кредитират спекулантите. Ето как той обяснява техните действия: „ Това (нестабилността на борсите – ред.) е изгодно на тези, които кредитират спекулантите. Това са големите банки. Те получават тлъсти подкупи, благодарение на високите лихви. Пък и самите банкери се увличат от валутните спекулации, защото ако вие разполагате с много пари и контролирате пазара, то за това няма никакъв риск”. По думите на академик Глазев, може „много лесно да се срине валутата, като се снижат свръхпечалбите с падането на курса на рублата, след това ще се отдръпнат и ще чакат да се вдигне стихийно курсът на рублата, след това отново го свалят”. „От нашите оценки, само от срива на курса на рублата в края на 2014 година спекулантите си сложиха в джоба някъде около 15 милиарда долара свръхпечалби, като предварително се бяха договорили и от рано планираха операциите си именно по такъв начин. Пазарът беше овладян от спекулантите.  95% от операциите на борсата се извършват от спекулантите”, отговори той в ефира на радиостанция „Говорит Москва”. Тоест става един порочен кръг, който поражда не само жажда, но и стремеж за властта. Подобна картина може да се наблюдава и в Китай, където спекулантите трият ръце от колебанията на валутния курс. Председателят на КНР Си  Цзинпин призова да се спре с „трейдерите-вредители”, които трябва да бъдат вкарани зад решетките. Китайците в такива случаи не се церемонят, понеже от юли 2015 година националния пазар за акции вече загуби 728 милиарда $. Както се казва, такива пари не се въргалят по пътя. Задачата не е лесна – към края на десетилетието Комунистическата партия обещава на 50 милиона граждани да преодолеят  „ чертата на бедността”.

Опитът на японското министерство на финансите в борбата със спекулантските атаки на йената показва целесъобразността от повишаването на ефективността на работата на право охранителната система, в рамките на която се предвиждат арести на трейдъри, нарушаващи закона. Там това доведе до бързо стабилизиране на ситуацията на валутния пазар.

В Русия, логиката управляващите отвън сили е елементарна: отначало тя се стреми максимално да отслаби националната валута, притиска я „до стената”, а след това започва стихийното изкупуване на суровинните активи, които се получават лесно в замяна на твърда валута. А ако американците или, например британските банки не искат да рискуват, то те просто започват да кредитират спекулантите, които гарантират скорошно :връщане”. Ситуацията на финансовия пазар е изкуствено явление, за което недвусмислено говори дори анализаторът от нюйоркския офис на Deutsche Bank Алан Раскин, отбелязва, че рублата е една от най-подценените валути по оценка на системата BEER.

Едно от ярките свидетелства за съществуването на т.н. външни управляващи сили са препоръките на МВФ към нашите парични власти, като инструмент за финансово-политически натиск върху държавата. И нашият финансов блок както преди ги изпълнява, като отслабва суверенитета и създава пряка заплаха за националната ни сигурност (като отказване от валутни ограничения за трансграничното движение на капитала, отказването от суверенната финансова политика и зависимостта на националната валута от прираста на валутни резерви, приватизиране на държавната собственост, включително и от чуждестранен капитал, отказване от регулирането на цените и планирането и т.н.т.). При това действията на МВФ се различават с избирателност и с двойни стандарти. Достатъчно е да съпоставим неотдавнашните препоръки към Русия и САЩ. Да вдигнем лихвените проценти (в Русия те два пъти превишават рентабилността в обработващата промишленост), а на тях – да не ги вдигат; ние не трябва да печатаме пари за финансирането на дефицита ни в бюджета, а в САЩ и Европа това е норма.

