На 22 юни фашистка Германия без обявяване на война и дори без предявяване на каквито и да било претенции напада Съветския съюз с цел да събори съветския строй и пороби съветския народ. Този вероломен акт е извършен въпреки съществуването на съветско-германския договор за ненападение.
Немско-фашистките грабители разчитат да разбият в кратък срок основните сили на Червената армия, да разрушат най-важните промишлени центрове на СССР, да парализират волята на съветския народ за съпротива, да вземат в продължение на един и половина-два месеца територията на Съветския съюз чак до Урал и да завършат войната с победа преди настъпването на зимата. Авантюристичният план за „светкавична война“ е построен върху предположението за слабост на съветския и държавен строй, на нездравите отношения в съюза между работниците и селяните, както и в съюзните републики на СССР. Хитлеристите разчитат на външно изолиране на Съветския съюз, като се привлекат Англия и САЩ във войната против него.
Въпреки авантюристичната същност на хитлеристкият план за война той представлява сериозна опасност за СССР. За даде отпор на врага, на съветския народ му се налага да прекъсне мирния труд и да мобилизира всичките си сили за защита на социалистическото отечество. В живота на съветската държава започва нов период – периода на Великата отечествена война. Това е най-тежката война която преживяват народите на първата пролетарска държава. Много жестоки са първите месеци на войната, през които Червената армия понася сериозни загуби и под ударите на превъзхождащите сили на хитлеристката армия е принудена да отстъпва навътре в страната.
Не може да се каже, че Съветският съюз не е подготвен за водене на война. Напротив, комунистическата партия, познавайки хищническите навици на империалистите и омразата им към Съветския съюз, през годините на мирното строителство се грижи за повишаване на отбранителната способност на страната и предупреждава народа да се готви за отбрана. През годините на предвоенните петилетки благодарение на това, че се осъществява ленинската политика на индустриализация на страната и на колективизация на селското стопанство, е изградена мощна материално-техническа база за защита на родината. Комунистическата партия се грижи за усилване на Червената армия, авиацията и военно-морската флота. В предвоенните години се извършва коренна реорганизация на Червената армия, увеличена е нейната численост, засилва се значително военно-техническата и՛ мощ, повишава се бойния опит.
Въпреки това в началото на войната фашистка Германия притежава поредица от предимства, които обуславят неблагоприятното развитие на военните действия за Червената армия. Какви са те?
1.Германия напада СССР, след като е завладяла почти цяла Западна Европа с икономическите и՛ ресурси. Поради това в началото на войната военната промишленост на Германия притежава по-мощна материално-техническа база, в сравнение със СССР. И макар в него да има военна промишленост, все още не е могъл да постигне производство на масово въоръжение. Германия привежда икономиката си на военни релси дълго преди войната, докато в Съветския съюз тя е ориентирана за мирни цели. Всичко това на първо време осигурява на Германия количествен, а за някои видове въоръжение, също и качествен превес в бойната техника.
2.Фашистка Германия напада Съветския съюз в момент, когато бойните действия на сухопътните и՛ войски в Европа са вече прекратени и само по море и въздуха се водят боеве срещу Англия. Това дава възможност на Германия да хвърли преобладаващата част от сухопътните си войски и военновъздушни сили срещу СССР. Освен това към Германия се присъединяват Италия, Финландия, Румъния и Унгария, които се намират в ръцете на реакционни фашистки правителства. А на Съветския съюз му се налага да води войната сам. Освен това той е застрашен от Япония, която въпреки сключения през април 1941 година съветско-японски договор за неутралитет, съсредоточава в Манджурия и Корея многобройна армия. Затова СССР е принуден да съсредоточи значителна част от войските си за охрана на далекоизточните си граници.
3.Преди нападението срещу Съветския съюз Германия съсредоточава и разгръща покрай западните му граници огромна армия за нахлуване с обща численост 190 дивизии, от които 153 са немски, притежаващи почти двегодишен опит във воденето на съвременна война с употреба на голям брой танкове, самолети и друга бойна техника. Червената армия не е съсредоточена по границите. Тя не притежава достатъчен опит за водене на съвременна война. Не е завършено и техническото превъоръжаване. Тя няма достатъчно опитни добре подготвени командни кадри.
