Всички знаят, че Хегел трябва да се тълкува материалистично, тъй като самият той е бил обективен идеалист. Но какво означава това на практика?
В момента се използват три принципа. Първи, всичко, което е свързано с Бог, е изместено настрана. Втори – първенството на абсолютната идея се заменя с първенството на материята. Трети, че обективната логика се поставя пред субективната, което отговаря на принципите на диалектическия материализъм.
Според автора на тази статия четвъртият принцип все още липсва: материята трябва да бъде преместена в самото начало на първата книга „Битие“ и наистина да замени Абсолютната идея.
В същото време самата категория „материя” трябва да остане в книгата „Същност”, където съвсем правилно е поставена от Хегел на мястото си.
Въпросът тук е следният. Ако някой изучаващ диалектика бъде попитан как обикновено се случва да стигнем от „чистото битие“ до „абсолютната идея“, отговорът почти винаги ще бъде: „абсолютната идея вече се съдържа в чистото битие в снет вид“. И да, за Хегел това изобщо не е било проблем. Абсолютната идея е в самодвижението, тя е в началото, тя е и крайната цел.
Това не е проблем и за материалиста. Фактът, че се тръгва от „чистото битие“, това не означава непременно някакъв вид „абсолютна идея“, която е строго „преди него“ в самото начало. Това е по-скоро обикновено „скеле“, защото ние не изучаваме какво е, но винаги се движим към някакъв предвиден резултат, това е всичко.
Но според автора на статията има един основен проблем. Абсолютната идея на Хегел е вплетена в самото извеждане на категориите. Тъй като присъства в тях, той не може просто да бъде взет и отписан. Това става най-очевидно в сферата на същността, в обяснението на тази същност като единство на вътрешно и външно отражение, а „представянето” при извеждането на категориите е светая светих, там не може да проникне никакъв „гаф”. Тук Абсолютната идея вече не е просто „определен ориентир“, а активната сила на логическото заключение на категориите и не случайно веднага след това се появяват формата, съдържанието и материята.
Съответно, поне в главата на автора на тази статия, има остро противоречие с материализма. Или Абсолютната идея изобщо не трябва да е в заключението, или ако я има, тя не може да стои пред „чистото битие” под каквато и да е форма, нито във философските, нито в „техническите дебри”. В същото време е очевидно, че самият проблем изрично възниква само в сферата на същността, т.е. това показва, че грешката не се крие в заключението на Хегел, а в това как се тълкува. Според автора на статията материята в смисъла, в който тя е „това единство, което е”, и в смисъла, както е посочено от Хегел в книгата „Същност”, това са две различни форми на една и съща материя, и те трябва да бъдат логически разделени, за да се избегне противоречие в материалистичната интерпретация.
Каква е разликата между тези форми?
В книгата „Битие“ материята присъства във формата си като цяло, отначало напълно неразличима. В края на книгата „Учението за същността“ се появява като субстанция (първооснова б.п.). В него няма реални промени, всякакви отклонения от тази форма се изтриват, изравняват, взаимно унищожават. Това е едновременно „чисто битие“ и „абсолютното неразличимо“, това е форма на движение, в която всички различия се премахват. Всъщност, защото тази форма е премахната изцяло.
В сферата на същността Хегел продължава да разглежда формите на самоорганизиращата се материя, самодвижението.
На практика диалектиката на някои сложни дефиниции се разглежда не като самодвижение на Битие -> Същност -> Понятие, а като Същност -> … Хегел вярва, че започваме с Абсолютната идея, завършваме с нея и едва тогава навлизаме в сферата на същността. На пръв поглед това може да изглежда като ужасно объркване на това, което изглежда отдавна е ясен, разбираем и достъпен въпрос. Защо да създавате допълнителни обекти? Но всъщност това значително опростява умствената работа, когато започнете да прилагате трудни концепции на практика. Можем да вземем добър пример – определението за човек. Определението е сферата на битието. Обикновено казват: „Човекът е социално работещо животно, говорещо и разумно.“
Но можете да попитате допълнително. Реален човек ли е детеубиецът или не?
Тук ще започнат различни спорове, но това трябва да бъде интересно за нас: категорията реалност е категорията в сферата на същността. Забелязали ли сте как точно сега, когато дефинирахме човек, ние „скочихме“ от битието в същността? Всъщност, разбира се, това се случи, защото започнахме да определяме човечеството, т.е. отражението му. Току-що започнахме да говорим за друга, съществена категория. Но! Защо изобщо успяхме да направим това? Защото човек не е само дефиниция на битието. Това също е отразяващо определение. Не можете да определите човек без общество, което го определя като отражение. Но социалното вече е включено в определението на човешкото същество като битие.
С други думи, имаме в най-чистата му форма самодвижението Същност -> Концепция. И наистина е така. Имайки предвид крайния човек, може да се случи така, че характерът да премине в определението и определението да се промени. И изобщо няма да разберем, че е имало някакъв „друг“ човек по природа. Но най-вече ще ни интересува неговата човечност. Материализмът поставя всичко на мястото си. Материята не е подчинена на Абсолютната идея, но Абсолютната идея е подчинена на материята. В процеса на своята самоорганизация материята изхвърля всички онези форми, които вече не отговарят на реалността. Поради факта, че „Представата“ на Хегел започва със субективна логика, този момент е напълно изгубен в по-нататъшното си развитие и поради това се създава впечатлението, че може да бъде пренебрегнато като нещо незначително и не представляващо голяма стойност за разбирането на диалектиката като цяло.
Константин Горшков, РПР превод Милчо Александров
