Първи май-международният празник на трудещите се от всички страни, има славна история.
В края на април 18886 г. в Чикаго – един от най-големите индустриални центрове в САЩ – избухва всеобща стачка. Работниците, подхвърлени на жестока, хищническа експлоатация, искат подобряване условията на труда и намаляване на работния ден до 8 часа. На 1 май 1886 година полицията и войската атакуват чикагските работници, събрани на митинг. Срещу невъоръженото множество е открит огън. Много работници са убити и ранени. Собствениците на чикагските кланици, фабрики и заводи искат физическото унищожаване на водачите на работниците. Започва безсрамна съдебна игра. Ръководителите на стачката са осъдени и екзекутирани.
На първия конгрес на Втория интернационал, състоял се през 1889 година, се взима решение Първи май да се празнува от работниците във всички страни като Международен ден на пролетарската солидарност. Милиони работници приемат Първи май като революционен празник на работническата класа. През следващата година работниците от Англия, Франция, Германия, Италия, Белгия, Испания, Швеция и редица други страни излизат на улиците с бойни лозунги. Развълнуван от мощните първомайски демонстрации, великият учител на международния пролетариат Фридрих Енгелс пише:
„Днес, когато пиша тези редове, европейският и американският пролетариат прави преглед на своите бойни сили, за първи път мобилизирани в една армия, под едно знаме…“
За значението на бойния пролетарски празник Владимир Илич Ленин през 1904 година пише в Първомайския позив:
„Другари работници! Настъпва денят Първи май, когато работниците от всички страни празнуват своето пробуждане към съзнателен живот, празнуват своето обединение в борбата против всяко насилие и всяко угнетяване на човек от човека, в борбата за освобождение на милионите трудещи се от глада, мизерията и унижението. Два свята стоят един срещу друг в тази велика борба: светът на капитала и светът на труда, светът на експлоатацията и робството и светът на братството и свободата.“
След Великата Октомврийска социалистическа революция Първи май в Съветската страна е обявен за официален празник. За съветските работници става традиция да посрещат Първи май с нови трудови победи, да поемат предмайските социалистически задължения, да изпълняват своите планове предсрочно и на високо качествено равнище.
За първи път в България Първи май се празнува през 1893 година. След победата на народнодемократичния строй в България и в другите народнодемократични страни Първи май се превръща от ден на сблъсъци с полицията в ден на радостна манифестация, в ден на преглед на трудовите успехи на трудещите се.
Днес трудовите хора в България и целият капиталистически свят в този ден прекратяват работата във фабриките и заводите, в полетата, електростанциите и мините, за да демонстрират своята воля за мир и дружба между народите. Фашизираните правителства в капиталистическите страни забраняват първомайските демонстрации, правят всякакви опити да подменят същността и значението на този ден.
Но, както казва Георги Димитров: „ Първи май-това е чудесно съчетание на здравия патриотизъм, на любовта и предаността към своята родина с международната солидарност на трудещите се и с братството на свободолюбивите народи.“
На Първи май пролетариатът на България и пролетариатът на цялото прогресивно човечество правят боен преглед на своите сили в борбата за мир, демокрация и социализъм.
Ние българските комунисти, поздравяваме нашите другари работници, трудови селяни, прогресивната интелигенция и техните синдикати с нашият общ боен празник, с пожеланието, че е време да се разбере – истинската борба за по-добър живот е обща, а не индивидуална!
В-к „Комунистическа правда“
