Димитрис Куцумбас, генерален секретар на ЦК на ККЕ
Избухването на пандемията, бързото и́ разпространение, дълбоките и́ последици за човешкия живот и особено в по-развитите капиталистически икономики извадиха големите проблеми на повърхността, които, разбира се, съществуват, но се появиха днес по силен и трагичен начин. Големите противоречия и контрасти са още по-очевидни във всички аспекти на социалния, икономическия, политическия, културния живот и реалността във всяка страна поотделно и в международен план. Определено трябва да положим по-големи колективни усилия и да извършим не само описване и разясняване на новите реалности, но и допълнително да ги откроим, като посочим и основните тенденции в развитието, да направим необходимите заключения и определим задачите, както теоретичните, така и политическите, на практическо ниво. В крайна сметка много въпроси и аспекти все още са в ход.
***
Действията, които преживяваме в този момент, през последния месец у нас и малко повече в други страни, показват и за пореден път потвърждават по-ясно, че реалната опасност за всички народи по света е капитализмът в най-високия му етап, т.е. империализмът. Той не само противоречи на нуждите на хората и на самото социално развитие, но непрекъснато нанася в огромни мащаби непоправими щети във всички сектори поради изострянето на противоречията му. Днес е безспорно, че здравето на хората, грижите, защитата и сигурността са несъвместими с капиталистическата печалба, алчния капитал и капиталистическия начин на производство. Или решението ще бъде предоставено въз основа на реалните нужди на хората или хората ще страдат, те ще живеят в мизерни условия, те непрекъснато ще плащат от собствените си джобове, така че малцината избрани буржоа ще притежават богатството. Време е да станем още по-твърди в края на пандемията през следващите месеци, за да укрепим Социалния алианс, антимонополната и антикапиталистическата линия на борба, да наложим собственото ни алтернативно предложение, собственият ни отговор, отговорът на надеждата за утрешния социализъм. Необходимостта и навременността на социализма и социалистическата революция се издигат на повърхността и с течение на времето те ще го наложат по по-категоричен начин, с нова динамика. Нашият отговор е, отговорът на вдъхновяващия утрешен социализъм.
***
Особено през изминалите дни процесите и конкуренциите на европейско и световно ниво се засилиха за това как по-ефективно да подкрепят засегнатата капиталистическа икономика. Ефектите от пандемията на корона вируса със сигурност подействаха като катализатор за влошаването на сериозните проблеми, които съществуват в капиталистическата икономика. KKE, дори когато настоящото и предходното правителство празнуваха „растеж“, предупредиха, че проблемът с натрупването на капитал като основна причина за кризата не само не е преодолян, но се изостря, което доближава риска от нова криза, може би по-бърза от очакваната. Всъщност гръцката икономика е още по-изложена на тези сътресения, поради така наречената „екстроверсия“, т.е. голямата зависимост от туризма и корабоплаването, като цяло от транспорта.
***
На това основание се развива дискусията за силна държавна намеса в икономиката, наречена „нов план Маршал“. Този термин всъщност се използва както от последователите на действащите механизми за подкрепа на ЕМС (Германия, Холандия, Австрия), така и от последователите на еврооблигацията или нещо средно от силно задлъжнелите страни на юг. Също така този термин се използва от всички буржоазни сили, независимо от това дали се проявяват като противници (неолиберали, десни сили, социалдемократи от всякакви нюанси и други). Тази идентификация показва тяхното съгласие относно необходимостта буржоазните държави и техните съюзници, като в ЕС, да се намесят с експанзионистична фискална политика, да подкрепят не работниците и хората, които отново са жертви по отношение на здравето и правата, а бизнес групите и тяхната рентабилност. В същото време да укрепи позициите на европейската столица срещу конкурентите си, като САЩ, Китай, Русия и др., в рамките на преобразуванията, които ще се проведат в международната империалистическа система. Разбира се, това не означава, че няма разлики между тях в рамките на ЕС по отношение на това кой ще спечели и кой ще загуби, което може да доведе до друг крехък компромис. Всъщност е вярно обратното. Страните с по-малък дефицит и дългове твърдят, че кредитирането на икономиките трябва да бъде въпрос на всяка държава поотделно, чрез съществуващите механизми за подкрепа. Страни с по-висок дефицит, като Италия и Испания, които ще се нуждаят от големи пакети за подкрепа на собствените си бизнес групи, твърдят, че това кредитиране трябва да се извършва на база „обединяване на дълга“.
***
Това, което се потвърждава за пореден път, е измамата с „европейската солидарност“. ЕС и Еврозоната са по природа съюзи на конкуриращи се държави и икономики, които, особено в кризисни периоди, „показват зъби“ една на друга и преди всичко на народите. Така че онези, които отново се оплакват от сплотеността на ЕС и „общата европейска къща, която е застрашена“, знаят, че този фалшив образ избледнява в очите на хората. Сривът на вече неадекватните системи за обществено здравеопазване, въпреки героизма на здравните специалисти, милионите съкращения във всички страни, пренаселеността на работниците във фабрики с риск за здравето им, за да не се загубят печалбите, конкуренцията на фармацевтичните компании и доставчиците на здравни материали, които ни лишават от ценни доставки, очертават отвратителния образ не само на ЕС, но и на целия капиталистически свят, дори в страните – „витрини“, които са на върха на империалистическата пирамида. Също така се потвърждава, че буржоазният мениджмънт, който се избира всеки път, не се определя от конкретните политически възгледи на всяко буржоазно правителство, а от нуждите и приоритетите на буржоазията в даден момент. Поради тази причина в крайна сметка видяхме социалдемократически сили, като SYRIZA в Гърция, предлагащи рестриктивни политики, срещу които те твърдяха, че се противопоставят, както и неолиберални сили, които сега предлагат по-експанзивна политика, която те по-рано критикуваха. Това не е нищо ново. Съвременната история е пълна с такива примери. Във всеки случай общият знаменател е следният: Работниците са тези, които ще бъдат призовани да платят отново цената на новите спасителни пакети. Работниците плащаха за меморандумите и суровите анти-популярни мерки през последните години и те ще бъдат принудени да изплащат новите заеми и дефицити, заедно с новите мерки, които вече са тествани в „експерименталната ниша за здравеопазване“, под предлог на пандемията.
***
Това преживяваме в Гърция в момента. От една страна, хиляди съкращения, вредни промени в статута на заетост, работници с гъвкави трудови отношения, които нямат право дори на малкото обезщетение от 800 евро, унищожаването на самостоятелно заети професионалисти и земеделски производители. От друга страна, огромни пари за големи компании и банки. Това е политиката, която правителството на НД провежда. Тази политика, с минимални разлики, главно по отношение на графика за поддръжка, се подчертава и от програмата „SYRIZA“ с предварително зареждане. Всъщност това още по-голямо сближаване между ND и SYRIZA, което се осъществява на място и под пропагандната мантия на фалшивата „национална“ отговорност и единство, може да определи политическото развитие в следващия период. Това също не е нищо ново. Мастилото на техните подписи на третия меморандум едва ли е сухо. Когато стабилността на системата изисква това, те оставят настрана тези, сега неразличими разлики. И двете крият същността: че от тази огромна криза не може да спечели както капиталът, така и работниците. Някой ще загуби и някой ще спечели. И тази борба за утре трябва да се организира в момента от работническата класа и другите трудещи се слоеве. С искания и цели за борба, които се раждат днес, в борбата за здраве, живот, ежедневно оцеляване, но които също са насочени към реалния противник, буржоазията, нейните правителства и съюзи.
Следователно „Великата идея“, популяризирана от капитала и неговите повсеместни политически представители, за „нов план Маршал“ за възстановяването на Европа, която трябва да бъде без ангажименти и меморандуми за хората, че е полезна както забуржоазията, така и за работниците, е напълно измамна. Паралелите, които правят със следвоенния план Маршал, дори представяйки го като „квинтесенция“ в полза на народите, са смешни. Всъщност тази историческа манипулация се осъществява не само от идеологическите и политически потомци на привържениците на плана Маршал, но и от така наречените „леви“ сили, които просто потвърждават пълната им буржоазна социалдемократическа мутация. Струва си да се помни, че американските фондове, които се вливаха в разрушената следвоенна Европа, като част от плана Маршал, т.е. през втората половина на критичното пето десетилетие на миналия век не беше акт на солидарност с европейските народи, а само жизнено важно енергийно действие за самата капиталистическа система. Те бяха използвани, от една страна, за капиталистическата реконструкция на Европа, която беше от решаващо значение за американския износ, а от друга – за спиране на социализма и революционното работническо движение, възникнало от Втората световна война с голям престиж сред всички народи на света. Поради тази причина голяма част от плана Маршал беше насочена към инфраструктурата, например военната инфраструктура, както в Гърция, насочена главно към социалистическата система и борбата на народите. Необходимата следвоенна държавна намеса за възпроизвеждането на капитала и създаването на критична инфраструктура, нито прекъсна порочния цикъл на кризи, нито гарантира просперитета на народите. Предлаганите ползи, насочени и към интегриране на работническите и народните сили, носят отпечатъка на славата на социалните постижения в СССР и другите страни на социализма, но и на самата борба на народите в Европа.
***
Днес, за съжаление, този страховит противник не съществува. Народите обаче ще излязат от тази криза с по-голям опит. Огромните безизходици и историческия фалит на сегашната експлоататорска система стават още по-очевидни днес. От хората зависи да организират борбата, за своя собствен съюз. Да отговорим с плана и политическото предложение, което в момента се насърчава само от KKE у нас. Да реагираме агресивно откъде ще дойдат ресурсите, кой в крайна сметка произвежда цялото това богатство, което малцина узурпират. Популяризирането и изискването на горното от днес и при специалните условия на ограниченията с по-голяма интензивност и другите начини и форми за следващия ден е основно условие за подготовката на контраатаката на хората, създаване на климат на готовност, митинги и широк социален алианс с работническата класа на преден план. Насърчаване на исканията и мерките за подпомагане на служителите от частния и публичния сектор, професионалисти със самостоятелна заетост – занаятчии – търговци, учени, които работят с договори за услуги, фермери, жени и деца от бедни семейства, за защита на здравето на хората, за образование и култура, за решаването на бежанския въпрос, чрез възстановяване на демократичните права и свободи, отмяна на всички закони, които ограничават профсъюзните и политическите действия, спират засилващите се репресии, вървят ръка за ръка с разкриването на причините, големите отговорности и необходимостта от тежестта на кризата да паднат върху капитала, а не върху работническата класа и бедните слоеве. С едновременното премахване на всички предишни закони за меморандума и скорошни непопулярни мерки. С премахването на освобождаването от данъци за монополните групи, тъй като данъците трябва да се плащат от плутокрацията на страната. Чрез борба с печалбата и черния маркетинг. С искането за отмяна на държавния дълг, който не е създаден от хората, които го плащат скъпо и непрекъснато през всичките тези години. С оттеглянето от програмата и опасните планове на НАТО, за които всяка година плащаме 4 милиарда евро. С тоталния и изкупващ конфликт за нашия народ и отделяне от империалистическите съюзи на НАТО и ЕС. Да осветява единствения изход, който се крие в превъзходството на социализма, социалната собственост върху средствата за производство, научното централно планиране, трудовото участие във властта, което води до просперитет на хората, мир и напредък на човечеството.
Редактира Милчо Александров
