Изминаха вече повече от 103 години от най-великата и съдбоносна за царска Русия и за целия свят Октомврийска социалистическа революция, но споровете за нея не затихват, а в последните години се изострят. Правят се откровени опити това велико дело на работниците и селяните на Русия, под ръководството на болшевишката партия, да бъде дискредитирано. Това е разбираемо, защото в резултат на контрареволюцията от 1991г. на територията на някога великия Съветски Съюз отново се върна старият капиталистически ред и за болшинството от трудещите се това се превърна в трагедия и доведе до масово и тотално обедняване.
Капитализмът отново върна експлоатацията на човек от човека, неравенството, платеното образование и медицина, разкоша за дворцовите „елити” и живот на границата на оцеляването за мнозинството от трудещите се.
Но как иначе да бъде заблудено младото поколение, че живее в нормално общество, ако то разбере защо работниците и селяните в началото на 20-ти век са се вдигнали на въстание, защо са победили както своите царски генерали, така и чуждите в гражданската война. Защо са загивали и удържали победа в годините на Великата Отечествена война и как са създали великата страна, изпратила първия човек в космоса. Оказва се много просто – трябва постоянно да се изтъкват недостатъците и грешките от миналото и то в хипертрофичен вид. Ако всичко се представя в черна, мрачна окраска, то в неустойчивото съзнание се създава краен негативен образ на нашето минало. Така работи буржоазната пропаганда.
Но революцията не се ражда ей така на празно място, за нейното раждане има обективни причини и тяхната съвкупност се нарича Революционна ситуация. Понятието революционна ситуация, т.е. условията, които предхождат и правят възможна революцията, е въведено от класика на марксизма-ленинизма и гений на революцията Владимир Илич Ленин /Улянов/. Това понятие се споменава за първи път през 1913 г. „За революцията не е достатъчно низините да не искат да живеят както преди. За нея е необходимо още върховете да не могат да управляват по старому.” По-късно тази формулировка практически дословно се среща в работата „Краят на 2-рия Интернационал” /1915 г./ и в работата „Левичарството детската болест на комунизма” /1920 г./. В тези две работи Ленин ясно формулира третия задължителен признак за революционната ситуация: в „Края на 2-ия Интернационал” – „ …не от всяка революционна ситуация възниква революция, само когато към изброените по-горе обективни причини се прибави и субективната, а именно способността на революционната класа за революционни масови действия…” и в „Левичарството детската болест на комунизма” – „За революцията трябва, първо, болшинството от работниците напълно да разбират необходимостта от преврата и да са готови да отидат на смърт за него, и второ – управляващите класи да преживяват правителствена криза, която да политизира и най-изостаналите маси.”
По такъв начин Ленин описва и формулира трите главни обективни и субективни признака, представляващи кризисната ситуация, сложила се в навечерието на революцията. Върховете не могат да управляват по старому – невъзможност на господстващата класа да съхранява в неизменен вид своето господство. Низините не искат да живеят по старому – рязко влошаване на положението на експлоатираната класа и нейното желание да промени живота си към по-добро. Наблюдава се значително повишение на политическата активност на масите.
Субективно условие, превръщащо революционната ситуация в революция е способността на революционната класа за масови действия, за сваляне от власт на старото правителство. И така, съгласно Ленин, наличието на работническа партия, въоръжена с революционна теория, която да възглави масите и да доведе революцията до победен край, е субективна предпоставка.
Ето защо ВОСР има дълбоки корени и предпоставки, въвлекла в своята орбита милиони хора. По друг начин тя не би могла да победи. Благодарение на тази революция бяха създадени грандиозни материални активи, които вече три десетилетия не могат да бъдат разграбени и унищожени от новите богаташи. Тази революция откри нова страница в историята на човечеството, даде тласък за освобождението на колониите от експлоатацията на колонизаторите, създаде условия за успешна борба на трудещите се от капиталистическите страни за своите права.
Ако днес например анализираме обстановката в капиталистическа Украйна, ние може да разберем защо работниците в изостанала царска Русия се вдигнаха на борба за своите права. В какво се състоеше преимуществото на работниците от 17-та г.? Имало е действително работническа класа, имало е революционна партия – РСДРП/б/ и революционна ситуация прераснала в революция.
Ако говорим за днешна Украйна, то като че ли низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому, т.е. може да помислим, че е налице революционна ситуация, но… няма ги тези работници, които не биха дали на върховете да „работят” по старому. Тези, които биха могли да станат гробокопачи на капитализма, сега се трудят в Полша, Чехия или Финландия, накратко в Европа. Няма я и мощната болшевишка партия. Изкуствено се създават партии с наименования комунистически, до една поразени от ревизионизъм и опортюнизъм. /Това е до болка познато и у нас – б.р./ Така световният капитал се бори против наченките на революцията.
Но не бива да се отчайваме. Капитализмът получи малка отсрочка благодарение предателството на ревизионистите в работническото и комунистическо движение. Неговите проблеми в исторически план са непреодолими и неизбежно ще доведат до неговата гибел. Още повече, че даже такива буржоазни политици като президента на Франция Емануел Макрон заявява, че капитализмът е полудял и е обречен. Новата социалистическа революция е неизбежна.!
От вестник „Харковска Искра”
превод Вл. Цеков
