Невероятно е, че украинските избори ще се проведат под ръководството на киевските пучисти, това не може да стане. В Луганск, Донецк, Харков и Николаев хората не се подчиняват на киевската хунта и започват да взимат властта. По такъв начин, процесът на разпадане на изкуствената и нежизнеспособна държава, появила се върху развалините на СССР в границите на УССР, преминава в необратима фаза.
Заслужава си да се каже, защо този процес вече не може да се спре. Защо в днешен вид украинската държава просто не може да съществува повече? Защо въстанието срещу киевската хунта в крайна сметка ще бъде успешно, независимо от различното равнище на успехите в различните области днес? Да се опитаме да разберем, защо въстанието на Юго-Изтока в бивша Украйна е естествен исторически процес, който неизбежно ще постигне победа.
Най-напред да посочим условията, в които Юго-Изтокът тръгна по пътя на свободата:
1.Централната власт беше узурпирана от група хора, които нямат доверието на болшинството граждани от бивша Украйна и по тази причина не можаха да вземат властта по законен начин ( в резултат на свободни общонародни избори). Поради това пучистите и не можаха да дочакат изборите. Единственият им шанс да получат властта беше чрез въоръжен преврат, който беше извършен през февруари 2014 година.
2.Интересите на жителите на Юго-Изтока изобщо не са представени от хунтата. А между другото, различните части от украинското общество имат не просто различни, но дори противоположни възгледи за историческите събития, както и за бъдещето си, за пътищата на развитие на Украйна. При това разделението на общественото мнение има ярко изразен географски характер.
3.Не може да се надяваме, че хунтата ще сподели властта си след изборите, насрочени за 25 май. Властта се взима със сила, за да не се дели. И провеждането от властта на хунтата различни фарсове, могат да бъдат обявени за общонародни избори ще служат само за легализирането властта на хунтата. Иначе нямаше смисъл от преврат.
Всички тези обстоятелства не позволяват да се решат възникналите противоречия с мирни средства и в рамките на днешното устройство на държавата наречено Украйна. Пучистите използваха насилие, за да от право на глас значителна част от гражданите. Те не са готови да направят компромис и да разделят властта. За това тази част от украинското общество, което желае да върне правата си – може да направи това само със сила.
Сега да разгледаме протичащите събития от по-широк поглед.
Групата, завзела централната власт, изповядва идеологията на така наречения самостоятелен исторически път на Украйна. В крайна сметка тази идеология провъзгласява откъсване на Украйна от историческите си корени, от самостоятелната руска цивилизация и я води към сближаване със западния свят. Тоест в същност „самостоятелният исторически път” води Украйна до икономическа и политическа зависимост от чужда цивилизация, в която тя може да заеме положението на „малките братя”.
Тази идеология влиза в противоречие както с реалната историческа и семейна памет на болшинството жители от бивша Украйна, така и с баналната икономическа целесъобразност. Тези противоречия е невъзможно да се преодолеят с масирана пропаганда за „самостоятелен исторически път”. Пропагандата се води повече от 20 години. Но тя оперира с подправени факти, тоест с лъжа. А легендата за някакъв самостоятелен украински път е основана на живота и дейността на исторически нещастници. И колкото повече се опитват да заставят жителите на бивша Украйна да станат адепти на изкуствени и мъртви идеи, толкова по-силна ще бъде съпротивата. Както е известно от законите на физиката – на определено действие съществува равно по сила противодействие.
За това, подемът на политическата активност на жителите от Юго-Изтока е неизбежна реакция на опитите да се монополизира идеологическата сфера в страната, където спектърът на мнения е традиционно широк. Групата която извърши въоръжения преврат , не просто свали лошия президент, за да го смени с по-добър. Реалният смисъл на преврата се състои в това, да се отстрани от власт представителите най-малко на половината население, не споделящо идеите на пучистите.
В същност, жителите на Юго-Изтока бяха поставени пред свършен факт: отнеха им държавата и трябваше да се развиват въпреки мнението и представите им за бъдещето. Опитаха се значителен брой от гражданите на бивша Украйна да превърнат в хора втора категория, които не питат за мнението им за пътя на развитие и от които нищо не зависи. Активистите на дясно-радикалните групировки, станали почти легални инструменти за политически репресии, не се притесняваха да наричат жителите на Юго-Изтока „унтери”. Това съкращение е от немското Untermensch – малоумници.
Въстанието на Юго-Изтока е естествена и логична реакция,абсолютноестествен исторически процес. Завладяването на здания и учреждения на властта от жителите е опит да си върнат правото на глас и правото всеки да е господар на съдбата си. Тази борба дори не е за права и свобода, а е просто за правото просто да останат пълноценни хора – нито повече нито по-малко.
Обвиненията в „сепаратизъм” и „незаконни действия” от пучистите звучат просто смешно. Те самите, за да вземат властта, взеха от държавата монопола върху правото за използване на сила, която по законите на всяка страна принадлежи на правозащитните органи.
Правата на жителите от Юго-Изтока бяха отнети със сила и затова те могат да се върнат само със сила. Активистите на съпротивата постепенно започват да разбират това. От безполезните митинги, протести и искания – те постепенно преминават в истинска съпротива.
Ние нееднократно казвахме, че киевските пучисти заради победата си ликвидираха остатъците от украинската държавност. Предишната структура на властта, съществувала само благодарение на крехкия компромис между различните части на обществото – вече не съществува. И изграждането на нова структура, която трябва да се появи на територията на бивша Украйна ще стане възможно само по древната формула – пушката ражда властта. И в крайна сметка, ще бъдат способни да отстоят правата си само тези които са готови да вземат в ръцете си оръжие и могат да си служат с него. Ставащите събития само потвърждават верността на този извод.
Силите на съпротивата действат най-успешно в Луганск. За разлика от Донецк, Харков и Николаев, именно в Луганск киевската хунта се бои да действа активно. Защо?
Първо, за разлика от другите области, в Луганск (както в Крим) с организацията на силите на съпротивата се занимават бивши и действащи военнослужещи и сътрудници на правозащитните органи. Те започнаха въстанието не с юридически крачки, подобни на провъзгласените Донецка и Харковска народни републики и не с опити да се влияе на депутати за да прогласуват нещо на края. Те започнаха с неутрализацията на единствената упора на хунтата в регионите – овладяването на Службата за сигурност на Украйна. Това позволи да се разкрият оръжейни стаи и да се започне изграждането на Армията на Юго-Изтока. Забележете, не групи от единомишленици в социалните мрежи, а пълноценни воински формирования, в които най-напред се привличаха хора, имащи опит в службата. Фортификационните укрепления бяха организирани добре за отбраната на Луганск. Организирано беше събирането на данни за придвижването и действията на противника, координацията и връзката на силите в Луганск и на целия Юго-Изток.
Второ, реалните сили на разпореждане от хунтата не са много. Милицията, вътрешните войски и специалните подразделения, дори и след кадровите чистки не са готови да изпълняват всички заповеди. Тяхната вярност към Турчинов и компания трябва да се смята за много условна. Въоръжените сили, дори и след доброволно-принудителната мобилизация, по-скоро представлява скрита заплаха за хунтата, а не някаква си опора. Бойната ефективност на такива полуредовни формирования, като стотиците от „нацгвардията” е много съмнителна в ситуация, когато има кой да им отговори. На сухо останаха – сътрудниците от частните олигархични армии, международните наемници и единични бройки от милицията и специалните подразделения. Тези сили са недостатъчни за потущаване на истинско въстание. И затова в редиците на хунтата въстанието предизвика лошо прикрита паника.
На екрана са записани лугански доброволци, начело на колоната вървят ветерани от Въстаническите доброволни войски. Те се различават от така наречената национална гвардия, в която хунтата вкарва различна сбирщина от типове с промити мозъци от националистическата пропаганда. Армията на Юго-Изтока действително може да стане реална бойна сила. Мотивите на тези хора са други и имат опита от истинска армия, а не на улични бандити. Тези хора покриват със слава не държавата Украйна, която вече не съществува. И не нещастните-бандеровци, наричани „герои”, но реално проявяващи се във „войната” с цивилни не въоръжени хора. Колоната на доброволците от Армията на Юго-Изтока се води от прославения Василий Маргелов от Днепропетровск освободил от фашистите Съветска Украйна и създал ВДВ – род войски внушаващи страх и уважение от всички врагове на нашата обща държава. Съгласете се разликата е много съществена.
