Интервю на Нина Андреева по телевизионната програма ТВ-100 на 18.02.2015 година
Кореспондент: На 19 февруари 2000 г. умря Анатолий Собчак (днес се навършват 15 години). Собчак беше първият кмет на С-Петербург. При него град Ленинград беше преименуван в Санкт-Петербург. Вашето отношение към Собчак като кмет – стопанин и политик. В началото на март 1985 г. Генерален секретар на ЦК на КПСС стана Михаил Горбачов.На 13 март 1988г. в „Советской России” беше напечатана Вашата статия „Не мога да отстъпя от принципите”. Вашето отношение към Горбачов след изминалите години.
Н.А – Анатолий Собчак (1937-2000) беше първият кмет (1991-1996 г) който преименува град Ленинград в Санкт-Петербург. Собчак беше активно действащо лице, по-точно, беше един от инициаторите и проводниците на идеите на „демократите” за унищожаването на това, което беше свързано със съветската власт и съветската топонимика. Преименуването на града се извърши чрез измама, като бяха излъгани гражданите на Ленинград.
Референдумът, за който говорят „демократите”, като такъв не се състоя. През юни 1991 г. се извърши допитване до общественото мнение. При това въпросът беше формулиран така, че да не може да се разбере „за кого” и „против кого” ще се гласува. Преброяването на гласовете се извърши от организаторите на допитването и за това изфабрикуваха, че болшинството ленинградци са се изказали „за” преименуването на Ленинград. (По данни на „демократите”, от 64% граждани участващи в допитването, „за” преименуване са се изказали 54%, т.е. „за” преименуването дори при явната измама гласуваха само 34,5% от населението на града). Когато данните от допитването бяха публикувани в пресата, ленинградци реагираха с бурно възмущение, направиха много протестни декларации до Горбачов, който ги успокои, че „допитването няма юридическа сила”. Всички се успокоиха. А на 5 септември в пресата беше официално обявено преименуването на Ленинград в Санкт-Петербург.
Преди избирането му за кмет, Анатолий Собчак работеше в ЛДУ (ЛГУ) Жданов, там той беше издигнат за кандидат кмет. Ленинградският Университет винаги се е отличавал с „демократичните” си позиции, беше разсадник на антисъветчици, източник и ярък проводник на контрареволюционните ветрове. Преобладаващият брой от управляващата върхушка в страната през различно време от контрареволюцията до днес са випускници на ЛДУ (както и членове на кооператива „Озеро”). Собчак беше достоен представител на домораслата „демократическа” контрареволюционна елитарна интелигенция, разкрила през 90-те години ненавистта си към всичко съветско, оглавила контрареволюционния преврат и разрушаването на СССР.
Сега за никого не е тайна, че цялата тази антисъветска банда беше добре подхранвана от чужди дарения „в помощ на установяването на демокрацията и гластността” в СССР,, за което САЩ изразходваха милиард долари. Само в Москва по това време функционираха толкова „демократични” (т.н. неправителствени) организации, че списъкът им едва се побираше на 5 страници формат А4. Днес също не са по-малко. Относно Собчак. Срещу него беше образувано наказателно производство за разхищаване на финансови средства в годините на кметуването си. Делото беше образувано не от комунистите, а от видната демократка-политолог Марина Салье.
Собчак беше уличен в „липсата” на няколко милиона (повече от 100 млн$) от бюджета, които така и „не намериха”. Парите бяха отделени за продоволствие на Ленинград. Известни са и други факти на мошенически машинации на Собчак на поста кмет на С-Пб. Известен е също и факта за принудително изселване от Собчак на няколко семейства, живеещи в двуетажна вила в центъра на града, принадлежала преди на високопоставен царски чиновник. Разбира се, Собчак я прибира за собствено ползване. Имаше съдебни процеси, но потърпевшите, естествено, ги загубиха.
Собчак навреме избяга във Франция. След назначаването на Путин за приемник на Елцин на 31 декември 1999г. наказателното дело беше прекратено. Собчак реши да се завърне в Русия. При завръщането си през февруари 2 000 г. Собчак почина при странни и неразбираеми обстоятелства. Марина Салье също незабелязано слезе от политическата сцена…на 12 март 2012 година тя почина. Погребението премина незабелязано и тихо, не както погребват „демократите”.
На Вашия въпрос – какъв е кметът политик или стопанин – отговарям. Градоначалникът е едновременно и политик, и стопанин. Като политик той определя, контролира психологическата обстановка в града, работи със СМИ и т.н.т. При Собчак през 1991-1993 години обезумелите от безнаказаността и разграбването на богатствата на страната „демократи” по митингите настървено крещяха – „Комунистите на бесилката!”… Градоначалникът като стопанин отговаря, разбира се, и за използването на предвидените в бюджета средства. Как Собчак ги използва вече казахме.
Кореспондент.В Ленинград имаше много паметници на Ленин. Днес болшинството от тях са снети. Има предположение за създаване на алея на Ленин, където ще се пренесат снетите паметници на Ленин. И колко изобщо трябва да са паметниците?
Нина Андреева – Относно паметниците изобщо. Паметникът е знак, символ на определена историческа епоха, от определен исторически период в живота на народа. Ние болшевиките сме против свалянето на паметници. Тези символи трябва да се запазят. Всеки трябва да знае и уважава историята си, каквато и да е тя. А свалянето на паметници е в определена степен вандализъм, забравяне на предците си. Паметниците на Ленин се създаваха от най-добрите скулптури, дори само за това трябва да се запазят. Разбира се във всичко трябва да има мярка. Ленинград е пет милионен град, в него имаше много паметници на Ленин (в самия град, в различни предприятия и учреждения). От всички днес са останали няколко. Около сваления от Собчак бюст-паметник на Ленин на Московската ж.п. гара беше обграден от протестиращи комунисти. Ние дежурихме около паметника ден и нощ. Но след продължителна съпротива с помощта на милицията, сломиха съпротивата и паметникът беше свален. Сега на негово място стои паметникът на Петър I.
Колко паметници трябва да има? Всичко прекалено е вредно и довежда до поставянето на паметници с не достатъчна художествена стойност. Броят зависи от историческата значимост на личността.
Владимир Илич Ленин беше велик мислител и политик в историята на цивилизацията, благодарение на неговата дейност и интелект, на неговото ръководство Русия можа да прекрачи от една обществено-икономическа формация (феодално-буржоазна, капиталистическа) в друга – в социалистическа. Както е известно, Карл Маркс смяташе всички обществено-икономически формации, обществено-политически строеве (робовладелски, феодален, капиталистически) само за предистория на човешкия път към комунизма – безкласовото общество, където човекът действително ще бъде свободен, където храната и жилището не са проблем при необходимото ниво на техническия прогрес, където човека има възможност да използва всички постижения на културата, да се занимава със спорт, семейството да си възпитава децата, като използва благата на научно-техническия прогрес, при което всеки човек действително ще бъде личност. Карл Маркс беше велик теоретик, създател на единствената научна теория за развитието на цивилизацията („Маркс откри законите на историята, с които пролетариатът застана на кормилото” В.Маяковски). Но теория без практика е мъртва. Практика без теория е сляпа. Владимир Илич съедини теорията на Маркс с практическото изграждане на социализма. И по това той е с глава пред водещите писатели, учени, политици, държавни дейци. Народът обичаше Ленин. За това желанието му да постави бюст или паметник на Ленин в своя град беше искрено.
Относно създаване на алея на Ленин където да се съберат всички негови паметници на едно място – смятам за правилно, защото иначе няма да знаем къде се намират и при какви условия ще се съхраняват. Ще дойде време и те ще бъдат върнати на местата си.
Кореспондент – Какво е Вашето мнение за Горбачов след толкова години?
Нина Андреева – Горбачов беше избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС на Извънреден Пленум на ЦК на КПСС на 11 март 1985 година. Интересно съвпадение е публикуваната моя статия на 13 март 1988 г. в „Съветска Русия” „Не мога да отстъпя от принципите”. Тази статия се превърна в забележителност в историята на страната, партията и развитието на контрареволюцията, разделяйки обществото на два непримирими лагера: привърженици на контрареволюцията (те бяха малко) и привърженици на социализма, които трябваше да бъдат спасявани. Всички негативни явления, за които предупреждавах в моята статия, сега са реалност. Публикацията на моята статия стана началото на залеза на Горбачов от политическата арена. Статусът си на предател и изменник на Родината, Горбачов сам потвърди през 1992 г. в турския университет. Там той каза, че „целта на неговия живот е бил унищожаването на социализма”. Горбачов изигра по-зловеща роля в историята, от колкото Хитлер. Горбачов предаде съветския народ, международното работническо и национално-освободителното движение. Горбачов предаде Великата Победа над фашизма, за която милиони съветски хора платиха с живота си. Той предаде страните с народна демокрация. Горбачов унищожи вярата на хората в неравностойно положение от цял свят, че е възможно да се построи общество без експлоатация, без безработица, където цари дружба между народите с различни националности и вероизповедания, където всеки народ може да развива културата си на своя роден език, където всеки може да получи безплатно висше образование, да работи по специалността и способностите си. Днес Горбачов носи историческата отговорност за разрушаването на великата страна, за тази кръв, която се лее в Донбас. Днес много мечтаят за отминалото време, изпитват носталгия по социализма със 7 или 6-часовия работен ден, по редовното изплащане на заплатите, по безплатното качествено здравеопазване, по студентските стипендии достатъчни за нормалния живот, по великата гордост на нашата страна, разгромила немския фашизъм, по гордостта да бъдеш гражданин на великата страна СССР, по спокойния мирен живот.
Историята се развива по спирала. Ние, болшевиките, сме убедени, че при издигане на нейното ниво ще се получи връщане към социалистическите ценности и възраждането на социализма. За това работим.
Серп и молот; №3 (259) 2015 г. преведе Милчо Александров
