Революцията без жертви е нищожна лъжа. Но какви са тези жертви? Техният характер? Кой ги носи? Как трябва да се разбират? Буржоазията обявява за престъпление не само революция, но и митинг, стачка, политическа демонстрация на трудещите се. Тя обявява, че всичко това е „кървав, безбожен и безсмислен бунт, носещ само смърт“, в който добрите граждани са подбуждани от „антидържавни елементи“. Буржоазията лицемерно крещи за кръв и „невинни жертви на революцията“, но всъщност тя ясно разбира, че нейните реални жертви, които ще понесе в революцията, които за нея са от абсолютно значение, са нейните привилегии, нейната политическа власт и нейния ИМОТ. Наистина, революционните жертви са, първо, политическите и икономически загуби на класата, която се събаря, т.е. властта и собствеността. Тук комунистите, така да се каже, са съгласни с буржоазията. Именно политическата власт и собственост, т.е. основните въпроси на всяка революция и дава онези жертви, без които няма революция. Второ, никога не се е случвало революциите да вървят по мирен, безкръвен път. В едно класово общество остарялата експлоататорска класа винаги е защитавала своите привилегии, власт и собственост (на първо място средствата за производство) до последно копие или покровител. Това важи и за революцията на робите, която разтърси робството, и още повече за буржоазните революции в Европа и Азия. Дори ако сродните експлоатиращи класи, стари и нови, успеят да се споразумеят и да не доведат буржоазната революция до края, както в Англия, например, всичко е едно, революцията протича под формата на цяла ера на гражданските и националноосвободителните войни, в които загиват десетки хиляди хора. Може ли да се мисли, че предстоящата социалистическа революция ще се осъществи под формата на митинги, безкръвни демонстрации, чрез мирно завземане на властта от работниците? Възможно е – ако в определени моменти и на определени места по изключение възникнат особени условия, при които местната буржоазия ще отстъпи позициите си без бой, без борба за своята власт и собственост, за своето господство в обществото, осъзнавайки пълната вътрешна и външна изолация и абсолютната безнадеждност на такава борба. Невъзможно е – ако буржоазията е все още силна като международна класа, когато веригата от пролетарски революции току-що е започнала. Първият случай – мирна революция – означава ли, че изобщо няма да има човешки жертви? Не, не означава, тъй като националната сметка на потисниците и палачите вече е нараснала до астрономически размери. Напълно възможно е при относително мирно въстание на хората някои градски управители, сановници, полицейски началници, жандармеристи и други негодници и сатрапи, особено открояващи се в тормоза, грабежите, изтезанията и униженията на работниците, да бъдат заловени от хората . И е много вероятно точно там да бъдат обесени такива кметове, депутати и жандармеристи. Фашистите по правило не се разстрелват, тъй като това все още е достойна екзекуция. Фашистите са обесват. В това ли е проблемът? Единственият проблем тук е, че тези кметове ще избегнат работещите национални трибунали. Но предвид особената тежест на престъпленията им срещу народа, както и изискванията на конкретния революционен момент, диктатурата на пролетариата едва ли ще накаже онези граждани, които в разгара на революционната борба влачеха своите палачи и мъчители до бесилката. И така, през август – октомври 1917 г. селяните от Харковска, Вологодска, Киевска, Самарска и други провинции, без да чакат Указа за земята, изгониха своите земевладелци и отчасти ги убиха. Трябва ли да накажем селяните за това? Собствениците на земята се съпротивлявали, а преди това били причинили безброй обиди и бедствия на селяните. Селяните просто „изплатиха дълга си“ и върнаха на себе си земята, която им принадлежеше по правото на труд. Това означава, че ексцесиите от този вид („произволни“ екзекуции на палачи и потисници) може и да има, но те нямат смисъл сами по себе си, не като уреждане на сметка, лично отмъщение, не като „ключове към социализма“, а само когато служат на каузата на революцията, допринасят за нейния ход и са ангажирани в името на събарянето на експлоататорската система като цяло. Тоест, когато тези палачи оказват съпротива на революционния народ и се хващат за оръжието. Но някои другари все пак свеждат класовата борба срещу фашистката буржоазия до проста и лесна формула: „убий и разстреляй всички негодници“. И тогава, казват, ще дойде социализмът. На такива другари с дребнобуржоазна представа трябва да се напомни, че революцията се различава от бунта или държавния преврат именно по това, че:
⁎старата управляваща класа е свалена и заменена от нова, по-напредничава класа, която започва да доминира в обществото; така социалната класа е елиминирана като цяло, като класа, а не нейните представители физически; в хода на революцията се подкопават основите на тяхното икономическо и политическо господство и тези представители престават да бъдат такива, тъй като са лишени на тяхната икономическа и политическа база, която им позволява да доминират в обществото;
⁎по този начин същността на класите в обществото се променя коренно чрез политическата власт, като я изтръгва от старата класа и става достояние на новата, напреднала революционна класа ;
⁎ основните средства за производство се отнемат от старата класа и се присвояват (или се връщат – както в нашия бъдещ случай) на победилата революционна класа;
⁎на тази основа доминиращият начин на обществено производство и целият начин на живот на обществото се променят коренно; „Премахва се” острото противоречие между начина на производителните сили и характера на производствените отношения, отношенията на собственост върху произведения продукт;
⁎новият начин на производство изисква и нова държава: модернизирана експлоататорска държава, ако говорим за буржоазна революция, която унищожава феодализма, или принципно ново състояние на диктатурата на пролетариата, диктатурата на работещото мнозинство от населението, ако говорим за социалистическа революция.
Възможно ли е да се реши основният въпрос на всяка революция – въпросът за властта – чрез физическо елиминиране на основните представители на старата, реакционна класа? Ясно е, че това е невъзможно, тъй като държавата и средствата за производство ще останат с тази реакционна класа, което означава, че самата класа като цяло ще остане непокътната – в края на краищата икономическата и политическата основа на тяхното съществуване ще остане . Старата реакционна класа дори ще укрепи своите редици и позиции, въпреки факта, че елиминираните лидери на тази класа може да са изключителни по свой начин. Френската буржоазия, без да и мигне окото, пожертва „малкия ефрейтор“, когато сделката с феодалната аристокрация обеща не само запазването на капитала, но и растежа на печалбите.
Съвсем различен е въпросът, когато работническата класа вече е успяла да се организира и подготви за завземането на властта в страната, когато тя спечели революцията и вече има зачатъците на органите на своята диктатура – тогава могат да възникнат условия за прилагане на революционната законност към онези водачи на фашистката буржоазия, които са се опетнили в тежки престъпления в миналото, противопоставят се на пролетариата при неговото революционно освобождение, извършват военни престъпления срещу трудещото се население, извършват саботажи, изтезания и екзекуции на пленени работници и т.н.
Такива случаи ще бъдат неприятни. Но ако те не са унищожени в битка, а пленени от въстаналите работници, тогава всеки линч трябва да бъде изключен. За това работниците вече имат свой Революционен трибунал, който – от позицията на класата и като орган на класовата диктатура – ще анализира и доказва престъпленията и ще възнаграждава враговете на народа според техните заслуги. А дали това възмездие ще бъде под формата на куршум, бесилка или затвор е технически въпрос. Основното е, че това наистина ще бъде мярка за социална защита – защита на хората, извоювали свободата от враговете си, тези, които отново искат да вкарат народа в капиталистическо робство. Основното е работниците да вземат властта, така че революцията да смаже буржоазната класа и основата на нейната власт – буржоазно-фашистката държава.
М Иванов превод Милчо Александров
