ИМПЕРИАЛИСТИЧЕСКИЯТ ХАРАКТЕР НА ЕС

Реферат на континенталните координатори на ИКОР за Европа

  За по-високото развитие на класовата борба на работническата класа и народните маси в Европа е важно да се разбере империалистическия характер на ЕС. Нашата съвместна кампания срещу империалистическия съюз ЕС е съзнателен компонент на просвещението на ИКОР за империализма и обединението на силите в Единен антиимпериалистическия фронт.

1. Общата криза на империалистическата система се изостри, както и конкуренцията между империалистите. Това става ясно от търговските войни, особено на САЩ спрямо Китай, но също и спрямо ЕС или Иран. САЩ се опитват да възпрепятстват Северен поток 2 между Русия и Германия, за да навредят и на двете страни и да продават собствения си шистов газ. На това се противопоставя на германските монополи. Противоречията бяха мъчително циментирани с френския империализъм. ЕС се опитва да заобиколи американските санкции срещу Иран. Стават ясни засилените опити на империалистите от ЕС да разширят независимостта си от САЩ. Новият империалистичен Китай все повече се опитва да се наложи в ЕС и създаде „Азиатска инвестиционна банка” с 11 държави от ЕС и 5 балкански държави. Изключени са Германия и Франция. Неотдавна Италия беше включена в империалистическия проект „Пътят на коприната”.

Развива се обща тенденция на подготовка за империалистическа война. Огромното увеличение на глобалното въоръжение достигна през 2017 г. по оценки рекордните 1740 млрд. доллара. В началото на годината САЩ напуснаха споразумението с Русия за унищожаването на ядрени ракети със среден обсег и заплашват с военно нахлуване във Венецуела. Ердоган заплашва демократична Ровава. (Това обаче не попречи на 6 бригадири на ICOR да инсталират фотоволтаична система на покрива на здравния център.) Русия използва бивши военни бази на ревизионистичния Съветски съюз в Ангола или Мозамбик, за да спечели ново влияние в Африка. Империалистически Израел бомбардира над 100 пъти позиции на съперника си Иран в Сирия и анексира палестински територии. Има изострено напрежение и в Южнокитайско море.

Десет години след последната световна икономическа криза се увеличават признаците за нова криза. Отново се е образувал огромен спекулативен балон. През ІІІ тримесечие на 2018 г. глобалната автомобилна индустрия отбеляза спад на продадените автомобили с 2,9%, а през четвъртото тримесечие с 4%. През октомври 2018 г. промишленото производство в страните от еврозоната достигна едва 96,6% от нивото отпреди кризата. В случай на глобална икономическа криза сега липсват условията за международно управление на кризи. Също така се засилва преходът към екологична катастрофа, по-специално към климатична катастрофа. В Гърция, Швеция и Португалия миналото лято имаше огромни горски пожари. 24 световни климатични конференции не са спрели емисиите на CO 2 да достигнат рекордните 405 молекули на милион въздушни частици. От друга страна, младежкото движение „петък за бъдеще” показва, че младежта не позволява да се ограби бъдещето й. Тя атакува буржоазните правителства и изисква осезаеми мерки за опазване на климата. В борбата за заетост и опазване на околната среда трябва да се води комплексна борба за начина на мислене, че борбата за работното място не се противопоставя на опазването на околната среда. Но движението трябва да запази своята истинска самостоятелност и надпартийност и да я защитава срещу буржоазното влияние и да развива и затвърждава откритост към сътрудничество с революционните сили.