4.Изключително важно значение за хода на началото на войната оказва внезапността на нападението на Германия срещу Съветския съюз.
При създалите се условия Червената армия е принудена под натиска на врага да отстъпва във вътрешността на страната, изоставяйки села и градове.
Още в първия ден на войната ЦК на партията и съветското правителство се обръщат към съветския народ с призив да се сплоти още по-силно около комунистическата партия и съветската власт, да се вдигне на победоносна отечествена война срещу фашистките агресори, за честта и свободата на родината.
На 30 юни 1941 година със съвместно решение на ЦК на партията, на Президиума на Върховния съвет и на Съвета на народните комисари на СССР е създаден Държавен комитет на отбраната начело с Й В Сталин. В ръцете на Държавния комитет на отбраната се съсредоточава цялата власт на съветската държава. Той обединява дейността на всички държавни учреждения, на партийните, комсомолските и профсъюзните организации за разгрома на фашистка Германия.
Партията и съветското правителство разобличават престъпните планове на фашистка Германия във войната срещу СССР, определят задачите на народа и армията в защита на социалистическото отечество, разработват програма за организиране на отпор срещу фашистка Германия и за разгромяването и՛. Тя е формулирана в директивата на ЦК на ВКП(б) и на Съвета на народните комисари на СССР до партийните и съветските организации в крайфронтовите области от 29 юни 1941 година, предложена и развита от председателя на Държавния комитет на отбраната Й В Сталин в речта му по радиото на 3 юли1941 година.
За разлика от фашистка Германия Съветския съюз води освободителна, справедлива война. В отечествената война съветския народ си поставя за цел да защити честта, свободата и независимостта на социалистическата родина, да защити най-напредничавия в света обществен и държавен строй, националната култура и държавност на свободните народи на СССР.
За да се отблъсне страшната опасност, надвиснала над родината, а след това и да разгроми врага, партията призовава съветските войни и всички съветски хора:
- Да осъзнаят цялата дълбочина на опасността, да се отърсят от мирновременните настроения от благодушието и безгрижието.
- Да се борят самоотвержено и мъжествено против фашистките поробители, да защитават всяка педя съветска земя, да проявят храброст, смелост, да не знаят страх в борбата.
- Да укрепят тила на Червената армия, в кратък срок да преустроят на военни релси работата на всички учреждения, организации и предприятия, да организират масово производство на оръжие и бойна техника, да проведат безпощадна борба против дезорганизаторите на тила – шпионите, диверсантите, паникьорите, страхливците и дезертьорите.
- Да организират всестранна помощ на Червената армия, да осигурят усилено попълване на редовете и՛, бързо придвижване на превозите с войски и военни товари, непрекъснато снабдяване на фронта с всичко необходимо за, да организират широка помощ на ранените.
- При принудително оттегляне на частите на Червената армия да извозват всичкото ценно имущество, а в случай на невъзможност то да бъде извозено-да го унищожават.
- Да организират в окупираните от врага райони партизански отряди и диверсионни групи. За ръководене на цялата дейност на съветските патриоти в тила на врага да се създават навреме нелегални партийни организации.
- По примера на трудещите се от Москва и Ленинград да се създават отряди на народно опълчение във всеки град, застрашен от нахлуване на врага.
В тежкия час на изпитания комунистическата партия обявява-както и в страшната 1918 година – социалистическото отечество е в опасност и призовава народа да се вдигне в защита на родината, да отдаде всичките си сили за самоотвержена борба с врага, за разгромяване на фашизма.
Обявената от съветското правителство мобилизация на подлежащите на военна служба минава организирано и бързо. Във военните комисариати заедно с мобилизираните идват хиляди хора от различни възрасти и професии, които желаят доброволно да отидат на фронта. Пример дават комунистите. Ръководители на партийни организации, отговорни работници от съветските учреждения, хора на науката и изкуството, партийни членове, освободени от военна служба, дори пенсионери подават заявления с молба да ги изпратят на фронта. В тила съветските хора работят с удвоена енергия във фабриките и заводите, в МТС, совхозите и колхозите. Издигат лозунга „Всичко за фронта, всичко за победата“! Много стотици хиляди трудещи се стават бойци в противовъздушната отбрана, десетки хиляди жени отиват доброволно на фронта като медицински сестри и санитарки.
