Проф. д-р Васил Проданов
Като ученик по времето от социализма едно от най-впечатляващите стихотворения, които учихме в училище бе „Градушка“ на Яворов със знаменитата фраза „А то градушка ни удари, а то порой ни мътен влече, слана попари, засух беше – в земята зърно се опече“. Тогава описваното в нея време на такива бедствия на природата спрямо човека ни изглеждаше много далечно, някога съществувало и завинаги изчезнало; минало, в което са живели нашите баби и дядовци, бащи и майки, но на нас никога няма да ни се случи.
През последните три десетилетия обаче ударните отряди на самонареклите се „демократи“ реставратори на капитализма ентусиазирано с рев „Днес е един голям ден за българската демокрация!“ доведоха до катастрофа най-напред селското стопанство и времето на „Градушка“ на Яворов се завърна. Вече не едно и две наводнения и природни бедствия ни сполетяха през изминалите 30 години. За да укротят природата управленските структури на държавния социализъм бяха построили около 3000 язовира. Политическите елити, наложили капитализма, се оказаха алчни и некадърни дори да ги преброят и управляват и това доведе до катастрофа − голям град като Перник, остана без вода. Социализмът бе построил напоителни системи, поливащи 67 % от обработваемата земя през 1988 г.. Създателите на българския неолиберален капитализъм разграбиха и унищожиха всичко това, водейки страната ни до бедствени следствия, при които днес едва 1 – 2 % от обработваемата земя може да бъде напоявана с такива системи. Тези катастрофални следствия от техните действия виждаме и в останалите сфери на обществото. Капитализмът на бедствията разграби и унищожи няколко хиляди индустриални предприятия. Доведе страната до демографски геноцид в мащаби, невиждани в 1300 годишната ни история.
Оказа се обаче, че този капитализъм на бедствията не е само наш, а и на новите „големи началници“ на нашите управляващи в развитите западни държави. Нашите политически елити ни излъгаха, че ще ни превърнат в „нормална държава като тях“, вкарвайки ни всъщност именно в техния глобализиран бедствен капитализъм, маскиран като „демокрацията“. При него катастрофите се превърнаха във всекидневие, като се почне от вълната от катастрофични филми, в които трябва да се спасява човечеството и се стигне до реалностите днес, когато милиони хора по света паникьосано се крият по домовете си, страхувайки се от катастрофичната вирусна заплаха, която може да ги убие.
На 9 януари тази година, два месеца преди и у нас да дойде пандемията от корона вируса, направих прогноза, че неолибералният капитализъм се тресе от противоречия, от които предстои да излезе по един от следните четири начина, както поотделно, така евентуално и като съчетание между тях – война, разпад на държави, революции, пандемии. Беше започнала нарастваща милитаризация и разпад на международни споразумения, поради което войната изглеждаше близо и неслучайно „часовникът на апокалипсиса“ на учените от Чикагския университет бе преместен на разстояние само 100 секунди от фаталния 12 час – най-близкото разстояние от началото на неговото съществуване през 1947 г. Започна се обаче с пандемията, която тресе в момента целия свят и променя глобалния порядък. Тя обаче е само едно от бедствията, в които ни вкара глобалния неолиберален капитализъм и от които той излизаше като цяло досега главно с локални катастрофи, засягащи отделни социални групи и региони – например при кризата през 2007-2008 г. 9.3 милиона американски домакинства загубиха своите жилища и броят на бездомниците започна да расте с огромна скорост.
