На 5 май се навършват 206 години от рождението на Карл Маркс, в тази връзка редакцията на „Комунистическа правда“ предлага на своите читатели диалога на двамата професори – марксисти-ленинци Марат Удовиченко и Михаил Попов посветен на знаменития труд на Маркс „Критика на Готската програма“, поместен във „Фонд рабочей академии“.
МАРАТ УДОВИЧЕНКО И МИХАИЛ ПОПОВ ЧЕТАТ МАРКС
– Михаил Василиевич, здравейте.
– Здравейте, Марат Сергеевич.
– Здравейте другари. Днес имаме невероятен материал. Заглавието е такова, че мисля, че много млади хора днес ще се заинтересуват от този материал. Особено поради факта, че Маркс по някаква причина не харесваше готите. Тъй като материалът се нарича „Критика на готската програма“.
– Да
– Ще анализираме този материал по следния начин. Нека започнем с „Критика на готската програма“, а след това ще анализираме писмото до Бебел, посветено на този материал. Много добре се допълват и обясняват.
И така, Карл Маркс, в „Забележки към програмата на Германската работническа партия“, в първи раздел, първа точка казва: „Трудът е източникът на цялото богатство и на цялата култура и тъй като благотворният труд е възможен само в обществото и чрез обществото, доходът от труда принадлежи в своята действителна форма и с равни права на всички членове на обществото.“
Какво ще кажете, Михаил Василиевич?
– Днес хората също ще напишат нещо, което изглежда научно, интересно, красиво. Има и мислещи хора, като Карл Маркс, проницателни хора, които не могат да понасят всякакъв вид псевдонаучно бърборене. И така Маркс веднага започва да анализира това. Първо, казва той, „трудът не е източникът на цялото богатство“. Това е изненадващо за някои все още живи хора. Въпреки че той го обяснява много просто: „Природата е в същата степен източник на потребителски стойности.“
– Тоест, когато започва да обяснява, всичко става ясно.
– Да, прозрачно, ясно. Това е, на първо място, природата, защото цялото земеделие се основава на факта, че природата е източник на ползи. Чакаме слънцето, чакаме дъжда, мислим кога да сеем, кога да жънем. Тоест, ние винаги отчитаме всички тези обстоятелства, защото всичко, което е потребителска стока, преди всичко се произвежда заедно с природата и съвместно с природата. Следователно няма нужда да се отделяте от природата, човекът взаимодейства в природата и с природата. И това разбиране за цялото и целостта го има при Маркс и го няма при някои политици, които със своите политики, програми и партии започват да се отдалечават някъде от това, което е коренът, основата на целия живот. И така Маркс ги връща там и казва, че „природата е също такъв източник на потребителни стойности, а материалното богатство се състои от тях, както и трудът, който сам по себе си е само проява на една от силите на природата, човешката работна сила. ”
Тоест способността на нашите работи е свързана с факта, че имаме ръце, крака, себе си. И ние също сме част от природата, разбира се. Не можем да кажем, че не сме природата, защото човекът е социално животно, работещо, говорещо и интелигентно. Ние не винаги обръщаме внимание на първата дума от определението за човека, което Енгелс дава, че човекът е животно. Ние представляваме природна сила, това е развита природна сила. На друго място Енгелс казва, че това е „цветът на природата“. Тъй като ние сме цвят, тогава не е нужно да отделяме този цвят от природата, в противен случай той ще изчезне.
– И след това той пише тук: „Тъй като човекът има предварително съществуваща връзка с природата, този първоизточник на всички средства и предмети на труда, като собственик, той се отнася към него като към нещо, което му принадлежи, дотолкова неговия труд се превръща в източник на потребителски стойности и, следователно, богатство. Буржоата имат много сериозни основания да приписват на труда свръхестествена творческа сила, тъй като от естествената обусловеност на труда следва, че човек, който не притежава никаква друга собственост, освен своята работна сила, във всяко социално и културно състояние е принуден да бъде роб на други хора, които са завладели материалните условия на труд. Само с тяхно разрешение той може да работи, следователно само с тяхно позволение може да живее.”
Само с няколко реда е обяснена причината, поради която буржоата въвежда този свръхнатурализъм – защото той им позволява да тълкуват защо едни са богати, а други – бедни. Много добре казано.
За втората част на параграфа, „Полезната работа е възможна само в обществото и чрез обществото“, какво ще кажете, Михаил Василиевич?
– Тук Маркс казва, че това е преразглеждане на това какво е трудът; че трудът е момент, свойство, характерно за човека като природно същество. „Според първата позиция трудът е източникът на цялото богатство и цялата култура и следователно никое общество не е възможно без труд. Сега научаваме, напротив, че никаква „полезна“ работа не е възможна без обществото.
Тоест Маркс показва, че хората са искали да направят нещо, но не са постигнали нищо.
– Има много места, където прави язвителни коментари по схемата „кой срещу кого се изправя“. Тук той пише: „Също така може да се каже, че само в обществото е безполезно трудът, който е вреден или дори вреден за обществото, може да се превърне в клон на индустрията, че само в обществото може да се живее бездейно и т.н., и т.н. – накратко, тук можете да пренапишете целия Русо.
– Е, сега те пушат, пият алкохол, но не е ли вредно за здравето?
– А колко пари носи това?!
– Носи много пари, така че в метростанциите има цели павилиони, където можете да вземете тази течност, и съответните устройства, за да можете да пушите, да ходите и да димите. И в същото време знаем, че не можем да предпазим пушачите от заболяване от рак на белия дроб. И сега имаме друга беда, друго нещастие. Този бич засяга по-младото поколение. Няма култура, няма развитие, няма нищо – само мода. А модата, както казва Гьоте, „обича екстравагантността и не обича природата“.
– Пушенето на наркотик, е дори по-лошо от пушенето на тютюн, защото това е изкуствен наркотик.
– Да, така е.
– Това си е чиста химия.
„Трето той прави извода: „И тъй като полезен труд е възможен само в обществото и чрез обществото, доходът от труда принадлежи в чиста форма и при равни права на всички членове на обществото.“
Какво мислите?