Като се опира на икономическата мощ на страната, партията и съветското правителство с бързи темпове преустройва народното стопанство за задоволяване потребностите на войната.
Принудителното оттегляне на Червената армия поставя сложна и трудна задача – да се пребазират от западните райони в източните много стотици промишлени предприятия и ценното имущество на МТС, совхозите и колхозите.
Партийните организации в застрашените от нашествие на врага западни области и райони организират за кратко време демонтирането, натоварването и изпращането на съоръженията, често пъти под силния огън на противника. Партийните организации и Съветите на депутатите на трудещите се в източните области и райони, където пристигат евакуираните предприятия, провеждат голяма организаторска работа, за да ги разпределят, да организират производството, да осигурят с жилища десетки хиляди работници и служещи със семействата им.
Евакуацията на предприятията нарушава връзката им със заводите доставчици, с близките предприятия. Партийните организации заедно със съветските и стопански органи издирват суровини, полуфабрикати и други материали за непрекъснато, постоянно увеличаващото се в огромни размери производство на въоръжение и боеприпаси. Те организират взаимната помощ на предприятията за най-бързо изпълнение на поръчките за фронта.
Вследствие от преминаването на много предприятия от леката промишленост към производство на продукти за фронта, както и поради окупирането от врага на значителна част от територията на страната, силно се съкращава производството на предмети за широко потребление и продоволствие. Заедно с това в условията на войната се увеличава числеността на населението, зачислено на държавно снабдяване. Затова съветското правителство е принудено да ограничи търговията с продоволствени и промишлени стоки, въвежда купонна система на разпределение.
През цялото време от започването на войната в партията не се позволява никакви колебания и разногласия, тя действа като монолитна организация, като единен боен съюз на съмишленици-комунисти, сплотени под знамето на ленинизма. Благодарение на идейното и организационното си единство партията успява да преустрои бързо работата си на военни релси, да сплоти под своето знаме целия съветски народ.
Огромна работа развива партията в Червената армия и флота. Начело на въоръжените сили на СССР застава Й В Сталин. По решение на ЦК на партията за укрепване на армията и флота в първите месеци на войната са изпратени в тях около 48 хиляди ръководни партийни, съветски, профсъюзни и комсомолски работници. Стотици хиляди комунисти заминават – било като мобилизирани, било като доброволци – за фронта.
Влизайки в антихитлеристката коалиция със СССР, американските и английските империалисти не престават да бъдат врагове на социализма. Мнозина от тях не крият враждебното си отношение към СССР. Те разчитат на взаимното изтощение на Германия и Съветския съюз във войната.
По такъв начин към края на 1941 година се образува антихитлеристката коалиция в състав СССР, Англия и САЩ. Към нея се присъединяват окупираните страни от Германия – Полша, Чехословакия, Югославия, Франция, Белгия, Холандия, Норвегия. През 1943 година Китай води героична борба срещу Япония.
Сраженията, ставащи на съветско-германския фронт, още през първата седмица показват на немскофашистките грабители, че войната против СССР се различава коренно от войната в Западна Европа, където не срещат сериозна съпротива.
Великата отечествена война на съветския народ против фашистка Германия не е обикновена война между две армии, между две държави. В тая война се води борба на живот и смърт между новия обществен строй – социализма, в лицето на Съветския съюз – и най-реакционната империалистическа държава с нейния фашистки режим в лицето на хитлеристка Германия. Великата отечествена война за разлика от гражданската война се води в условията на победилия социализъм, когато в страната вече няма експлоататорски класи, не съществува социална база за организиране от врага на какъвто и да е бунт в тила на Червената армия. Социалистическият строй, който се утвърждава, осигурява морално-политическо единство на съветското общество. Страшната опасност, още по-тясно сплотява народа, бетонира съюза между работниците и селяните, укрепва дружбата между съветските народи.
Победата над германо-фашистките войски край Москва и успешното настъпление на Червената армия през зимата на 1941/1942 години свидетелстват, че Съветският съюз и неговата армия са станали по-силни, отколкото в началото на Великата отечествена война. Но това не е достатъчно, за да бъде пречупен гръбнакът на германо-фашистката армия и да бъде прогонена тя от пределите на съветската страна. Преустройството на цялото народно стопанство на военни релси още не е осъществено съгласно плана. Много от евакуираните от западните райони предприятия едва организират производството. В районите, освободени от германо-фашистките поробители, промишлените предприятия и колхозите са разрушени, стотици хиляди съветски хора остават без покрив. Опитът във воденето на съвременна война още не е достояние на цялата Червена армия. Врагът се намира на някакви си 120 километра от Москва. В негови ръце остават важни от стратегическо и икономическо отношение райони. Милиони съветски хора търпят мъчения, изпаднали във фашистка робия.
През 1942 година мащабите на Втората световна война значително се разширяват. На 7 декември 1941 година Япония без обявяване на война на Съединените щати напада тихоокеанската военно-морска база на САЩ Пърл Харбър и причинява тежки загуби на американския флот. САЩ влизат във война с Япония, а след това и против фашистка Германия.
Но и в тези условия Съветският съюз продължава да носи върху плещите си главната тежест на войната. Между СССР, Англия и САЩ е постигнато споразумение за създаване на втори фронт в Европа през 1942 година. Но управляващите кръгове в Англия и САЩ допускат възможност за откриване на втори фронт в Европа през 1942 година само в случай на вътрешен крах на Германия или на близък крах на СССР. Англия и САЩ не предприемат през 1942 година нищо сериозно за облекчаване на положението на Червената армия, като се ограничават с частични операции в Северна Африка и в Тихия океан.
В резултат на голямата и сложна организаторска дейност на партията в тила към края 1942 и началото на 1943 година е създадено съгласувано, бързо растящо военно стопанство. Един след друг влизат в строя нови заводи на военната, металургичната, енергийната и химическата промишленост, които имат решаващо значение за производството на военна продукция.
Във връзка с временната загуба на Донецкия и Подмосковския каменовъглени басейни, възникват трудности при снабдяването на промишлеността с гориво. По призив на партията стотици хиляди хора се отправят в горите за доставяне на дърва. Издирват се местни източници за гориво. Спешно се въвеждат в експлоатация каменовъглените рудници в Урал и Сибир.
През пролетта на 1942 година в отговор на първомайските призиви на партията по почин на работниците от челните предприятия на авиационната, танковата и металургичната промишленост започва всесъюзно социалистическо съревнование за най-добро изпълнение на поръчките за фронта, за мобилизиране на вътрешните ресурси, за икономия на суровини и материали, за намаляване на себестойността.
В резултат на самоотвержения труд на работниците, инженерите и техниците за подобряване организацията и технологията на производството непрекъснато се увеличава производителността на труда, себестойността намалява, увеличава се продукцията за фронта.
Успехите на социалистическата промишленост се обясняват в значителна степен с това, че партията успява да реши най-трудния проблем за подготовката на квалифицирани работници на мястото на заминалите за фронта.
Войната създава различни трудности в селското стопанство. Вследствие окупирането от враговете на обширна територия от южната и западната част на страната цялата тежест за снабдяването на армията и населението с продоволствие, а на промишлеността със суровини пада върху колхозите и совхозите от централните и източните райони на страната. Партийните и съветски организации издирват на място ресурси, за да могат при твърде намалелия брой трактори да обработят и приберат големи земни площи.
Работниците и служителите от транспорта осъществяват невиждани по своя мащаб превози на огромен брой войски, въоръжение, боеприпаси и стоки в изключително сложни и трудни условия: общата дължина на железопътните линии намалява с 40%, намаля значително и броя на локомотивите и товарните вагони, на морските и речните кораби. За успешната работа на железопътния транспорт съдействат различни важни организационни и технически мероприятия на партията и правителството.
Веднага след контранастъплението при Сталинград през зимата на 1942-1943 години Червената армия предприема решително настъпление на по-голямата част от съветско-германския фронт – от Великие Луки до Кавказкия хребет. Германо-фашистките войски са разгромени в Северен Кавказ и Кубан и са нанесени тежки поражения на врага в района между Дон и Северен Донец. Хитлеристите са отхвърлени на 600-700 километра западно от Волга и Терек. Съветските войски изтласкват противника от важните във военно отношение райони на Курск, Ржев, Вязма, Гжатск, Великие Луки и Демянск. Пробита е блокадата на Ленинград и е установена пряка железопътна връзка между града и страната. Съветската държава си връща важните в икономическо и военностратегическо отношение райони на Кавказ, на Ростовска, Сталинградска, Харковска и Курска области. Започва масово гонене на окупаторите от пределите на Съветския съюз.
Мъдрата външна политика на съветското правителство, победите на съветските войски, подемът на националноосвободителното движение в европейските страни и успехите на американо-английските войски в Италия допринасят за още по-голямото укрепване на антихитлеристката коалиция. В края на 1943 година на конференцията в Техеран трите велики съюзени държави – СССР, Англия и САЩ – приемат декларация за съвместни действия във войната против Германия и за следвоенно сътрудничество.
Към началото на 1944 година съветският народ постига големи успехи в борбата против фашистка Германия. Великата отечествена война навлиза в нова фаза. Тя отива към окончателна развръзка.
Голям размах получава работата по възстановяването на разрушеното от германо-фашистките окупатори народно стопанство. В Ленинград, Сталинград, Ростов на Дон, Майкоп, Донбас, Харков – навсякъде от пепелта и развалините изникват заводи и фабрики. В Ленинград през 1944 година са пуснати в експлоатация около един милион квадратни метра производствени площи. В Сталинград възобновяват работа тракторният завод, заводът „Червеният октомври“ и други предприятия. В Харков започват работа турбогенераторният, електромеханичният и тракторният заводи. Възстановяването на мините на Донбас допринася през 1944 година да се увеличи добива на каменни въглища в страната. През 1944 година започват да дават продукция най-големите промишлени предприятия в Южна Русия: Енакиевският, Макеевският, Сталинският и Ворошиловският металургични заводи, Новокраматорският машиностроителен завод и други. Общата продукция на промишлеността от освободените райони се увеличава през1944 година повече от три пъти в сравнение с 1943 г.
Нараства мощта на Червената армия, майсторството и зрелостта на нейните кадри се проявява с цяла сила в решителния етап на Великата отечествена война, когато съветските войски нанасят редица последователни, нарастващи по сила съкрушителни удари на врага.
Настъплението на Червената армия започва през януари 1944 година с разгрома на германо-фашистките войски при Ленинград и Новгород. След като разрушава разклонената система от укрепления „крепостен тип“ на противника, Червената армия изхвърля от Прибалтика германофашистките войски. Ленинград е освободен от вражеската блокада, прекратени са варварските артилерийски обстрели на града. Врагът е изгонен от Ленинградска и Калининска област. Червената армия навлиза в Съветска Естония. През февруари-април тя разгромява силна неприятелска групировка в района на Корсун-Шевченковски, Кривой Рог и Никопол, отхвърля германо-фашистките войски отвъд Днестър, очиства от тях територията на Украйна по десния бряг на Днестър и навлиза на територията на Молдавия. През април-май Червената армия с умели и стремителни действия съкрушава мощните отбранителни укрепления на противника в Крим. Врагът понася непоправими загуби. Към 12 май Кримският полуостров е очистен от фашистките окупатори. Преследвайки хитлеристките и съюзните на тях румънски войски, Червената армия навлиза през април в предпланините на Карпатите, излиза на протежение повече от 400 километра на държавните граници на СССР с Чехословакия и Румъния, пренася бойните действия на територията на Румъния. Проявявайки стремителност и решителност, Червената армия показва ненадминат образец на провеждане на големи настъпателни операции, които завършват с обкръжаването и унищожаването на силни вражески групировки. Така става в района на Корсун-Шевченковски, в Белорусия, при Кишинев и Яш.
