ИНТЕРВЮ СЪС СЕРГЕЙ ШОЙГУ
Москва. 12 февруари. INTERFAX.RU – Секретарят на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу разговаря с кореспондента на Интерфакс Елена Рукавова за приоритетите на ОДКБ през 2026 г., ситуацията по западните и южните граници на организацията, основните предизвикателства и ключовите области на сътрудничество.
– Сергей Кужугетович, в началото на тази година Русия пое председателството на Организацията на Договора за колективна сигурност. Моля, разкажете ни за планираните от Вас области на дейност.
– По време на ноемврийската сесия на Съвета за колективна сигурност на ОДКБ в Бишкек руският президент Владимир Путин очерта основния приоритет на нашето председателство: „Колективна сигурност в многополюсен свят. Обща цел – споделена отговорност“. Това, по същество, е същността на нашите приоритети.
Ще се съсредоточим върху по-нататъшното консолидиране на държавите-членки на ОДКБ и създаването на благоприятни условия за тяхното сигурно и стабилно развитие. За да се постигне това, е важно да се задълбочи координацията на външната политика, съвместно да се промотира колективният интерес на международната сцена, да се разработят общи подходи към глобалните и регионалните въпроси и да се засили ролята на ОДКБ във формирането на евразийската архитектура на сигурност.
Отдаваме особено значение на подобряването на дейността на органите на ОДКБ, засилването на тяхната информационна и аналитична подкрепа и задълбочаването на междупарламентарното сътрудничество.
Разширяването на капацитета на ОДКБ за реагиране на кризи в зоната на отговорност на Организацията остава важна област.
– Кои ще бъдат приоритетните области тази година?
– Нашите приоритети включват засилване на координацията на усилията за противодействие на заплахите за биологичната сигурност, международния тероризъм и екстремизъм, борбата с трафика на наркотици и оръжия, повишаване на ефективността на борбата с незаконната миграция и транснационалната организирана престъпност и засилване на сътрудничеството в областта на международната информационна сигурност.
През 2026 г. ще продължим да провеждаме специални операции, по-специално „Канал“ за борба с трафика на наркотици, „Нелегален“ за борба с незаконната миграция, „Наемник“ за противодействие на тероризма и екстремизма и „ПРОКСИ“ за осигуряване на информационната сигурност. Ще обърнем специално внимание и на развитието на сътрудничеството между ОДКБ, ОНД и ШОС, с акцент върху противодействието на тероризма, екстремизма и наркоразпространението в региона. Като цяло годината се очертава да бъде натоварена и работата вече започна.
– Как оценявате в момента ситуацията със сигурността в зоната на отговорност на ОДКБ?
– Ситуацията е напрегната, а прогнозата е песимистична. Все още няма признаци за значително подобрение.
Ситуацията по западните граници на Организацията може да се определи като заплашителна. Европейските страни са поели по пътя на милитаризация, въпреки трудното състояние на своите икономики. Военното присъствие на НАТО се увеличава, броят на провокациите във въздушното пространство и в морето расте, а ученията симулират атаки срещу територията на държавите-членки на ОДКБ – Русия и Беларус. Например, само между 30 януари и 6 февруари тази година в Балтийските страни и Полша бяха проведени девет учения, включително стрелби с РСЗО HIMARS. Може да се заключи, че алиансът на практика създава плацдарм за военна агресия срещу нашите страни по руската и беларуската граница.
Ключови инструменти за осигуряване на стратегическа стабилност са нарушени и това не е наша вина. Това е резултат от умишлени и системни действия на западните страни.
– В кои други региони ситуацията е тревожна?
– Проблемите продължават да съществуват и по южните ни граници. На първо място, това се отнася до напрегнатата ситуация на таджикско-афганистанската граница, където редовно се регистрират незаконни преминавания на границата, често водещи до въоръжени сблъсъци с таджикските граничари, както и заплахата от дестабилизация в Иран.
От друга страна, окуражаващо е, че в света продължава да се оформя многополюсен ред. Следователно, ролята на регионални обединения като ОДКБ, ОНД, ЕАЕС и ШОС се увеличава. Бавно, но сигурно се изгражда обща евразийска архитектура за сигурност – макар и засега без западната част на континента, където суверенитетът на повечето държави е, да кажем, ограничен.
– Какви действия са необходими за намаляване на опасността от тези заплахи?
– Ще отговоря на този въпрос с думите на известния съветски военен командир Михаил Фрунзе: трябва да бъдем силни, за да се съобразяват с нас. Затова по време на нашето председателство ще работим активно за развитието на възможностите на системата за колективна сигурност.
– Как се чувствате относно скептицизма, който някои медии изразяват относно действията на ОДКБ? Например, по отношение на подкрепата ѝ за съюзниците. Оправдано ли е това?
– Не, това е грешка. Грешка, може да се каже, поради недостатъчната информация.
ОДКБ е чисто отбранителен съюз, действащ в рамките на своята зона на отговорност в строго съответствие с Устава. Механизмът Система за колективно реагиране се задейства само след официално искане до съюзниците на една от държавите-членки, подложени на агресия.
