От Али Форте
След Октомврийската революция победилата болшевишка партия, „съвместно с меншевиките, революционните елементи на партията на СР (или левите есери), анархистите сформира обединено правителство, но преди това партиите бяха обединени срещу реакционните царски сили на бялата армия. Единният фронт позволи по-голямо обединение на пролетариите и селяните в цяла Русия и позволи на революционните сили да представляват много по-голяма част от пролетарската класа, отколкото би било възможно иначе. Болшевиките успяха да използват този следреволюционен единен фронт, за да се утвърдят като водеща партия на работника и да спечелят мнозинство в много от големите съвети, като по този начин затвърдиха своето място като авангард на работниците по света. От тук разбираме за силата на работническата класа, но ако е единна и въпреки, че не представлява мнозинство в такъв единен фронт, разпространява идеите си, стига материалните условия да са такива, че на членовете-реформатори да им бъде наложено да обмислят по-революционен и научен подход към управлението .
След Руската гражданска война и твърдото установяване на силите на Съветския съюз се провежда 3-ят конгрес на Комунистическия интернационал (Коминтерна). Полезно е да разгледаме политиките относно установяването на социализма извън СССР за четирите периода. През първия период „износът на революция“ в други страни се счита за основната цел на комунистите, призовавайки за това, което по-късно ще бъде разбрано от теориите на популярните и обединени фронтове, като тази между КПК и КМТ в революционен Китай . Във втория период световният революционен прилив беше замрял и Съветският съюз насочи своята политика под ръководството на другаря Сталин към изграждането на социализъм в СССР, за да я утвърди като крепост на световния социализъм. През третия период изглежда, че противоречията на капитализма са достигнали до такава степен, че друг революционен период е неизбежен и е решено комунистите по света да се стремят към революция под знамето на комунизма. Това се дължи на предателството на комунистическите сили от дребнобуржоазните елементи в много от единните фронтове (виж: предателството на КПК от силите на KMT). Четвъртият период на Коминтерна призовава за първи път към единен фронт, срещу расистките сили, завзели властта в цяла Европа. От тези периоди можем да научим няколко неща за нашата съвременна битка и може би ще намерим няколко критики към решенията на Коминтерна през цялото това време, подпомогнати от силата на изминалото време, така че да можем да преодолеем тези грешки и да водим по-ефективно борбата си. Може би най-силна от тези критики са опитите на Коминтерна да принуди революцията да прочисти умерените леви групи, така че фашистите в Германия да застанат на още по-силна позиция, отколкото може би биха имали иначе срещу фашистите в Германия. Научихме, че част от буржоазията можем да направим съюзник, но да ръководи работниците за революция тя не може. Трябва да разгледаме инструкциите на Димитров към комунистите в Съединените щати, защото много от обстоятелствата, които той посочва, можем да видим да се случват отново днес. Той казва: „Там в[Съединените щати] милиони хора са поразени от кризата. Програмата за възстановяване на капитализма се срина. Огромните маси започват да изоставят буржоазните партии и в момента са на кръстопътя “. И точно както в периода след Голямата депресия, милиони американци остават без работа, борят се финансово и търсят решения. Другарят Димитров продължава, че в Америка фашизмът се представя по различен начин от вълната на фашизма, възникнала в Европа, той се представя като опозиция на фашизма, прегръщайки конституцията и представяйки това европейско напрежение като някаква пародия, внесена от чужбина. Другарят Димитров ни казва, че неуспехът да се спре фашизмът в Америка би бил катастрофален и би изместил цялата динамика на световната политика. Именно поради тази сериозна опасност той очертава доста по-различен набор от инструкции за Америка, отколкото за останалите империалистически сили в света и казва, че е необходим по-широк народен фронт, какъвто е единният фронт. Да използваме думите му: „При тези обстоятелства, може ли американският пролетариат да се задоволи с организирането само на своя съзнателен авангард, който е готов да следва революционния път? Не.