„Ласал смята, че това е някакво умно предложение, но той говори за доходи.“ А доходите ни принуждават да поставим въпроса съвсем различно. Когато говорим за доход, имаме предвид парите, имаме предвид стойността, имаме предвид стоковото производство и се отдалечава от това естествено разбиране, разбирането за труда като естествен процес и човека като преобразуваща природа. И го прави в момента, когато говори за комунистическо общество. И следователно всичко по-нататък върви по линията на излагане на този, може да се каже, стоков, пазарен подход. Те започват с доход, вместо да стигнат до това, което преди се е наричало доход. И винаги ли ще го има този доход? Трябва ли да говорим за доход?
– Да, харесва ми много ясното заключение на Маркс от казаното от Ласал: „Тези празни фрази могат, както виждате, да се въртят както искате.“
Първото нещо, което не ми хареса в програмата, беше изобилието от софистика. Има много празни фрази, които всеки може да тълкува по свой начин. Оказва се, че хора с напълно различни нагласи могат да възприемат тази програма като своя собствена и ако я вкарат като „съвкупност от всяко нещо“ в партията си, резултатът ще бъде пълна бъркотия.
„И това се прави, вместо да се каже директно, както казва Маркс: „Това е законът на цялата история до наши дни. Следователно, вместо общи фрази за „труд“ и „общество“, беше необходимо ясно да се покаже как в съвременното капиталистическо общество, най-накрая, бяха създадени тези материални и други условия, които правят работниците способни да разчупят това социално проклятие и ги принуждават да го направят. ”
– Да.
– Това е задачата, която Маркс поставя пред програмата и пред тези, които пишат програмата. Тази задача трябва да се изпълни, а не да се занимаваме с празни приказки.
– Да, да. Втора точка. „В съвременното общество средствата на труда са монопол на капиталистическата класа. Произтичащата от това зависимост на работническата класа е причината за бедността и поробването под всякаква форма.”
Какво ще кажете, Михаил Василиевич?
– Маркс веднага посочва една груба грешка, защото средствата на труда са не само монопол на капиталистическата класа, но и монопол на собствениците на земя. И освен това Маркс поставя на първо място монопола на собствениците на земя, защото върху земята се строят фабрики, върху нея се използват средствата за производство и се извършва земеделие. И, между другото, големите класи са разположени точно върху тази земя. Общество, в което има само работници и капиталисти, при такива обстоятелства още не е такова. И него все още го няма, защото има земни ренти, свързани с факта, че земята е средство за производство.
Тоест това е просто неграмотна позиция на Ласал, която не може да съществува в програмата на една политическа партия.
– Забелязах, че всъщност Ласал цитира произволно положения от устава на Интернационала.
– Да.
– Това ми напомня за сегашните типове , когато казват, че „битието определя съзнанието“. Значи излиза, че и Ласал е отпаднал?
– Това не е точно цитат, „това е разпоредба, заимствана от Манифеста на Интернационала в това „коригирано“ издание“.
– И защо въвежда тази корекция?
– Понеже самият той не можа да определи кое е вярно, но взима ценните документи и ги разваля, като решава, че това е нещо ново.
– О, да, това се случва често. Трета точка. „Освобождаването на труда изисква издигането на средствата на труда до собственост на цялото общество и колективното регулиране на целия труд със справедливо разпределение на трудовия доход.“
– И сега като че ли тук се появява нещо ново, светло, добро, но обърнете внимание на последната дума – доходите. И тогава има приходи, когато има първи разходи. Кога има разход и приход? В търговското земеделие. И ако имате работа с развита стокова икономика, тогава имате работа с капитализъм. Тоест вие се занимавате с капитализъм, но обещавате да водите хората към комунизма.
– Като при Черномирдин – искаше най-доброто, а стана както винаги.
– Маркс за такива пише както на Ямо: „Какво е „трудов доход“? Продукт на труда или неговата стойност? И в последния случай цялата стойност на продукта или само тази част от стойността, която трудът е добавил към стойността на потребените средства за производство? „Доходът от труд“ е неясна концепция, предложена от Ласал вместо определените икономически концепции.
Какво е „справедливо“ разпределение?“
За каква справедливост можем да говорим в едно модерно общество, в което несправедливостта е навсякъде?
– По-нататък в следващия абзац Маркс всъщност показва чрез примера на анализа на текстове тяхната вътрешна последователност. Маркс показва, че Ласал започва да си противоречи. Благодарение на неясните формулировки хората не забелязват взаимното противоречие на неговите тези. И Маркс разкрива това тук и го показва. И това е много добре.
Благодарение на този пример ние сме въоръжени с инструмент, който ни позволява да анализираме подобни текстове на Троцки и други хора, които не са напълно проучени и разбрани, но които говорят много патетично благодарение на неясни, ненаучни формулировки. Те завладяват читателя с емоционалността на текста.
„Но Маркс тук не се задържа дълго върху разкритията, защото разбира, че това разкриване няма да бъде от полза.“ Ласал се втурва насам-натам с „различните доходи“; той по същество е догматик. И следователно няма нужда да приемаме тази гледна точка на Ласал. И съветът на Маркс вече не се отнася само за Ласал, а за Социалдемократическата партия на Германия.
Тук буквално на една страница той просвещава социалдемокрацията. И това просвещение според мен е модерно, актуално и днес. Защото все още не сме дорасли до това. Или по-скоро до това дораснахме при социализма, а сега се върнахме към капитализма, така че пак трябва да се върнем към това. Повторението е майката на знанието.
„За да разберем какво се има предвид под думите „справедливо“ разпределение в този случай, трябва да сравним първия параграф с този параграф. Последното предполага общество, в което „средствата на труда представляват обществено достояние и целият труд се регулира колективно“, а в първия параграф виждаме, че „доходът от труд принадлежи изцяло и при равни права на всички членове на обществото“. „На всички членове на обществото“? Дори и да не работи? Къде тогава е „целият трудов доход“? Само за работещите членове на обществото? Къде тогава е „равното право“ на всички членове на обществото?
– Не е нужно да четете повече, всичко вече е ясно.
– Да, вече е ясно, но трябва да го разберем. Но „всички членове на обществото“ и „равните права“ очевидно са само фрази. Същността на въпроса е, че в това комунистическо общество всеки работник трябва да получава „целият трудов доход“ на Ласал.
Ако първо приемем израза „трудов доход” в смисъла на продукта на труда, тогава колективният трудов доход ще се окаже „общият обществен продукт”.
