1.IV.1925 г – 21.X.2009 г
Другарят Владимир Асенов Спасов е роден на 1 април 1925 година в гр. Благоевград. Израснал в бедно семейство още от детските си години изтърпява несгодите на капиталистическата действителност. Приет е за член на БРП от легендарните и незабравими ръководители на партията и НОВА Йорданка Чанкова и Владо Тричков. Участва в бойна младежка група към Босилеградския партизански отряд, по-късно става един от ръководителите му. Заедно с отряда си влиза в състава на легендарната Трънска дивизия под ръководството на Славчо Трънски, допринесла много за освобождението на България от игото на германския и българския фашизъм. След освобождението е доброволец в новосъздадената БНА, влизаща в състава на Трети Украински фронт под общото ръководство на маршал Толбухин. След окончателната победа над фашизма той се завръща от фронта и завършва българска филология и става учител. Но и след това, той не търси материални облаги от заслугите си към партията и народа. Посвещава силите си на тайните борби на нашата партия срещу титoвия троцкизъм и кралския гръцки фашизъм под непосредственото ръководство на Вълко Червенков. От тогава до сетният си дъх, въпреки изпитанията на времето, той остана верен на линията на партията начертана от неговия боен другар. Опълчва се срещу ревизионистичния курс на Тодор Живков. Той със своите последователи не позволи да бъде разрушена партията.
Във връзка с 96-та годишнина от рождението на др. Владимир Спасов редакцията на в-к „Комунистическа правда” предлага на своите читатели един автобиографичен разказ.
УСПЕШНА ПЪРВА АКЦИЯ
На 17 август1943 г. случайно се срещнахме в местността „Ерна орница“ с Атанаска Гонева, която беше тръгнала за Босилеград. Проведохме кратък разговор по редица въпроси, които се отнасяха за ремсовата организация в махала „Липа“, която наброяваше 14 души от които 5 младежи и 9 девойки¸които бяха и членове на ремсовата бойна група. Между другото Атанаска ми съобщи, че полицейския началник Асен Стоичков я ухажва и ме попита какво да прави. Отговорих и , че това е добре дошло за извършване на героичен подвиг от бойната група в „Липа“.
Уговорихме се, че ако реши да я изпраща вечерно време до махала „Липа “ да ме уведоми предварително, за да имаме време да организираме успешно прoвеждане на акция. Тя ме увери, че до късно през деня ще работи в градината, след което ще мине през града и ще направи така, че да се срещне с ухажьора и́, който непременно на всяка цена ще и предложи да я изпрати.Предупредих я да не дава повод пред никого да се разбере, че възнамеряваме да пленим полицейския началник. Атанаска беше наша вярна ремсистка.Възложих на Славчо Тодоров Калинич, братовчед на Атанаска в 20 часа след обяд да бъдат с още 5 души от бойната група, въоръжени с пистолети и двама с пушки крагуевки в местността „Сипков камък“ за изпълнение на важна бойна задача. В 20 часа организирахме засада. По едно време от Градище се показа Атанаска, придружена от Асен Стоичков. Двамата се движеха бавно. Не можехме да разберем нищо за разговора, който водеха. Изчакахме ги . Когато пристигнаха в обекта на засадата Асен Стоичков прегърна Атанаска и започна да я целува. Тя правеше опити да го убеди, че връзката им е от скоро, че не се познават добре и да не бързат с любвеобилия. Той я уверяваше, че двамата не са деца и че нямат много време за губене, и че той няма намерение да се подиграва и да се гаври с нея, а има сериозни намерения да се оженят. Атанаска се престори, че му вярва и го уверяваше, че това, което иска от нея ще го получи само тогава, когато се венчаят. В момент, когато той я прегърна и започнаха да се целуват Славчо Калинич, Кирил Манасиев и Любен Стойнев извикаха -горе ръцете с насочени пушки към тях. Атанаска се престори на много изплашена, като се строполи на земята. Любен Стойнев предупреди да не мърдат от мястото, защото при неизпълнение на заповедта ще стрелят на месо. Всички бяхме с качулки. Отидох при тях , взех пистолета с два пълнителя, с три яйцевидни бомби на Асен Стоичков. Наредихме му да се съблече по долно бельо и да се събуе бос.Той трепереше от уплаха.Казахме му, че следим дейността му и го предупредихме, че ако направи опит за отмъщение няма да му простим.Взехме му полицейските дрехи и обувките и го освободихме да си върви бос и по бельо.Предупредихме Атанаска да внимава в картинката и за случая ще уведомим родителите и. Питахме я от село Гложие ли е. Тя отговори, че е от махала „Липа“. Освободихме я да си ходи.Атанаска продължи сама пътя си за Липа, а Асен Стоичков се върна обратно тичайки по каменистата пътека бос, по бельо. В местността „Градище“ срещу водениците го бяха срещнали случайни хора от село Гложие и от махала „Липа“, в това число бащата и чичото на Атанаска,които се връщали от Босилеград. На другия ден вестта гръмна в града. Асен Стоичков стана за смях.Атанаска се престори на много уплашена. Майка и́ се принуди да извика от здравната служба фелдшера Йордан уж да я лекува. Това беше маневра , за да се прикрият атентаторите.
обновена
