На 17 март се навършиха 26 години от всесъюзния референдум по въпроса да се запази ли СССР. Положителният отговор, който дадоха народите от всички съюзни републики и до сега стряска сънищата на управляващите и те всячески се стараят този референдум да бъде забравен от народа. Забравен, защото управляващата върхушка не зачете мнението на болшинството от гражданите на СССР и разруши съюза.
От първите дни на извършеното предателство Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките /ВКПБ/ поведе борба против разрушителите на социалистическата Родина. Тя стана и първата комунистическа партия на територията на бившия Съветски Съюз, която вписа като стратегическа цел в своята програма възстановяването на СССР. Като болшевики, последователни марксисти-ленинци, разглеждащи различните исторически събития от класови позиции, смятаме за необходимо да доведем до знанието на всички трудещи се цялата истина, свързана с проведения на 17 март 1991 г. референдум.
В хода на горбачовската „перестройка”, главна цел на която беше страната да премине на капиталистически релси, буржоазните апологети провеждаха тотална кампания за очернянето на всичко съветско, в това число на съветското законодателство и Конституция. В СМИ бяха поместени голям брой статии за „недемократичността” на съветските закони и „недемократичността” на съветското държавно устройство. Те налагаха на обществото мнението, че съветската държава е „тоталитарно” устроена, насилствено задържаща в Съюза псевдорепублики. Горбачовските реформатори, готвейки преврата, специално игнорираха фактите, които ясно свидетелстваха, че правовия статус на всички съюзни републики е ясно и точно определен и няма никакви основания за съмнение в тяхната законност и юридическа състоятелност. Утвърждаването на всички Съветски Конституции, приема на нови републики в СССР и внесените изменения и допълнения в Конституцията са проведени от законно избрани депутати във висшите органи на Съветската власт, представляващи интересите на всички трудещи се от съветските републики. Що се касае до самостоятелността на републиките, за което крещят всички буржоазни демократи, то даже в последната Конституция, в точка 76 се отбелязва: „Съюзната република е суверенна социалистическа държава, която се обединява с другите съветски републики в Съюз на Съветските Социалистически Републики. Значи основателна причина от юридически характер за инициирането на всесъюзен референдум няма.
Така че твърденията на буржоазните демократи от времето на горбачовата „перестройка” за юридическо несъвършенство на съветските Конституции, исканията за тяхното преразглеждане, твърденията за нарушаване свободата на съветските народи и представянето на нашата страна като унитарно-тоталитарна са от край до край измислени. Дружбата между съветските народи, проверена от дългите години на съвместен живот, работа и борба, основаваща се на социалистическата законност, не изискваше никакъв референдум, трудещите се, освободени от експлоатация, в условията на обществената собственост нямаше какво да делят. Затова и инициирането на този референдум от горбачовската клика трябва да се разглежда не като акция за съхранение на единната Социалистическа държава, а напротив, като дълбоко прикрита процедура по превръщането на социалистическия Съветски Съюз в буржоазен Съюз на Суверенни държави.
Но как им се отдаде това? Следва да се напомни, че благодарение на предателската и клеветническа политика на горбачовското ръководство по отношение на Съветската държава се оживиха националистическите сили в някои републики и се стигна до провокации като тези в Тбилиси и Вилнюс. През януари 1990 година се стигна до конфликт между Армения и Азербайджан за статута на Нагорно-Карабахската автономна област, който взе много човешки жертви.