Това е най-важната категория на политическата икономия, на социализма. Всеки трябва да знае какъв е общият обществен продукт. Това е продуктът, който се създава през годината от тези, които работят в материалното производство и пряко произвеждат материални блага. И тогава има удръжки от него. Докато Ласал казва „целия“. Какво ще кажете за целостта, когато трябва да започнете да изваждате?
– Грубо казано, ние получаваме ябълка и от нея не изваждаме разходите за нейното засаждане, нито за отглеждането на ябълковото дърво, нито за поливането на ябълковото дърво, нито за почистването, нито за защитата от вредителите, не изваждаме нищо от това. Консумираме всичко наведнъж.
– А ако вземем не една ябълка, а продуктите на съвременната индустрия, представяте ли си? „Сега трябва да извадим от дохода: първо, какво е необходимо за заместване на потребените средства за производство. Второ, допълнителната част за разширяване на производството. Трето, резервният или застрахователният фонд за застраховка срещу злополуки, природни бедствия и т.н. Тези удръжки от „целия трудов доход“ са икономическа необходимост и техните суми трябва да се определят въз основа на наличните ресурси и усилия, отчасти на теорията на вероятността, но те по никакъв начин не могат да бъдат изчислени въз основа на справедливостта.
Остава друга част от общия продукт, предназначена да служи като потребителска стока.
Но някои другари смятат, че социализмът разделя по равно между всички.
– Вземете и разделете.
– Да, така казват някои: вземете и разделете. И кой казваше това „отнеми и раздели“?
– При комунистите не беше така.
– „Преди да се стигне до индивидуалното разделяне на тази останала част, от нея отново се изваждат: първо, общите разходи за управление, които не са пряко свързани с производството. Този дял веднага ще намалее значително в сравнение с това, което е в съвременното общество, и ще намалява все повече и повече с развитието на новото общество.
Второ, това, което е предназначено за съвместно задоволяване на нужди, като училища, здравни институции и т.н. Този дял веднага ще се увеличи значително в сравнение с това, което е в съвременното общество и ще нараства все повече и повече с развитието на новото общество.
Трето, средствата за инвалиди и т.н., накратко, това, което сега се отнася до така наречената официалното подпомагане на бедните. Пенсионерите например. Освен това хората се разболяват, трябва да ги храним през това време. Трябва да се грижим за човека загубил слуха си, оглушал и т.н.
„Едва сега стигаме до това „разпределение“, което програмата, под влиянието на Ласал, има предвид толкова ограничено, а именно онази част от потребителските стоки, която е разделена между индивидуалните производители на колектива.
– „„Неприкосновените трудови доходи” неусетно се превърнаха в „прикосновени”, въпреки че всичко удържано от производителя като частно лице пряко или косвено го облагодетелства като член на обществото…
По този начин изразът „трудови доходи“, който е неприемлив и днес поради своята двусмисленост, губи всякакъв смисъл.
Тук имаме работа не с комунистическо общество, което се е развило на собствена основа, а напротив, с такова, което току-що е излязло от капиталистическото общество и което следователно във всички отношения, икономически, морално и умствено, все още запазва първоначалните си корени, родилните петна от старото общество, от чиито дълбини е излязло. Съответно всеки отделен производител получава обратно от обществото, след всички удръжки, точно толкова, колкото той самият му дава. Това, което той е дал на обществото, съставлява индивидуалния му трудов дял. Например социален работен ден е сумата от индивидуалните работни часове; индивидуалното работно време на всеки отделен производител е предоставената му част от социалния работен ден, неговият дял в него. Той получава от обществото разписка, в която се посочва, че е доставил такова и такова количество труд (минус приспадането на неговия труд в полза на обществените фондове), и с тази разписка той получава от обществените резерви такова количество потребителски стоки за които е вложено същото количество труд. Същото количество труд, което той е дал на обществото под една форма, той го получава обратно под друга форма.
– Можем да кажем, че написаното тук от Маркс не беше разбрано не само от обикновените граждани, но и от огромното мнозинство икономисти, които не можаха да разберат, че тук не може да се говори за никаква стойност. Тук не говорим за размяна на един продукт за друг, а за това, че човек не продава работната си сила, както при капитализма, а има процес на разпределение. Издава се разписка за работа. Между другото, книжните пари, както знаете, не са пари.
– Михаил Василиевич, имам два въпроса от тук. Първо. Правилно ли разбирам, че хората, които казват, че до 1936 г. не е имало социализъм, противоречат на Маркс?
– Със сигурност. Те, от една страна, си представят социализма като пълен комунизъм, а после виждат, че е бил непълен.
– И го наричат „развит“…
„И тогава виждат, че не е пълен, и след като се колебаят, го наричат „развит“. Да, прав си.
– И второ. Тук отново виждам част от теориите на Елмеев, на Долгов, които те доразвиха във времето и е ясно, че те също вървят ясно в същата посока.
– Да, трябва да спестяваме не от един продукт, а да вземем предвид общите спестявания на труда. Ако искаме да забогатеем като общество, тогава трябва да спестим целия труд, а не само труда, който се извършва в процеса на индивидуалния труд. Много малко хора разбират, че заплатите при социализма са били разход за работа. Как можете да разберете какво е това? Представете си общия размер на заплатите и вашата заплата, разделете на общия размер на заплатите и ще получите своя дял от индивидуалния фонд за разпределение. Тоест ние нямаме пари, които сме получили, но всъщност това са разписки за работа. Парите са еквивалентна стока, а ние нямаме стокова икономика.
Маркс казва, че това няма нищо общо с обмена. „В едно общество, основано на принципите на колективизма, на общата собственост върху средствата за производство, производителите не обменят своите продукти; точно както малкото труд, изразходван за производството на продукти, се проявява тук като стойност на тези продукти, като определено материално свойство, присъщо на тях, тъй като сега, за разлика от капиталистическото общество, индивидуалният труд вече не съществува по заобиколен път, а директно съществува като неразделна част от общия труд. По този начин изразът „трудови доходи“, който е неприемлив и днес поради своята двусмисленост, губи всякакъв смисъл.
Ако имаме нещо общо, каква размяна може да има? Сега, ако аз имам моя собствена книга, а вие имате вашата, тогава мога да обменя с вас. И ако това са наши общи книги и просто сме ги взели от общата маса, тогава не може да се говори за никаква размяна, но може да се говори за прехвърляне на общо богатство.