2. Историята на ЕС

Още създадената през 1957 г. от 6 държави Европейската икономическа общност беше съюз на империалисти, които поотделно са били твърде слаби, за да съперничат с големите империалисти. След разпадането на Съветския съюз през 1990 г., водещи европейски политици формулират претенции да станат водещата световна икономическа сила. ЕС, с над 500 милиона жители (включително Великобритания), е една от най-големите икономически области в света. През 1997 г. договорът от Амстердам създаде принципа на стъпаловидна интеграция, която с отделянето на еврозоната позволява на големите страни да придвижа напред интеграцията в някои области. През 2000 г. Лисабонската стратегия постави амбициозната цел да стане първа икономическа сила. През 2003 г. с „Европейската стратегия за сигурност” (ЕСС) ЕС официално обяви претенцията си за глобална сила, която трябва да се реализира чрез експанзивна политическа, икономическа и военна стратегия. Тази експанзия първоначално беше осъществено с постепенно разширяване на ЕС до 28 държави. Европейската политика за съседство (ЕПС) се отнася и за Швейцария, Израел, Източна Европа, като Украйна, Близкия изток или богатата на петрол каспийска област, дори за морски маршрути в Азия. Монополите на ЕС имат голям интерес към Украйна, нейните минерални ресурси и големи селскостопански райони.

3. Същността на ЕС

Европейският съюз е обединение на големи империалистически с по-малки капиталистически и империалистически страни. Главните империалистически сили Германия и Франция, но също и Италия и Испания продължават да диктуват курса на по-малките страни. Все пак най-големите концерни в тези страни също печелят от политиката на ЕС. Междувременно ЕС се придвижи към границите на Русия.В привидния спор за името около „Северна Македония” става дума за включването на тази страна в НАТО и империята на ЕС. Неговите войски са в Африка, в Близкия изток. Чрез многобройни споразумения за асоцииране ЕС обвързва голяма част от африканските страни със себе си. Например, траулерите от ЕС имат право да ловят хиляди тонове риба в 200 милната зона край бреговете на Сенегал. За това държавата получава около 2,5 милиона евро годишно. Сенегалските дребни рибари не получават нищо от това и са принудени да емигрират. Голяма промишлена лодка улавя за една седмица толкова риба, колкото един дребен рибар за цяла година. В Африка ЕС влезе в конкуренция с Китай за богатите източници на суровини и пазари. Чрез властта над  валутата им, франкът CFA, Френският империализъм държи в неоколониална зависимост 14 западно- и централноафриканските страни. Германското федерално министерство за икономическо сътрудничество и развитие изработи „План Маршал за Африка”. От политиката на империалистите следват глад, мизерия, екологични кризи, войни. Поради напредъка на новите империалистически държави, ЕС непрекъснато губи своя дял от световния социален продукт. През 2000 г. той все още имаше дял от 26,5%, а през 2017 г. само 21,4%. За разлика от това за същия период Китай увеличи дела си от 4.1% на 15.6%. С това намаляване се  обяснява и нарастващата агресивност на империализма на ЕС.

4. Милитаризирането на ЕС

Под натиска на Германия и Франция в края на 2017 г. от 23 държави е основан военният съюз PESCO. Това изкара от нерви председателя на комисията Юнкер: „Спящата красавица на Договора от Лисабон се събуди.” Първо беше съгласувано увеличение разходите за отбрана до 2% от брутния вътрешен продукт, взаимната помощ в чуждестранни мисии и разработка на   евродрон и следващ модел на бойния самолет „Торнадо”. Държавите, които не участват в масовото превъоръжаване, са заплашени с изключване. Продължава развитието на многонационални военни сили като 60-хилядния еврокорпус. От PESCO трябва да произлезе „Европейска армия”, има се предвид армия на ЕС. Според канцлера Меркел това включва и самолетоносач на ЕС – типично империалистическо оръжие. Трябва да се създадат европейски части за намеса, които се използват и транснационално в ЕС срещу „терористична заплаха”, т.е. срещу стачки и въстания. Германският и френският империализъм наскоро потвърдиха с новото издание на Елисейския договор сътрудничеството си във въоръжаването и претенциите за надмощие в Европа. ЕС не е миролюбива сила, а агресивна империалистическа сила с претенции за световна сила. ICOR е за решителната борба срещу всяка империалистическа военна политика!

