На 1 април 2013 година се навършват 88 години от рождението на възстановителя на БКП др.Владимир Асенов Спасов. Да си спомним за него със статията му:
НА ЧИИ ИНТЕРЕСИ СЛУЖАТ ЛЪЖИТЕ, ДЕМАГОГИЯТА, КЛЕВЕТИТЕ, ИЗМАМИТЕ И ПРЕДАТЕЛСТВОТО?
ВЛАДИМИР СПАСОВ
Безспорно е, че лъжите, демагогията, клеветите, измамите и предателството винаги са служили, служат и ще продължат да служат против интересите на страната ни на народа ни и на БКП..
На мода излязоха лъжите , демагогията , клеветите и измамите след Априлския пленум на БКП, проведен от 2.4 до 6.4.1956 г. На този ревизионистичен пленум пълна победа одържаха полицейските аген -провокатори и предатели, внедрени в БКП в периода от 9.6.1923 г. до 9.9.1944 г. След победата на Социалистическата революция на 9.9.1944 г. полицейскта агентура действаше много предпазливо и внимателно, за да не бъдат разобличени . Те си служеха главно с оклеветяване на честните, предани и всеотдайни комунисти. По този непочтен начин оклеветявайки честните марксисти -леленци-сталинисти и червенковисти те постигаха целите си. Те си приписваха заслуги към антифашистката борба такава, каквато не са и сънували в периода на антифашистката борба. Между тези „герои “ централно място заемат Тодор Христов Живков, Добри Джуров, Желязко Колев, Стамо Керезов,Мирчо Спасов, почти целият състав на членовете на Политбюро след Априлския пленум, с изключение на другарите Добри Терпешев, като и нa геройски загиналите в антифашистката борба Йорданка Чанкова, Владо Тричков, Методи Шаторов, Антон Иванов Козинаров, Владо Георгиев и др. пред чиаято светла памет честните комунисти се прекланяме. В същото време презираме, мразим и ненавиждаме всички, които за лични облаги оклеветяваха и подлагаха на жестоки преследвания и репресии честните комунисти.Все още се скрива от народа причината поради която прославеният командир на Чавдарци Тоне Переновски удря плесница на Тодор Живков, за което след 9.9.1944 г. беше подложен на жестоки инквизиции, оклеветяване и преследване. Все още живите очевидци на това събитие мълчат, но защо правят това буди сериозно подозрение. Единствен само Веселин Андреев, политкомисарят на Чавдарци изказа презрението си към тази предателска клика в предсмъртния си час с проклятието-„Проклет да е Живков и всички живковисти. Това не е обикновена клетва. Това е клетва към всички предатели и провокатори, коите подкрепяха и продължават да подкрепят пагубното предателство, извършено от този деспот , тиранин, предател и провокатор, издигнат в култ от предателската клика на Никита Хрушчов, изкуствено подържан и от Леонид Брежнев.С нищо никой и никога няма да може да оправдае убитите при загадъчни обстоятелства на фронта Желю Демиревски и Стефан Халачев. Истината за тези двама герои е , че Желю Демиревски в разгара на антифашиската борба оглави Рило- пиринското партизанско движение и даде своя принос за победата на социалистическата революция. За съжаление след 9.9.1944 г. той беше напълно игнориран и изолиран. Преди да пристигне в Дупница, гешевите герои бяха организирали и провели учредителен пленум и по деликатен начин бяха заграбили партийното ръководство в Дупница.Желю Демиревски продължи борбата си и на фронта при загадъчни обстоятелства е убит. Все още се мълчи по въпроса кой е убиеца му. Едно се знае от очедидците, че е убит от куршум в тила му.Знае се и другото, че когато Стефан Халачев е построил партизанската част командвана от него на 14.ІХ.1944 г. пред сградата на бившия дворец на пл. „9 септември“ в София за заминаването им на фронта против Германската хитлеристка армия, за първи път се явява пред строените партизани и доброволци Тодор Живков, който в стремежа си да се покаже патриот-комунист и направил опит да ги поздрави. В този момент излиза пред него Стефан Халачечев, който го удря с юмрук по лицето, сваля го на земята и му заявява-„Мамичката ти предателска, сега нямам време да се занимавам повече с тебе, понеже заминавам на фронта, но върна ли се, тук на това място ще те дера, както се дере коза.“За съжаление Стефан Халачиев не се завърща жив.