Хората спорят за Донецк и Луганск, за Украйна и Новорусия, за плановете на САЩ върху постсъветското пространство и за сигурността на съюзниците на Русия в Евроазиатския икономически съюз. В крайна сметка всички спорове се свеждат до едно – ще издържи ли Русия в глобалния сблъсък със САЩ или ще бъде разгромена. Характерно е, че политици, анализатори и гражданите са съгласни, че победата на Русия е неизбежна както и краха на капитализма, с едно уточнение: ако елита не предаде победата, както предаде социализма и СССР.
Според мен, нямаме никакви основания да смятаме, че действащото руско ръководство е способно да капитулира или на великодушни отстъпки в горбачов стил. Икономиката, финансите, доверието на населението, разположението на силите на световната арена, квалификацията на хората, взимащи решения – всичко е в полза на Русия.
Но, не трябва да забравяме думите на Арман Жан дю Плеси, херцог де Ришельо в романа на Александър Дюма „Тримата мускетари”, споменаващ за едно „от тези събития, които ще променят лицето на държавата”. Ришельо дава пример за такова събитие за удара с кинжал от Медников, кйто покосил живота на Хенри IV и спасил Австрия от Френско нахлуване. В руската история има много такива примери: смъртта на Елисавета Петровна спасява Прусия от катастрофа, смъртта на Екатерина II спира подготовката за война с революционна Франция, убийството на Павел I разрушава изградения руско-френски съюз срещу Англия.
Затова можем да констатираме следното:
- Русия вече спечели на практика схватката с Америка. Остана само да запише техническа победа, което може да стане в рамките от една и половина, до три години.
- Руското ръководство не си прави илюзии относно възможностите за компромис с Вашингтон и разчита не само на голямата част от обществото (повече от 90%), но и на консенсуса на елита (голямата част от елита, с изключение на маргинално-либералните слоеве разбират, че ще могат да си запазят влиянието и капиталите само в случай, че бъде победена Америка и най-главното вече предвкусват, не е важно дали е оправдано или не, бъдещото разпределение на трофеи).
- Времето и ресурсите, с които разполагат САЩ са много малко за да могат да обърнат събитията, да организират много исторически случайности които „да променят лицето на държавата”.
Вашингтон никога не се е притеснявал да използва всякакви средства за постигане на целите си, затова тайните операции, като подготовка на мащабни терористични актове, са по-опасни за Русия, от колкото пряката външна агресия. Физическото отстраняване на президента на Руската Федерация или мащабното сриване доверието на населението към неговите способности да осигури вътрешна стабилност и сигурност на държавата е последен шанс за САЩ да избегнат поражението.
Именно да избегнат поражението, а не да удържат победа. Но дори да успеят да „променят лицето” на Русия, едва ли тя ще прекрати геополитическото съперничество с Вашингтон и ще му се подчини на диктата, главният американски проблем все едно няма да бъде решен.
Глобалната финансово-икономическа система, в която САЩ, за сметка на своето военно-политическо и информационно доминиране се намира на върха на „хранителната верига” е обречена. Случайна победа срещу Русия, Китай, БРИКС само ще засили агонията, ще направи невъзможна еволюционната промяна на системата и ще предизвика такъв крах който ще бъде толкова катастрофален, че двете световни войни ще изглеждат детска игра, а ядрения Армагедон невинна шега и пак няма да могат да избегнат неизбежното. Затова всеки човек или политик, залагащ на победата на САЩ, залага за собствената си смърт.
Така, че актуалният въпрос пред днешните политици е не дали ще спечелят САЩ, а ще загуби ли Русия заедно с тях. При това, както и преди 70 години, загуби ли Русия – губи човечеството, рискувайки да погребе цивилизацията под развалините на системата за глобално доминиране на САЩ, ако Русия не успее да направи промяна в еволюционното русло.
Има и още една опастност която стои на пътя на Русия за крайната победа , освен историческите случайности. Тя е несъстоялият се за сега конфликт на Москва с Брюксел, който по първоначалния замисъл трябваше да осигури победа на САЩ над Русия, продължава да се подклажда от Вашингтон. Дори ако ЕС успее да превърне набелязания внимателен дрейф от САЩ в смислена дългосрочна политическа стратегия, дори ако проамериканските лимитрофи, настроени за конфликт с Русия на всяка цена (дори това да им струва разрушаването на собствената им държавност) ще постигнат своето (макар ако за това се наложи да бъде разрушен ЕС) понеже целият ресурс на САЩ и ЕС вече не стига за да спечелят задаващата се хибридна война срещу Русия.
За съжаление за сега схемата, при която мъртвите САЩ изяждат живите Русия и ЕС имат всички шансове да се реализират. Старата Европа в лицето на Франция и Германия, много бавно се отдалечават от САЩ, и не рискуват да прекъснат станалото смъртоносно за тях партньорство, а най-малко половината от източноевропейските лимитрофи (бивши съюзници на СССР, превърнали се в неофити на ЕС и НАТО) като Полша, Прибалтика, може би и Румъния, са готови да загинат за интересите на САЩ само да няма руско-европейски алианс.
Излиза, че от гледна точка на възможна промяна на ситуацията в правилна посока 2015 година ще бъде критична. Ако Европа не успее рязко, коренно да се промени до края на годината, или в краен случай в първите месеци на следващата, то след това ще бъде късно и решаването на проблема на постамериканското световно устройство и ще се наложи защитата на руските интереси да бъдат търсени в друг по-сложен формат.
„Россия сегодня”Ростислав Ищенко наблюдател на МИА
превод Милчо Александров