Военните успехи на Червената армия ясно показват, че Съветският съюз е в състояние сам да разгроми фашистка Германия и да освободи поробените от нея страни на Западна Европа от германо-фашисткото иго. Опасявайки се от подобен изход на войната и от решителна разправа на народните маси в западноевропейските страни с реакционните сили, правителствата на САЩ и Англия започват енергично да подготвят десант в Западна Европа. На 6 юни 1944 година американо-английското командване извършва десант в Северна Франция, шефът на английското правителство Чърчил се стреми англо-американските войски да се насочат към Балканите, вместо да усили вече струпаните войски в Северна Франция.
През лятото и есента на 1944 година съветските войски нанасят нови съкрушителни удари на фашистка германия. През юни те започват настъпление в Карелия, разгромяват голяма групировка финландски войски, освобождават Виборг и Петрозаводск и излизат на държавната граница на СССР с Финландия. През есента на 1944 година финландското правителство, като вижда, че съпротивата е безнадеждна, сключва примирие със СССР и обявява война на Германия. Летните операции на съветските войски завършват с разгрома на германо-румънските войски през август 1944 година в района на Яш-Кишинев. Молдавската съветска република е напълно освободена от фашистка окупация. След решително настъпление, съветските войски заемат редица важни стратегически точки, които прикриват пътищата към централните райони на Румъния. През септември-октомври в боевете при Талин и Рига е разбита прибалтийската групировка на хитлеристките войски, освободени са Естонската съветска република и голяма част от Латвийската съветска република. През есента Червената армия разгромява големи сили на германо-фашистките войски на територията на Полша, Румъния, България, Унгария, Югославия и Северна Норвегия. През септември 1944 година съветските войски за пръв път от началото на войната навлизат през границата на Източна Прусия. При напускането на съветската земя, врагът остави в някои райони на прибалтийските републики, на Западна Беларус и Западна Украйна въоръжени банди от националистически отрепки и криминални типове за дезорганизиране работата по възстановяване на мирния живот, за антисъветска пропаганда и сплашване на населението. Борбата с бандитизма, засилването на организаторската масово-политическата и идеологическата работа в освободените райони е извънредно важна задача на органите на съветската власт и на партийните организации.
Задачата на Червената армия не се ограничава с изгонването на неприятелските войски от границите на Съветския съюз. Тя трябва да завърши своята освободителна мисия – да разгроми напълно германската армия, да помогне на окупираните европейски народи да разбият веригите на фашисткото робство и да възстановят своята свобода и независимост, а на германския народ – да унищожи фашисткия режим в Германия. През лятото на 1944 година съветските войски навлизат в територията на Полша. Заедно с Червената армия за освобождаването на своята страна се сражават части от полската армия. На освободената територия на Полша народът, ръководен от работническата партия (комунисти), съставя свое народно правителство в лицето на Полския комитет за национално освобождение.
Огромните успехи на Съветския съюз във войната с фашистка Германия въодушевява румънския народ на освободително движение, което взема все по-широк и боеви характер. При стремителното настъпление на съветските войски на румънска територия народните патриотични сили в Румъния под ръководството на комунистическата партия провеждат въстание на 23 август 1944 година и свалят правителството на Антонеску. Румънската армия насочва своето оръжие срещу германските войски и се присъединява към Червената армия.
Победоносното настъпление на Червената армия допринася за засилване на освободителното движение в България. Фашисткото правителство на България, макар и да не се намира официално във война със Съветския съюз, оказва пряка помощ на фашистка Германия, предоставяйки на нейните войски бази на българска територия. Поради това на 5 септември 1944 година Съветския съюз скъсва дипломатическите отношения с българското фашистко правителство и му обявява война. Съветските войски навлизат на българска територия. Това има решаващо значение за успеха на освободителната борба на българския народ против неговите потисници. Вдигналият се още преди на въоръжено въстание български народ под ръководството на своята работническа партия събаря на 9 септември монархо-фашистката диктатура. В София се съставя правителство на Отечествения фронт. Българският народ възторжено посреща съветските воини като свои освободители. Хитлеристките войски бързо отстъпват под ударите на Червената армия. България обявява война на Германия. На 16 септември съветските войски тържествено влизат в София.
През октомври 1944 година съветските войски преследват хитлеристите на територията на Югославия. Те помагат на Народоосвободителната армия, ръководена от Югославската комунистическа партия, в продължение на три години да освободят страната си от германо-фашистките окупатори. На 20 октомври столицата Белград е освободена.
