По този повод редакцията на в-к „Комунистическа правда“ публикува статията на В И Ленин „Класовото сътрудничество с капитала или класова борба?“ от петото издание на том 28 на Държавно издателство за политическа литература; Москва – 1962година.
КЛАСОВОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО С КАПИТАЛА ИЛИ КЛАСОВА БОРБА ПРОТИВ КАПИТАЛА?
Точно така се поставя въпросът от историята, и то не от историята като цяло, а от икономическата и политическата история на Русия днес.
Народняците и меншевиките, Чернов и Церетели, преместиха контактната комисия от съседната зала (от тази, в която са заседавали министрите) до самата министерска зала. Това и само това е чисто политическото значение на събитието: „новото” министерство.
Неговото икономическо или класово значение: в най-добрия случай (е вярната му служба и да поддържа господството на капиталистите) в случая на върха на селската буржоазия, от 1908 г., начело с Пешехонов, и дребнобуржоазните „лидери“ на меншевиките обещават на капиталистите своето класово сътрудничество. (В най-лошия случай за капиталистите цялата смяна има само лично или само кръгово значение, няма класово значение.)
Нека приемем, че този най-добър случай е факт. Дори при това предположение не може да има и сянка на съмнение, че тези, които са обещали, не могат да изпълнят обещанията си. „Ние ще помогнем – в съюз с капиталистите – да изведем страната от кризата, да я спасим от колапс, да я спасим от война“ – това е истинският смисъл на влизането в министерството на лидерите на дребната буржоазия, Чернов и Церетели. Нашият отговор е: вашата помощ не е достатъчна. Кризата стигна неизмеримо по-далеч, отколкото си представяте. За запазването на държавата, и не само на нашата страна, само революционната класа на пролетариата може да проведе революционни мерки срещу капитала.
Кризата е толкова дълбока, толкова широко разклонена, толкова универсално голяма, толкова тясно свързана с капитала, че класовата борба срещу капитала неизбежно трябва да приеме формата на политическото господство на пролетариата и полупролетариите. Иначе няма изход. Искате ли революционен ентусиазъм в армията, Черновци и Церетелевци? Вие няма да можете да го създадете, защото революционният ентусиазъм на масите не се ражда от смени на „ръководители” в министерства, не от помпозни думи в декларации, не от обещания за предприемане на стъпки за преразглеждане на споразумението с британските капиталисти, а само от всички ежедневни, вездесъщи факти на революционната политика срещу всемогъществото на капитала, срещу неговата печалба от войната, политиката, за радикално подобряване на условията на живот на бедните маси.
Дори веднага да дадете цялата земя на хората, това няма да реши кризата, без революционни мерки срещу капитала.
Искате ли настъпление, Черновци и Церетелевци? Не можете да накарате армията да атакува, защото насилието срещу хората вече е невъзможно. И без насилие срещу хората ще отидат на настъпателна война само за големите интереси на великата революция срещу капитала на всички страни и, освен това, революция, която не само е обещана, не само провъзгласена, но вече се извършва на практика, вече се въвежда в практика за всеки и за всички видимо, за всички и всеки осезаемо.
Искате ли снабдителни организации, граждани Пешехоновци и Скобелевци, за снабдяване на селяните с храна, войските с хляб и месо, индустрията със суровини и т.н.? Искате ли контрол върху производството, дори върху част от него?
Уроците ще бъдат още по-полезни за хората, когато те – а това най-вероятно ще стане скоро, ще се убедят в непоследователността и безперспективността на такова класово сътрудничество.
„Правда“ № 50,
19 (6) май 1917 г
Отпечатано по текста от вестник „Правда“ – превод Милчо Александров