– Освен това е интересно че: „равното право тук по принцип все още е буржоазно право, въпреки че принципът и практиката тук вече не си противоречат, докато при размяната на стоки размяната на еквиваленти съществува само средно, и не във всеки отделен случай.
Въпреки този напредък, това равноправно право все още е ограничено до буржоазните граници. Правото на производителите е пропорционално на труда, който предоставят; равенството се състои в това, че измерването се извършва с равна мярка – труд.“
Тоест чрез работното време се преминава към социализъм. Много интересно.
„Но един човек физически или умствено превъзхожда друг и следователно произвежда повече труд за същото време или е в състояние да работи по-дълго; а трудът, за да служи като мярка, трябва да се определя от продължителността или интензивността, иначе би престанал да бъде мярка. Това равно право е неравно право за неравностойна работа. Тя не признава никакви класови различия, защото всеки е само работник, като всички останали; но мълчаливо признава неравностойните индивидуални дадености и следователно неравномерната ефективност като естествени привилегии. Следователно по своето съдържание то е право на неравенство, като всяко право. По своята същност правото може да се състои само в прилагането на равни мерки; но неравните индивиди (а те не биха били различни индивиди, ако не бяха неравни) могат да бъдат измерени с една и съща мярка само доколкото се разглеждат от един ъгъл, взети само от една конкретна страна, както в това, например, случай, когато те се считат само за работници и не виждат нищо повече в тях, те са различни от всичко останало. По-нататък: един работник е женен, друг не, един има повече деца, друг има по-малко и т.н. При равен труд и следователно при равно участие в социалния консумативен фонд единият реално ще получава повече от другия, ще бъде по-богат от другия и т.н. За да избегнем всичко това, правото, вместо равно, трябва да бъде неравнопоставено.”
Само диалектик може да напише такова нещо! А сегашните… как мислят, за да не разбират това?
– Вече забравят за предишния строй. Обществото взема необходимото за попълване на изразходваните средства за производство, след това за разширяване на производството, след това резервния и осигурителния фонд, след това за тези, които не работят, за общите нужди, за нуждите на управлението и т.н.
Виктор Иванович Галко, кандидат на икономическите науки, изчисли, че в СССР при социализма работниците са получавали 51% от обезщетенията чрез обществени фондове. И само 49% – чрез фонда за разпределение на труда. И цялото внимание се обръща на това разпределение по работа, сякаш това е най-важното. Всъщност разпределението според труда трябва да има все по-малък дял и все по-голям дял да се разпределя според нуждите.
– Тоест основната грешка на хората, които не признават социализма до 1936 г., е, че все още използват този преходен период с акцент върху капиталистическата страна. И те не го осъзнават. Трябва да преместим акцента към социалистическата страна.
– И защо? Понеже собствеността вече е обществена. С редки изключения. Тъй като тя стана собственик на цялото основно богатство, разпределението също се извършва главно чрез обществени средства. И само определена част се разпределя според работата. И тъй като това е разпределение, това не е размяна. Тогава какъв вид обмен има? Нагледно излиза давам ти, но ти не ми даваш нищо и не трябва да ми даваш нищо.
– Нека прочетем следващите два абзаца.
– Добре.
– „По-нататък: единият работник е женен, другият не, единият има повече деца, другият има по-малко и т.н. При равен труд и следователно при равно участие в социалния консумативен фонд единият реално ще получава повече от другия, ще бъде по-богат от другия и т.н. За да избегнем всичко това, правото, вместо равно, трябва да бъде неравнопоставено.
Но тези недостатъци са неизбежни в първата фаза на комунистическото общество, във вида, в който то излиза от капиталистическото общество след дълги родилни мъки. Законът никога не може да стои по-високо от икономическата система и обусловеното от нея културно развитие на обществото.
В най-високата фаза на комунистическото общество, след като изчезва подчинението на човека на разделението на труда, което го поробва; когато заедно с него изчезне противопоставянето между умствен и физически труд; когато работата ще престане да бъде само средство за живот, а сама ще се превърне в първа жизнена потребност; когато наред с всестранното развитие на индивидите нарастват производителните сили и всички източници на обществено богатство потекат с пълна сила, едва тогава ще бъде възможно напълно да се преодолее тесният хоризонт на буржоазното право и обществото ще може да пише на своето знаме: От всекиму според способностите, на всекиму според нуждите!”
Моля, обърнете внимание: тук няма „от всички“, за което говореха.
– Няма „от всички“. Не обществото ви отнема, а всеки човек трябва да дава според възможностите си. Но искам да ви обърна внимание, че тук няма дума за „социализъм“. Тук Маркс няма нито една дума за социализъм. Но той говори за незрял и зрял комунизъм. Комунизъм! Тогава, по-късно, вече установено, особено след Ленин, незрелият комунизъм се нарича социализъм. Защото преди това под социализъм се представяха всякакви социалистически учения. Що се отнася до обществото, това е напълно ясно: тъй като има обща собственост (а общата собственост е „communis“), това означава комунистическо общество. Щом имаше обществена собственост през 1936 г., значи имаше комунизъм.
Ето защо, когато Хрушчов внезапно излиза и казва, че сегашното поколение съветски хора ще живее при комунизма, това са глупости. Той говори през 1961 г., въпреки че от 1936 г. тогавашното поколение вече е изградило първата фаза на комунистическото общество и е живяло при комунизма.
– Оказва се, че буржоазното право ще има все по-малко буржоазност, но то ще живее много дълго при социализма. Кое е правилното? Формално изразен механизъм, закон, на който по правило трябва да се подчиняваме.
– Нека го формулираме точно. Законът е волята на управляващата класа, издигната в закон. Ако няма класи, няма да има закон.
– Да, но това, което искам да кажа, е че: това е формалност.
– Законът е формален.
– И понеже е формален запазва и буржоазната си същност. И се оказва много интересно нещо. През 1937 г. е публикувана блестяща статия за педагогичните извращения в Народния комисариат по просвещението. Когато се опитват да направят това, което направиха сегашните ученици от Единния държавен изпит. Но тогава хора, които владееха диалектиката, не го допуснаха. Днес те не могат да се преборят с него. Единният държавен изпит е в известен смисъл опит за запазване на буржоазния строй.
– Да
– Прочетете по-нататък в параграфа. „В допълнение към всичко по-горе, като цяло беше грешка да се види същността на въпроса в така нареченото разпределение и да се постави основният акцент върху него“.
Всяко разпределение на потребителски стоки винаги е само следствие от разпределението на самите условия на производство. Разпределението на последните изразява характера на самия начин на производство. Например, капиталистическият начин на производство се основава на факта, че материалните условия на производство под формата на собственост върху капитала и собствеността върху земята са в ръцете на неработещите, докато масите имат само личното условие за производство – производителна сила. Тъй като елементите на производството са разпределени по този начин, тогава съвременното разпределение на потребителските стоки естествено следва от това. Ако материалните условия на производство представляват колективна собственост на самите работници, тогава резултатът също ще бъде разпределение на потребителските блага, което се различава от съвременното. Вулгарният социализъм (и от него част от демокрацията) възприе от буржоазните икономисти начина на разглеждане и тълкуване на разпределението като нещо независимо от метода на производство и следователно изобразяване на въпроса така, сякаш социализмът се върти предимно около въпросите на разпределението. Но когато истинското отношение вече е изяснено отдавна, защо да се връщаме отново?
„Понеже хората, за които социализмът се върти около въпросите на разпределението, не са социалисти, не са марксисти и не са комунисти. Това е изводът, който трябва да направим“!
– И това е още в годините, когато Маркс критикува тази готска програма. Дори тогава той написа „защо да се връщаме назад?“ Тоест всичко вече беше предъвкано много пъти.
Четвърто. „Освобождаването на труда трябва да бъде дело на работническата класа, по отношение на която всички останали класи представляват само една реакционна маса.“
Какво ще кажете, Михаил Василиевич?
– Това е грешно от всички страни. Какво означава освобождаване на труда? Тоест трябва да освободим работната ръка, за да можете безкрайно да се занимавате с тази работа. Не хората трябва да се освобождават, не работниците, не селяните, а труда! От кого? От човека? Що за глупост е това?
– От всичко.
– Освободеният от всичко труд не е работа. И се казва, че освобождението на труда трябва да бъде дело на работническата класа. Казват, освободете работниците, за да могат да вършат само работа, нищо друго. Не трябва ли да се грижите за собственото си развитие? Освобождението на работническата класа трябва да бъде дело на самите работници – това се казва в Манифеста на Интернационала. И това не е освобождение на работническата класа, а освобождаване на труда.
– Тоест отново имаме некоректен цитат. И въз основа на това интерпретацията е в полза на човека, както иска програмният компилатор.
– Но вижте как се казва: „труд и капитал“, противопоставянето на труда и капитала, борбата на труда с капитала. Капиталът не е ли труд? Капиталът е материализиран труд според Маркс! Следователно борбата е между работническата класа и буржоазията. Работническата класа не притежава средствата за производство, а буржоазията ги притежава и тя притежава натрупания труд на същите тези работници.
„Буржоазията, като носител на едрата индустрия, тук се разглежда като революционна класа по отношение на феодалите и средните собственици, стремящи се да запазят за себе си всички онези социални позиции, създадени от остарелите методи на производство. Следователно те образуват заедно с буржоазията само една реакционна маса“.
От друга страна, пролетариатът е революционен по отношение на буржоазията, тъй като той, израснал върху почвата на едрата индустрия, се стреми да лиши производството от това капиталистическо качество. Премахва този наемен труд, след това, естествено, премахва неговите закони, били те „железни” или меки, като гъба. Но борбата на Ласал срещу наемния труд се върти почти изключително около този така наречен закон. Следователно, за да се докаже, че Ласалианската секта е победила, „системата на заплатите“ трябва да бъде премахната „с нейния железен закон“, а не без него.
– Маркс беше много притеснен. Това беше предложено в програмата на партията!
„Всичко щеше да се срине.“
– Нашият XXII партиен конгрес заложи на това.
– Да.
„След смъртта на Ласал научното разбиране си проправи път в нашата партия, че заплатите не са това, което изглеждат, не са стойността – или цената – на труда, а само прикрита форма на стойността – или цената – на работната сила.”
Това не е преодоляно и днес. Много хора смятат, че това е цената на труда: колко труд съм положил, толкова ми е платено. На вас не е платена цената на вашия труд! Вие сте я изработили за 40 минути, а през останалото време сте работили за капиталиста. Такива са нещата сега.
– Да, по някаква причина хората винаги губят от поглед фактора на технологичния прогрес.
„Хора като Ласал може дори да си мислят, че са спасители на човечеството, но всъщност те запазват буржоазния начин на производство по най-добрия възможен начин.“
– През 1917 г. на работника се плащаше половината ден, а сега само една осма. И само благодарение на развитието на производителните сили съвременният работник живее по-добре от работника през 1917 година. Тоест той живее по-добре с една осма от това, което действително е произвел, отколкото работникът, който тогава е живял с половината. И поради тази причина той си мисли, че сега е по-добре, но на практика просто не вижда, че сега от него крадат четири пъти повече, отколкото са крали от тогавашния работник.
– И тук Маркс много се възмущава от факта, че се игнорира съдържанието на Капитала, което той е написал, където всичко е обяснено, обяснено и предъвкано, че работникът продава своята работна сила. И че следователно капиталистите го купуват и получават принадена стойност. „И сега, след като това разбиране все повече и повече си проправя път в нашата партия, те се връщат обратно към догмите на Ласал, въпреки че сега трябваше да знаят, че Ласал не разбира какво е работната заплата и върви след буржоазните икономисти по същността на въпроса.”
Е, явно продаваме работната си ръка, но каква е същността? Факт е, че работната сила се продава. Това са напълно различни категории!
„Самият факт, че представители на нашата партия бяха в състояние да извършат такова чудовищно посегателство върху разбиранията, разпространени сред партийните маси, не показва ли само това с какво престъпно лекомислие, с каква безскрупулност те се заеха със задачата да изготвят компромисна програма!“
С какво безсрамие Хрушчов и неговата компания започнаха да съставят онази програма, която изхвърли главното в марксизма!
– Имат малко извинение в следващия параграф.
– Добре!?
„Те просто имат изкривени мозъци.“ „Вместо неясната последна фраза в края на абзаца: „премахване на всички социални и политически неравенства“, трябваше да се каже, че с премахването на класовите различия автоматично ще изчезнат всички социални и политически неравенства, произтичащи от тях. ”
– Проблемът е, че те не заемат гледната точка на класовата борба. Ако класовите различия изчезнат, тогава неравенството естествено изчезва. И неравенството е като че ли отделено от наличието на класи и те смятат за някакво неравенство, което се свежда до това дали уж съм получил повече пари от теб или по-малко, но това не са пари и т.н. Това е, което имаме.