В края на октомври Червената армия разгромява германо-фашистките войски в Северна Финландия, навлиза в Норвегия и освобождава нейната северна част. След нанесените удари срещу фашистките войски между Тиса и Дунав, съветските войски се врязват дълбоко в територията на Унгария, през декември обкръжават нейната столица Будапеща. На освободената унгарска територия се образува временно национално правителство на Унгария, което обявява война на Германия.
През октомври 1944 година войските на Червената армия съвместно с чехословашки войски, сформирани на територията на СССР, преминават Карпатския хребет и започват освобождението на народите на Чехословакия от игото на германския фашизъм.
Политиката на съветското правителство си остава неизменна през целия период на войната:
- Да освободи народите на Европа от фашистките окупатори и да им окаже съдействие във възстановяването на своите независими национални държави.
- Да даде на освободените европейски народи пълна свобода при решаването на въпроса за своето държавно устройство.
- Да вземе мерки главните военнопрестъпници, виновниците за войната и страданията на народите, да понесат сурово наказание за извършените от тях злодеяния.
- Да установи в Европа такъв ред, който напълно да изключва възможността за нова агресия от страна на Германия.
- Да установи трайно икономическо, политическо и културно сътрудничество между всички европейски народи, основано на взаимно доверие и взаимна помощ, с цел за възстановяване на стопанството и културата в страните, претърпели окупацията на хитлеристите и разграбени от тях.
Във връзка с влизането на съветските войски на територията на други държави съветското правителство обявява, че принципите на неговата миролюбива външна политика остават неизменни, че то зачита националния им суверенитет.
Успешното настъпление на Червената армия създава благоприятни условия за освободителната борба на народите и в ония страни, на територията на които тя не навлиза. През ноември 1944 година албанската народоосвободителна армия, ръководена от Албанската комунистическа партия, гони германо-фашистките окупатори от своята страна.
Засилва се борбата на гръцките патриоти против германо-фашистките окупатори. Народната армия, създадена от Националноосвободителния фронт, ръководен от Гръцката комунистическа партия, разгромява германо-фашистките войски и през есента на 1944 година освобождава страната от врага. Това разтревожва английските империалисти. Английското правителство със съгласието на управляващите кръгове в САЩ праща войски в Гърция и заедно с местната реакция извършва кървава разправа срещу патриотите на страната. Английските окупатори възстановяват в страната стария реакционен ред и започват да господстват като в своя колония.
През втората половина на 1944 година американо-английските войски в Западна Европа постигат значителни успехи. След като правят десант в Нормандия и Южна Франция, в края на юли те преминават в настъпление. На тях им помагат френските патриоти, които мъжествено се сражават против окупаторите ръководени от Френската комунистическа партия. Столицата на Франция Париж е освободена от френските патриоти на 25 август, в навечерието на влизането на американо-английските войски в нея. След това със съвместни усилия е освободена цяла Франция, Белгия и част от Холандия. Но по-нататъшното им настъпление е спряно от германските войски, които организират отбрана на линията Зигфрид. И макар, че силите на противника на Запад да са незначителни, американо-английските войски не могат да пробият германската отбрана и спират, без да са разбили врага.
Под ударите на Червената армия блокът на фашистките държави се разпада окончателно. След като навлизат в Германия и Унгария, съветските войски заемат изходни позиции през 1945 година за решаващо настъпление. Задачата на съветските войски е – съвместно с войските на съюзниците, чрез стремителен натиск да съкруши фашистка Германия, да доубие фашисткия звяр в собствената му бърлога и да завърши войната в Европа с пълна победа на свободолюбивите народи. На Червената армия и предстои да преодолее мощните отбранителни съоръжения между Висла и Одер, които се простират на стотици километра дълбочина. Германия държи най-добрите си сили на войските си, както и по рано, на съветско-германския фронт. Срещу съветската армия са съсредоточени 204 вражески дивизии, от които 180 са германски. А на Западния фронт срещу англо-американските войски противостоят 70 дивизии.
