На 25 февруари в Москва се състоя „кръгла маса”, организирана от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ) на тема „Социализмът, за който се борим” с участието на чужди делегации участвували на 15-я конгрес на КПРФ.
От името на делегацията на КПГ на „кръглата маса” се изказа Елисеос Вагенас, член на ЦК и Завеждащ отдел по международните отношения на ЦК на КПГ. Той каза:
Скъпи другари,
Ние благодарим на КПРФ за възможността, която ни предоставят днес, да обменим мнения по този важен въпрос.
Комунистическата партия на Гърция след победата на контрареволюцията в Съветския Съюз през 1991 година и независимо от това, че отслабна организационно вследствие на вътрешнопартийните борби с опортюнистическите сили, в резултат на които напуснаха партията, тя запази своята комунистическа същност: убедеността си в марксистко-ленинския светоглед и необходимостта за революционно сваляне на капитализма, защити сърпът и чукът, като исторически символи и едновременно започна многогодишно изследване и вътрешнопартийна работа за изясняване на причините, довели до поражението на социализма в СССР. Тази работа е отразена в резолюцията на 18 конгрес на нашата партия. Тя обогати концепцията на КПГ за социализма. Това на свой ред ще се отрази в новия проект за програма на партията, която ще бъде разгледана на 19 конгрес на КПГ примерно след месец.
Днес ние действително се намираме „крачка напред” в сравнение с революционерите предшественици на Великата Октомврийска социалистическа революция. Понеже днес притежаваме огромния положителен и отрицателен опит на социалистическото строителство в Съветския съюз, в Източна Европа и други страни. КПГ, за разлика от силите на т.н. „Партия на европейските леви” (ПЕЛ), защитава огромния дял на Съветския съюз и на другите социалистически страни в прогрса на цялото човечество. Социализмът през 20 век можа да удволетвори важните народни потребности, които капитализмът не само не може, но и не иска да удволетвори: безплатно образование, здравеопазване, социално осигуряване, почивка, жилище, пенсиониране на жените на 55 години, а мъжете на 60, увереност в утрешния ден и много други.
Опитът за изграждането на социализма през 20 век не случайно предизвиква яростни нападки от буржоазните политически сили, ЕС, САЩ, а също и на опортюнистическите сили. Общ знаменател на нападките им е Йосиф Сталин, ръководител на комунистическата партия и съветската държава в периода, когато се наливаше фундамента на социализма. Нашата партия смята, че социалистическият, съветски опит трябва да се изучава и използва, когато става дума за това, какъв трябва да бъде социализма за който ние се борим!
Социализмът не беше свален вследствие на „тоталитаризма” или от това, че трудещите се се ползваха от мнго права и завоевания, както твърдят различните буржоазни сили, борещи се против комунистите. Свалянето на социализма стана вследствие на това, че в условията на настъпление на капиталистическите сили бяха нарушени основни закони. На социалистическото строителство: Диктатурата на пролетариата беше заменена с така наречената ”общонародна държава”, а след 50-те години бяха засилени стоково-паричните отношения.
Вторият извод който направи КПГ е, че социализмът за който се борим, няма да настъпи по пътя на буржоазния парламентаризъм, както твътдят „левите – патриотични правителства”, управляващи капитализма и застъпващи „поетапното” поправяне на „демократизацията” и „хуманизацията” на капитализма. Той няма да настъпи без социалистическа революция, без разрушаването на буржоазните държавни структори и изграждането на нови народни органи на властта.
Социалистическото строителство е единен процес, който започва със завоюването на властта от работническата класа. Концепцията на нашата партия се различава от представите на тези партии, които в името на „националните особености” или „социализма на 21 век” се отказват от основополагащи принципи на социалистическото-комунистическото общество. По наша оценка, социализмът като пътва степен на комунистическата обществено-икономическа формация, не е самостоятелна формация, а е незрял комунизъм. Тук действа основният закон на комунистическия начин на производство: планово производство за широкото удволетворяване на обществените потребности.
Основният елемент на социалистическото обществое обобществяването на средствата за производство.
- Обобществяват се средствата за производство в промишлеността, енергетиката, в сферата на водоснабдяването, телекомуникациите, строителството, ремонта, обществения транспорт, търговията на едро и дребно, импорта и експорта, обобществява се голямата туристическа инфраструктура и инфраструктурата в сферата на храненето, както и селскостопанските капиталистически предприятия.
- Обобществява се земята и нейните недра. Формират се държавни производствени единици за производство и преработка на селскостопанска продукция, за използване на суровините и за производство на продукти за потребление.
- Ликвидиране на частната собственост и икономическата дейност в сферата на образованието, здравеопазването, социалното осигуряване, в сферата на културата, спорта и СМИ. Те се създават като изключително социални служби.
- Забранява се използването на чужд труд, тоест наемния труд.
- Средствата за производство, суровините, промишлените материали и работната сила се включва в процеса на производство и създаване на системата за социални и административни услуги по пътя на централизираното планиране.
- Промишленото и голяма част от селскостопанското производство функционират върху основата на обществената собственост, централизираното планиране, работническия контрол на всички нива в управлението и администрацията.
Централизираното планиране позволява да се постави в служба на човека и неговите потребности потенциала за развитие на страната, всичко това, което е създал човеът в сферата на науката, технологиите, културата, за да бъде осибурено високо равнище на живота и духовното развитие. Ликвидира се безработицата, трудовата безотговорност на неосигуреността, увеличава се свободното време, за да могат трудещите се да имат възможност активно да участват в работническия контрол, осигуряването на спазването на характера на работническата власт.
