Н ГЛАГОЛЕВА
Пътят към социализма не може да мине покрай победата над фашизма, – съвсем правилно се казва в заглавието и съдържанието на статията – доклад за участието на представители на РККП-КПСС в телевизионната конференция на партиите от Европейската комунистическа инициатива, проведена на 3 декември ( отразена във в-к „Трудовая Россия“ № 15)
В допълнение към това бих искал да отбележа някои характеристики на настоящия момент и да обърна внимание на промените, които се случват, поне в Русия, в настроението на доста широк кръг от работещи хора в различни слоеве на съвременното руско общество.
Войната без съмнение е трагедия за огромен брой хора, семейства и като цяло за народите на воюващите страни. И в ерата на капиталистическия световен ред на обществото най-често това е продиктувано от необходимостта на една или друга отслабнала икономически държава да укрепи позициите си по този начин – да ограби съсед или дори не съсед, да разшири територията, да осигури изграждането на пътища, да направят пари от военно производство и т.н. и така нататък.
В същото време по време на войната, под блясъка на експлозии и пожари, най-ясно се подчертава самата непълноценност на тези воюващи държави. Например военната помощ, а всъщност участието във военните действия на страните от Европейския съюз, САЩ, НАТО, предизвиква недоволство сред работниците от тези страни и в резултат на това се провеждат все по-чести масови протести, сблъсъци с полицията, искания за прекратяване на участието във военен конфликт …
Това явление не подминава и нашата страна, като помага на населението да види много от недостатъците на сегашния обществен ред. Разбирането достига до различни сегменти от населението. Разбира се, преди всичко от хората на труда. Но дори и в проправителствени политически предавания, където експертите в по-голямата си част не са привърженици на социализма и като цяло се стремят да изразят подкрепата си за военните действия, провеждани от Руската федерация (има причина за това – помощ на ЛДНР, бореща се повече от 8 години с нацизма и освобождаването на самата братска република от нацизма – фашизма и пагубното влияние, оказано върху нея от капиталистическия Запад), често се цитират факти, които свидетелстват за значителни недостатъци в армията, индустрията, възпитанието, образованието, медицината, културата и се задават въпроси, например за амонякопровода до Одеса, сделката със зърното и много други, и изобщо според нашия „елит“, включително и управляващите, като такива; правят се изводи и се дават предложения като: „30 години храним дракона“, „Трябва да превърнем музея на Елцин в музей на предателството“, „Не разбирам защо празнуването на 7 ноември беше премахнат и заменен с дата, която не означава нищо за нас”, „Трябва да променим самата система”. Бързам да охладя надеждата на защитниците на социализма – не говорим за обществен строй и в никакъв случай за смяна на капитализма със социализъм. Засега се говори или за някакви специфични секторни системи, или дори да се говори за обществена, не се предлага точно социализъм.
Невъзможно е обаче да не се види основното – необходимостта от промяна става все по-очевидна. И вече в много сегменти от населението въпросът става актуален: „Какво да променим?“ Ние знаем, че само социализмът ще премахне войните, ще възстанови искреното приятелство между народите, ще замени меркантилните потребители с неспокойни мечтатели, които са единствените способни да проправят пътя към прогресивното човешко бъдеще.
И така изглежда, че в този труден за страната период е необходимо по-ясно и гласно да се предложи необходимата алтернатива – с какъв строй и с каква система трябва да се смени капитализмът, който вече остарява в своя исторически период.
„Не можете да продължите напред, без да се придвижите към социализма“, каза В И Ленин. Опитът на Съветския съюз потвърждава този извод, тъй като дори неговите противници не могат да не признаят неговите огромни постижения – във всички области, но, което е много важно, в областта на човешките отношения.
Така че на въпроса – с какво да я сменим – отговаряме твърдо – със социалната система, наречена социализъм.
И щом използваме всички възможности на днешния ден, за да помогнем за освобождаването на Донбас и братска Украйна от нацизма като цяло, тогава заедно с техните трудови хора ще продължим тази борба до окончателната победа над фашизма и над сегашния социален ред, който се поражда от него. Е, ние ще призовем трудещите се от другите републики на Съюза по нашия път, по пътя към социализма.
От в-к „Мысль“ превод Милчо Александров
