МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
Свидетели сме на пълна идейна немощ от страна на империалистическата върхушка, предизвикала за пореден път тежка икономическа и политическа криза в преобладаващата част на света, в която тя има влияние. В резултат на това в подвластните и́ територии в момента са актуални две противоположни тенденции – на буржоазния космополитизъм и на буржоазния национализъм.
Буржоазният космополитизъм е теория, която провъзгласява човека за жител на света за сметка на националната му култура и традиции – тя се насажда в момента от „световната” банкерска секта и нейните слуги, определящи се за „демократи”.
Политическият национализъм е – 1)доктрина и движение за постигане и утвърждаване на правата и свободата на дадена нация, което обикновено се свързва с представата, че границите на държавата трябва да съвпадат с етническите граници и преобладаващата народност, със стремежа към създаване на самостоятелна национална държава.
2)Идеология, която изтъква превъзходството на една (собствената) нация над останалите, и политика, която цели тази нация да се наложи над тях – тя е оръжие в момента на промишления национален капитал, който е в дълбока криза и търси спасение в протекционизма на националната държава.
Както е известно, доскоро, между тези две тенденции имаше мир и взаимодействие по завладяването на суровини, капитали и пазари. Но световната икономическа криза доведе двете съставляващи на финансовия капитал по света и у нас в конфликт.
Големите банки (частни или държавни) ще се стремят да поставят условия които ги превръщат в господари на положението за сметка на всички предприятия от промишлеността(от леката и тежката).
Естествено на промишлениците това статукво едва ли ще се хареса, ще започне борба за освобождаване от хватката на банките.
Това е общата тенденция във всички страни по света, с изключение на няколко които не споделят буржоазния път на развитие.
В такава атмосфера, големите транснационални корпорации не се чувстват особено комфортно и ще се противопоставят с всички средства, включително и с военни за да запазят господстващото си влияние за ограбване на благата на трудещите се в по-голямата част на света, където имат влияние. Но работата е в това, че единството в тях е подкопано от тези две тенденции. Доскоро това единство поставяше отпечатък върху политиката им по целия свят. А сега?
Вероятно, някои от тях ще съумеят да намерят баланса между тези две тенденции, но предварителните анализи на водещи буржоазни анализатори не предвиждат такова развитие в преобладаващите транснационални корпорации. В тях конфликта се проявява освен между банковото и промишлено противоборство, но и по национален признак, което се предизвиква от промишлениците. А това е сериозен конфликт, който може да доведе до гигантски престъпления срещу човечеството. Затова комунистите по света трябва да са нащрек.
Но борбата между банките и предприятията, ще доведе до създаване на държавни, национални монополи и регулиране на икономическите отношения от националните държави, без които е невъзможно оцеляването на всеки уважаващ себе си народ в тази ситуация. Този процес вече се забелязва в Русия, наистина само във военната и селскостопанската области, но посоката е показана. Общо взето натам се е запътил и Тръмп, само, че на него ще му е много трудно. Съпротивата на статуквото срещу него ще е много голяма. Такива са тенденциите и в ЕС. Само, че тук нещата все още се бавят, поради факта, че все още са на власт откровените глобалисти (космополитите), политиката на които изобщо е неадекватна спрямо новите политически реалности.
На този фон световното комунистическо движение изглежда трагично. Налице са няколко международни, изолирани един от друг центрове, от там по един или друг начин съществуват различни комунистически формации в рамките на една държава. Това състояние на нещата води до хаос в комунистическото движение, както в международен, така и в национален аспект. За това БКП, отново може да стане инициатор за обединение на тези международни центрове и за изчистване на противоречията (ако има такива) на принципна марксистко-ленинска позиция. След това, на тази база трябва да започне организиране на единството на комунистическото движение в отделните страни, включително и в България. След което е необходимо правилно разпределение на комунистическите сили, както в съответните страни, така и по света. Трябва да помогнат всички за укрепването на международното революционно профсъюзно движение. Но, ще повторя още по-ясно, необходим е един международен комунистически център, съизмерим с възможностите на III-я комунистически интернационал. Трябва да може да се разпределят сили и средства там, където това е много необходимо. Ако искаме да избегнем предстоящата касапница, без това няма да мине. Или ние всички комунисти по света ще направим това и ще спасим света, като положим основите отново на социализма, или не ще направим това и косвено ще помогнем на империалистите да заличат голяма част от човечеството.
Аз мисля, че вече сме достатъчно зрели за да счупим врата на империализма и да установим нов справедлив, социалистически ред поне в една част на света. Голяма или малка – зависи от нас и трудовите хора по света.
Да вдигнем знамето на Ленин-Сталин-Мао Цзе Дун – Георги Димитров – Енвер Ходжа – Ким Ир Сен и плеядата комунисти дали живота си за по-справедлив обществен строй!
