По този повод редакцията на вестника публикува неговата статия “За условията за приемане на нови членове в партията“:
ЗА УСЛОВИЯТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА НОВИ ЧЛЕНОВЕ В ПАРТИЯТА
До другаря Молотов
с молба да се предаде за прочитане от всички членове на ЦК, преди да се постави на конгреса въпросът за условията за приемане на нови членове в партията
След като прочетох решението на пленума от 25 март по въпроса за сроковете на кандидатския стаж за приемане на нови членове в партията, аз бих желал на конгреса да оспоря това решение. Но тъй като се опасявам, че няма да мога да се изкажа на конгреса, моля да бъдат прочетени следните мои съображения.
Няма съмнение, че нашата партия сега в мнозинството от състава си е недостатъчно пролетарска. Аз мисля, че никой не може да оспори това, и само една справка със статистиката ще потвърди това положение. От времето на войната фабрично-заводските работници в Русия станаха много по-малко пролетарски по състав, отколкото по-рано, защото през време на войната в заводите постъпваха онези, които искаха да избягнат военната служба. Това е общоизвестен факт. От друга страна, също така няма съмнение, че нашата партия сега е политически по-малко възпитана като цяло и като средно (ако се вземе равнището на огромното мнозинство от нейните членове), отколкото е необходимо за истинско пролетарско ръководство в такъв труден момент, особено при значителен превес на селяните, които бързо се пробуждат за самостоятелна класова политика. Сетне, трябва да се вземе под внимание, че съблазънта да се влезе в правителствената партия понастоящем е гигантска. Достатъчно е да си спомним всички литературни произведения на сменовеховците за да се убедим, че и съвсем чужди на всичко пролетарско читатели са увлечени сега от политическите успехи на болшевиките. Ако Генуезката конференция ни донесе нов политически успех – натискът за партията от страна на дребнобуржоазни и направо враждебни на всичко пролетарско елементи ще получи гигантски размери. Половин година стаж за работници в никой случай не е в състояние да спре този натиск, защото няма нищо по-лесно от това такъв кратък стаж да се нагласи изкуствено, още повече че за мнозина интелигентски и полуинтелигентски елементи при нашите условия няма да представлява никаква трудност да станат работници. От всичко това аз правя извода, който за мен се потвърждава и от това, че белогвардейците напълно съзнателно взимат под внимание непролетарския състав на нашата партия – извода, че трябва значително да увеличим сроковете на кандидатския стаж, и ако останат за работниците 6 месеца, безусловно необходимо е, за да не заблуждаваме себе си и другите, да определим понятието „работник“ по такъв начин, че това понятие да включи само онези, които действително поради своето житейско положение е трябвало да усвоят пролетарската психология. А това е невъзможно, ако дълги години не са били във фабрика не с някакви странични цели, а поради общите условия на икономическия и социалния живот.
Ако не си затваряме очите пред действителността, трябва да признаем, че сега пролетарската политика на партията се определя не от нейния състав, а от огромния, изключителен авторитет на онзи извънредно тънък слой, който може да се нарече стара партийна гвардия. Достатъчна е малка вътрешна борба в този слой – и авторитетът му ще бъде ако не подронен, то във всеки случай отслабен дотолкова, че решението вече няма да зависи от него.
Затова е необходимо: 1) да се увеличи стажът за всички кандидати; 2) да се уточни в най-големи подробности как трябва да преминава кандидатския стаж, какви трябва да бъдат конкретните и практическите условия за проверка, че кандидатския стаж действително тече, а не е само формалност; 3) необходимо е да се създаде квалифицирано мнозинство в тези учреждения, които решават въпроса за приемане на нови членове в партията; 4) необходимо е това приемане да зависи от решения не само на губернските комитети, но и на контролните комисии; 5) трябва да се изработят още някакви мерки, за да може да се улесни освобождаването на партията от онези нейни членове, които съвсем не са комунисти, съзнателно провеждали пролетарска политика. Аз не предлагам нова генерална чистка на партията, защото мисля, че това сега практически е неосъществимо, но да се намерят някакви средства за фактическа чистка на партията, т.е. за намаляване на нейния състав, е необходимо, и ако се помисли върху това, уверен съм, че може да се намерят редица подходящи мерки.
Ако е възможно, бих помолил тези членове на ЦК, които прочетат това обръщение, да ми отговорят макар с кратка телефонограма, адресирана до една от секретарките на СНК.
26 март 1922 г. Ленин