– Трети раздел. Цитат от програмата: „За да проправи пътя за решаването на социалния въпрос, Германската работническа партия изисква създаването на продуктивни партньорства с държавна помощ под демократичния контрол на трудещите се. Продуктивните партньорства както в промишлеността, така и в селското стопанство трябва да бъдат създадени до такава степен, че от тях да възникне социалистическа организация на тоталния труд“.
– Въпросът е от кого ще изискват? От буржоазната държава? Е, как може да се иска установяване на продуктивни партньорства от капиталистите, от капиталистическата държава? Разбираш ли? Капиталистическата държава трябва да защитава интересите на капиталистите.
– Да, както някои си вярват, че като влязат в Думата, ще установят социализъм…
– Вие създавате своя собствена държава, а след това създавате каквито желаете партньорства и изисквате от тях това, от което се нуждаете. Междувременно това е нашата държава, ние няма да създаваме тези ваши партньорства. Следователно не ни интересува какво сте написали в програмата си.
– Какво още бихте добавили, Михаил Василиевич?
– Тук ще добавя оценка на целия този позор.
– Добре.
– “На мястото на съществуващата класова борба е поставена фразата на вестникарските драскачи за “социалния въпрос”, към чието “разрешаване” “се проправя пътека”. Вместо процеса на революционна трансформация на обществото, „социализмът” „социалната организация на общия труд“ „възниква“ с „държавна помощ“, предоставена на производствени партньорства, които са „поставени в съществуване“ от държавата, а не от работниците. Това е напълно достойно за фантазията на Ласал, че с помощта на държавни субсидии може да се изгради ново общество толкова лесно, колкото и нова железопътна линия!“
Изводът е че: те напускат позицията на класовата борба. Или може би не са заели тази позиция.
– Тоест същите реформатори.
– Да, тук още няма какво да се реформира!
– И вече се реформират.
– Те искат да реформират буржоазната система. И когато я реформират, ще има друга форма на буржоазен строй. И тук Маркс казва, че сте изоставили позицията на класовата борба. Следователно не е програма за партия на работническата класа, ако е написана от хора, произлезли от позицията на пролетарската класа.
– Четвърти раздел. „Сега преминавам към демократичната част:
„Свободната основа на държавата“.
Какво ще кажете, Михаил Василиевич?
– Не знам това, какво е „свободната основа на държавата“? Защото свободата е осъзната необходимост. Държавата е машина за насилие. Как могат да се свържат по някакъв начин? Няма как тези три думи да се комбинират. Ако е буржоазна държава, тя има основа – буржоазната класа, и тя е свободна. Тоест, диктатурата на буржоазията е свободната основа на държавата, нали.
– Да и ми харесва как Маркс коментира по-нататък: „Свободата се състои в превръщането на държавата от орган над обществото в орган, изцяло подчинен на това общество; и дори в наше време по-голямата или по-малка свобода на държавните форми се определя от степента, до която те ограничават „свободата на държавата“.
– Вместо свободата на трудещите се, свободата на машината, която потиска трудещите се. Така се прави подмяна.
– „Германската работническа партия – поне ако приеме тази програма – разкрива колко плитко е била пропита от социалистически идеи; вместо да разглежда съществуващото общество (и това остава валидно за всяко бъдещо общество) като „основа“ на съществуващата държава (или бъдещото общество като основа на бъдещата държава), то, напротив, разглежда държавата като определена независима единица, притежаваща свои собствени „духовни, морални, свободни основи“.
Това ми напомня за съвременните „духовни връзки“.
– И това ми напомня за XXII конгрес. Случилото се тогава имаше предистория. И изобщо хората, които се смятат за опитни и големи политици, трябва да познават историята. Всичко вече се е случило! Маркс вече е критикувал всичко това. И, разбира се, Ленин критикува всички тези мисли. И изведнъж те се появиха… Това, разбира се, е много тъжно от гледна точка на това колко плитко бе усвоен тогава марксизмът-ленинизмът от присъстващите на 22-ия конгрес. Или са били специално подбрани, тези, които не го познават или са искали да изоставят главното в марксизма.
– „Възниква въпросът каква трансформация ще претърпи държавността в едно комунистическо общество? С други думи: какви обществени функции ще останат тогава, дали ще са подобни на сегашните държавни функции? На този въпрос може да се отговори само научно; и без значение колко хиляди пъти някой съчетава думата „народ“ с думата „държава“, това няма да допринесе ни най-малко за нейното разрешаване.“
– Но ние го съчетахме на XXII конгрес – те обявиха народна държава, държава на целия народ.
– И сега другарят Зюганов непрекъснато ги комбинира.
– Да и Маркс подходи към този въпрос по такъв начин, че трябва да гледаме не какво общество ще имаме през комунистическите времена, а как ще вървим към това общество, към пълен комунизъм. И тъй като ние ще се движим, това означава, че между капиталистическото и комунистическото общество лежи период на революционна трансформация. Този период съответства на период на политически преход. И състоянието на този период не може да бъде нищо друго освен революционна диктатура на пролетариата.
– Тоест хората не са чели.
– Вместо „свободна народна държава“, толкова добра и красива, Маркс, критикувайки своите другари, казва: имаме нужда от революционна диктатура на пролетариата.
– Да като цяло, Михаил Василиевич, открих закона за тройното отрицание, докато четях тази работа.
– Добре!? Трябва ли да го отречеш три пъти, за да се справиш веднъж?
– Не, за да не се получи нещо или да се развали нещо. И този закон се използва от всички последователи на Ласал.
– Тоест отрича едната страна, отрича другата страна и после двете страни заедно?
– Не, Михаил Василиевич, трите наведнъж!
– И трите пъти!
– Все едно пиеш за трима. Полуучен, полуумен, полуграмотен!
– Ужас! И учудващото е, че това е много уместно. Това е забележката на Маркс към партийната програма, приета на XXII конгрес на КПСС.
– ОТНОСНО! класите!
– И за какво? Просто вземаме други автори. Ласал например… А това си е чиста проба хрушчовизъм! Появява се отново.
– Още един цитат от програмата. „Като духовна и морална основа на държавата, Германската работническа партия изисква всеобщо и равно обществено образование за всички. Задължително посещение на училище. Безплатно образование.“
Това ми напомня за техниката за използване на ескалатори в метрото.