5. Изостряне на класовите противоречия в ЕС

Социалните противоречия в ЕС се задълбочават. Всеки шести гражданин на ЕС, 85 милиона, живее на прага на бедността. Средната статистическа заплата в Румъния е само 687 евро. Една пета от работната сила вече работи в чужбина. В най-бедната страна, Косово, през 2018 г. една трета от 1,8 милиона жители живееха под прага на бедността. Средно, един работник там е получавал 360 евро нето. През октомври 2018 г. младежката безработица в Гърция е 38,5% а в Испания 32%. Германия се превърна в страна с ниски заплати. Докато през 1991 г. имаше 6,3 милиона работници на непълно работно време или нископлатени работници, през 2017 г. те вече бяха 15,6 милиона. През 1991 г. нетните приходи са средно 1200 евро, а през 2017 г. – 1950 евро. Инфлацията обаче изяде повече отколкото е това увеличение. Недостигът на жилища и огромното увеличение на наемите влошават социалното положение на трудещите се, особено в метрополиите на империалистическите държави.

За разлика от това ЕС е данъчен рай за монополите. Наскоро беше разкрито, че вместо 30% средно за Европа, те отчисляват само 20% данъци и дори тези официални данни са разкрасени. Лукслийкс разкри, че някои концерни като ИКЕА плащат по-малко от 1% данък.

ЕС не е проект за благоденствие на работниците, а рай за монополите.

6. Парламентарната измама

Европейският парламент е част от демократичната фасада на ЕС, която трябва да прикрие едноличната власт на монополите в ЕС. За разлика от националните парламенти, той дори няма формално право да приема закони. Решенията се вземат от Съвета на Европейския съюз, т.е. съответните държавни или правителствени ръководители или Съвета на министрите със ресорните министри на страните. Ако Парламентът приеме решение с мнозинство, то ще влезе в сила едва след одобрението на Европейския съвет. В крайна сметка обаче институциите на ЕС трябва да се подчинят на интересите на европейските монополи. Институциите на ЕС, както и тези на отделните държави, са преплетени с органите на международните монополни съюзи в Европа и налагат техните интереси по отношение на отделните национални държави. Важни решения се вземат в „Европейската кръгла маса на индустриалците“ (ERT). Тук седят главните изпълнителни директори на 50 големи европейски концерни.

Европол координира полицейските операции в международен план. Във Франция се увеличават провокациите и силовите полицейски нападения срещу демонтрантите с жълти жилетки, а наскоро бяха използвани и военни части. В Германия се прокарват нови закони за полицейските задачи, според които вечи при подозрение за „опасност” може да бъде наложен полицейски надзор стигащ до превантивен арест. Брутални полицейски операции в Източна Европа не са рядкост.

ЕС не е убежище на свободата и демокрацията, а неговите органи и държави са инструменти на потискане на работниците и народните маси.

7. Унищожаването на природната среда от ЕС и европейските монополи

ЕС обича да се обгражда с ореола на опазването на околната среда. Но емисиите на CO2 продължават да се увеличават и се строят нови атомни електроцентрали. Сред населението силно нараства желанието за здравословно хранене, при защита на природната среда. В Европа и по света всяка седмица стотици хиляди младежи излизат на улиците в движението „Петък за бъдеще”. В декларацията за солидарност на ИКОР Европа се казва: „Младежта е призована да не жертва своето бъдеще за капиталистическата логика на печалбата, а да променят революционно света, за да стане той съвместим с човешка и екологията. Работете с партиите и организациите от ИКОР – станете „приятели на ИКОР”!”

Например на 19 януари 35 000 души, включително 178 земеделски стопани с техните трактори, излязоха на улиците в Берлин и протестираха срещу селскостопанската политика на ЕС. Във Франция има демонстрации на земеделски производители. Селскостопанските монополи се субсидират с 60 млрд. евро годишно. Тези субсидии поевтиняват суровините за хранителните концерни и насърчават износа на селскостопански продукти, който между другото се унищожава местното земеделие в Африка. Повече от 800 милиона души нямат достатъчно храна. Наред с войните и унищожаването на околната среда, това е една от основните причини за бежанските потоци. Селскостопанските субсидии на ЕС зависят от размера на стопанствата и така умирането на малки и средни предприятия се стимулира и от държавата. Съществуващите досега минималните изисквания за екологосъобразно стопанисване допълнително са смегчени. Под натиска на монопола Bayer/Monsanto беше одобрен токсичния глифозат. През последните 6 години в Германия бяха загубени около 13% от земеделските земи, които са важни за биологичното разнообразие. От 1990 г. броят на насекомите е намалял със 75%. Това включва и дивите пчели. Налице са материалните предпоставки за здравословно хранене на всички хора в хармония с природата. Решаващата пречка е империализмът.

