При преглед на фейсбук-страницата си, открих кратка критична бележка от другарката Татяна Папазова по повод на статията ми „Добре, много добре – и все пак нищо”. Тя е кратка-но много съдържателна. А именно: „И ТИ ПАВИШ ГРЕШКАТА НА БКП ОТ 23 ГОДИНА, НО ИМАШ ВРЕМЕ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИШ…” По тая причина реших да публикувам отговора ми до нея.
ОТГОВОР:
Сегашната ситуация и тази през 23 година са сходни само от гледна точка на народното недоволство и волята за промяна. Но от тук на татък всичко е различно. Тогава Комунистическата партия е била сила в обществото поради осъзнатостта на работническата класа. Само Русенската организация, която не се включва във въстанието, е могла да мобилизира 600 000 човека. Днес цялата партия е значително по-малко, по-малко от необходимия критичен минимум, което не и дава възможност да организира мощен революционен лъч на протеста, който да увлече всички останали протестиращи и да изолира провокаторите в него. Тези от нас, които присъстват на протеста и се легитимират като комунисти изпадат в най-различни глупави ситуации.
Тогава ОРСС е бил мощен класов профсъюз, който е бил в състояние да вдигне болшинството от работниците. Смятате ли, че ръководствата на всички нива на съществуващите синдикати имат интерес от подобно нещо? Ето ви пример за класовата деградация на миньорите. Изпратихме наша другарка на техния протест, като за първоначален контакт тя трябваше да им раздава наши вестници. А те не само, че не са пожелали да четат, но и отправяли хули и обиди по неин адрес, и по адрес на партията. Смятате ли,че,с такива неориентирани до глупост миньори, може да се постигне каквото и да било? Oсвен да пооправят „имиджа“ на опортюнистичния си лидер Пламен Димитров и да получат някой жълт петак- друго не могат.
Тогава РМС е имал силно влияние в студентската и средношколската младеж, както и сред бедните младежи, които са искали да продължат образованието си, но поради бедност не са могли. Смятате ли, че нашите разкъсани малки групи от студенти могат да поведат младежта на революционна борба.
А за външния фактор..? Той е изцяло във вреда на партията и народа.
Изобщо, преди да насочиш авангарда напред към революцията, трябва да разполагаш с ясно мотивиран и достатъчно силен фронт, да имаш ясен и мотивиран съюзник, да разполагаш със сигурен тил.
Това нещо не е на лице и затова, колкото и да ми е неприятно, тази дребнобуржоазна стихия ще претърпи провал, независимо от това, какви временни отстъпки ще направят буржоата, олигарсите и монополите.
Не може да бъдем обвинявани в сектантство, след като не ни допускат до протестите. Разберете ме правилно. Ние участваме, но като част от множеството, а това за мен продължава да е нищо. Докато не ни приемат като партия с ясна програма и като хора, които знаят какво правят, докато най-борбените от тях не дойдат в партията за да ги подготвим да управляват в техен интерес, а значи и в интерес на пролетариата, в интерес на 90% от народа – нищо сериозно не може да се случи.
Хубавото от цялата ситуация е, че усетиха силата си. Осъзнаването е предстоящо поне за една малка, но все пак, достатъчна част.
Милчо Александров