– И това ми напомня на затвора, защото всеобщо, равно образование за всички чрез държавата, ще вкара всички в затвора, там ще ги нахранят, обучат и ще им дадат някакво основно безплатно образование.
– Направете го равно, но на най-ниско равнище.
– Без да подсигурите средното и висшето образование! Защото нямаме пари. Но можем да осигурим първоначалното. Това означава, че всеки ще получи основно образование.
– Или можете да го направите без първоначалното – просто го махнете и това е. Това образование ли е?
– Да, такова е възпитанието. Защото държавата не може да направи нищо друго, освен да бие.
– „Народното образование чрез държавата не е добро.“ Да се определят чрез общ закон разходите на държавните училища, квалификацията на преподавателския персонал, образователните дисциплини и т.н., и да се контролира чрез държавни инспектори, както се прави в Съединените щати, спазването на тези разпоредби на закона, е нещо съвсем различно от определянето на държавата за възпитател на народа! Напротив, както правителството, така и църквата трябва да бъдат отстранени от всякакво влияние върху училището.
„Свобода на науката“ – това гласи един от параграфите на пруската програма.
– Ако това се отнася за учените, то учен, който седи и мисли, винаги е свободен. Но ако той не може да публикува нещо, тогава това е свобода на публикуване, това вече е свързано с това как е организирано разглеждането на резултатите от науката. Но науката по своята същност е свободна и, между другото, тя винаги се е проявявала по този начин, във всички времена.
– “Свобода на съвестта”! Ако сега, по време на Kulturkampf, те искаха да напомнят на либералите за техните стари лозунги, тогава това можеше да стане само в тази форма: Всеки трябва да може да задоволи своите религиозни, както и телесни нужди, без полицията да му се намесва. Но работническата партия трябваше да се възползва от тази възможност и да изрази своето убеждение, че буржоазната „свобода на съвестта“ не представлява нищо повече от толерантност към всички възможни видове религиозна свобода на съвестта, а тя, работническата партия, напротив, се стреми да освободи съвестта от религиозната дрога. Ние обаче не искаме да преминем „буржоазното“ ниво“.
– Да, това бяха основни коментари, а след това имаше уж дребни, но в същото време показващи колко плитко се прави това.
– Предлагам просто да ги изброя с цитати. „Нормален работен ден.“
„В никоя друга страна партията на труда не се е ограничавала до такова неясно искане, а винаги е посочвала точно каква продължителност на работния ден се счита за нормална при дадените условия.“
В програмата на Ленинската партия беше записано: преминаване към 6-часов работен ден. И всичко е ясно.
– Също толкова неясно е относно ограничаването на женския труд и забраната на детския труд.
– От каква възраст, колко време? Няма нищо.
– „Държавен надзор над фабричната, занаятчийската и домашната промишленост. Регулиране на труда на затворниците. Действащ закон за отговорността“.
– „С една дума, това допълнение се отличава със същото небрежно редактиране.“
– И аз предлагам след този материал да разгледаме и писмото до Бебел, което Енгелс пише на 18–28 март 1875 г. За нас това може да е малко обобщение на това, което обсъдихме.
„Първо, беше приета помпозната, но исторически погрешна ласалова фраза, че по отношение на работническата класа всички останали класи представляват само една реакционна маса…
Второ, принципът на интернационалността на работническото движение е практически напълно отхвърлен за сегашното време, и то от хора, които цели пет години и при най-тежки обстоятелства осъществяваха този принцип по най-блестящия начин…
Трето, нашите позволиха да ни бъде наложен “железният закон за заплатите” на Ласал, основан на напълно остарялата икономическа гледна точка, че работникът получава средно само минималната работна заплата и именно защото според Малтусианската теория за населението винаги има излишък от работници (такъв беше аргументът на Ласал)…
Четвърто, програмата изтъква като единствено социално искане държавната помощ на Ласал в най-голата форма, в която Ласал я открадна от Бучез…
Пето, нито дума не се казва за организацията на работническата класа като класа чрез синдикатите…
Ето какво направиха нашите хора, за да угодят на ласалианците. И какво са пожертвали? Защото програмата съдържа куп доста объркани, чисто демократични искания, някои от които просто модни елементи, като например „народното законодателство“, което съществува в Швейцария и там повече вреди, отколкото помага, ако изобщо прави нещо. „Управление чрез хората“ все пак би имало някакъв смисъл. Липсва и първото условие на всяка свобода – отговорността на всички длъжностни лица за всичко, техните служебни действия по отношение на всеки от гражданите пред обикновените съдилища и по общото право. Няма да се спирам на факта, че такива изисквания като свобода на науката и свобода на съвестта се появяват във всяка либерална буржоазна програма и тук изглеждат някак странно“.
Какво бихте добавили, Михаил Василиевич?
-Тук той говори за нещо, което също стана особено ценно за нас, особено за Съветския съюз, за членовете на комунистическата партия. Именно незачитането на написаното и обясненото от Енгелс.
„Свободната народна държава стана свободна държава. Според граматическото значение на тези думи, свободна държава е тази, в която държавата е свободна по отношение на своите граждани, тоест държава с деспотично управление. Цялото това бърборене за държавата трябва да се изостави, особено след Комуната, която вече не беше държава в истинския смисъл на думата. Анархистите ни избодоха очите с „народната държава“ повече от достатъчно, въпреки че вече есето на Маркс срещу Прудон, а след това и „Комунистическият манифест“ казват директно, че с въвеждането на социалистическата социална система самата държава се разпада и изчезва. Тъй като държавата е само преходна институция, която трябва да се използва в борбата, в революцията, за насилствено потискане на своите противници, тогава да се говори за свободна народна държава е чиста глупост: докато пролетариатът все още се нуждае от държавата, той не се нуждае от нея в интерес на свободата, а в интерес на потискане на опонентите и когато стане възможно да се говори за свобода, тогава държавата като такава престава да съществува“.
Следователно това, което имаме в програмата за „народна държава“, е връщане на старото ниво в най-лошата форма. Това е ниското ниво, което Маркс и Енгелс критикуваха, което Ленин и Сталин критикуваха през цялото време. Това е връщане назад! И това, разбира се, е упрек към партийците, които го преглътнаха и още повече, че го гласуваха.