8. Задълбочаващата се криза на ЕС

– Най-ясният израз на това е Брекзит, който ще отслаби ЕС. С Договора за излизане империалистите от ЕС се опитват да диктуват на британските монополи условията за участие в европейския пазар, без те да участват във вземането на решения в ЕС. В все още неопределената процедура на излизане се проявяват противоположните интереси на британските монополи.

– Кризата на буржоазната бежанска политика се изразява в по-острото нехуманно отблъскване на бежанците в Средиземно море и Северна Африка. Спасяването на хора в беда постоянно се възпрепятства. Само през първото тримесечие на 2019 г. най-малко 290 души се удавиха. Значително се разшири въоръжаването и сътрудничеството с реакционните режими в Либия и Северна Африка. В Либия бежанците се натъпкват в концентрационни лагери с одобрението на ЕС. Само между декември 2014 г. и септември 2016 г. ЕС изразходва 15,3 млрд. евро за борба с миграцията. От това печелят главно оръжейни концерни като Талес или Еърбъс. До 2027 г. граничната агенция Фронтекс ще бъде увеличена от 1500 на 10 000 души.

– Френското правителство е в политическа криза и беше принудено да направи отстъпки на движението на Жълтите жилетки. Латентната правителствена криза в Германия продължава и има потенциал по всяко време да се превърне в открита правителствена криза. Основната причина за това е започналата прогресивна промяна в настроенията, изразена със засиленото развитие на профсъюзните борби през 2018 г. с 1,5 милиона участници, многобройни демонстрации срещу реакционните полицейски закони и бежанската политика.

– В почти всички страни от ЕС има движение надясно, изхождащо от правителствата. Това е реакция на задълбочаващата се криза на империализма с тенденция към открита реакция. Във фокуса на класовия противник са специално ИКОР и нейните организации. Като цяло, дейността на тайните служби срещу нас все още се подценява. Открито репресивно действа държавният апарат срещу нашите испански другари от PML(RC).

– „Можем да приемем, че новото качество на империалистическата криза ще бъде последвано от нова фаза на борбата за социална промяна. В международен план – често като протест срещу реакционното развитие – възникна подем на борбата и в социалната поляризация  – прогресивна промяна на настроенията. Международният индустриален пролетариат има водеща роля” (из встъпителната реч на главния координатор на ИКОР на последното заседание на МКК). Масите в тези страни имаха нужда от известно време, за да се осмисли движението надясно. По-очевидна е мрежата от корупция на привидните „чистачи” в апарата на властта на Полша, Чехия, Словакия, Сърбия, Унгария или Украйна. Често протестиращите все още се надяват на подкрепа от Брюксел, но ЕС разчита на властниците, „обещаващи стабилност”.  Членството в ЕС очевидно води до влошаване на положението на трудещите се. Междувременно се засилват работническите протести и стачките, както при Ауди в Дьор/Унгария. Там на 30 януари след почти седмична стачка, искането им за увеличение на заплатите с 18% беше изцяло изпълнено. Успехът беше постигнат, след като производството на Aуди в Инголщад беше напълно спряно от стачката в Гьор. Там веднага се организира солидарност. Работниците от други фабрики в Унгария бяха насърчени да издигат и отчасти да налагат също такива офанзивни искания. Протестите срещу „робските закони” на Виктор Орбан продължават и през 2019 година. Общите стачки през октомври и ноември в Португалия, Италия и Гърция бяха inter alia срещу замразяването на заплатите и пенсиите поради диктата на МВФ и ЕС и – както в Италия – срещу реакционната бежанска политика за. Хиляди хора излизат на улиците всяка събота в Белград от декември, като скандират „Вучич – Крадец” и „Лъжат, крадат”. До началото на януари бяха до 40 000, на 5 февруари – вече 80 000. В мултиетническа Босна и Херцеговина протестното движение обедини десетки хиляди срещу мафиотското правителство. Автомобилните работници в GM, Форд или VW също предизвикани от заплахата за масови съкращения. Обаче най-голямото масово движение в Европа е движението на жълтите жилетки във Франция, което от края на 2018 година с десетки хиляди, безстрашно и редовно всяка събота се застъпва за социални и демократични права. На 5 февруари 300 000 протестираха заедно с профсъюзите. Но дори в Швейцария, Холандия, Белгия през 2019 г. има значително оживление на масовите протести и демонстрации

Борбите на работниците и масите значително задълбочиха кризата в ЕС.