Съвършено очевидно е, че интересите на американския пролетариат изискват всичките му сили да се отделят незабавно от капиталистическите партии. Тя трябва да намери своевременно начини и подходящи форми, за да предотврати фашизма да спечели широката маса от недоволни работещи хора. И тук трябва да се каже, че при американските условия създаването на масова партия от работещи хора, „Работническа и земеделска партия“, може да служи като такава подходяща форма. Такава партия би била специфична форма на масовия Народен фронт в Америка и трябва да бъде поставена в опозиция на партиите на тръстовете и банките, както и на нарастващия фашизъм. Такава партия, разбира се, няма да бъде нито социалистическа, нито комунистическа. Но тя трябва да е антифашистка партия и не трябва да бъде антикомунистическа партия. „
За да вземем историята, която сме научили през последните няколко седмици, и историята на революцията и на гражданските войни, и да ги приложим към условията, пред които сме изправени днес, ние откриваме необходимостта от Общ фронт срещу новото настъпление на фашизма който може да се превърне в необходимост, ако в близко бъдеще настъпят откровени насилия или размирици. Ако възникне необходимостта от този единен фронт, трябва, както казва Димитров, да се борим с реакционните опортюнисти на либералните партии в опитите им да се оформят като ядро на споменатия фронт. Трябва да се борим срещу сектантството и опитите да намалим влиянието си в такъв фронт. Това, което може да се наложи незабавно обаче, е единен фронт на, разпръснатите работнически партии съществуващи в САЩ, както за разпространение на нашето влияние и за класовото осъзнаване, така и за укрепване на силата ни за власт, която работниците могат да имат в такъв единен фронт с антифашистките елементи на буржоазията.
В доклада си, другарят Димитров посочи пет принципа, с които може да се постигне единство на работническата партия:
„Това обединение е възможно само:
Първо, при условие на пълна независимост от буржоазията и пълно разкъсване на блока на социалдемокрацията с буржоазията;
Второ, при условие, че първо се постигне единство на действието;
Трето, при условие, че се признае необходимостта от революционно сваляне на властта на буржоазията и установяване на диктатурата на пролетариата под формата на Съвети;
Четвърто, при условие, че подкрепата на собствената буржоазия в империалистическата война бъде отхвърлена;
Пето, при условие, че партията се изгражда върху основата на демократичния централизъм, който осигурява единство на волята и действията, и който е проверен от опита на руските болшевики.
Трябва да обясним на социал-демократите, търпеливо и по другарски начин, защо политическото единство на работническата класа е невъзможно без тези условия. Трябва да обсъдим заедно с тях смисъла и значението на тези условия. “
Можем да анализираме тези точки една по една, за да намерим начини да ги приложим в нашата съвременна борба. Първият момент се обяснява от другаря Димитров:„Тъй като целият опит на работническото движение, особено опитът от петнадесетте години на коалиционната политика в Германия, показа, че политиката на класово сътрудничество, политиката на зависимост от буржоазията, води до поражение на работническата класа и до победа на фашизма. И само пътят на непримиримата класова борба срещу буржоазията, пътят на болшевиките, е истинският път към победата “.
[Учи ни, че не можем да очакваме буржоазията да бъде постоянен и устойчив съюзник срещу фашизма, тъй като собствените им материални интереси по своята същност не ги поставят срещу фашизма. Работниците трябва да се борят срещу буржоазията и чрез тази борба срещу фашизма. ]
Втората точка той обяснява така:„Тъй като единството на действията за отблъскване на офанзивата на капитала и фашизма е възможно и необходимо дори преди мнозинството от работниците да се обединят на обща политическа платформа за сваляне на капитализма, докато се работи за единство на възгледите за основните линии и целите на борбата на пролетариата, без които обединението на партиите е невъзможно, изисква повече или по-малко продължителен период от време. И единството на възгледите се разработва най-добре в съвместната борба срещу класовия враг и днес. Да предложите да се обедините наведнъж, вместо да образувате единен фронт, означава да поставите каруцата пред коня и да си представите, че тогава каруцата ще се придвижи напред. Точно поради причината, че за нас въпросът за политическото единство не е маневра, както е за много социалдемократически лидери, ние настояваме за реализирането на единството на действието като един от най-важните етапи в борбата за политическо единство. ”
[От това научаваме, че не трябва да работим директно или да се присъединяваме към социалдемократите или други либерални членове на фронта, а вместо това да работим в същата посока. Ние не сме „с“ буржоазните елементи на социалдемократическите партии, но заедно с това всички сме против фашизма и именно чрез това единство на действие, ще водим битките си. Ние маршируваме отделно, но в стъпка, точно както беше казано преди революцията. ]
Третата точка е: Тъй като опитът от победата на голямата Октомврийска революция, от една страна, и, от друга, горчивите уроци, научени в Германия, Австрия и Испания през целия следвоенен период, потвърдиха още веднъж, че победата на пролетариата е възможна само чрез революционното сваляне на буржоазията и че буржоазията по-скоро ще удави работническото движение в море от кръв, отколкото да позволи на пролетариата да установи социализъм с мирни средства. Опитът от Октомврийската революция ясно показа, че основното съдържание на пролетарската революция е въпросът за пролетарската диктатура, която е призвана да смаже съпротивата на свалените експлоататори, да въоръжи революцията за борба срещу империализма и да ръководи революцията до пълната победа на социализма. За да се постигне диктатурата на пролетариата като диктатура на огромното мнозинство над незначителното малцинство, над експлоататорите – и само като такава може да се осъществи – за това са необходими Съвети, обхващащи всички части на работническата класа, основните маси от селячеството и останалите трудещи се, без чието пробуждане, без чието включване във фронта на революционната борба, победата на пролетариата не може да бъде консолидирана “.