– Ще цитирам още две точки. „Завършвам, въпреки че почти всяка дума в тази програма, написана на муден и безцветен език, заслужава критика. Тази програма е такава, че ако бъде приета, Маркс и аз никога няма да се съгласим да се присъединим към нова партия, основана на такава основа, и ще трябва много сериозно да се замислим върху въпроса каква позиция (също публично) да заемем по отношение на нея. ..
Представих въпроса директно и на Рам, но писах само накратко на Либкнехт. Не мога да му простя, че не ни каза нито дума за цялата тази работа… Вярно, той се държеше по този начин дълго време – и оттам обширната неприятна кореспонденция, която ние, Маркс и аз, трябваше да водим с него – но този път нещата взеха твърде лош обрат и ние решително отказваме да тръгнем по този път с него“.
Боен материал, Михаил Василиевич!
-„Той е не само борбен, той е супер уместен.“ Това е много подходящ и дълбок материал. Тоест хората, които мислят за преход към социализъм, от социализъм към пълен комунизъм, трябва да знаят всичко това. Ако не знаят това, тогава те всъщност не могат да преминат. Защото движението към комунизма е съзнателно контролиран процес. Ако човек не знае тази пътека, не разбира и се обърква от трите бора, не може да стигне по никакъв начин, говори какви ли не глупости за „народната държава“, че след 20 години ще имаме комунизъм. , Но ние имахме комунизъм, кога е построен? В края на прехода, през 1936г.
– Вече прочетохме целия Ленин, целия Сталин, сега взимаме избрани произведения на Маркс и Енгелс. И не намерихме нито един неуместен материал. Може би в някои конкретни писма, бележки, заповеди.
– Защото историята ни върна назад.
– Дори и да не се осъществи комунизма, това е основата!
„И историята ни върна назад, защото ако бойците загубят основата си, те предават всичко на врага.“ На класовия враг. Класовият враг дойде не защото е толкова силен, а защото онези, които трябваше да бъдат напълно просветени в марксизма, се оказаха слаби. Тоест не можеш да изградиш комунизъм, в съзнателно управлявана икономика, ако не познаваш теоретичните въпроси.
– Не можете да живеете спокойно на 25-ия етаж на 100-етажна сграда, забравяйки за основата ѝ, която трябва да се поддържа в ред.
„Не можеш да живееш спокойно на 25-ия етаж на сграда, когато вече е бушувал такъв пожар на първия и втория етаж, че дори не можеш да слезеш там!“ Ние се върнахме много назад и стигнахме до толкова спешни неща, на които между другото и Ленин, и Сталин специално наблягаха. Те обърнаха специално внимание върху това методично, теоретично и на практика през цялото време. Но се оказва, че е трудно това да влезе в съзнанието на напредналата част от обществото – работническата класа и тези, които заемат позицията на работническата класа.
Когато загубите нещо, тогава ще оцените това, което сте загубили. И тогава, вероятно, отново ще започнете да се борите за него.
– За един бит дават двама небити.
– Битите сега трябва да повторят целия път, но без да се повтарят тези грешки. Ние се грижим грешките, направени от предишното поколение, да не се превърнат в грешки на бъдещите поколения. Това е смисълът на теорията. Това е бъдеща практика. И ако нямате теория, тогава бъдещата практика ще бъде грешна.
– Виждам много умни хора, които, за съжаление, не могат да стигнат по-далеч в науката или бизнеса и да достигнат нови етапи, просто защото пренебрегват диамата.
„Видяхме как имаме много умни и интелигентни хора, специалисти в различни области, които не можаха да направят нищо, защото не разбраха какво държи обществото, какво го свързва“.
Какво трябва да знае и умее съвременният човек? Той трябва да познава един клон на науката или да има своя работа, да има своя собствена професия и за да може всичко това да бъде обединено в обществото, а не да се разпръсне по отделно, които могат да бъдат избутани и разпаднати, той трябва да знае науката за цялото. Тази наука за цялото се нарича философия. Тоест, той трябва да познава диалектическия и историческия материализъм, който също се основава на политическата икономия. Той трябва да разбере, че това се прави като борба, а не просто така. И в борбата трябва да участват представители на различни сфери. Ако те се оттеглят от тази борба, тогава всичките ви положителни дейности отиват в канала.
– Ако това не стане, ако не го разберете и на някой му хрумне да повери управлението на атомната централа…
„Ако той не го направи, други ще го направят.“ Затова провеждаме нашите курсове, тези четения за тези, които разбират важността на този въпрос. Знанието е светлина, а невежеството е тъмнина.
– Все пак в съветско време имаше институт по марксизъм-ленинизъм. Представям си как са се гаврили. Тоест явно нищо не са направили.
– Имаше различни хора. Познавах Станислав Василиевич Александров, доктор на философските науки, ръководител на сектора по теория на революциите. Издава сборниците „Маркс, Енгелс, Ленин за диктатурата на пролетариата” и „Маркс, Енгелс, Ленин за класовата борба”. Това беше човек, който направи това, което трябваше да направи целият Институт по марксизъм-ленинизъм. Но, както правилно казахте, това бяха отделни хора.
И това, което вие и аз представляваме заедно, също е институцията на марксизма-ленинизма. Тук всеки, който е активен участник при нас, може да надмине другите и да постигне подходящи резултати.
– Защото всичко това го правим на доброволни начала, безплатно, по комунистически.
– Всичко, което революционерите винаги са правили безплатно на доброволни начала и по комунистически.
– Следователно този институт по марксизъм-ленинизъм се отнася към нас по същия начин, по който ракетата на Гагарин се отнася към китайската играчка ракета.
– Мисля, че сме на прав път. Виждаме колко хора са участвали в създаването на „Основното в ленинизма“, това е значителен поток. Това са хора, които знаят посоката на движение и смятат да се движат по този път и да въвлекат в него съзнателната част от обществото.
– Наскоро изпратихме „The Essentials of Leninism“ в Нова Зеландия и Австралия.
– А тези, които не разбират, че главното в марксизма е диктатурата на пролетариата, да бъдат изпратени безвъзвратно в космоса!
– Нека Илон Мъск ги изпрати на Марс.
– Това ще бъде неизбежно.
– Благодаря ви, Михаил Василиевич!
– И аз ти благодаря.
– Благодаря ви, другари.
Превод от „Фонд рабочей академии“ Милчо Александров