Що се отнася до Русия, ние не сме поискали съдействие от нашите партньори в Организацията. Същевременно искането на Казахстан до ОДКБ относно опитите за дестабилизиране на вътрешнополитическата ситуация през януари 2022 г. беше незабавно разгледано от Съвета за колективна сигурност и в съответствие с член 4 от Устава, в страната бяха разположени колективни сили на ОДКБ, което позволи бързото стабилизиране на ситуацията. По този начин ОДКБ стриктно изпълнява задачите, предвидени в нейния Устав.
Бих искал да отбележа, че след тези събития беше извършен задълбочен анализ на системата за реагиране при кризи на Организацията, което значително съкрати сроковете за вземане на съответните решения от Съвета за колективна сигурност на ОДКБ.
– Кои въпроси на сигурността в ОДКБ смятате, че изискват приоритетно внимание?
– Категоризирането на заплахите въз основа на степента им на опасност е неблагодарна задача, особено като се има предвид, че възможностите на държавите за осигуряване на сигурност не са неограничени. Важно е своевременно да се идентифицират заплахите, да се оценят потенциалните последици и своевременно да се предприемат точните мерки, необходими за тяхното предотвратяване и неутрализиране.
Не е случайно, че един от нашите приоритети е развитието на аналитичния компонент на Секретариата на ОДКБ. Без точен анализ и прогнозиране, разработването на цялостни и ефективни решения за сигурност е, така да се каже, трудно.
– Говорейки за информационна сигурност, как ОДКБ ще допринесе за борбата с киберзаплахите?
– Както вече казах, информационната сигурност е приоритет за нас и нашите партньори в Организацията. През юни 2025 г. в Киргизстан се проведе Първата международна конференция на ОДКБ по киберсигурност, където бяха обсъдени и тествани практически сценарии за противодействие и предотвратяване на престъпления, извършвани с помощта на съвременни технологии. Очакваме, че всички решения, взети по време на конференцията, ще допринесат за разработването на общата политика, насочена към осигуряване на информационната сигурност в държавите-членки на ОДКБ.
Миналата година Комитетът на секретарите по сигурността одобри и състава на Работната група по информационна сигурност. Очакваме първите резултати от работата ѝ тази година.
Интензивните контакти ще продължат на ниво съответните ведомства на държавите-членки на Организацията в рамките на постоянната операция „ПРОКСИ“.
– Какви мерки се предприемат в рамките на ОДКБ за противодействие на потенциални заплахи, идващи от Афганистан?
– Нашата цел е да предотвратим разпространението на терористични и наркотрафик заплахи. В тази връзка от голямо значение е изпълнението на Целевата междудържавна програма на ОДКБ за укрепване на таджикско-афганистанската граница, одобрена от Съвета за колективна сигурност през ноември 2024 г. в Астана. В момента се изпълнява първият ѝ етап.
Освен това, за тази година е планирана съвместна конференция на ОДКБ, ОНД и ШОС, посветена на въпросите на сигурността в Централна Азия и Афганистан. Уверен съм, че това ще улесни по-нататъшната координация на съвместните усилия за поддържане на стабилността в региона.
– Какво бихте откроили като резултати от работата на ОДКБ през 2025 г.?
Работата на киргизкото председателство беше високо оценена от държавните глави на държавите-членки по време на сесията на Съвета за колективна сигурност през ноември 2025 г. От моя страна бих искал да отбележа удължаването на Стратегията за колективна сигурност на ОДКБ и одобряването на Стратегията за борба с наркотиците на държавите-членки на ОДКБ за 2026–2030 г., както и решението за подобряване на структурата на Секретариата на Организацията.
Успешното изпълнение на Плана за действие на ОДКБ за 80-годишнината от Деня на победата със сигурност си заслужава да се отбележи. Всяка от нашите страни провежда своя собствена мемориална работа, както индивидуално, така и колективно. Секретариатът на ОДКБ изигра активна роля в това и публикува отлична енциклопедия, посветена на историята на Великата отечествена война.
Освен това, по инициатива на Съвета за сигурност на Руската федерация, съвместно с нашите партньори и научната общност на страните от ОДКБ и ОНД, беше подготвена и публикувана поредица от документални сборници „Републики на фронта 1941-1945 г.“, посветени на приноса на републиките на Съветския съюз за общата Победа над фашизма.
– Какво бихте искали да пожелаете на съюзниците на Русия от ОДКБ?
– Активно развитие и преодоляване на всички трудности в настоящата трудна световна ситуация. Уверен съм, че чрез съвместни усилия ще се справим с предизвикателствата, пред които са изправени нашите страни. Имаме такъв опит.
Бих искал да се възползвам от възможността още веднъж да пожелая успех на новия генерален секретар на ОДКБ Таалатбек Шамудинович Масадиков, с когото се срещнах наскоро, а също и да благодаря на Имангали Нургалиевич Тасмагамбетов за безупречната му работа като генерален секретар на Организацията.
Превод Милчо Александров