Това разказа Димитър Харалампиев като очевидец, през 1994 г. в ЦКна БКП, в присъствието на Ганчо Александров, от с Богданлия, Елин Пелинско, председател на РК на БКП. За съжаление и Стефан Халачев, подобно на Желю Демиревски не се завръща от фронта жив. Идентично е положението и с директара на Държавната печатница Кокошков, в чийто кабитет Никола Гешев е провеждал срешите си с Тодор Живков, след което са ставали арести, побоища и репресии от полицията срещу комунисти. За тази му дейност през 30-те години на м.век Тодор Живков е бил изключен от редовете на БКП(т.с.), което ми е разказвал много пъти бай Коста Кръстев, роден в Златица, печатарски работник и член на БКП(т.с.) Когато се завръща в Българиая от СССР през м. януари 1941 г. `Антон Иванов Козинаров и провежда пленума , на който се обеденяват БКП(т.с.) с РП в БРП.Каква е съдбата на Кокошков след победата на Социалистическата революция? По този въпрос все още никой и дума не оронва. Тодор Живков след 9.9.1944 г. е назначен от Раденко Григоров Видимски и от Георги Чанков за инспектор в милицията и като такъв с Раденко Видимски арестуват Кокошков, който както много други загина и беследно изчезва. Предполагам, че все още може би има живи свидетели и участници в тези с нищо необосновани репресии и престъпления, които е време да наберат смелост и като честни комунисти да разкрият истината както за това, така също и за другите престъпления, които са извършени от тази престъпна антикомунистическа клика.Време е истината да излезне на яве и да се знае такава , каквото е била, без лустро и без недомлъвки.Тодор Живков , Раденко Видимски, Мирчо Спасов, Желязко Колев, Добри Джуров, Стамо Керезов и др. са били кръвно свързани като двама близнаци в предателската си дейност. Публична тайна е , че Тодор Живков и Добри Джуров са се движили с полицейски пропуски необезпокоявани от никого. Така например при едно от пътуванията от София с камион за с. Усоица, Новоселска околия, на Добри Джуров при полицейска проверка при излизането от Софиая, Добри Джуров е показал полицейски пропуск, а полицаите са му отдали почест с козируване. Това твърдеше като очевидец Николай Пешев, бивш служител в Държавна сигурност, който след 3.4.1990 г. беше член на ЦК на БКП.До кога ще се мълчи и по въпроса, че бригадата „Чавдар“ е създадена на 2 май 1944 г.и .на 3 май 1944 г.е ликвидирана от Тодор Живков, Мирчо Спасов, Добри Джуров и Желязка Колев, след което Добри Джуров и Желязко Колев напускат Софийско и заминават в с Виница, Борисовградска-Първомайска околия, където са живеели от никого необезпокоявани в къщата на сестрата на Желязко Колев и в колибата на брега на р. Марица, където е рабитил като техник по напояването съпругът на сестрета на Желязко Колев. Двамата герои се завръщат в София чак след 9.9.1944 г., но Георги Чанков, Раденко Видимски и Тодор Живков ги издигат на отговорна работа в органите на Народната милиция, а след това в МНО. Все още никоай друг, освен мен, не оронва и дума кой предаде в Марина мрътвина край Батулия, походът на Втора Софийска бригада с командир Денчо Знеполски и политкомисар Трифун Балкански. Само Тодор Живков и Мирчо Спасов са знаели за този маршрут на бригадата, която носеше оръжие и боеприпаси за партизанската бригади „Чавдар“, без ръководството на бригадата, членовете на политбюро, които бяха с бригадата да знаеха, че бригадата „Чавдар“ след 3 май 1944 г. не съществува. Все още никой не е изяснил и защо командирът и политкомисарят на бригадата напускат същата и Денчо Знеполски се завръща в Трънско, а Трифун Балкански, Георги Чанков и другите ръководители на Политбюро не е известно къде са били и с какво са се занимавали до 9.9.1944 г. Ако това не е предателство, здраве му кажете. Много интересен е фактът, че когато и пиле не можеше да прехвърчи от Батулия към София, партизанинът от село Извор, Радомирско-Кирил Плашев на другия ден – 24 май 1944 г. се е разхождал в София с партизанското си облекло , необезпокояван от никого и се срещал с негови земляци пред РО-2. Къде е бил и какво е работил до 9.9.1944 г. никой не знае. Интерестното е, че след победата на Социалистическата революция той е заемал отговорни партиайни и държавни длъжности, включително и началник на МВР в Перник.
Доказателствата за агентурната дейност на тези тавански герои са много. Ето и още два неоспорими факта. Първият е, че писмото, което на 29 юни 1944 г. написа Борис Ташев Вельо в гората над с. Уши, Босилеградско тогава, сега Кюстендилско до Раденко Видимски и го е изпратил по Борис Митрев от с. Уши, който го е предал лично на Раденко Видимски, през 1974 г.това писмо беше открито в архивите на жандармерията в гр. Радомир, вместо да се намира в аргхивите на ЦК на БКП, ако Раденко Видимски е бил комунист. Вторият неоспорим факт е, че на 1 август 1944 г. партизани от Кюстендилския партизански отряд тръгват за оръжие в с. Дукат ,Босилеграддско. В село Рибарци , Босилеградско са ги чакали части на 13 пехотен полк, където попадат на засада, и водят сражение, в което са загинали двама парнизани Аспарух Йорданов Плачков(Бръчков) и Иван Андонов Кочов (Тарзан). Партизаните пробиват обръча, минаваг през река Драговищица, и на 2 август 1944 г. пристигнаха в село Дукат , Босилеградско, където пристигна и партизанската бригада „Георги Димитров“, с командир поручик Атанас Русев и политкомисар д-р Кирил Игнатов.Тогава Иван Янакиев Карпов, роден в с. Полетинци беше взет като необходим кадър в бригадата заедно с Раде Любенов Казаков, роден от с. Злогош, партизанин от Босилеградския партизански отряд. Кюстендилско.Партизансксият отряд беше въоръжен и се завърна обратно за Кюстендилско.Интересно е, че майор Годев командира на ловната дружина в 13 Кюстендилски полк не е присъствувал в нощното сражение на 13 пехотен полк с партизаните.На 2 август 1944 г. е била насрочена среща на Раденко Видимски , Мария Зяхариева и Драган Кортенски в с. Горановци с Емил Шекерджийски, пълномощник на ЦК на РМС и председател на Отечествения фронт за Кюстендилска околия ,със Стоян Лудев председател на ОК на БРП в Кюстендил. На мястото определено за срещата в с. Горановци не се явявяват тримата-Раденко Григоров Видимски, Мариая Захариева и Драган Кортенски. Емил Шекерджийски и Стоян Лудев сметнали, че са се явили някои препятствия и решеват на другия ден, 3.8.1944 г., да отидат в с. Полетинци с надежда, че там ще се срещнат. Вместо това те попадат на предварително устроена засада от ловната дружина на майор Годев. Завръзва се сражение. Емил Шекерджиаски е убит, а Стоят Лудев е заловен жив, подложен е на нечовешки инквизиции и изтезения, но непроговаря. Джелатите на майор Годев му отрязват езика, след което го убиват, а Раденко Видимски , Мария Захариева и Драган Кортенски остават невредими, като под ръководството на Раденко Видимски заемат длъжноститеа на Стоян Лудев и на Емил Шекерджиайски. И по тава предателство освен мен, всички други мълчат и не обелват даже и зъб до днес.Повече не трябва изобщо да се мълчи по тези престъпления, както и за редица други от подобен характер.
Не един път личният шофьор на Делиус, който като български войник е бил назначен при него, ми е разказвал , член на РМС, че когато е изпращан по работа при Гешев често пъти в кабинета му е заварвал Тодор Живков и обратно в кабинета на Делиус го е заварвал в приятелски разговор на кафе и коняк. Едно от доказателствата в това отношение е и факта, че когато съпругата му Мара Малеева е била лекарка в с.Говедарци,Самоковска околия Тодор Живков също често пъти е бил при нея и е бил в компанията на представители на РО-2 и РО-3, със запасан на пояса си пистолет, с които са играели карти. Много интересно е как полуграмотния Тодор Живков, селянче от с. Правец, Ботевградско е успял да се свърже с лекарката Мара Малеева. Не е ли това дело на Делиус и на Гешев като се има предвид, че вуйчото на Малеева е бил началник кадри в Министерството на Вътрешните работи.
Не случайно компрометиращите ги агентурни материали в полицийските и в личното досие на Т.Живков, грижливо са изрязвани с бръстарски ножчета, за да не останат следи от предателската им дейност.
Все още не е казана истината и за произхода на Тодор Живков. Не се знае от къде е роден дядо му, както кога и защо се е заселил в Правец. За майка му Маруца се знае, че е копанарка, която е родена в Сомовитско. Мълчи се и по въпроса с какво и къде са се занимавали родителите на Тодор Живков, което никак не е без значение.В ЦК на БКП разполагаме с данни и факти, че майка му е била свързана с царския дворец.
Случайно ли Тодор Живков след Априлския пленум 1956 г. издига на отговорна комсомолска дейност младежи и девойки, чиито родители или са били безпартийни, или са били синове и дъщери на представители на монархофашистка власт и на Деветоюнските монархофашистки превратаджии, каквито са били братя Станоеви, Васил Лесички ,който с много други бяха бранници, легионери, ратници, паисиевци. Като типични примери мога да посоча Николай Добрев, Александър Лилов, обкържението му в МС, в ЦК на БКП, в председателството на Държавния съвет , в армията, в МВР, в АОНСУ, в института по история на БКП, в окръжните и областните комитети на БКП, на ДКМС на ОФ.Така например не случайно той издигна Александър Василев Петровски-Лилов за член на ЦК на БКП, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП по идеологическата политика, който в рода и в произхода си в село Граничак, Белоградчишка околиая, Видинска област никога не е имало комунисти. Подобен е и случая с Георги Йорданов, Николай Жишев, Николай Добрев, както и с Георги Седефчов Първанов и с цялото комсомолско и партийно висши ръководства.. За бащата на Първанов , който се интересува трябва да отиде в родното му село Косача, Ковачевска община, Пернишка област и да се поинтересува какви са били дядо му и родителите му.. Случайно ли Седефчо Първанов е построил къщата си в циганската махала в Перник.Случайни неща в живота няма. Това са само малка част от златното априлско ревизионистично комсомолско и партийно поколение, което Тодор Живков създаде.
Случайно ли Тодор Живков обнародва указ 56 през м. януари 1989 г.? А какво да кажем за решенията взети от Политтбюро на ЦК на БКП, в проведеното заседание на 15 април 1989 г. за ликвидирането на БКП като марксистко-ленинска комунистическа партия и за създаването от нейните членове на три антикомунистически формации- БСП, СДС и ДПС?!
Какво биха казали контрареволюционерите,предателите и ренегатите за изявлението на Тодор Живков на 01.11.1989 г. пред участниците в съвещанието на медийните ръководители-радиа, телевизии, вестници, списания , агитационния апарат на ЦК на БКП, че СоциалиЗЪМА е едно недоносче?
За какво говори откровението на Тодор Живков казано в даденото интервю пред журналистката на в. „Труд“ Лилия Христовска на 28 октомври 1996 г. че “ Ако не се внимава на следващите избори комунистите на Спасов ще имат по-голямо влияние.“ Да, прав е в случая Живков. Приятелите му от ВС на БСП се вслушват в предупрежданието му и добре внимаваха и продължават да внимават, доказателство за, което са:
Първо: Във всички провеждани след 1990 г. избори БСП си служи с фолшификации при обяваването на изборните резултати. При една случайна среща в градинката при бившиая мавзолей Петър Младенов ми каза да не се надявам на успех докато е жив Александър Лилов и обкържението му.
Второ: През 1995 г. със съгласието на Николай Добрев и Георги Седефчов Първанов, беше обявено в открадното заглавие на вестник „Комунистическа правда“ ,орган на Софийския ГК на БКП от Александър Паунов, Крум Захарииев и Георги Захаринов, че уж са насрочили извънреден конгрес на БКП , без нито един от тези господа предатели и провокатори да е бил тогава и сега член на БКП.Тези господа обявиха, че уж са провели извънреден конгрес, че били свалили Владимир Спасов,като ръководител на БКП, били уж избрали Александър Паунов за Първи секретар на ЦК на БКП, Крум Борисов за секретар по организационите въпроси на ЦК на БКП , а Георги Захаринов за секретар по идеологическите въпроси и обявиха,че са избрали за членове на ЦК на БКП починали хора, които не са били членове на БКП. Александър Паунов след като загуби воденото от него дело за заграбването на БКП след това се скараха, Паунов и Захариев кой да води бащината дружина и Паунов се обяви за първи секретар на КП, преименувана по късно в КПБ, а Крум Борисов се обяви за представляващ БКП като секретар по организационните въпроси на ЦК на БКП. С едни и същи хора съдийката Елка Пенчева регистрира две ръководства на Политбюро на КПБ и на БКП, без да се е съобразила да назначи членове на ЦК на БКП при Крум Борисов Захариев. Това престъпление беше извършено от Елка Пенчева, не без знанието и съгласието на Георги Седефчев Първанов. То рухна като сапунен мехур през 2004 г., но ренегатите, предателите и контрареволюционерите постигнаха целта си. Те успяха да доведат от Мадрид Симеон Борисов Ферденандов и му дадоха възможност да спечели изборите с нерегистрирана тогава монархическа партия НДСВ. В правителството на НДСВ той назначи министри освен от НДСВ , от ДПС, но и от БСП.Тогава беше сложено началото на тройна коалиция между съидейниците НДСВ, ДПС и БСП.Те извършиха това престъпление, защото БСП и СДС се бяха напълно компрометирали и имаше вероятност БКП да спечели изборите, защото тя беше първата извънпарламентарна политическа партия. Вечерта , след като бяха насрочени изборите, в ЦК на БКП пристигна юристът Владимир Иванов, който ми предложи ако искам да остана в историята трябвало да подкрепя Симеон Кобурггота. Отказах му.
През м. декември 1998 г. Георги Седефчов Първанов при срещата му с членове на БСП в гр. Плевен беше излъгал, че Владимир Спасов със създадената и ръководена от него БКП са на заплата и издръжка на Раковска 134 т.е. на СДС, с –цел да ме компрометира пред комунистите и обществеността. За тази му лъжа и клевета веднага подадох жалба до главния прокурор, която беше изпратена на Окръжна прокуратура в Плевен, за което е уведоимен Георги Седефчов Първанов, където е насрочено дело в пленвенския РНС, без да бъда уведомен. Делото е гледано в мое отсъствие и не е уважено, за което бях уведомен. Обжалвах решението на РНС пред Окръжния съд в Плевен. Когато беше насрочено делото не присъствува прокурор. Искът ми беше откхвърлен. Обжалвах решението му пред ВКС, където също не уважиха искът ми под предлог, че Георги Първанов се бил ползувал с имунитет като депутат, а за Александър Паунов премълчаха. С тази своя дейност РНС, Окръжния съд в Плевен и ВКС доказаха , че те са подчинени на ВС на БСП и взимат такива решения, каквито им нареждат от БСП. С това се доказва, че в България няма независими прокуратура и правосъдие. По всички тези престъпления сезирах г-н Никола Филчев, но той не направи абксолютно нищо, с което доказа, че главен прокурор няма, а има назначено от БСП лице, което да защищава безобразията им. Не случайно Никола Филчев след като беше освооден като главен прокурор беше назначен от Георги Седефчов Първанов за посланик на Р.България в Казахстан, независимо от това, че майка на юристка обвини Никола Филчев , че той лично като главен прокурор е убил безпричинно дъщеря и. Вместо съдия Елка Пенчева да бъде уволнена като съдия, защото не доказа, че има качества за такава, вече е назначена за инспектор в министерството на правосъдието, което е награда от Георги Първанов за ударите, които тя нанесе против мен и против БКП, не без негово указание.
Подадох молба и до председателя на СДС Иван Костов да каже истината.,но той не отговори, което показва , че тази провокация е била съгласувана между Георги Седефчав Първанов и Иван Костов.
На 15 март 1995 г. Георги Първанов изпраща в Плевен Александър Паунов , придружен от Стефан Нинов , член на ИБ на ВС на БСП, които пред същите хора Паунов е подкрепил думите на Георги Първанов, след което Стефан Нинов му благодарил,и заявил, че за услугата, която е направил на Георги Първанов и на БСП в следващите избори ще го направят депутат и вече два мандата той е такъв.Александър Паунов открадна заглавието на в. „Работническо дело“, от който издаде няколко броя като орган на КП, преименумана по-късно в КПБ.. Наложи се чрез прокуратурата да спра тази манипулация, кражба и фалшификация.Във фалшификациите се стигна до там, че бившата председателка на СРС, която е братовчедка на Александър Паунов беше против БСП при решаването на делата, които водих против кражбите, лъжите и документарните измами. Даже при връчване на решение по дело № 2838/1998 г. на СРС призовкарката е писала, че е връчила известието на моята майка Ангелина Таскова. Това е груба лъжа и фалшификация. Моята майка се казваше Васка Иванова Стоянова , която почина през м. март 1941 г. Обжалвах това решение, но то остана глас в пустиня. Не беше взет предвид моя протест.
Пред конгрес на БСП е направено предложение БСП да се откаже от червената бюлетина при провеждането на изборите, защото не им принадлежи, но проф. Минчо Минчев, председател на Марксистка платформа в БСП, се противопоставя на това предложение с думите вие луди ли сте. Ако извършите тази глупост Владимир Спасов това чака, ще грабне червената бюлетина и с БСП ще е свършено.Послушниците му се вслушват в гласа на Минчев и се отказават от това предложение. При провеждането на изборите през 1994 г. цяла нащ се редихме на опашка пред ЦИК за регистрирането на партиите за участието в изборите. На опашката аз бях пред Нора Ананиева, която също цяла нощ чака .Когато ми дойде реда, след мен влезна в чакалнята и Нора Ананиева. Тя направи опит да ме отстрани и да влезве в ЦИК преди мен, но аз не и позволих Влезнах в ЦИК преди нея и регистрирах червената бюлетина , с която БКП да участвува в изборите, но Нора Ананиева , която влезна след мен в ЦИК също е регистрирала червената бюлетина за БСП. ЦИК погази по най-груб и вулгарен начин Конституцията и Избирателния закон и предостави червената бюлетина на БСП. Как няма да предостави същата на БСП след като мнозинството от членоветте на ЦИК са чланове на БСП.Не е без значение, че от ВНС до днес във всички избори се краднат подаданите гласове за БКП от БСП.Също така не е без значение , че БСП, СКБ,СДС и ДПС купуват гласове на турците, на циганите, на копанарите , на власите, на каракачаните , на помаците.СКБ е свързана с митническите служби, което се доказа в проведените общински избори в Петрич, където бившия митнически служител е купувал гласове в полза на съпругата си, която е била кандидат за общински съветник като членка на СКБ.Тази партия, както и другите , които купуват гласове би следвало да не се допускат до участие в прдстоящите парламентарни избори, защото те няма да се съобразят с престъпленията , които от 1990 г. до сега извършват. Показателно в това отношение, е ,че Георги Седефчов Първанов е спонсориран от бизнесмени като Людмил Стайков от Перник, чиито мотиви са несъстоятелни, че уж бил спонсорирал Георги Седефчов Първанов, защото били перничани, което е лъжа. Георги Първанов не е роден в Перник. Произхода му е от село Косача, община Ковачевци, Радомирска община, . Той е раден в родилния дом в с Сирищник Истината е , че те ой не е могъл да забогатее без помощта на БСП Как би могъл Георги Гергов да купи ЦУМ и панаирния комплекс(пазар) в Пловдив? Може ли един човек, който с отглеждане на не много свине за съвсем кратко време да стане милиардер? Това е невъзможно поне за България. Предполагам, че тези двама, както и кредитните милионери и милиардери са забогатели не без помощтта на БСП. Защо се мълчи и по въпроса за начина по който Георги Седефчов Първанов беше избиран за президент на Р.България. Нима медиите не бяха свидетели на идването на тумби с рейсове и с други коли турци от Турция, които гласуваха по команда на по няколко места и след това веднага се завръщаха в родината си Турция. Също така както в провижданите други избори така и при избирането на Георги Седефчов Първанов за предзедент гласуваха по команда всички български турци, каракачаните , а гласовете на циганите бяха купувани.
Провокациите на ВС на БСП против мен и семейсвото ми не престават. Представители на ВС на БСП и на Николай Добрев, който беше министъп в.на МВР на 17 март 1995 г. отвлякоха дъщеря ми от пред блока, в който живеем между 7,30 и 8 часа и до днес нямаме никакво известие за нея. Още тогава с Молба настоявах Николай Добрев да каже каква е съдбата на дъщеря ми и къде се намира, но той не отговори на отпревеното ми искане. Аз съм атеист, но тогава проклех Добрев, че ако не кажге истината да си отиде от тоя свят. И наистина той не ми отговори , но клетвата ми го сполетя.Той скоропостижно почина.
От 03 април 1990 г. до днес заговорите и провокациите на ВС на БСП-Александър Лилов, Георги Седефчов Първанов, Николай Добрев и другите членове на ИБ на ВС на БСП непракъснато си служат с провокации и заговори даже за убийство противм мен.
Ето и конкретни доказателства: Д-р Петко Василев Тонев от гр. Видин пише
СВЕДЕНИЕ
От Петко Василев Тонев-ЕГН 3903041742, гр.Видин, ж.к.“Химик“, бл. 10, вх. Б, ап. 52
ОТНОСНО:Заговора на ВС на БСП за насилствена промяна та Генеролния секретар на БКП-Владимир Асенов Спасов от поста му през м. януари 1997 г.
Във връзка с горепосоченото удостоверявам достоверността на фактите както следва:
На 22.01. 1997 г. в качеството си на член на ЦК на БКП и І секретар на ОК на БКП Видин взех участие в пленум на ЦК на БКП в гр. София. След края на пленума аз се срещнах с Александър Димитров Александров-о.з.от военното разузнаване на НРБ в чужбина, с когото поддържах приятелски връзки от 1976 г. На срещата Александров изрази недоволство от твърдата политическа линия на лидера Владимир Спаксов и същевременно ме уведоми, че аз трябва да направя всичко възможно да заема мястото на др. Спасов, дори ако е необходимо ликвидирането му физически. На въпроса ми:“Кой ръководи този процес“, Александров каза:“Отговорни лица от ВС на БСП, включително и Александър Лилов. Той ми каза, че, разговора го води по указание и съгласувано с ВС на БСП. Накрая аз категорично отказах участие по горепосочения начин на преврат и насилие в полза на предателската линия на БСП спрямо България. С това връзката между мен и Александров бе прекъсната.
Горепосоцченото написах собственоръчво, за което се подписвам
03.04.2002 г. Подпис(п) Петко Тонев
Видин
Следва нотариална заверка на 04.04-2002 г., нотариус № 161, Богдан Тодоров регистрационен № 1764.
При посещението си на 28.ІІ.1998 г. в Ботевград Александър Лилов е провел среща с граждани, на която първият секретар на ЦК на ДКМС Николай Чудомиров му е постовил въпроса до кога ще продължава разкола в БКП, той е отговорил, че ако се проведе обединителниая конгрес на БКП, той лично ще издействува да се регистрпира новото ръководство на БКП, от което личи, че той е ръководителят на заговорите против БКП. лично против мен.
Голяма изненада за мен блеше, когато на 16 април 2003 г. Владимир Цонев Тасев ми даде следншя документ, за който до тогава незнаех нищо.
П Р И С Ъ Д А № 1″ 4 Септември 1995 год.“
Революционният съд-трибунал на Червените бригади постанови:
За неизпълнение на възложените задачи за свалянето на Владимир Спасов като генерален секретар на ЦК на БКП осъжда на смърт Атанас Тодоров от с. Три Кладенци, Врачанско, Асен Стойков Младенов от София, Крум Захариев от с. Трекляно, Софийска област и Владимир Тасев от София.
Присъдата не подлежи на обжалване.
Изпълнението на присъдата Революционният трибунал възлага на командира на Червените бригади и министър-председател и министър на Вътрешните работи в правителствата на ОМО“Илинден“ А.Андонов.
От този документ е ясно, че борбата против мен се е организирала и ръководила не само от ВС на БСП, но и от чужди организации, каквато е ОМО „Илинден“, за която добре се знае чия организация е и чии интереси отстоява.
Не мога да отмина с мълчание и опитите за физическото ми ликвидиране. Така например на 03.02.1991 г. бях със съпругата си, на вилата ни в с. Герман, София, когато с два пистолетни изстрела беше стреляно по мен, в момент, когато се награвах на греещото зимно слънце пред вратата на вилата. Куршумите минаха на сантиметри от ляво на главата ми. Единият куршум е в мен като веществено доказателство, който се беше забил в стената.Когато дадох два изстрела с ловната си пушка в посока , откъдето стреляха по мен, след което отидох на мястото в лещака, атентаторите бяха изтървали патрони и със скокове от над два метра с грайферни гуми на обувките бяха вече избягали. По чудо останах жив.Подадох Жалба до прокуратурата, но тя остана глас в пустиня.
Преди изборите през 1994 г. в ЦК на БКП пристигна инж. Христо Ковачки, член на БКП в Мусагеница, който докладва, че председателката на етичната комисия във ВС на БСП Сашка Каракашева присъствувала на партийно събрание на БСП, където заявила, че в БСП са взели решение да ликвидират председателя на БКП Владимир Спасов.
Георги Любомиров Димитров след завръщането от Солун, където замина с мое знание и съгласие като член на БКП , за да присъствува на съвещание на уж комунистически партии, докладва, че в Солун Димо Илинкин и Иван Воденичарски били взели решение физически да ликвидат председателя ноа БКП-Владимир Спасов.Подадох Жалба до прокуратурата, но отново след голямо мълчание затулипха и тази заплаха, но за съжаление скоропостижно е починал Георги Любомиров Димитрав.без,разбира се , да е боледувал.
При провеждането на ХVІ конгрес на БКП на 4 и 5 ноември 1994 г. в с. Ковачевци, Пернишка област пристигна Алан Андонов с двама придружители, облечени като ученици с цел уж да проведат среща и разговор с Нина Ансдреева. Димитър Цветков предварително ни беше уведомил, че Алан ще иска среща с Нина Андреева, чията майка е осетинка, за да влезнат в салона , където провеждахме конгреса, за да могат да взривят залата. Охраната на конгреса не ги пусна в залата, с което беше предотвратен този замислен атентат. Димитър Цветков, член на БКП и председател на СБПФК в Перник и Косьо Колев Терзиев, член на Политбюро на ЦК на БКП поотделно докладваха, че от ВС на БСП, след като се е провалил замисъла с Алан Андонов, отново са възложили на Асен Стойков Младенов, Иван Бимбов, Алан Андонов, Тодор Костов, Крум Захариев, вечерта след първия ден на конгреса да причакат между Драгичево и Владая, колата, с ксоято ще се върнат в София председателят на БКП Владимир Спасов, с Нина Андреева, генерален секретар на ЦК на ВКПБ, и Албензио секретар по организационните въпроси на Бразилската партия, да я взривят и да ликвидират возещите се в нея. За да не се осъществи този пресъпен акт пуснах слуха, че ще се завърнем в София през Радомир по пътя за Дупница и за за Самоков или ще отидем на гости при члена на Политбюро на ЦК на БКП Славчо Станчев в с. Голям Върбовник, Дупнишко. Вечерта с Нина Андреева заминахме в с. Одраница, Радомирско под формана уж на гости на Вене и Дора Стойчеви. По този начин провалихме престъпния план на БСП
На 07.01 1995 г. в клуба в ЖК“Младост“І, в който провеждахме пленум на ЦК на БКП, бях уведимен от Косьо Колев Терзиев, че БСП са възложили на Асен Стойков Младенов да отрови целия състав на членовете на ЦК на БКП с кафе, в което е сложен цианкалий. Охрната на пленума не допусна Асен Стойконв Младиенов и Крум Захариев в клуба. Асен Стойков Младенов и Георги Соколов се сбиха на вратата на клуба. Георги Соколов изби два заба на Асен Стойков. Термосът счупих лично. В една част от термоса имаше неразлято кафе. Едно куче , което се беше изтегнало на слънцето ,стана излочи кафето и след това опъта краката и умря. Пододох жалба до МВР и до прокуратурата , но и по този заговор те замълчаха. Престъпниците остонаха ненаказани.
През м. август 1995 г. след тържественото отразнуване на годишнината от учредяването на 02.08.1891 г. на БСДП, преименувана на ХХІІ и конгрес в БКП(т.с), при връщането ни в гр. Казанлък, на прелеза преди гарата беше ударена колата, с която пътувах с представители на турската комунистическа партия, членове на Изпълнителни комитет на НКИ, в дясната предна врата от кола с голяма скарост.Установено беше, че атентаторът е бил турчин. Колата е била бронирана. Той избяга от местопроизшествието, а колата, с която пътувах беше негодна за употреба и беше предаденана на вторични стсуровини. По чудо остонахме живи петимата, които пътувахме с колата.