Всъщност още в началото на кризата през 2007 г. канадката Наоми Клайн придоби световна известност с преведената на десетки езици в по-голямата част от света нейна книга „Шоковата доктрина: Възходът на капитализма на катастрофите“, в която се разказва как идеологията и практиката на свободния глобализиран пазар водят до непрекъснати кризи и катастрофи. Нещо повече, кризите и катастрофите стават част от функционирането на този капитализъм. Той създава „шоковите доктрини“, с които американската държава и свързаните с нея глобални структури като МВФ и Световната банка налагат неолибералния капитализъм най-напред в Южна Америка след организирания от тях преврат на Пиночет в Чили, избил хиляди хора, а след това и в останалия свят. Наоми Клайн разказва за „шоковата терапия“ на Маргарет Тачър, улеснена от Фолклендската война, описва как тя е била приложена в цяла Източна Европа след 1989 г. Въвежда понятието за „катастрофален капиталистически комплекс“, чрез което показва как големите компании печелят от организираните и с тяхна помощ бедствия. Големите петролни компании например хвърлят стотици милиони долари за пропаганда и лобизъм срещу твърденията, че вървят климатични промени и предстои климатична катастрофа.
В условия на засилваща се криза, когато намаляват възможностите за печалба в съществуващи отрасли и сфери на дейност, големият бизнес ускорено се прехвърля да прави печалби във военната промишленост и това води до смъртоносни войни и катастрофи. Катастрофите имат имена като „Шок и ужас“, която унищожава стотици хиляди хора и съсипва държави като Ирак. Те изтрепват още повече живи същества в доведения до разпад и самоунищожение Афганистан. Сега това ориентиране на бизнеса към печалба чрез този тип катастрофи става не само чрез производство и продажба на оръжие, но чрез приватизация на войните, при което около половината от военните действия в чужбина се водят от финансирани от американското правителство и данъкоплатец частни военни компании, заинтересовани от това те да продължават колкото се може по-дълго. Неслучайно намесата в Афганистан се оказа най-дългата война, водена от американците в тяхната история. Частният бизнес печелеше от нещо, което бе предизвикано от държавата и дадено на бизнеса да трупа капитал.
Държавата, обявена от начинателя на този капитализъм Роналд Рейгън, че е „лош стопанин“, се бе оттеглила не само от военната сфера. В самите САЩ оттеглянето на американската държава и заместването й от пазара доведе до катастрофални следствия за националната инфраструктура от мостове, пътища, железопътни мрежи, язовири и училища.
Неолиберализацията доведе до катастрофа на здравеопазването. В Италия в момента няма достатъчно легла за инфекциозно болните в болниците и на голяма част от тях им е казано просто да си стоят в къщи без каквото и да е лечение. Това е резултат именно на неолибералната катастрофа на италианското здравеопазване, в което общественото финансиране на италианската здравна система намаля през последните 10 години с 37 милиарда евро. За това време бяха закрити 359 големи болници, а много малки здрави заведения бяха просто изоставени. Няма как да не умират ускорено хора при това положение. Но да си спомним, че и у нас катастрофата на здравеопазването е не по-малка. Имаме най -неолиберализираното здравеопазване в ЕС, в което най-голяма част от парите за здравеопазване – почти половината – се плащат директно от джоба на пациентите. Но и при американците не е по-добре. И там имаме здравеопазване, което е най-скъпото в света и много по-неефективно отколкото дори в малката и подложена на жестоки санкции и ограничения социалистическа Куба. А част от представителите на щурмовите отряди, които създадоха нашия неолиберален капитализъм издигнаха паметник на Роналд Рейгън в София и ходят на „демократични“ молебени пред него. Нали постигнаха мечтата на Рейгън, сътворявайки по негов образ и подобие и нашия капитализъм на катастрофите.
Времето след книгата на Наоми Клайн потвърди написаното в нея. Последваха катастрофалните нападения, избиването на хиляди хора и довеждането до разпад на държави като Либия и Сирия, вкарването на целия Близък Изток в хаос, раждането на чудовището Ислямска държава, движението на милиони хора, бягащи от катастрофите, организирани му от този капитализъм и водещите държави в него. Светът претърпя тежката криза през 2008 година и сега се тресе от новата икономическа криза, свързана с рухването на фондовете пазари и почти военното положение, в резултат на пандемията от короновирус. Както става във времена на други такива големи кризи и сега капитализмът на катастрофите въвлича милиони хора във войни, давайки възможност на бизнеса да трупа печалба от тях. Вижда се, че това прави и днес, ако се прочете публикувания тези дни годишен доклад на Стокхолмския международен институт за мира SIPRI, който показва нов пореден през последното десетилетие скок на разходите за въоръжаване и мащаби на търговия с оръжие в света. В глобален план търговията изобщо отслабва, но търговията с оръжие расте ускорено, носейки със себе си следваща катастрофа. Ядрените споразумения вече не действат. Близо до нашите граници витае и катастрофалния призрак на нова емигрантска катастрофа.
