С. Маленцов – Първи секретар на ЦК на РКРП-КПСС
Неотдавна в Белорусия се състояха президентски избори, които бяха спечелени от действащия президент Лукашенко. По официални данни за него са гласували 80% от избирателите.
Ние не можем да кажем доколко тези данни съответстват на действителността и доколко този резултат е осигурен от административните ресурси, с които без съмнение разполага отдавна заемащият този пост Лукашенко. Ще отбележа само най-същественото: опозицията не призна резултатите от тези избори, даже още преди да бъдат официално огласени. В случая няма значение дали тази дясна опозиция е прозападна или проруска – във всеки случай тя е проимпериалистическа. Обаче не е без значение, че тя носи явно националистически характер, аналогичен с киевския майдан.
Тези сили не могат да простят на Лукашенко, че той не тръгна по пътя на Гайдар в Русия, по пътя на „шоковата терапия”, не позволи да се проведе грабителската приватизация и антинародни финансови реформи, които да хвърлят народа в нищета, както стана в Русия. Нещо повече, Лукашенко запази едрото държавно промишлено производство и селското стопанство, държавните социални гаранции и т.н. Въпреки това ние не храним никакви илюзии и разбираме, че моделът, който възприе Лукашенко, е откровен капитализъм.
Дребният буржоа иска и се стреми да стане едър и да има повече свобода за експлоатация и търговия. Затова за постигане на своите интереси той с охота се опира на външни империалистически сили, в случая с Белорусия – на САЩ и ЕС, като най-могъщи хищници. Но тези хищници имат стари свои цели – да вбият клин между народите на Русия и Белорусия. И почеркът е до болка познат от събитията в Украйна, Венецуела и др. региони на света – непризнаване на резултати от изборите, обявяване на опозицията за победител, обръщения към световната общественост, призиви хората да излязат на улицата, да се провокират властите за силови стълкновения и безредици.
Но Лукашенко трябва да бъде сериозно критикуван за това, че има вина за създалата се ситуация, тъй като по начално пое курса на капитализма и свободния пазар. Той се опита да запази социалните гаранции за хората, но не пожела да се опре на трудещите се. В същото време не се обгради със свои приятели олигарси, както руския си колега и се стараеше с всичките си сили да запази суверенитета на Белорусия и да развива нейната икономика, опитваше се да накара чиновниците, в условията на пазара да работят за тази идея, което е невъзможно в условията на капитализма и „свободния” пазар. Всичко това рано или късно щеше да доведе до белоруски майдан като форма на завземане на властта от едрия финансов капитал. А всяка власт на буржоазията по своята същност е диктатура на буржоазната класа.
Тук непременно трябва да подчертая, че слабостта на работническото движение в страната е резултат и от политиката на Лукашенко за потискане на всички опити за класова борба. Хората са лишени от правото на стачка, приведени са на срочни трудови договори, лишени са даже от правото да напускат работа с предизвестие по собствено желание, да не говорим за политическа дейност. В Белорусия по-рано от Русия се повиши възрастта за пенсиониране, предложен е данък безработица, орязани са правата на профсъюзите и т.н. Властта в Белорусия не регистрира КПТБ-Комунистическата партия на трудещите се в Белорусия и не я допуска до официална политическа дейност. Така че ние не може да си затворим очите за това, че Лукашенко води страната по капиталистически път и във вътрешната политика провежда линия на укрепване на абсолютната президентска власт и засилване експлоатацията на трудещите се. Тази политика доведе до ръст на дребнобуржоазните настроения в обществото и до ръст на недоволството на трудещите се.
Трудовият народ на Белорусия е длъжен сам да се определи и да направи своя избор чрез самостоятелна работническа политика. Работническата класа трябва да се бори именно за своите интереси, а не за интересите на капиталистите. Пред очите на трудещите се има два примера: този на Киев, когато част от трудещите се застанаха на страната на едни капиталисти срещу други и се видя какво се получи, и примерът на Донбас, където миньорите скочиха против бандеровците с развети червени знамена.
РКРП призовава трудещите се от Белорусия да не допуснат инициирането и развитието на белоруски майдан по киевски образец. Сега е моментът работниците да излязат с решителни искания за промяна на трудовото законодателство в свой интерес и връщане на пенсионната възраст от времето на СССР. Трябва да се знае, че протестите, организирани от проимпериалистическите щабове, са насочени към реализиране на целите на белоруските майдановци, имат за цел да излъжат народа на Белорусия и да го вкарат в блатото на Украинския вариант.
превод с малки съкращения Вл. Цеков