След изявленията ми по телевизия „Скат“ по БНР и по БНТ на 01.05.2008 г. ми бяха отправени закани и заплахи по телефона и по джиесема, че ще ме сполети съдбата на Георги Стоев. Поисках от главния прокурор защита и гарантиране на сигурността ми,но уви! Въпросът беше отминат с мълчание и протакане.
По време на президентската кампания 1996 г. Вера Илиева, на която бяхме издигнали кандидатурата, по препоръката на Арександър Димитров Александров, а той е изпълнил указания на Александър Лилов, на три пъти на опасни завои предната дясна гума на колата и се пукаше, вероятно с цел да бъда ликвидиран. Това е същият Арександров, който по настояване и указание на Александър Лилов е давал нареждане на д-р Петко Тонев от Видин да ме физически ликвидира и да извърши преврат в БКП, и да заеме мястото на председател на ЦК на БКП.След като отказах да пътувам с колата на Вера Илиева, тя продължи обиколките си с Иван Полименов и престана да се пука тази гума.
След неуспешните опити да бъде извършен преврат в БКП чрез тези и други атентати Александър Лилов, като председател на ВС на БСП, а след това и като ръководител на Стратегическия център на БСП, нареди да бъдат създадени БКП(м), ОБКП, СКБ, БЕКП,КП, преименувана в БПБ,БКП“Родина“, БКП“Г.Димитров“, „Марксистка алтернатива“, „Марксистка платформа“, Комунисти в БКП, ИД“Сръп и чук“ в БСП и др. с единствената цел комунистите да не могат да се ориентират коя е истинската марксистко -лениннска комунистическа партия и по този мошенически начин те да подкрепят и да гласуват за антикомунистическата, промонархическа, натовска и протурска БСП. За ръководители на тези антикомунистически само на име назоваващи ги комунистически партии с разни притурки към абревиатурата на БКП,бяха поставяни от ВС на БСП хора жадни за вождизъм и кариеризъм. Всички те лочат от коритатата на ул. „Позитано “ № 20 като верни кучета на ВС на БСП. След като проф. Минчо Минчев не можа да извърши преврат в БКП като ръководител на „Марксистка платформа“ обяви , че е преминал в БКП“Г.Димитров“, където беше назначен за секретар. Той преименува БКП“Г.Димитров“ в ПБК, за да измами ФО на СГС, че е спазил ЗПП.Това не е никаква промята на името, а е само разместване на буквите БКП в ПБК.Номерата на тези престъпници, заклети антикомунисти не биха могли да минат, ако имахме наистина независима съдебна система и прокуратура , но уви! Крайно време е всички комунисти да разберат, че в България има една единствена истинска марксистко-ленинска комунистическа партия и нейното име е Българска комунистическа партия(БКП). Друга няма и не може да има. За съжаление от Стратегическия център на БСП и от ИБ на ВС на БСП чрез тези техни ментета изгъзици и запъртъци пускат най- различни клевети против мен като тези, че съм бил цепил партията, че съм сърбин и пр. Може ли да цепи партията този , който я е спасил и запазил. Аз нямам абсолютно нищо общо със сръбски произход. Родителите ми са чисти българи. Друг е въпросът, че от пролетта на 1926 г. родителите ми са се завърнали от Горна Джумая в родния край на баща ми Босилеград, където растнах, борих се като член на РМС и на БРП и дадох своя принос за запазването на българщината в този прекрасен и чист български край, който за съжаление след Ньойския договор от 1919 г. се намира под сръбско робство. За голямо съжаление враждебната дейност на Александър Василев Петровски-Лилов и на членовете на Стратегичиския цантър на БСП, който той ръководи, членовете на ИБ на ВС на БСП и на Георги Седефчов Първанов и на техните марионетки продължават. Така например ръководството на 40 Народно събрание лиши БКП от присъствието в заседанията на НС на журналисти от вестниците „Комунистическо дело“, орган на БКП на „Работническо дело“, орган на ЦК на БКП и на вестник „Комунистическа правда“ орган на Софийския ГК на БКП. Комунистите, симпатизантите и читателите на тези три партийни органа са лишени от информация за работата на 40-то НС.
За голямо огорчение проф. Минчо Минчев и Петър Коларов продължават да издават вестник „Ново Работническо дело“ от имато вече на ПБК, като го обявяват, че е наследник и продължител на в. „Работническо дело“¸който бил избизал до 1990 г. без да се съобразяват, че „Работническо дело “ продължава да се издава като орган на БКП, без да е спиран.Интересно е до кога тези самозванци и лъжекомунисти ще развиват псевдо комунистическа дейност?!…