Парадоксално е, че Банката на Русия се самоотстрани от проблемите в икономиката, където ситуацията е патова. Капитаните на родната промишленост не могат ефективно да се противопоставят на своите чуждестранни конкуренти, понеже 11-процентната лихва за рефинансиране в рублевата зона прави техните стоки много неконкурентноспособни. За сравнение: в еврозоната лихвата на ЕЦБ се приближава към 0%, а ФРС на САЩ от началото  на 2008 година реши да вдигне основната лихва до 1,5%. Тоест Русия губи битката за чуждите пазари и без да излиза от тях. Стагнацията принуждава банките  да съкращават бизнеса, понеже той става нерентабилен. Само през 2015 година ЦБ отказа лицензирането на 93 руски банки. През двата месеца на 2016 година загубиха правото си да работят още 15 банки, включително и Внешпромбанк, която по броя на активите си влезе в ТОП – 50 на руските банки. В края на краищата това не са просто цифри от монитора, а стотици хиляди работни места, десетки отрасли, които така и не успяха да получат необходимото финансиране. Вместо да си направи самокритика Центробанк отрича съществуването на дефицит в ликвидността на икономиката. „Нямаме никакви проблеми нито с рублевата, нито с валутната ликвидност на руския пазар сега”, – заявява първият заместник на Централната банка Ксения Юдаева. Нещо повече тя хвали ФРС на САЩ за „прецизната” работа: „Ние видяхме, че когато първоначално ФРС вдигна лихвения процент (през декември 2015 г.), това много слабо повлия на глобалните пазари и много по-слабо на руския. ФРС се е научила да прави това много прецизно, те подготвят чрез комуникациите подготвят пазарите, по принцип, това може да стане много спокойно за руската икономика.” Налага се усещането, че правителството на Русия и Централната банка живеят в паралелна реалност. Сега те критикуват не само консерваторите, но и представителите на либералите, които се занимават с рисков бизнес. „Руската икономика изпитва недостиг на финанси а всяко предложение за повишаването равнището на монетизирането предизвиква остра критика. Но най-добрият начин за борба с инфлацията е икономическия ръст, а не дефицита на парите”, – пише на страниците на РБК основателят на консултативната компания  Strategy Partners Group Александър Идрисов. Според него, „дори ако големите банки притежават достатъчна ликвидност, то това изобщо не означава , че тази ликвидност може да бъде достъпна за предприемачите”. „Основната част от паричните средства остава «заключена» в банковата система – резюмира експертът.

Създава се впечатлението, че искат да вкарат нашата страна  в бъдеще в епицентъра на икономическия пожар, който с помощта на чужди „технологии” с подкрепа от вътре ще се разгори в политически.

Монетарните власти на страната съзнателно се отказват от съветския опит. Въпреки, че финансовата система на СССР издържа изпита на Великата Отечествена война. Така например, обемът на паричната маса в Съветския Съюз през годините на войната се увеличава само 3,8 пъти. За сравнение: през годините на Втората световна война този показател нараства в Германия 6 пъти, в Италия – 10, а в Япония – 11 пъти. През 1947 година в СССР цените на хляба и брашното бяха намалени средно с 12%, а на тестените храни и макароните – с 10%.

Нещо повече, на 28 февруари 1950 г. Министерския съвет на СССР привежда рублата към златно покритие, като се отказва от обвързване с долара. „Златното покритие на рублата се равнява на 0,222168 грама чисто злато. От 1 март 1950 година се установява цената от Държавната банка на СССР в размер на 4,45 рубли за 1 грам  чисто злато”. А ето ви сега и важния „исторически сюрприз” от Сталин”: съгласно Постановление на Министерския съвет СССР от 25 август 1946 година („За повишаване на работната заплата и построяването на жилища за работниците и инженеро-техническите работници в предприятията и строежите в Урал, в Сибир и в Далечния Изток”), Централната Комунална банка се задължавала „да дава заеми в размер от 8 до 10 хиляди рубли на купуващите двустайни апартаменти със срок на погасяване 10 години и от 10 до 12 хиляди рубли за купуващите  тристайни апартаменти със срок на погасяване 12 години с 1% лихва”. Тоест стойността на сталинската „ипотека” е била само 1%. Подобен лихвен процент е била немислим разкош дори за такива заможни страни от Западна Европа, като Белгия, Холандия и Люксембург, където стойността на ипотеката започва от 3%. Сега в Русия най-изгодното предложение на пазара е 11,4%. При това такива комфортни условия получават само тези, които минават по критерия за „държавна подкрепа”.

Какво да се прави? Да се промени макроикономическата политика, да се приемат назрелите кадрови решения във финансово-икономическия блок на правителството. Без глупости, скокове и вълнения. Но балансирано и планомерно да се задвижи механизма за суверенизация на родната финансова система. Смяната на модела предполага алтернативна на съществуващата схема на ипотечно кредитиране, забрана за кредитиране на граждани на Русия с чужда валута (за да не се създава изкуствено търсене на долари), понижаване на основния лихвен процент на ЦБ,  връщане на Банката на Русия на функциите на регулатор с цел реализирането на конституционните си задължения за осигуряване на стабилност на националната валута и много други.

Комплексът от мерки е разработен от авторитетни отечествени икономисти. Трябва да го направим. Това е и важната противоотрова срещу проекта за изкуствена дестабилизация на ситуацията в Русия и сценария за дирижирания от вън преврат. А те ще продължават в тази посока и би било наивно да се предполага, те нямат опорни точки вътре в страната.

Здравият смисъл ни диктува воля за победа.

в-к „Свободная преса                         превод Милчо Александров

Tags: