На 1 април 2016 година се навършват 91 години от рождението на възстановителя на Българската комунистическа партия др. Владимир Асенов Спасов и Генерален секретар на НКИ. Във връзка с това в-к „Комунистическа правда“ ви предлага неговата статия:
КАЗАХА ЛИ ИСТИНАТА ЙОРДАН ЙОТОВ, ДРАГОМИР ДРАГАНОВ И ДИМИТЪР ИВАНОВ ЗА РАЗДАВАНИТЕ ПАРИ С КУФАРЧЕТА!?
В сутрешния блок на Нова телевизия на 10 ноември 2006 г. в предаването “Коритаров лайф” проф. Драгомир Драганов и Димитър Иванов – бивш началник на шести отдел в Шесто управление на Държавна сигурност, премълчаха истините за събитята, в които те не са били активни участници. Става въпрос за това раздавани ли са куфарчета пари както преди 10.11.1989 г., така също и след извършената империалистическа контраревалюция . Димитър Иванов все още премълчава истини, на които той е бил двигател. Как така се е случило, че той се е срещнал с Адрей Леканов ден и половина преди Луканов да бъде убит и какво са си казали, би следвало Димитър Иванов не да мълчи, а да каже истината. Той премълчава и друг немаловажен факт – как така той е станал първият заместник на Павлов в Мултигруп! Версията за спонсорирането им от турски бизнесмен за завъртане на бизнеса им е неубедителна. Истината е друга и е време Димитър Иванов да я каже. Проф. Драган Драганов също скрива много факти. Време е той да каже кой го е изпратил при Сонтяго Карильо в Испания и с каква цел и чий стипендиант е бил след 10.11.1989 г. Отговорите, които Йордан Йотов даде по телефона на зададените му от Георги Коритаров въпроси също са неубедителни. Историческа истина е, че Йордан Йотов като главен редактор на в. “Работническо дело”, член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП по идеологическата политика на Партията беше най-довереното лице на Тодор Живков в това число и като негов земляк. Друг е въпросът дали имат право да се наричат “чавдарци” или не и коя е истината за трагичната история на бригадата “Чавдар”, която е просъществувала само от 2 до 7 май 1944 г. и кой преждевременно я е погребал. Това са тайни на гешевата полицейска агентура, по които “чардарци” и зъб не обелват. А защо Веселин Андреев в предсмъртното си писмо писа: “Проклет да е Живков и всички живковисти.” Защо все още Йордан Йотов не каже истината кой предаде Втора Софийска народноосвободителбна партизанска бригада на 23 май 1944 г. в Марина Мрътвина край Батулия, когато бригадата носеше оръжие и боеприпаси за чавдарци, за който поход са знаели само командването на бригадата Денчо Знеполски, политкомисарят Трифон Балкански, Тодор Живков, Добри Джуров и Мирчо Спасов? Случайно ли Добри Джуров и Желязко Колев веднага напускат София и отиват в Първомайско, където са живеели необезпокоявани от никого, след което Добри Джуров се завръща, прибира членовете на семейството си и отиват на вилата си в с. Усоица, Новоселска община, където си живеят необезпокоявани от никого до 9.91944 г., без Добри Джуров да има нещо общо с партизанското довижение. Случайно ли политкомисарят на бригадата Трифон Балкански изчезва и никакъв, никъде не се показва до 14.9.1944 г.? Случайно ли Денчо Знерполски напуска бригадата и се завръща в Трънско, а бригадата обрича на гибел? Защо Йордан Йотов мълчи по всичките тези и други проблемни въпроси?! Защо той не обелва и дума за решенията, които Политбюро взима на заседанието си на 15.5.1989 г., председателствано от Милко Калев Балев? Непочтено и неубедително е твърдението на Йордан Йотов, че бил научил от Боян Трайков, на когото били предлегани по списък куфарче с пари от Сербезов. Защо никой не обелва и дума за раздаваните милиарди левове в хотел “Рила” далеч преди 10 ноември и преди да се издаде Указ 56? Защо никой не пожела да се срещне очи на очи с мен и с Милка Джаджева-Бонева, съпруга на д-р Владимир Бонев Амиджин – бивш член на Секретариата на ЦК на БКП, председател на НС и председател на ЦС на СБПФК, който на 8.9.1989 г. ми предложи да ми даде огромни суми в левове, долари и западногерманскси марки на 11 септември в хотел “Рила”, тъй като ме бил включил в списъка на номенклатурните кадри, на които членовете на Политбюро раздавали тези пари.
В материала “17 ГОДИНИ.СЛЕД 10 НОЕМВРИ 1989 Г. ЦРУ ИСКАЛО ЛУКАНОВ ЗА ШЕФ НА СДС”, поместен във в. “Труд”, Мариела Балева пише:
“В петък се навръшват 17 години от пленума на ЦК на БКП, който на 10 ноември 1989-та свали Тодор Живков от власт. В същия ден множетвото в Берлин рушеше Стената и това съвпадение сякаш подчертава колко преломна дата в българската история е 10 ноември.
Каквито и да са били намеренията на “заговорниците” против Живков, онази дато отприщи събития, които за броени години доведоха до установяване на демокрация и пазарна икономика в България. (Вярно ли етова? Съвсем не, госпожо Балева. Истината е, че това е най-мрачната, най-предателската и най-позорната дата в многовековната история на България, която доведе до заграбване за по един лев и без един лев от ренегатите, предателите и контрареволюционерите на онова, което беше построено през златния период на социализма до Априлския пленум 1956 г. След 10.11.1989 г. не е въвеждана никаква демокрация. Такава в България и в света няма. Има Антидемокрация. – б.а.)
Неяснота обвива обаче т. нар. дворцов преврат отпреди 17 г. Живите участници и очевидци мълчат или говорят само с намеци. Някои от тях издадоха и спомени, но истините все още ги търсим между редовете.
Защо и как Живков падна, защо и кои от преближените му го предадоха, как се роди опозицията, какви външни сили играеха роля? Знаем много, но все пак до верните отговори предстои дълъг път. (Защо Йордан Йотов мълчи и по въпроса, че на 1.11.1989 г. през Националното съвещание с главните редактори на медиите Тодор Живков в приветствието си заяви: “СоциалиЗЪМА е недоносче. – б.а.)
“През последните 17 години се изписаха какви ли не фнтасмагории, всеки представяше нещата така, както нему е угодно.”, каза за “Труд” човек от най-близкото обкържение на Тодор Живков навремето. На питането ми боят ли се той и съратниците му да разкажат за преживяното и трябва ли истината да бъде отнесена в гроба, реакцията беше мълчание и поглед, зареян неясно къде. Може би докато живите участници остават господари на мълчанието, ще продължава и различният прочит на онези събития.
ПОДГТОВКА
Вече няма съмнение обаче, че 10 ноември е бил подготвян много дълго врме. И всеки от изигралите някаква роля в събитията е имал свои подбуди. Целта на т.нар. реформатори е била една: смяната на първия човек в комунистическата партия и държавата – Тодор Живков от нговите най-близки и прeдани хора – Йордан Йотов, категорично заяви тези дни пред “Труд”. “На 10 ноември 1989 г. бе извършена контрареволюция.” (Да, така е, но защо и той е един от главните нийни архитекти и стратези? Кой му е дал право като идеологически секретар на ЦК на БКП да извърши контрареволюция против своята партия, ако наиститна е бил комунист и защо сега той не членува в БКП?! – б.а.)
Подготовката и отговорността според него е на четворката Андрей Луканов
(кандидат член на Политбюро на ЦК на БКП), Петър Младенов (външен министър, наследил Живков), ген. Добри Джуров (военен министър) и Георги Атанасов (министър-председател). Йотов, който тогава е член на Политбюро, смята за същински организатор на “контрареволюцията” КГБ, а посланикът на СССР у нас Виктор Шарапов задкулисно е дърпал конците. (Участието си в събитията признава и Шарапов в биографията си.)
След 1985 г.зпочва раздвижване в страните от социалистическия лагер. Но т.нар. перестройка (преустройство) е посрещната в България с неохота и с тактиката на “снишаване”, до като отмине бурята (израз на самия Живков). Все пак някакви промени са неизбежни и първата “птичка” става юлската концепция, утвърдена на партиен пленум през 1987 г. Тя поне на думи залага на постепенно премахване монолога на БКП, равноправие на различните форми на собственост, плурализъм.
По-късно, в декларация от 2004 г., парламентарната група на ОВС ще оцени 10 ноември като “преврат, опит за партийна мимикрия вътре в БКП, комунистите се снишиха, за да запазят властта си”.
Близки до Живков обаче твърдят, че той е подготвял демократични промени, с което е разгневил СССР.
Без член 1?
В пследните години преди отстраняването на Живков екперти около него са готвели нова конституция, каза за “Труд” тогавашен партиен функционер. В нея се предвиждало да го няма прословутия член първи – за ръководната роля на БКП (същия, който ще предизвика драматични събития в София и през декемри 1989 г.). Много червени величия били против, а Съветският съюз още повече, и то в лицето на Михаил Сергеевич Горбачов.
За такъв проект и Живков загатва в мемоарите си, преиздедени неотдавна.
“Само че никой няма полза да го изтъква сега”, казва събеседникът на “Труд”.И той, както и други като него, охотно споделят “на четири очи” преживяното, но не желаят да бъдат цитирани.
ГОРБАЧОВ И ПРОТЕЖЕТАТА МУ
През септември 1987 Горбчов праща у нас проф. Вадим Медведев – един от най-близките му идеологически съветници и “изявен перестройчик”. Задачата му била да убеди Първия, че новите му възгледи за партията и за нуждата от отваряне към Запада, са напълно погрешни. Пред съратници на Живков човекът на Горбачов изразил “отрицателното отношение на съветското ръководство към решениата от юли.”
“Ушите” на Горбачов около мен го информираха за това, че защитавам идеята България да се превърне в мини-Германия или мини-Япония на Балканите”, пише в мемоарите си Живков. В личен разговор с него главата на СССР изразил безпокойството си от това, че в близкото му обкържение има хора с прозападна ориентация. “Горбачов го е ругал, че детронира партията и се е продал на Запада”, спомни си Станиш Бонев, който е бивш зам. председател на Министеrския съвет и шеф на Държавния комитет за планиране. “Тодор Живков проведе няколко разговора с Медведев, но накрая не издържа и почти го изгони”, според друг близък партиец до бившия Първи. Според него това бил и един от формалните поводи, накарали Горбачов да поеме “по-рдикален курс” срещу Живков.
Следващият, изпратен със специална задача у нас, е секретарят на ЦК на КПСС Александър Яковлев. Той се среща в няколко вили с избрани хора от обкържението на Живков и е вероятно заверата да е започнала още тогава, макар само с опипване на почвата.
През март 1988 г. Михаил Сергеевич прави решаваща стъпка – назначава един от най-близките си хора, Виктор Шарапов, за посланик у нас. Главната негова задача
била смяната на Тодор Живков. Шарапов е виден генерал от КГБ, владеещ няколко езика, със стаж в Китай, в миналото близък сътрудник на Юрий Андропов (бивш шеф на КГБ, а после и лидер нва ЦК на КПСС). В България посланикът изиграл централна роля в деветоноемврийските събития, макар и задкулисно. Мисията му е изпълнена перфектно от “четворката” начело с Андрей Луканов. Самият Живков сащо е имал “уши” и добре е разбирал, че повече не може да остане на кормилото на властта.
ОСТАВКАТА ОТ 1988 г.
Още през 1988 г. Тодор Живков решава да си подаде остовката от поста генерален секретар на ЦК на БКП. Разбира се, Политбюро я отхвърля единодушно.
“Той знаеше, че няма да я приемем и не остана изненадан от решението ни”, споделя бивш кандидат член на Политбюро. И продължава: “Въпреки това усещаше, че краят му не е далеч. А и искаше да даде път на по-млади от него, но задължително ползващи се с доверието на съветското ръководство. Живков имаше непреодолими различия с Горбачов и накрая разбра, че той е човекът, който ще разруши социалистическата система отвътре.”
КОЙ СЪЗДАДЕ СДС?
В първите години след 10 ноември 1989 г. само под сурдинка се говореше, че за раждането на демократичните сили главна “вина” носят дейци на компартията. Сега мнозина са убедени, че СДС се създава под негово ръководство.
Впрочем първото задгранично пътуване на Луканов и Петър Младенов след 10 ноември 1989 г. не е в Съветския съюз, а в САЩ. Близък съратник на Живков си спомня, че навремето е чул бившия ни посланик в САЩ Величко Величков да разказва, че те са имали лична среща с Уилям Уебстър, шеф на ЦРУ (1987-1991 г.) Тъй като и двамата отлично говорят английски, присъствието на посланика било нежелателно.
В най-тесни червени кръгове се смята, че на тази среща от американска страна е било предложено на Луканов да оглави българсктата опозиция, т.е. СДС. Впоследствие обаче той отказва, все пак е фамилно свързан с комунистическата партия. Но, разбира се, сред създателите и първите фигури на демократичните сили той поставя свои хора, единодушни са източницитне на “Труд” от бившето ръководство на БКП. Което е обяснявало много от случилото се в страната от 17 години.
КУФАРЧЕТА С ПАРИ
Легенди се носят за куфарчетата с пари, които били раздавани в партийната централа буквално в първите дни след 10 ноември 1989-а. “Парите наистина са раздавани в ктуфарчета”, разказва Йордан Йотов и допълва, че със сигурност знае: Имало е списък с достатъчно имена, които са получили големи суми тогава. Но кои са те – може само да се гадае. И най-вероятният съставител на списъка – човекът, който е казвал на този “да”, на този “не”, е ноемврийският “реформатор” Андрей Луканов.
– Ако Живков не си беше подал оставката щеше да го последва съдбата на Чаушеску – твърди в интервютo си Йордан Йотов.
– Утре се навръшват 17 години от Десети ноември. Спомените за събитията тогава връхлитат ли ви често г-н Йотов?
– Те не само ме връхлитат, те никога не ме напускат. Защото живеем в нови, неочаквани условия. Условията на контрареволюцията.
– Но за каква контрареволюция говорите?! Днес светът е различен!
– 10 ноември е първият ден на контрареволюцията у нас. Но в България тя е само момент от буржоазната контрареволюция, започнала от Моства и обхванала всички соцстрани. (За голямо щастие тя не сполучи и горбачовестите претъпяха крах във Виетнам, Китай, КНДР, Куба, а сега вече идеите на комунизма шестват във Венецуела, Никарагуа и в други страни – б.а.).
– Вие бяхте от най-преданите хора на Тодор Живков, защо се съгласихте той да подаде оставка?
– Желаех съвсем искрено другарят Живков да се оттегли, за да не го сполети нещастие. Решението да го посъветваме да се оттегли от партийния пост стана ден след демонстрацията в столицата в градинката пред “Кристал”. На 5 ноември имаше среща между мен, военния министър ген. Добри Джуров и секретаря на ЦК на БКП Димитър Станишев. Тримата сме учили в Москва и знаем как се развиват нещата в такива кризисни моменти. Наш дълг като бойни другари бе да го предпазим от това и да го помолим да напусне поста генерален секретар на ЦК на партията.
– След пленума на 10 ноември 89-а за историята остана прочутата снимка, на която Живков гледа с изненадан поглед. Има ли нещо, което не знаем?
– Той е сниман точно след като от трибуната бе съобщено, че си подава оставката не само като партиен лидер, но и като председател на Държавния съвет. А на заседанието на Политбюро следобяд на 9 ноември такова решение нямаше. След него обаче главните организатори на събитията: Андрей Луканов, ген. Добри Джуров, Петър Младенов и Георги Атанасов са се споразумели да обявят и такава оставка. На самия пленум министър-председателят Атанасов го съобщи, и то без да даде думата на др. Живков дори да се изкаже.
– Добре, но не намирате ли и ваши грешки? Повече от 30 години Живков, че и вие участвахте в управлението на държавата?
– Четворката, извършила контрареволюцията, я казах. Имаше и други помагачи, но вече всики се боят да не бъде обвинен в нещо, след като се видя какво стана. Грешките не са само наши. Те са на нивото на социалистическата мисъл тогава, която не беше на нужната висота. Трябва да се знае, че на другия ден след революцията социализмът не може да бъде блестящ, защото няма необходимия кадрови състав. За да се овладее държавата трябва да имаш необходимите кадри. А към победителите се присъединяват всякакви, но не и хора от първокласно естество. Болно ми е, че станалото на 10-ти всъщност бе по поръчка на друг фактор.
– Вие все търсите трайни заговори, кой е този фактор?
– Истинският автор на десетоноемврийската контрареволюция е извън България – КГБ, Политбюро на ЦК на КПСС и Горбачов. Още през април 1989-а разбрах, че точно тези фактори замислят бъдещия гръм, който щеше да удари по др. Живков.
– И къде ви настигна тази гърмотевица?
– Тогава бях в командировка в Москва и за първи път ме настаниха в ложата на Болшой театър, при това сам. Освен това поискаха за първи път с мен среща на четири очи с акад. Смирнов – директор на Института за марксизъм-ленинизъм. Настръхнах, защото това за мен означаваше: искат да ме включат в някаква акция против др. Живков. Просто го почувствах със сърцето.
– Днешни историци твърдят, че Горбачов е изпратил Шарапов за посланик у нас през 1988 г. със задача да свали Живков от власт. Защо главата на СССР ще иска това?
– Правейки анализ на събитията преди 17 години, разбрах, че онези, които са поставили задачата на Горбачов, ангажирайки го с контрареволюцията в социалистичедкия лагер, са поискали от него да помете всички ръководители.
– Откъде е задачата?
– От американското разузнаване.
– Сериозно?! А вие откъде знаете?
– Само съм чувал, че ЦРУ е искало Андрей Луканов да оглави опозицията у нас, но не мога да кажа дали е вярно. Но е ясно, че СДС се създаде под негово ръководство. Луканов е истинският ръководител на 10 ноември от българска страна. Петър Младенов е само фасадната фигура. Андрей задкулисно подкрепяше и дърпаше конците на опозицията чрез поставените си лица. Но за името не съм в течение.
– Да не би да искате да кажете, че Луканов е служил по онова време на американците?
– Естествено! Но никой не знае на колко разузнавания е бил агент. Той беше български служител в Швейцария и според мен там е бил вербуван. Но не разполагам с документи.
– Трябва да има някаква причина, за да е така?
– При Луканов има родов елемент. Дядо му Тодор е човекът, който има най-голяма “заслуга” за провалянето на Септемврийското въстание през 1923 г. Той издава паролата след 9 юни. Баща му воюва в Испания. Карло Луканов е в задграничното бюро на ЦК на БКП в Москва. През 80-те години Андрей по едно време поиска реабилитация на дядо си и трябваше да издам решение за това. Аз обаче изготвих проект, че не може да бъде оневинен. (Интересно е защо Йордан Йотов премълчава факта, че майката на Андрей Луканов Гутиера е дъщеря на сестрата на Лаврентий Берия – б.а.)
