ВЛАДИМИР ЦЕКОВ
Не минава и ден, без да станем свидетели на някакъв скандал, на някаква корупционна сделка, далавера, мошеничество и грабеж от страна на управляващите. Лъснаха кирливите ризи на така наречените „патриоти”. От големите им обещания преди последните избори нищо не беше изпълнено. Нито пенсионерите получиха минимални пенсии от 500 лева, нито минималните заплати станаха 1000 лева. Тежка миризма на корупция се носи по протежение на така наречената „ограда”, която трябва да спира потока от бежанци от Турция, от институциите призвани да се занимават с придобиване на българско гражданство. През целия досегашен мандат продължиха да прибират патриотично паричките на българския народ под формата на партийни субсидии за парламентарно представените партии. Но ненадминати във всяко едно отношение си остават „Гражданите за Европейско Развитие на България”/ГЕРБ/. Като мандатоносители на това управление те по право носят палмата на първенството и по корупция, далавери и грабежи. И затова народът ги нарича вече „Граждани за Европейско Разграбване на България”.
В последно време нашумя скандалът с апартаментите – „апартаментгейт”. Главни герои са, разбира се, знакови фигури от ГЕРБ – Цветан Цветанов, заместник на Б.Борисов в партията /по-точно в групировката/ и председател на парламентарната група; Цецка Цачева, бивш председател на Народното събрание, действащ тогава министър на правосъдието, неуспяла кандидатка за Президент – най-подходящата кандидатура според предложилия я Б.Борисов; Вежди Рашидов, на който спестяванията му бяха уж изгорели във фалиралата КТБ, даже и малкият Делянчо Добрев, и той барабар Петко с мъжете, да се равнява с батковците и каките в групировката. Всички те, както и още много техни колеги по облагодетелстване са затънали до гушите си в кацата с меда. И колкото повече затъват, толкова по-лакомо лапат – с илюзията, че ще излапат всичко и няма да се удавят. Оправданията им плоски и елементарни: едни били извършили покупката на апартамент с честно спечелени пари, други направили заменки с наследствени жилища, а най-малкият нямайки с какво друго да се оправдае казва, че има три деца и трябва да се погрижи за тях. Всичко това добре, но защо не си купуват жилищата като всички останали – на пазарни цени, а чрез разни хватки и врътки ги купуват на символични цени, използвайки служебното си положение за лична изгода? И втори въпрос: как така „честно” спечелиха тези стотици хиляди евра, за да не казвам милиони, когато стотици, за да не казвам хиляди българи, ровят в кофите за смет, над 20% се намират под жизнения минимум, пенсионерите едва свързват двата края, няма животоспасяващи лекарства за тежко болните, на децата с увреждания се подхвърлят жълти стотинки?… Тези хрантутници, които сме избрали да ни управляват, за своя нискоефективен труд, защото доведоха държавата до пълна разруха, не трябва да получават нито лев заплата /народни пари/, а даже трябва да връщат това, което са взели. Вместо да защитават интересите на народа и държавата, те станаха ортаци в грабежа с чуждите концесионери като канадската „Прешъс металс”, която от 100 килограма придобито българско злато, оставя за България 750 грама, няма грешка – точно 750 грама!! А електрическите обирджии като ЧЕЗ, които и сега искат ново увеличение на цените на тока, топлофикациите, водните концесионери, чуждестранните вериги хранителни магазини, които ни помпат с некачествени храни, пълни с генно-модифицирани организми /ГМО/ и химически елементи от цялата Менделеева таблица.
Значи така! Едни ще печелят /крадат/ милиони, други ще ходят гладни, безработни и бездомни. Така ли беше по времето на социализма? Нека погледнем в неговото сърце – Съветския Съюз. Заплатата на Сталин е 10 хиляди тогавашни рубли, сегашни приблизително хиляда. При това той няма никакви други доходи – нито притежава акции в нефтени компании, нито авоари в чужди банки /тогава не е имало такива в СССР/. Миньорите и металурзите – Стахановци /ударници/ получават около 8 хиляди рубли, съюзните министри – 5 хиляди рубли, най-високи са заплатите на научните работници – професори и академици – те надвишават 10 хиляди рубли. Т.е. социалистическата система е работила в полза но обикновения човек – труженик. Разликата в заплатите не е била астрономическа, както е сега.
За своя в най-висока степен ефективен труд, защото държавата под негово ръководство процъфтява, Сталин е получавал скромна заплата. Този пример е шок за управляващите и у нас, които седят по парламентарните банки и министерските кресла, без да правят нищо полезно за държавата и народа. Понятна е тяхната омраза и злоба към Сталин и социализма и комунизма изобщо. При оня строй те нямаше да са нито в парламента, нито в министерствата, а там, където е мястото на всички престъпници – в затвора.
Сега, в навечерието на предстоящите избори за европарламент, пак са си подредили евролистите и предвкусват сладките европарички /по-точно пари на европейските данъкоплатци, включително и наши/. Ще гласуваме ли за тях, или с един червен флумастер ще ги задраскаме? Но другият, по-важен въпрос е: до кога ще ги търпим?
