Вл. Цеков
Малко преди края на миналата година управляващите „повишиха” минималните пенсии, а от началото на тази – и минималната заплата. Е, разбира се, те както винаги не изпълниха предизборните си обещания, но все пак нещо им се откъсна от сърцето. Но ако направим едно сравнение със сегашните минимални доходи, не можем да купим онова, което сме купували с минималните си доходи преди пет-шест години. Нещата стават още по-печални, ако сравним равнището на нашия живот с равнището на живот на трудещите се в промишлено развитите страни. Получава се така, че доходите на такива пролетарии като инженери, шофьори, машинисти, учители, лекари и пр. у нас са много по-ниски от тези на техните братя по класа и професия в САЩ, Канада, Германия, Англия, Франция и някои други промишлено развити страни. За това, разбира се, има няколко причини. На първо място всички тези държави са водещите империалистически държави и на техните трудещи се падат и част от доходите от неоколониалната империалистическа експлоатация на болшинството от хората, живеещи в развиващите се и слабо развити страни. На второ място равнището на производителността на труда в тези държави е много по-високо от това у нас. Обаче има и една друга причина. Пролетариатът в тези страни желае и знае да се бори, докато у нас все още е слабо активен, макар че има и някакви наченки на борба. Но какво да се прави, за да подобрим живота си? Някои ни съветват да се спасяваме поединично, каквото може да пооткраднем, някакви далаверки, спекулации и прочие, и все нещо ще стане. Това са съветите и поведението на декласираните лумпени. Ясно е, че целият народ не може да тръгне по този път. Други ни съветват да не купуваме скъпите неща – спомнете си онова „За бога,не купувайте!” на премиера Д.Попов, да не работим за малко пари, а да си търсим друга работа, а ако не можем да намерим друга, по-високо платена работа, да се хващаме за малко пари на две-три и колкото можем работи. „Работете повече и по-добре и може да ви платят за старанието, но главното – не мислете за класова борба, по-добре мислете за семейството, гледайте по телевизията шоу програмите и спортните канали и не се занимавайте с политика!” Това са съветите на буржоазията.
По-високите доходи и по-добрият живот на трудещите се във водещите западни държави не се дължи на това, че тамошната буржоазия е по-добра, по-хуманна, а се дължи на това, че там трудещите се са се научили да се борят за своите права и интереси и имат за тази борба проверени инструменти като профсъюзите. Някой може веднага да каже, че и у нас има профсъюзи. Да, КТ „Подкрепа” и КНСБ /Конфедерация на независимите синдикати в България/. Колко и от кого са независими е ясно, независими са само от своите членове. Занимават се с така нареченото социално партньорство, т.е. подписват с работодателите и с властите съглашения, в които действително се съдържат намерения на работодателите да повишават заплатите или да подобряват условията на труд. Изпълнява ли се това или не, но профсъюзите винаги изпълняват своята част от договорите и съглашенията, въздържат се от стачки и други решителни действия в подкрепа на своите членове. При такава политика всеки профсъюз на запад ще се самоубие, но у нас профсъюзите в лицето на своите ръководители живеят и благоденстват не без заслугата на своите наивни и заблудени членове.
И така, пролетариатът на Запад живее по-добре именно и поради това, че членува в истински профсъюзи, които използват всички средства за класова борба, включително и национални стачки. Ако си послужим с Интернет, ще видим, че в западния свят всекидневно има по-малки или по-големи стачки, протести и социални бунтове; че всеки трудещ се е стачкувал поне два пъти в годината, след което работодателят е бил принуден да му заплати и част от своята печалба, която иначе би прибрал в джоба си. Ако сравним броя на стачките у нас с този в западните държави, човек може да си помисли, че не тук, а там доходите са по-ниски.
Очевидно е, че е необходимо създаването на истински боеви профсъюз. Ясно е, че това е трудна и отговорна работа. Създателите неминуемо ще си имат неприятности – натиск от страна на работодателите, може дори и уволнение. Тук нещата опират не само до смелостта на създателите на този профсъюз, но и до солидарността на трудещите се, до поддръжката на останалите работници в предприятието. Масовостта е сигурната защита от „работодателите”, т.е. от паразитите, живеещи на наш гръб. Има значение и излизането на улицата, на митинги и демонстрации, за да покажем, че сме недоволни, възмутени и не желаем покорно да понасяме произвола. Ако на 1-ви май си стоим в къщи, пием си ракията, ядем си салатата и пеем песни или гледаме какво ни показват по телевизията, ако отидем на виличката да садим картофки или за риба, то все едно казваме на управляващите: Вдигайте цените, повишавайте данъците, правете все по-скъпо образованието и здравеопазването, повишавайте пенсионната възраст, грабете ни на воля. Ние всичко това ще понесем мирно и покорно, ще си пасем овците, ще търсим втора, трета и четвърта работа, само не на улицата и не на стачка!
Многобройните избори за буржоазни органи на властта от 1989 г. насам убеждават все повече хора, че от буржоазни избори не може да чакат спасение. Концентрацията на пари и власт, на СМИ /Средства за масова информация/ в едни и същи ръце, заедно с техните президенти, правителства, министри, депутати, кметове и прочие държавен апарат, фактически превръщат правото да избираме и да бъдем избирани във фикция, не оставят за хората на труда други възможности за защита на своите права и интереси освен пряката политическа борба.
И така, на 1-ви май не си стойте вкъщи. Това не е ден за ядене, пиене и празненства, пък били те и за „левия печат”! Това е ден за остра класова борба, за солидарност с всички онеправдани хора по света. Това е боен празник на труда!
Да не забравяме казаното от великият Данте, че най-горещите ъгли в ада са предназначени за тези, които в периоди на велик прелом са стояли настрана, пазили са неутралитет. Да си спомним и за великите думи, които гениалният Гьоте е вложил в устата на Фауст: „За щастие и свобода е достоен само този, който всеки ден отива за тях на бой!” А вождът и учителят на българския народ Г.Димитров ни съветва: „Работниците няма какво да делят помежду си, те трябва да се споразумеят и обединят за обща борба против капитализма.”
