Владимир Цеков
Българската Комунистическа Партия като Марксистко-ленинска партия се различава коренно от всички буржоазни и дребнобуржоазни партии, както и от всички ревизионистични партии, имащи в абревиатурите си думата „комунистически”. Разликата е не само в целите и задачите, които си поставя, но и в своето идейно и организационно единство, в тясната сплотеност на своите организации и членове. Това е една от нейните най-важни и характерни черти. БКП не търпи в своите редици никакви противоречащи на Марксизма-ленинизма възгледи, идейни и политически платформи и никакви фракции и групировки, отнася се непримиримо към всяко отстъпление от политическата и́ линия, към всяко нарушение на партийната дисциплина. В желязното единство на целите и задачите, на волята и действието, в единомислието и единодействието на нейните организации и́ членове е дълбокият източник на непобедимата сила и могъщество на БКП. Под пагубното влияние на ревизионистичното си ръководство, тя загуби тези си качества и стана възможно предателството, и контрареволюцията на 10 ноември 1989 г.
Историята показа, че единството на волята и действието не може да се изгражда нито в ревизионистичните партии, нито в буржоазните и дребнобуржоазни партии. Тези партии са представители на такива обществени класи и слоеве, които са свързани с частната собственост върху средствата за производство. Частната собственост поражда противоположни интереси и тенденции, които създават дълбоки противоречия вътре в експлоататорските класи, както и в дребнобуржоазните обществени слоеве, а заедно с това създават дълбоки противоречия и в самите буржоазни и дребнобуржоазни партии. В ръководствата на онези ревизионистични партии, които участват или са участвали в буржоазния парламент, се пораждат свои собствени, особени интереси, които се различават от интересите на членската маса и това неминуемо става източник на разногласия, остри противоречия и разцепление на партиите, което се наблюдава и сега.
Известно е например, че в класата на капиталистите съществуват различни прослойки—капиталисти-индустриалци, капиталисти-търговци и пр., между интересите на които има дълбоки противоречия. Тези прослойки водят борба за надмощие в стопанския и политическия живот, която понякога взема твърде остра форма. Тази борба се пренася и вътре в самите буржоазни партии и довежда до образуването на разни крила и течения, а понякога – до разцепление и образуване на няколко нови партии, които представляват интересите на един или друг слой от капиталистическата класа. Освен това капиталистите не само експлоатират работниците и другите трудещи се, но всеки от тях се стреми да стане по-силен от своя конкурент, да го подчини, разори и погълне. По тази причина дори и когато се образуват отделни буржоазни партии, за различните прослойки на капиталистическата класа, в тях също не може да се установи това единство, което може да се изгради в марксистко-ленинския авангард на работническата класа.
Дребната буржоазия също се състои от различни слоеве, с повече или по-малко противоречиви интереси. В нейните редове постоянно стават класови изменения: едни дребни собственици се замогват и преминават в класата на експлоататорите, други стават зависими от по-заможните, трети се разоряват и т.н. Поради всичко това и за дребнобуржоазните партии са присъщи такива явления като образуването на различни крила и течения, ожесточени вътрешни борби, разцепления и пр. В тези партии също така не може да се изгради истинско здраво идейно и организационно единство, каквото съществува в Марксистко-ленинската партия на пролетариата.
Известно е, че след Априлския пленум от 1956 г. вратите на БКП бяха широко отворени и в нея проникнаха хора с чужди на комунизма идеи и цели – кариеристи, службогонци, търсещи изгодата и привилегиите, морално нечистоплътни и даже прикрити врагове на Партията. Това не можеше да не промени класовият и́ характер, да не изтръгне революционното и́ жило и да я превърне в една аморфна, деградираща и загниваща маса. Факт е, че на 10 ноември 1989 г. в Партията имаше една дузина идейни течения.
Сега положението в нашата Партия е коренно различно. Спасена от заличаване, тя високо държи знамето на Марксизма-ленинизма. Най-много в нея са представителите на работническата класа. Наемните пролетарии от всички професии имат едно и също положение в обществото, всички те са експлоатирани хора, техният враг е един и същ – капитализмът. Те не са собственици на средства за производство и поради това не излизат на пазара като продавачи на стоки, освен своята работна сила. Следователно техните жизнени интереси не се противопоставят нито като стокопроизводители, нито като стокопродавачи, а тъкмо напротив – съвпадат и се покриват напълно. Те съвпадат и с основните интереси на другите трудещи се слоеве на обществото, които са също така жизнено заинтересовани от унищожението на подтисничеството и експлоатацията. Благодарение на това в БКП се осъществява не само единство на целите и задачите, но и тясно здраво единство на волята и действията, строга, съзнателна, желязна дисциплина.