Сега сме отново в етап на поредния шок и нови проявления на капитализма на катастрофите, резултат на глобализирания неолиберален пазар. В САЩ Тръмп готви този шок с предложението за ново намаляване на подоходното облагане, което ще доведе до рухване на американската социална система. Отново, както описва нещата Наоми Клайн в своята книга, едрият капитал и богатите ще спечелят от една мащабна криза, а неравенството ще направи поредния си скок.
Днешната глобална здравна криза се съчетава с много по-остра икономическа криза отколкото през 2008 г. Нейното начало се прогнозираше много преди коноровируса и независимо от него. Като израз на тази криза през последните години имаме невиждано по мащабите си нарастване в историята на масови протести, бунтове, стачки, както и криза и разпад на системни десни и леви партии. Миналата 2019 г. е била може би годината, в която най-голямо количество хора в историята са стачкували и са се бунтували – от „жълтите жилетки“ във Франция до 150 милиона стачкуващи в Индия. Това бе свързано и с невиждано от повече от век нарастващо неравенство, разпад на международни споразумения, безпомощност на международни институции, възход на милитаризацията и нови видове технологични войни.
Сега медицински, икономически, политически, екологически, геополитически кризисни процеси влязоха в синергия и пандемията от корона вируса само ускори и направи много по-катастофични съществуващите тенденции. Американската фондова борса се срина и вече помете всичките 11.5 трилиона долара, които бе спечелила след победата на изборите от Тръмп през 2016 г. В световен мащаб е надминат спадът от времето на икономическата криза от 2007-2008 г., но сега всичко се развива много по-бързо и изглежда и много по-непрогнозируемо. Корона вирусът води до разпад на глобални вериги на доставка, нанасяйки смъртоносни удари, както по-глобалното производство, така и по-глобалната търговия. Очаква се той да доведе до фалит и до безработица десетки пъти повече хора отколкото ще убие.
Сегашната катастрофа се отличава с това, че се разгръща по-ускорено от всякога и то в глобални мащаби, както при световна война. Съчетава рухващите фондови пазари, намаляването и на предлагането и на търсенето, разпада на глобалните стойностни вериги и срива на производството и цените на нефта, самозатварянето в държавите и в къщите с ускорено развиваща се и непрогнозируема глобална пандемия, с бързо променящи се климатични реалности. Милиони хора са заплашени да останат без работа и доходи. Огромно количество дребни компании може да фалират.
Учени пишат писма за „климатичен апокалипсис на насекомите“ в света и твърдят, че 80 % от тях вече ги няма и изчезването и на останалите би било фатално и за хората, тъй като на тях се крепи голяма част от екологическите реалности на света. По подобен начин се откриват тесни връзки между новите щамове вируси, индустриалното производство на храни и печалбата на мултинационалните корпорации. Според еволюционния биолог Роб Уолъс можем да очакваме опасни мутирания на корона вируса, както е ставало при други глобални пандемии. Първата вълна на така нар. испански грип през 1918 г. е на сравнително слаба и с малка смъртност инфекция. След това идват втора и трета вълна, които убиват тогава около 50 милиона души. Още не знаем кога ще започнат много по-убийствените втора и трета вълна на корона вируса, а неолибералното маркетизиране на здравните системи през последните три десетилетия се превръща в предпоставка за вероятна смърт на не по-малко милиони отколкото през 1918-1919 г. Капитализмът на катастрофите мачка и убива. Пандемията на короновируса е само едно от неговите външни катастрофални проявления.