– А ако Живков не си беше подал оставката, какво щеше да стане?
– Точно след 10 ноември ме изпратиха на конгреса на Румънската компартия и аз съм последният човек у нас, който се е срещал с нейния лидер Николае Чаушеску. Разказах му за случлото се в България, а какво последва с Чаушеску – на всички е известно (той и съпругата му Елена бяха разстреляни на 25 дек.1989 г. – б.а.). Дадох си сметка, че ако не бяхме убедили др. Живков да си подаде оставката, него го чакаше съдбата на Чаушеску. Сигурен съм на 100 %. Живков беше по-голямата заплаха за Горбачовата перестройка защото беше кадърен политик и Горбачов знаеше това. (Тук не мога да се съглася с Йордан Йотов. В България нямаше никаква опозиция и ако Живков беше изгонил от страната ни Шарапов, Горбачов нищо не можеше да направи. Трябваше, разбира се, горбачовистите да бъдат премахнати от ръководството на страната ни, без обаче да се пролива кръв – б.а.)
– А срещали ли сте се с Виктор Шарапов след 10 ноември?
– Послдната ми среща с него бе на 7 ноември 1989-а, когато чествахме в Руския център в столицата годишнината от Октомврийската революция. Но преди 2-3 години аз пак отидох на “Шипка” 34 и съвсем изненадващо се оказахме с него в един асансьор. Ведага го поздравих, той само ми кимна нервно. Очаквах да се видим и да поговорим – нямаше какво да си кажем, но след като асансьорът спря, той просто побягна. Като гузен негонен бяга.
– Знаете ли, нещо за куферчетата с пари, които са раздавани на определени партийни другари? На вас не ви ли дадоха?
– За съжаление куфарчeтата са истина. Това бяха парите на държавата в Западните банки. Тогава изчезнаха 2 млрд. долара. (Как така са изчзнали. Та нали се знае кой ги е теглил от банките и трябва да има разходни документи. Нищо не може хей така да изчезне – б.а.). Независимо дали е в правителствато или никога не е била извън властта. Защото няма данни тя да се е противопоставила на възстановяването на капитализма. А идейните течения, които бяха създадени в БСП, я рзрушиха.
– Какво мислите за днешната опозиция? Ще направите ли оценка за някого от лидерите й – да речем за Иван Костов?
– Те нямаха идеали. Само по площадите викаха: “Долу БКП”. Какво е сега демокрацията на основата на частната собственост? Демокрацията в превод значи народовластие. А как народовласието ограби народа с 60 млрд. лева? Костов бе кандидатствал за член на пртията, жена му беше партиен секретар. Той не беше чужд на социалистническия идеал. След като влиза в политиката, той иска да получи онова, което е държал да постигне. Е, малко ли е да бъдеш министър-председател?
– Кажете как виждате днешните “строители на капитализма” от червените редици?
– Всички се обявиха за жертви на социализма. След президентските избори ме срещна един приятел и ме поздрови с победата. Каква победа му казвам аз. Даваме ли си сметка Първанов какви интереси защитава? Без да си поставя такава задача, той всъщност става представител на възраждащата се буржоазия.
– Не ви ли е мъчно за БСП?
– БСП вече престана да бъде марксистко-ленинска революционна партия. Тя не е продължител на делото на Димитър Благоев, а на Янко Сакъзов за съжаление. БСП се прероди и на нея не могат да се възлагат големи задачи за бъдещето на страната.
– Но тя още продължава да е най-голямата и най-мощна българска партия? На кого тогава да се дадат задачите?
– Да, БСП е голяма, но е безсилна. Тя няма революционно минало, тъй като мина на позициите на Сакъзов – на опортюнизма на Втория интернационал.
– Какво мислите за връщането във властта на старите комунистически фамилии – Живкови, Станишеви, Велчеви, Пръмови?
– Без да споменавам имена, ще ви кажа законамерност от развитието на историята. Във всяка революция има елемент на контрареволюция. В много голяма степен тя се опира на синовете, дъщерите, внуците на бившите революционери. Това става и след великата френска революция. Така стана и у нас.
– Синът на бойния ви другар от отряда “Чавдар” Димитър Станишев днес е премиер на България. Не се ли радвате?
– Днес все ме занимава един въпрос – как би оценил Сергей неговият баща. Защото Димитър като партизанин се бореше против капитализма, а сега синът му го възстановява.
– Не мислите ли, че все пак светът върви към прогрес, развива се?
– Прогрес е необходим, но връщането назад, каквото е сега, е застой на обществото. И това е първият пример.
– Десети ноември е, г-н Йотов. Изминаха 17 години, но и днес няма единен прочит на тази дата. Вие сте един от участниците в събитията. Как се стигна до остовката на Живков?
– Историята започна няколко дни по-рано. На 5 ноември 1989 г. ген. Добри Джуров ме покани да го посетя в неговата вила. Предния ден в столицата вече започнаха събития от европейски мащаб – демонстрацията пред “Кристал”. За моя изненада у тях се оказа и Димитър Станишев (секретар на ЦК на БКП). Казах на Джуров, че нямам възражения срещу присъствието му – тримата бяхме бойни другари от партизанския отряд “Чавдар”.
– Взехте ли някакво решение на тази среща?
– Обсъждайки станалото пред “Кристал” и случващото се в света, решихме да поискаме среща с другаря Живков и да му споделим мнението си. Поговорката гласи, че гърмът не пада върху трън, а върху високо дърво. Беше ни ясно, че когато на небосклона се надигнат буреносни облаци просторът се оглася от гръмотевеци, първият поразен ще бъде нащият боен другар Янко (партизанското име на Живков, б.а.). Наш дълг бе да слезе от най-уязвимия връх, партийния, за да се спаси.
– Тримата чавдарци му предложихте да подаде оставката си? Толкова ли се уплашихте от станалото пред “Кристал”? Все пак сте преживели партизански сражения!
– Анализът, който нправихме за процесите у нас и в цялата социалистическа общност, показваше, че в България се създават условия за политическа криза и са необходими радиклни реформи, за да се избегне. И ако тази взривоопасна смес се възплменеше, тя щеше да взриви обществото. В тази посока работеха сили вътре и извън страната. Правилното решение бе др. Живков да си подаде оставката като лидер на БКП. На приема на 7 ноември в съветското посолство го помолихме за среща и той веднага я насрочи за следващия ден в 10 ч.
– Предполагам, че разговорът ви не е бил лесен. Той имаше и друг пост – председател на Държавния съвет. Как прие предложението ви?
– Разговорът продължи два часа. Той беше много изненадан, че тримата го молим за това. Но не ставаше дума за държавния пост, а само за партийния. Живков прие предложението без колебание. Но даде да се разбере, че ще стане не на пленума на 10 ноември, а на следващия. И ни помоли да обсъдим кой може да го замести.
– Е, той не може да не ви е дал някаква сламка!
– Точните му думи бяха “Някой като Александър Лилов.” Каза, че наследника му можем да го търсим дори и сред редовите партийци.
– Как изпълнихте задачата? Някой от вас не искаше ли да седне на стола му?
– Веднага отидохме в кабинета ми, но не взехме решение. Направихме сметка колко души под 60 годишна възраст има след членовете на Политбюро. Новият генерален секретар трябваше да не е възрастен, за да устои на изпитанията. Не можехме да бъдем обвинени, че някой от нас иска да оглави партията. Но все пак имахме време до следващия пленум.
– Споделихте ли на ваш другар за решението?
– Не споделих с никого. Но вчерта при мен дойдеч вече покойният ми другар Александър Фол. Каза, че по улиците на София се говори, че предстоят големи промени в държавния пост. . Изненадан го помолих да сподели чутото с др. Живков.
-Какво ви мина през главата?
-Стана ми ясно, че е изтекла информация от нас тримата.После разбрах, че Джуров, след като е излязал от сградата на ЦК, веднага отишъл при Георги Атанасов и му докладвал за резултатите ог срещата. И че извършеното от нас на 8 ноември е по поръчение на друг фактор.
-Кой е този фактор?
-Все още не знаех, че Андрей Луканов ,тогава кандидат член на Политбюро, Петър Младенов-външен министър, ген. Добри Джуров-военен министър и Георги Атанасов са взели решение за свалявено на др. Живков и че срещата на трима ни от 5 ноември е по тяхно поръчение.Но истинският автор на десетоноемврийската контраревилюция е извън България-КГБ. Политбюро на ЦК на КПСС и Горбачов.
-Не се ли почувствахте използван от тях?
-Разбира се, но на самия 10.ХІ. нямах никакви подозрения.
-Кога разбрахте за заговора?
-Малко след датата ми беше ясно. Има друг факт, на който тогава не отдадох значение. Същата вечер-на 8.ХІ., информирах Джуров за чутото от Фол. Решихме на другия ден тримата да поискаме нова среща с Живков.
–Все по тъмни доби сте решавали съдбините!
-Така се стекоха обстоятелствата. Около 16 ч. на 9 ноември ми съобщиха, че Джуров и Станишев ме чакат в кабинета. Тръгнах, но от охраната на др. Живков ми казаха, че той много иска да ме види. Отидох първо при другарите, а там се оказа още еден чавдарец-Георги Минев-Чапай, по това време председател на Централната ревизионна комисия, и се договорихме да настояваме оставката да се осъществи на този плнум, а не на слдващия. Веднага отидох при Живков, а той от вратата ми каза: “Знаеш ли, че Джуров нещо се е раздвижил, нещо предприема…” Едва успях да му кажа, че генералът е честен революционер, и Джуров влезе в кабинета. Бе извикан от Станишев. Като чу за предложението ни утре да си подаде оставката, той веднага каза: “Разбира се, нали това е и моето предложение.” И ни съобщи, че на заседанието на Политбюро след малко ще направи това.
-Попита ни решили ли сте кой да го замести?
-Веднага и ни предложи две имена-на Георги Атнасов и на Петър Младенов. Но даде предимство н първия, като заяви ,че втория бил “лековат”. Излязохме и през фоайето се отправихме към залата на Политбюро. А др. Живков мина през вратата, която свързваше кабинета му с нея. Нашият път се изминаваше за 1-2 минути. За това кратко време Станишев успя да ми каже да подкрепим Млденов за поста. Изненадах се, защото знех оценката му за него.
-Така ли, и каква бе тя?
-Негативна. И че Младенов е човек със скромни възможности.
-Значи Станишев не се е “всушал” в съвета на Живков и Атанасов?
-Да, но сега нямах време да реагирам и не осъзнах, че има задкулисна интрига. Живков съобщи, че подава оставка от партийния пост, и предложи на негово място Георги Атанасов. Обясни, че още миналата година, когато си бе подал оставката, но ние не я приехме, се е спрял на него. Атанасов обаче веднага си направи самоотвод и предложи Млденов. Всички изказали се го подкрепиха, а освен това изказаха най-искрена благодорност към др. Живков за годините му начело на партията.
–А после се отметнаха, знаете какви приказки наговориха в следващите месеци и години. Уж сте бойни другари! Нямахте ли “уши” да усетят измяната?
–Всичко се разви бързо. Но Джуров ме разочарова, като съобщи неистини.
-Какви?
-Той каза, че при преминаването на нас тримата от кабинета на др. Живков до залата на Политбюро на 9 ноевмври Джуров се е срещнал с Луканов. И му казал, че сме поставили пред Живков въпроса с оставката му като председател на Държавния съвет. Но той нали се и хванал здраво за властта и не я пуска. А такава среща нямаше, ние бяхме заедно. И така образът му на честен човек пред мен тогава рухна.
-Добре, но някой от Политбюро не се ли изненада от оставката?
-Не, оказа се, че всички са били подготвни от другарите ми, с които провеждахме срещите. И реагираха като ткива. Несъгласие изразиха само Милко Балев и Димитър Стоянов, а Гриша Филипов тогава го нямаше в страната. Само аз изразих опасения от това, дали Петър Младенов ще се справи с отговорния пост, защото бе претърпял сърдечна операция.
-А разбрахте ли защо Станишев е казал онези думи преди заседанието?
-Да,той ми сподели после, че на 8-и вечерта в къщи му се е обадил съветския посланик Виктор Шарапов. Казал му,че знае за срещата ни и прдложил да пият чай. Дипломатът настоял оставката на Живков да стане още на 10-ти. И на другия ден Станишев променя позицията си.
-И как продължи заверата след зседанието на Политбюро на 9.ХІ.? Според думите ви доста цивилизовано е протекло то.
-А-а, цивизовонжстта му бе дотук Само минути след него започват некоректните прояви на т.нар. реформатори. Групата им веднага се събира в кабинета на Продан Стоянов, завеждащ отдел “Деловодство” на ЦК, и решава да обяви оставка на тодор Живков като председател на Държавния съвет, но не от негово име, а от името на Политбюро. След като Атнасов съобщи тази “ новина” на плнума, и след като не му даде думата да се изкаже, да каже поне “благодаря” и “сбогом”, той е заснет в онази прочута снимка с изненаданата физиономия. Живков тогава е разбрал, че е изправен прд заговор.
-И как го разшифровате този заговор?
-Фкт е,че БКП пропусна своя звезден миг. Защото не и се удаде навреме да осъзнае, че истинската цел на заговора е овладяването на хора удобни по всички паказатели за осъщестяването на контрареволюционен преврат. Събитията след 10 ноември показвант, че организаторите му са били много добри кадровици. И са действували перфектно под чуждия фактор, идващ от перестройчиците в Съветския съюз.
-Как тълкувате поведението им?
-Разбрах, че под слънцето на тази партия –КПСС, няма нищо ново, че изобилието от приказки за коренно преустройство не са нищо повече от блъф, чиято цел е утвърждаване властта на тези “перестройчици”. Всички участници в този заговор срещу социализма си въобразиха, че е нстъпил моментът на звездния миг, и опиянени от тази самоизмама, те избраха позора, мислейки , че ще се домогнат до славата. Но има едно престъплние, което не ще намери оправдание-това е измяната на идеала, на който си посветил живота си! Покойният Веселин Андреев бе написал:”Властта е нещо, с което бързо се свиква и винаги ти се струва недостатъчно.” Това е. Историята е единственият съдник.”(Да така е. Тя не прощава на никого-особено на ренегатите, предателите и контрареволюционерите-к.а).