На 12 юни 1990 година Върховният Съвет на РСФСР, който беше вече под контрола на буржоазните демократи, прие така наречената Декларация за държавния суверенитет на РСФСР. За много хора вече стана ясно, че над единната държава надвисват тъмни облаци и е необходимо да се направи нещо. След бурни дебати на 24 декември народните депутати на СССР приемат постановление, в което се казва: „Във връзка с многобройните обръщения на трудещите се, изказващи своето безпокойство за съдбата на СССР и отчитайки, че запазването на единната съветска държава е важен въпрос на държавния живот, засяга интересите на всеки човек, на цялото население на СССР, Съветът на народните депутати на СССР постановява: Да се проведе референдум в СССР за решение на въпроса за запазване на обновения съюз като федерация на равноправни Съветски Социалистически републики, с отчитане на резултатите във всяка република поотделно. В бюлетината за референдума беше написано: „Смятате ли за необходимо запазването на СССР като обновена федерация на равноправни суверенни републики, в които напълно да бъдат гарантирани правата и свободите на всяка националност?” Ясно се вижда, че независимо от споменаването на пълното наименование на любимата за всички честни граждани Родина, има и един на пръв поглед незначителен детайл, а именно „като обновена федерация на суверенни републики”. Що за понятие е това, ако си запознат със Съюзния договор и какви права и свободи готвят буржоазните реформатори за трудещите се през 1991 г. стана много ясно след осъществяване на техните планове: отсъствие на правото на труд, на правото на достойно заплащане на труда, правото на безплатно образование и медицинско обслужване и пр.
Независимо от гореописаните противоречия и противодействието на реакционните сили, в болшинството републики референдумът все пак се състоя. В списъците за референдума имаше вписани 185 милиона гласоподаватели, а в референдума взеха участие 80% от тях. В съответствие със закона за всенародно гласуване /референдум/ от 27 декември 1990 година Централната избирателна комисия постанови, че 76.4% от гласувалите са отговорили с „Да” – за запазване на съюзната държава. В съответствие с постановлението на Конгреса на народните депутати на СССР бяха огласени и резултатите във всяка република поотделно. В РСФСР в гласуването участваха 75.4% от имащите право на глас. С „Да” отговориха 71%. В Украйна от 81% участвали в гласуването, 70% са за. В Белорусия от 83% 83% са за. В Узбекистан от 95%, 93.7% са за, в Казахстан от 89% , 94% са за, в Азербайджан от 75%, 93% за, в Киргизия – 93%, 94.5 за, в Таджикистан от 94%, 96% са за, в Туркмения от 97.7%, 98% са за. В републиките, където не бяха създадени изборни комисии, хората идваха до изборните секции, независимо от препятствията на властите. В Южно Осетинската автономна област на Грузия гласуваха около 50 хиляди души, в Естония – 300 хиляди, в Латвия – над 500 х., Литва – над 600 х., Молдавия – над 800 х. Абсолютното мнозинство от тях поставиха в бюлетината думата „Да”.
По такъв начин абсолютното мнозинство от гражданите, участвали в референдума, се изказаха за запазване на СССР. Резултатите от референдума имат силата на закон, според закона на СССР, в който е казано: „Решенията, приети по пътя на референдум в СССР, са окончателни, имат задължителна сила на цялата територия на СССР и могат да бъдат отменени или изменени само чрез референдум.”
Събралите се в Беловежката гора ръководители на Русия, Украйна и Белорусия грубо потъпкаха волята на съветските народи да живеят в обща държава, като подписаха съглашение за създаването на така наречен Съюз на независимите държави. Този акт трябва да се разглежда като акт на държавно престъпление, с всички произтичащи от това последствия. Подписалите го трябва да бъдат съдени от народен съд като изменници на Родината и да бъдат наказани от закона като такива, без никаква милост и съжаление.
Имайки предвид гореказаното, становището на ВКПБ по този въпрос е следното: От една страна нямаше никакви обективни причини за провеждането на такъв референдум, той беше нужен на опортюнистическото ръководство на страната за прокарване на идеята за нейното „обновление”, т.е. капитализация и придаването на този процес на вид, че е юридически законен. Тази политическа линия на създаване на „обновен” съюз продължават съвременните наследници на Горбачов – опортюнистите от КПРФ, КПУ, КПБ и др. Ние, болшевиките, водим непримирима борба с тези опортюнисти „обновленци”, разобличавайки техните пагубни идеи за съглашателство с буржоазията.
От друга страна нашата партия всестранно използва положителните резултати от всесъюзния референдум като юридически обосновава своята борба за изпълнение на свещената воля на съветските народи – възраждането на Великата Родина – СССР. Това възраждане е възможно само по пътя на социалистическата революция, предпоставки за която са резултатите от световната криза на капитализма, които все по-силно се чувстват във всички бивши съветски републики.
Секретар на ЦК на ВКПБ В.Б.Зеликов