[Този въпрос се разбира много просто, тъй като той е ядрото на убеждението за марксисткото разбиране на историята, буржоазията никога няма да се откаже от властта си по друг начин, освен със сила, не можем да реформираме буржоазната власт. Само чрез революция можем да установим диктатурата на пролетариата. Заемането на каквато и да е друга позиция като работническа партия би означавало да работим срещу собствените си интереси.]
Обяснява четвъртата точка така: „Тъй като буржоазията води империалистическа война за своите хищнически цели, срещу интересите на огромното мнозинство от народите, под каквато и маска да се води тази война. Защото всички империалисти съчетават трескавата си подготовка за война с изключително засилена експлоатация и потисничество на трудещите се в собствената си страна. Подкрепата на буржоазията в такава война означава предателство към страната и международната работническа класа. „
[Пролетариатът на която и да е друга нация не ни е враг; те са наши другари в същата борба срещу потискащите сили на капитализма, както и ние. Врагът е буржоазията и буржоазията е тази, която се възползва от империалистическите войни.]
Обяснява петата и последна точка така: „Тъй като само партия, изградена върху основата на демократичния централизъм, може да осигури единство на волята и действията, може да доведе пролетариата до победа над буржоазията, която разполага с толкова мощно оръжие като централизиран държавен апарат. Прилагането на принципа на демократичния централизъм издържа великолепния исторически тест на опита на руската болшевишка партия, партията на Ленин и Сталин. „
[Този въпрос е по-скоро обяснителен, партията на работника трябва да бъде организирана върху принципа на демократичния централизъм, тъй като тя формира системата на съветското управление.]
За да приключим, след като видим както необходимостта от обединен или може би дори единен фронт в близко бъдеще и условията за такъв съюз от двете му страни, трябва да разгледаме написаното от Димитров: „За правилната линия не е достатъчно самото поставяне на лозунгите на партията от горе, те трябва да се реализират. След като линията бъде утвърдена работата трябва да бъде извършена от всички, цялата организация трябва да работи в синхрон, за да я изпълни в пълната си цялост. Той и следователно аз ще цитирам другаря Сталин по този въпрос. „Друго условие е способността да се превръщат решенията на Комунистическия интернационал и на неговите секции в решения на най-широките маси. Това е още по-необходимо сега, когато сме изправени пред задачата да организираме единен фронт на пролетариата и да привлечем много широки народни маси в антифашисткия Народен фронт. Политическият и тактически гений на Ленин и Сталин се откроява най-ясно и ярко в тяхната майсторска способност да накарат масите да разберат правилната линия и лозунгите на партията чрез собствения си опит. Ако проследим историята на болшевизма, най-голямата от съкровищниците на политическата стратегия и тактика на революционното работническо движение, можем сами да се убедим, че болшевиките никога не са сменяли методите за ръководене на партията с методите за водене на масите. „
Трябва да говорим с колегите си по начин, който те разбират, да им преподаваме уроците на партията не на жаргон или чрез лозунги, а по начин, който им говори за материалните условия, които изпитват. Американският работник е потиснат и уморен, но силен. Ако той се събуди и обедини, новият прилив на фашизма със сигурност ще бъде победен.
Комунистическа младеж на Партията на комунистите на САЩ
С помощта на Google Преводач, редактира Милчо Александров