След интервюто ,което е взето от Мариела Белева от Йордан Йотов взриви обстановката сред бившите ръководители на БКП.
Ето какво каза бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михаилов, пред в. “Труд”:
“ЗОО-400 ВЗЕХА КУФАРЧЕТА, САМО 5-6 ОТКАЗАХА
Много добре ми е известно за раздаването на пари под ръководството на Андрей Луканов. Те са дадени на около 300-400 души. Зная за някои високоръководни хора, че са получли пари. Андрей и още неколцина са решили да ги раздават на свои хора, за да създадат предприятия, да развият бизнес а пасле евентуално да подпомагат партията. Конкретния списък на получлите парите не го зная, но познавам поне 15-ина души, които със сигурност са взели. От 20-30 до 50 млн. лв. в куфарчета-без документи и без никакви разписки. Само 5-6 души от поканените са отказали. Парите са дадени на тези, на които са имали пълно доверие. На мен никой нищо не ми е предлагал.
Между другото, след вътрешнопартийния референдум през март 1990 г. не съм подновявал членството си в БСП и съм безпартиен. Защото съм несъгласен с политиката на партията. И сега се убеждавам, че опасенията са били верни“
Ето кокво е казал и Григор Стоичков:
“ТРИМА МОГАТ ДА ПОСОЧАТ КАКВИ СРЕДСТВА СА ДАДЕНИ
Това, което Йордан Йотов казва за раздаването на куфарчетата с пари след 10 ноември е вярно. Но той малко преувеличава. Давани са пари, но не смятам, че са два милиарда. По моя информация може би са 1 млрд лв. Но едва ли има някой, който да установи колко са те. Това магат да направят двма-трима души в България: Румен Сербезов, отчасти Христо Христов(бивш министър на търговията), може би и Васил Коларов (бивш шеф на БНБ). Казват, че списъкът бил при Румен Сербзов- и това е вярно. Но най-добре попитайте него. Този, който определяше кой да получи парите, бе Андрей Луканов.
Имам обаче друго виждне кога започна линията на Горбачов за отстраняване на Тодор Живков. Това стана още през юни 1985 г., след като Живков му изпрати псмо, в което на пет страници написа какви са недостатъците на социалистическата система и предложи генерални секретари да обсъдят това на среща.”
А ето какво заявява в интервюто си пред в. “Труд” бившиат министър-председател Георги Атанасов:
“ЙОТОВ ДА ДОКАЖЕ
-г-н Атнасов, четохте ли интервюто с Йотов?
–Не съм гочел още. Но зная Йотов какво ще каже. Врели-некипели и много далече от истината. Позновам възглдите му.
-Знаете ли нещо за куфарчетата с пари, раздавани след 10 ноември?
–Ако той знае, трябва да каже кой е , що е
-Той говори за Лукнов и Сербезов.
-Добре, но да го докаже. Има ред в тая държава, така н може да се говори.
-Имате ваш прочит на 10 ноември. Не може ли да го споделите?
-Не, имам си сега други задължения.
–Не искате ли поне да оправергаете нещо?
-Не, аз знам какво може да каже. Той на погребението на Добри Джуров същото говори и много нескопосано.
-Йотов казва,че сте един от четиримата, организирали преврата срещу Живков.
-Контрареволюцията! Така е, какво да правим сега?Един 86 годишен човек освен, че има поначало ретроградни възгледи по някои въпроси-все пак го познавам от дсетки години, годините му сега са натежали, и сега може би е така…изключил.
–Не искате ли да осветлите много от тайните? Все пак това е история.
-Не, но ако реша, ще звънна и ще искам да говоря.”
Георги Атанасов явно бяга от изобличение, защото Йордан Йотов няма да му прости, ако се опита да шикалкави, да увърта въпросите и да шантажира.Ако има чест, съвест и морал Георги Атанасов трябва да излезне от потайностите и да назове нещата с истинските им имена и то сега-нито ден по-късно.
Кой е Йордан Йотов
Йордан Йотов е роден в с. Липница, Ботевградско. Преди 9.09.1944 г.е участвувал в нтифашистката борба като партизанин. След 9.09.1944 г. е звършил право в СДУ. След това е специализирал в Москва. Дълги години работеше в Института по история на БКП. Беше главен редактор на встник “Работническо дело”, орган на ЦК на БКП. През 1984 г.беше избран за член на Политбюро на ЦК на БКП и за секретар на ЦК на БКП по идеологическатна политика па Партията. След контрареволюцията издаде книгите “Водителят” и “Контрареволюцията.”, в които постави на заслужените им места всички, които извършиха империалистическата контрареволюция, откраднаха построеното през златния период на социализма, а синовети и дъщерите на тези ,които се бореха против монархофяшизма, днес въстановяват и укрепват същият в съюз с Симеон Кобурггата и с Ахмед Доган, разбира се, не без помощта на турското правителсгтво.
