На 17 март извикаха инженер-конструктура на самолетостроителния завод Антонов в СБУ за предявяване на углавни обвинения, като се запознае с протокола на следствието. Александър Бондарчук е задържан в следствения арест за два месеца без да има право да разговаря по телефона за публикуване на две статии в редктирания от него вестник „Работническа класа”. В тези материали едва ли не, косвено е имало призиви за нарушаване на цялостта на територията на Украйна.
Един от адвокатите на Бондарчук, Олег Ищенко, посочва тези „косвени призиви” от вестник „Раночий класс”: да се предадат частните предприятия на олигарсите в държавна собственост, да се забрани продажбата на земя, да се изкорени корупцията, да не се отнемат социално-икономическите интереси на трудещите се. Е, къде са призивите към разрушаването на страната?!
Всъщност, на всеки здравомислещ човек е ясно, че: Бондарчук е арестуван от нацистите заради страха си от него. Александър е опитен, популярен за народа политик, марксист, принципно стоящ на позициите на комунистическата класова борба. Прекрасен организатор, оратор, публицист. Освен Работническата партия на Украйна (която е марксистко-ленинска), той дълги години ръководи Общия украински съюз на работниците, повече от десет години редактира в-к „Рабочий класс”, най-популярният в страната.
Не е изключено в тази работа да имат пръст бивши негови колеги от Върховната Рада – Александър Бондарчук беше народен депутат на Украйна в III и IV състав от фракцията на комунистите. И, разбира се, най-напред той се опълчи против фашизирането на страната, провеждана от десните парламентаристи.
Днес украинските буржоазни националисти узурпираха властта и безчинстват като истински фашисти. Те предявяват към Александър Бондарчук обвинение по чл.110 ал.1 от Наказателния кодекс на страната – за призиви към нарушаване на националната цялост на Украйна (отдавна накъсана на кървави парчета от самата хунта). А това, че се потъпкват грубо и видимо от всички човешките и конституционни права на Александър Бондарчук, никой не се вълнува.
На 26 март 2015 година Апелационния съд на град Киев разгледа жалбата на главния редактор на вестник „Рабочий класс” за отмяна на мерките срещу него. Очевидно е, че подобно наказание не е адекватно на повдигнатите обвинения срещу Бондарчук и са в нарушение на членове 5,6 и 13 на Европейската конвенция за правата на човека.
Но, както и се очакваше, буржоазният съд, е един от стожерите на неонацистката власт в Украйна, отказа да удовлетвори молбата на Александър В Бондарчук и остави в сила предприетите срещу него мерки.
Тогава за подкрепа на известния журналист се притекоха приятелите, съратниците по борба, колегите му от работата в АНТК Антонов, където го ценят като талантлив инженер. Те издигнаха плакати с надписи: „Свобода за политическия затворник!”, „Долу инквизицията на XXI век!” и други подобни.
– Ааз и за в бъдеще ще доказвам моята истина! – каза на другарите си Александър Бондарчук, гледайки от желязната клетка, в която са го хвърлили в нарушение на всички съществуващи закони. – Аз ще докажа, че мога да ползвам правото си на свобода на мисълта и словото, гарантирани ми от чл.34 от Конституцията на Украйна.
Девет дни украинското гестапо не позволява на Бондарчук да получава вестници в следствения арест. Политикът е свикнал винаги да е информиран за новините, а сега не знае какво става по света и в страната. На 8 април в 23 часа му съобщават: утре сутринта ще ви съдят!
На 9 април 2015 година другарите му и съратниците му по борба отново се събраха в защита на Александър Бондарчук. В Дарницкия районен съд този ден можеха да се видят много известни в страната хора: представители на Прогресивната Социалистическа партия на Украйна, Общия украински съюз ЗУБР („За Русия, Украйна, Беларус”), червената професура, народните депутати от КПУ от различни сесии. Депутатът от третата сесия Александър Черенков пристигна от Луганска област, където пъководи колективно селскостопанско предприятие в Новоайдарския район. Казва, че животът им е труден, много се страхуват да не се прекрати примирието. Но когато разбрал, че другаря му Бондарчук е арестуван, решава да дойде, да го види и да го подкрепи. В ръцете на Черенков аленее значка – искал да му я връчи лично, но но правоохранителите не му разрешили…
Александър Бондарчук беше докаран под конвой и вкаран в железна клетка като Емелян Пугачов. На прозорците на малката съдебна зала също имаше решетки. Затова адвокатите на Александър Бондарчук, казаха, че човек на когото вината не е доказана, да стои в клетка съгласно международното право унижава неговата чест и достойнство. Но прокурорът Процышин не се съгласи с подобен довод. А на въпросът на журналист „Защо вие не се придържате към практиката на европейския съд?” с усмивка отговорил: „Без коментар”. Присъстващите в залата започнаха да протестират против такъв циничен произвол.
Съдът се оттегли, разгледа бележките на адвокатите и обяви прекъсване на съдебното заседание за 17 април 2015 година.
– Съдята се уплаши да вземе отговорността върху себе си и ме пусна от клетката, макар и да разбира, че това дело е „съшито с бели конци”, – каза Бондарчук на журналистите. Над него стоят също някакви хора, които утре могат да я арестуват.
Не можем да се съмняваме в думите на на политическия затворник Александър Бондарчук. Това разбира се е само началото – нацистите дойдоха за комунистите. След това, както писа един от най-известните противници на нацизма в Германия, протестански теолог Мартин Немьолер, те ще дойдат за социалистите, профсъюзните дейци, за евреите…
Ние помним: Немьолер дълбоко се разкайваше , че е мълчал през време на нацистките репресии. Точно така мълчат днес голямото мнозинство от украинските граждани. В псевдопатриотичната угар, в търсенето на „врагове” много от тях дори не разбират за кря на този знаменит цитат, който Немьолер завършва така: „Когато те дойдоха за мен, вече нямаше никогй, който би могъл да протестира”.
РКРП-КПСС
УЛЯНА КАЩУК ПРЕВОД МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ
