От редакцията: Каквото и да прочетем от огромното научно-теоретично наследство на Ленин, ще видим,че то е така актуално, все едно е писано днес. Ето един малък фрагмент от „Априлските тезиси”.
Какво трябва да бъде названието на нашата партия,за да бъде научно-правилно и да помага политически за проясняване съзнанието на пролетариата?
Преминавам към последния въпрос, към названието на нашата партия. Ние трябва да се наречем Комунистическа партия – както се наричаха Маркс и Енгелс.
Ние трябва да повторим, че сме марксисти и за основа вземаме „Комунистическия манифест”, който беше изопачен и предаден от социалдемокрацията в два главни пункта: 1. работниците нямат отечество, „защитата на отечеството” в империалистическата война е измяна към социализма; 2. Учението на марксизма за държавата е изопачено от Втория Интернационал.
Названието „социалдемокрация” е научно невярно, както не веднъж е посочвал Маркс, между другото в „Критика на Готската програма” в 1875 г., и по-популярно е повторил Енгелс в 1894 г. От капитализма човечеството може да премине непосредствено само към социализма, т.е. към общо владеене на средствата за производство и разпределение на продуктите според работата на всеки. Нашата партия гледа по-надалече: Социализмът неизбежно трябва постепенно да прерасне в комунизъм, на чието знаме е написано: „всеки според способностите си, на всеки според нуждите”. Такъв е първият ми довод. Вторият: научно неправилна е и втората част на названието на нашата партия /социалдемократи/. Демокрацията е една от формите на държавата.
Водачите на Втория /1889-1914/ Интернационал – Плеханов, Кауцки и подобните на тях – опошлиха и изопачиха марксизма.
Марксизмът се отличава от анархизма по това, че признава необходимостта от държава за прехода към социализма, но /и в това е различието от Кауцки и компания/ не такава държава като обикновената парламентарна буржоазна демократическа република, а такава като Парижката комуна от 1871 г., като Съветите на работническите депутати от 1905 и 1917 г.
Третият ми довод:у нас животът създаде, революцията създаде вече на практика, макар и в слаба, зачатъчна форма, именно тази нова „държава”, която не е държава в истинския смисъл на думата.
Това е вече въпрос на практика на масите, а не само теория на водачите. Държавата в истинския смисъл е командване над масите от страна на отряди от въоръжени хора, отделени от народа.
Нашата раждаща се, нова държава е също държава, тъй като на нас са нужни отряди въоръжени хора, необходим е най-строг ред, необходимо е безпощадно смазване със сила на всякакви опити на контрареволюцията – и царската, и гучковско-буржоазната.
Но нашата раждаща се, нова държава не е вече държава в истинския смисъл на думата, тъй като в редица места в Русия тези отряди от въоръжени хора са самата маса, целият народ, а не някой поставен над него, отделен от него, привилегирован, практически несменяем.
Не назад, а напред трябва да се гледа, не към оная демокрация от обикновен буржоазен тип, която укрепва господството на буржоазията чрез старите, монархическите органи на управление – полицията, армията, чиновничеството.
Трябва да се гледа към раждащата се нова демокрация, която вече престава да бъде демокрация, защото демокрацията е господство на народа, а въоръженият народ не може сам да господства над себе си.
Думата демокрация, приложена към комунистическата партия, не само е научно невярна. Тя, сега, след март 1917 г. е конски наочници, които се поставят на очите на революционния народ и му пречат свободно, смело, самоволно да строи новото. Съветите на работническите, селските и всякакви други депутати, като единствена власт в „държавата”, като предвестник на отмирането на всяка държава.
Четвъртият ми довод: трябва да държим сметка за обективното световно положение на социализма.
То не е същото, каквото беше през 1871-1914 г., когато Маркс и Енгелс съзнателно се примиряваха с неверния, опортюнистическия термин: „социалдемокрация”. Защото тогава, след поражението на Парижката комуна историята постави на дневен ред бавна организационно-просветна работа. Друга нямаше. Анархистите не само теоретически бяха /и си остават/ на основи неправи и в икономическо и в политическо отношение. Анархистите оцениха невярно момента, като не разбраха международната ситуация: развратен от империалистическите печалби английски работник, разбита Комуна в Париж, току що победило: в 1871 г. буржоазно-национално движение в Германия, спяща вековен сън полукрепостна Русия.
Маркс и Енгелс вярно прецениха момента, разбраха международната ситуация, разбраха задачите на бавното приближаване към началото на социалната революция.
Нека разберем и ние задачите и особеностите на новата епоха. Да не подражаваме на ония набедени марксисти, за които Маркс казваше: „Аз посях драконови зъби, а пожънах бълхи.”
Обективната необходимост на капитализма, който прерасна в империализъм, породи империалистическата война. Войната доведе цялото човечество на прага на пропастта, на гибелта на цялата култура, на подивяването и гибелта на още милиони, милиони хора.
Няма друг изход освен пролетарската революция.
И в такъв момент, когато тази революция започва, когато тя прави първите си боязливи, нетвърди, несъзнателни, твърде доверчиви към буржоазията крачки – в такъв момент мнозинството /това е истина, това е факт/ „социалдемократически” водачи, „социалдемократически” парламентарни дейци, „социалдемократически” вестници – а именно такива са органите за въздействие върху масите, – мнозинството от тях измени на социализма, предаде социализма и премина на страната на „своята” национална буржоазия.
Масите са смутени, объркани, излъгани от тия водачи.
И ние ще насърчаваме тая лъжа, ще я улесняваме, държейки се на това старо и остаряло название, което е така изгнило, както е изгнил и Втория Интернационал.
Нека „много” работници разбират честно социалдемокрацията. Време е да се научим да различаваме субективното от обективното. Субективно тези работници-социалдемократи са най-верни водачи на пролетарските маси.
А обективното, световното положение е такова, че старото название на нашата партия улеснява измамването на масите, спъва движението напред, тъй като на всяка крачка, във всеки вестник, във всяка парламентарна фракция масата вижда водачи, т.е. хора, чиито думи по-силно се чуват, делата им се виждат по-далече – и всички те са „тоже-социалдемократи”, всички те са „за единство” с изменниците на социализма, със социалшовинистите, всички те предявяват за изплащане стари полици, издадени от „социалдемокрацията”.
А доводите против?.. „Ще ни смесват с анархистите комунисти”.
Защо ние не се боим от смесването не със социалнационалите и социаллибералите, с радикал-социалистите – най-напредналата и най-ловката в буржоазно измамване на масите буржоазна партия във френската република?… „Масите са привикнали, работниците са „обикнали” своята социалдемократическа партия”.
Ето единствения довод, но, разбира се, това е довод, който съвсем отхвърля и марксистката наука, и задачите на утрешния ден на революцията, и обективното положение на международния социализъм, и позорния крах на ІІ Интернационал, и развалянето на практическата работа от „тоже-социалдемократите”, които като глутници обкръжават пролетариите.
Това е довод на рутината, довод на летаргията, довод на закостенялостта.
А ние искаме да преустроим света. Ние искаме да сложим край на световната империалистическа война, в която са вмъкнати стотици милиони хора, заплетени са интересите на стотици и стотици милиарди капитал, която не може да свърши с истински демократичен мир, без най-великата в историята на човечеството пролетарска революция.
И ние се плашим от самите себе си. Ние се държим за „милата” кирлива риза, към която сме „привикнали”…
Време е да хвърлим кирливата риза,време е да облечем чисти дрехи.
Петроград, 10 април 1917 г.
