Във връзка международния ден на бившите политзатворници и концлагеристи публикуваме важен, материал от 2019 г., който се спира на същността на фашизма като инструмент на капитализма като по този начин потвърждава класическата дефиниция на Г.Димитров: „Фашизмът е открита терористична диктатура на най-реакционните, най-шовинистичните, най-империалистическите елементи на финансовия капитал… Фашизмът – това не е надкласова власт и не е власт на дребната буржоазия, или на лумпен-пролетариата над финансовия капитал. Фашизмът е власт на самия финансов капитал. Той е организация за терористична разправа с работническата класа и с революционната част на селячеството и интелигенцията. Фашизмът във външната политика е шовинизъм в най-груба форма, култивиращ зоологическа ненавист към другите народи“.
На 27 януари 2019 г. се навършиха 74 години откакто Съветската армия освободи от нацистите лагера на смъртта „Освиенцим“, в чиито газови камери загинаха над 1 милион евреи от различни европейски страни. В същия ден между 50 и 100 полски фашисти шумно преминаха през вратите на лагера като пееха полския национален химн и крещяха антисемитски лозунги. Ръководителят на демонстрацията Пьотър Рибак, който през 2015 г. изгори „чучело на евреин“, заяви, че е време да се поведе борба против еврейството и Полша да се освободи от него. Фашистите, които нагло демонстрираха в лагера „Освиенцим“, изразяват официалната държавна политика в Полша. В началото на 2018 г. полското правителство, ръководено от крайно дясната партия „Право и справедливост”, постави извън закона самото споменаване на престъпленията, извършени от поляци против евреи по време на холокоста. Многобройни историци, които работят по проблемите на полския антисемитизъм и извършените от поляци антиеврейски погроми, бяха уволнени от работа. На 11 ноември 2018 г., в Деня на полската независимост президентът Анджей Дуда и министър председателят Матеуш Моравецки участваха в парадно шествие редом с фашисти от Полша и техни съмишленици от други европейски страни.
Тази демонстрация на фашистки антисемитизъм в мемориала „Освиенцим“, повсеместно считан за символ на ужасяващите престъпления на фашизма, е логично свързана с политическите процеси в Полша и Източна Европа след реставрацията на капитализма в тези страни през 1989 г. През декември 1991 се разпадна Съветският съюз и също се възстанови капиталистическата система в Русия. Буржоазните идеолози демагогски приветстваха контрареволюциите в Източна Европа и ги окачествиха като някакви „демократични революции“. На работниците беше казано, че ги очакват демокрация, мир и благосъстояние за всички. В действителност обаче реставрацията на капитализма доведе до огромно социално неравенство, създаде едно свръх богато малцинство от едри капиталисти и обрече на бедност милиони хора. С усърдното съдействие на местните марионетни режими империализмът превърна Източна Европа в плацдарм за подготовка на своите военни агресии. В условията на предателство на социалдемокрацията и слабост на левите сили гневът и разочарованието на широки слоеве от населението бяха използвани от фашистките сили, които засилиха влиянието си в целия европейски континент.
Възраждането на фашизма не се ограничава само с Полша и другите зависими от империализма източноевропейски страни. В Германия управляващите възприеха важни аспекти от политиката и фразеологията на неофашистите. Във Франция президентът Еманюел Макрон възхвали като „голям войник“ фашисткия диктатор и съюзник на нацистка Германия маршал Филип Петен. След войната заедно с много други французи, сътрудничели на нацисткия окупатор, Петен беше осъден на смърт, но после присъдата му беше заменена с доживотен затвор заради миналото му като военноначалник през Първата световна война. В Украйна след преврата, извършен през февруари 2014 г. от крайната десница с подкрепата на Вашингтон, честването на украинския фашист Степан Бандера и неговото движение се превърна в официална държавна политика. През Втората световна война Бандера и главорезите му бяха извършили чудовищно жестоки избивания на многобройни поляци, евреи и украинци от цивилното население. В САЩ администрацията на Тръмп систематично раздухва фашистките настроения.
Фашизмът представлява средството, посредством което буржоазията се опитва да противодейства на дълбоките сътресения на световния капитализъм. В „по-спокойни“ времена буржоазията си служи с парламентарната демокрация, за да отстоява интересите си. Но в сегашните условия на икономическа криза и нарастващи борби на работническата класа буржоазните правителства навсякъде прибягват до крайната десница и до пропагандирането на национализма, за да разединят работническата класа и да подготвят условията за осъществяването на завоевателни войни и антинародни контрареволюции. Фашизмът все още не се е превърнал в толкова масово движение както през 30-те години на миналия век. Но ще бъде проява на политическа безотговорност да си затваряме очите за това, че той представлява една нарастваща опасност за обществото и демократичните права на хората.
Това, че шайка полска фашистка измет оскверни паметта на жертвите от „Освиенцим“, е гнусна провокация, на която трябва непременно да се даде отпор. Но този отпор не трябва да се свежда само до повърхностно морализаторстване, към каквото демагогски са склонни буржоазните дейци. Фашизмът не може да бъде победен само с морално осъждане и гневни филипики, нито само с посочване на неговите отвратителни външни прояви. На първо място трябва да се разкрие същността на фашизма като оръдие на едрия капитал и като средство за опазване на капиталистическата система, да се посочи съществуващата неразривна връзка между капитализма, кризата на буржоазната демокрация и възхода на фашистката реакция. Борбата против фашизма изисква мобилизация на базата на безкомпромисна интернационалистка и социалистическа програма!
Клара Вайс /редактиран превод със съкращения Б. Ст./