9. Значението на антифашисткия единен фронт

От основополагащо значение е работниците и народните маси да прозрат империалистическия характер на ЕС.

– Съществена част от този дебат е оборването на ревизионизма. По повод европейските избори 20 партии издадоха „съвместен призив“. В него те обясняват кризата в ЕС и на капитализма, без обаче да назоват неговия характер като империалистическа сила. Те пишат, че „по своята същност структурата на ЕС не може да се реформира”, а след това разпространяват илюзията: „Една различна Европа е възможна, необходима и по-навременна от всякога. Друга Европа – Европа, обслужваща работниците и народите и техните нужди – може да се появи чрез радикална промяна в основите, върху които е изграден ЕС. Коренна промяна, замислена и решена от работниците и народите на Европа.” Промяната трябва да се състои в „икономически, социален и екологичен устойчив напредък” и да доведе до „Европа на демокрация и сътрудничество между суверенни и равноправни държави”. Никъде не се говори за необходимото събаряне на империализма в държавите от ЕС, елиминирането на капитализма и изграждане на социализъм. Тяхната цел във всички случаи е мирен и социален капитализъм. Следователно няма ориентация към класова борба и изграждането на антиимпериалистически единен фронт, а към укрепването на „Групата на Левицата в Европейския парламент”.

– Реформистите от социалдемокрацията през ЗЕЛЕНИТЕ до лявореформистките партии набират критика и недоволство сред масите в ЕС, разпространяват илюзии и по този начин укрепват ЕС. Те разпространяват илюзията „За Европа на гражданите – не банките и спекулантите”. Открито социално-шовинистко е поведението на водещия политик на германските зелени Джем Йездемир: „Най-ефективният начин държавите да спрат да водят войни помежду си е да се премахнат националните въоръжени сили на тези държави. Ето защо европейска армия е така смислено и последователно по-нататъшно развитие на общата Европа като мирен проект… ”

– Основно съдържание на реакционната критика към ЕС на крайно десните и фашистите е буржоазният национализъм и шовинизъм. Те подстрекават срещу бежанците и ги обвиняват за намаляване на социалните права, недостига на жилища, престъпността и т.н. Така те защитават интересите на монополите в своите страни, в никакъв случай не атакуват империалистическия характер на ЕС, а дори одобряват по-агресивна политика на ЕС и по-специално за по-нататъшно отстъпление в политиката за околната среда.

10. Борбата на ИКОР Европа

Ние ще работим за лозунга Бунтът срещу ЕС е оправдан. Ние се застъпваме за международното единство в работата на докери, миньори и автомобилни работници в Европа. В борбата на партиите от ИКОР борбата за икономически и социални права трябва да бъде тясно свързана с политическата борба срещу империалистическия ЕС. С основния ни лозунг даваме на борците в Европа и ЕС ориентация в смисъл на антиимпериалистически и антифашистки единен фронт.

Из резолюцията:

Кризата в ЕС се влошава с Брекзита на Великобритания и е предвестник на следващата световна икономическа и финансова криза. Господстващите винаги ще се опитват да прехвърлят бремето на кризата върху работниците и масите. Нашият отговор е: Заедно и обединени в ИКОР ние ще засилим усилията си за да направим възможно практическото сътрудничество, координация и революционизация на борбите.

Пролетарии от всички страни, съединявайне се!

Пролетарии от всички страни и потиснати народи, съединявайне се!

Подготовка на международната социалистическа революция с цел създаване на свобаден съюз на социалистическите държави по света.

Укрепвайте ИКОР – станете „приятели на ИКОР“  –  Укрепвайте революционните партии в Европа  –  Да живее международната солидарност!