Подкрепа за създаване на производствени селскостопански кооперативи, имащи право да ползват обществена земя в качеството и на средство за производство. Влизането в тях на дребните земеделски собственици става на доброволна основа. Стимули за встъпване в кооперативите са: снижаване стойността на производството, посредством съвместното разпределение на земята и събирането на селскостопанската продукция. Защитата на селскостопанското производство от природните явления с помощта на държавната инфраструктора и научно-техическата подкрепа. Събиране на селскостопанската продукция и нейното реализиране чрез държавната търговска мрежа.
При това, ние смятаме, че социалистическото строителство е несъвместимо с участието на страната в империалистически съюзи, такива като ЕС, НАТО, МВФ и ОЕСР, както и присъствието на американски, натовски бази в нашата страна.
Новата работническа власт в съответствие с международните условия и обстановката около страната ще се стреми да развива междудържавните отношения на взаимна изгода между Гърция и другите страни, особено от страна на равнището на развитие природата на проблемите и преките интереси които могат да осигурят такова взаимноизгодно сътрудничество.
Социалистическата държава ще се стреми към сътрудничество с държавите и народите непосредствено заинтересовани от икономическа, политическа, военна съпротива срещу центровете на империализма, преди всичко с народите, строящи социализъм в страните си. Ще се постарае да използва всяка възможна „треска” на империалистическия „фронт” в междуимпериалистическите противоречия, за запазване и укрепване на революцията и социализма. Вярна на принципите на пролетарския интернационализъм социалистическа Гърция ще се превърне в опора на световното антиимпериалистическо, революционно, комунистическо движение.
Обществените потребности се определят от равнището на развитие на производителните сили, постигнати в настоящия исторически период.
Основните обществени потребности (в образованието, здравеопазването, социалното осигуряване) се удволетворяват безплатно, съгласно потребностите, а другата част от потребности ( като жилище, енергия, водоснабдяване, отопление, транспорт, храна) се удволетворяват за сметка на сравнително малка част от работната заплата.
Характерно за първата степен на комунистическите отношения (тоест социалистическите) е разпределението на продуктите „според труда”. Разпределението на социалистическите продукти „според труда” (които само по форма приличат на стоковия обмен) са резултат от капиталистическото наследство. Новият начин на производство все още не го отрича, понеже все още не е развил съответните производителни сили и средствата за производство в необходимите размери и с широко използване на нови технологии. Производителността на труда не позволява за сега решително да се съкрати работното време, да се ликвидира тежкия и еднообразен труд, за да се премахне необходимостта от обществена принуда към труд.
Плановото разпределение на работната сила и средствата за производство довеждат до плановото разпределение на обществения продукт. То радикално се различава от разпределението на обществения продукт чрез пазара съгласно законите и стоковото обтъщение.
Социалистическата власт е революционна власт на работническата класа, диктатура на пролетариата. Революционната работническа власт предполага организиране на всички средства на високо равнище. Необходим е работнически контрол над управлението на промишлените предприятия и отраслите със стратегическо предназначение, за да се осъществи творческа, икономическа, социална и политическа работа за постигане на господство на работническото и народното болшинство над организираните местен и международен капитал и тяхната контрареволюционна дейност след загубата на властта.
Степента и формите за натиск, които ще използва революционната работническа власт против контрареволюционна дейност, зависят от политическите и социални организации на двете противостоящи сили, работническата и капиталистическата.
Социалистическата държава като инструмент на класовата борба, използваща други форми в новите условия, няма само отбранителени и репресивни организационни функции. Тя има и съзидателни, икономически, културни, въспитателни под ръководството на идейно-политическия авангард-партията. Тя изразява по-висока форма на демокрация, основен признак на който е активното участие на работническата класа и народа като цяло, който се възпитава чрез непарични стимули, вследствие на развития начин на производство и демокрация.Тя формира социалистическото общество, помага за преодоляване на старите противоречия и социалното неравенство, контрола върху управлението на производствените единици, социалните и административни служби, на всички органи на властта от долу до горе. Институциализира се и на дело се осигурява работнически и обществен контрол, както и безпрепятствена критика на решенията и действията, пречещи на социалистическото изграждане. Безпрепятствената критика премахва нарушенията от субективен характер, бюрократизма на кадрите и други отрицателни явления и уклони от социалистическите-комунистически принципи.
Основата на работническата власт са производствените предприятия, обществените служби, административни единици, производствените кооперативи, в които се осъществява правото на трудещите се да избират и отзовават представителите си.
Комунистическата партия е идейно-политически организационен авангард на работническата класа. Тя е ръководна сила на революционната работническа власт – диктатурата на пролетариата. Нейната революционна ръководна роля е оправдана, ако тя реално изразява общите интереси на работническата класа и закономерностите на социалистическо-комунистическото строителство.
Скъпи другари,
В края на това кратко изказване ми позволете да кажа, че комунистите на Гърция пазят в сърцата си масовия героизъм на пролетариите, щурмовали Зимния дворец, комунисти и комсомолци, които в безпрецедентни исторически условия сломиха контрареволюцията и положиха фундамента на социалистическото изграждане, героизмът на червеноармейците, съкрушиха ордите на нацистите! Техните жертви и борба не бяха напразни. От техните примери се възпитават, от техните примери се вдъхновяват комунистите от цялата земя, всички сили, борещи се революционна реорганизация на международното комунистическо движение.