Въпреки сравнителната си малочисленост на Западния фронт германо-фашистките войски, като се възползват от прекъснатото настъпление на англо-американските войски, през 1944 година разгръщат успешни бойни действия в района на Ардените (Белгия) и пробиват фронта в този участък. Англо-американските войски изпадат в тежко положение и отстъпват. Във връзка с това английският министър-председател Чърчил се обръща на 6 януари 1945 година към върховния главнокомандващ съветските въоръжени сили Й В Сталин с молба за незабавна помощ. Помощ е оказана: настъплението на съветските войски, набелязано за 20 януари 1945 година, започва на 12 януари. Съветските войски нанасят на врага небивал удар по целия фронт от Балтика до Карпатите, разрушават отбранителните му съоръжения в протежение на 1200 километра. Хитлеристкото командване е принудено да прехвърли на съветско-германския фронт нови дивизии, оголвайки цели участъци на Западния фронт. Това улеснява американо-английските войски да преминат в настъпление на Запад. Към пролетта на 1945 година Червената армия овладява Източна Прусия – гнездото на германския милитаризъм, Силезия, Померания, по-голямата част от Бранденбург, навлиза в Австрия и си проправя път към Берлин. При това благодарение на умелите и хуманни действия на съветските войски много германски села и градове са спасени от разрушаване.
В разгара на зимното настъпление, през февруари 1945 година в Крим се провежда конференция на трите съюзни държави – Англия, САЩ и СССР. На конференцията е набелязан план за окончателно разгромяване на Германия и са изготвени условията за безусловната и՛ капитулация. По настояване на Съветския съюз конференцията приема основните положения за демилитаризирането и демократизирането на Германия. Правителствата на трите велики държави декларират непреклонното си решение да унищожат германския милитаризъм и нацизъм и да създадат такива граници, които да не позволяват на Германия да нарушава в бъдеще мира.
Решенията на Кримската конференция са удар върху плановете на германските империалисти и на реакционните англо-американски кръгове, които смятали зад гърба на Съветския съюз да сключат сепаративен мир с фашистка Германия.
Но Чърчил смята, че стратегическа задача е не окончателното разгромяване на Германия, а забавяне на стремителното напредване на Червената армия, за да влязат преди нея в столиците на Германия, Чехословакия и Австрия. Когато става очевидно, че разгромът на Германия е неизбежен, Чърчил заповядва на фелдмаршал Монтгомери да събере оръжието на предаващите се германофашистки войски и да бъде готов да го раздаде отново на хитлеристите за съвместна борба против Съветския съюз.
На 16 април съветските войски започват решително настъпление по посока Берлин. Командирите и политическите работници, комунистите и комсомолците разясняват на съветските войници световноисторическото значение на последния удар срещу врага. Военните съвети при 1-и Белоруски и 1-и Украински фронтове се обръщат към воините с призив за разбиване на противника при близките подстъпи към Берлин, да завземат столицата на фашистка Германия и да забият над нея съветското знаме на победата. Нито естествените препятствия, нито мощните укрепления, нито отчаяната съпротива на хитлеристите – нищо не може да спре настъплението на съветските войски. Скоро те навлизат от три страни в предградията на Берлин. В течение на 10 дни се водят ожесточени боеве по улиците на града. На 30 април съветските войски проникват в зданието на Райхстага. Двама смели разузнавачи – сержантите Егоров и Кантария- забиват над купола на Райхстага съветското знаме на победата. На 2 май 1945 година берлинския гарнизон слага оръжие. Разгромяването на берлинската групировка предопределя съдбата на хитлеристките войски и на другите фронтове. Под мощните удари на Червената армия и на Полша, Югославия и Албания и присъединилите се към тях войски на Румъния и България, и части на унгарската армия, германската фашистка държава рухва. Германия се признава за победена. На 8 май 1945 година тя подписва акт за безусловна капитулация. На 9 май съветските войски разгромяват голяма групировка германо-фашистки войски, които окръжават столицата на Чехословакия Прага и влизат в града, който въстаналия народ е вече взел в свои ръце.
Настъпва краят на войната в Европа. Героичните подвизи на Червената армия на фронта и самоотверженият труд на съветските хора в тила се увенчават с пълна победа над фашистка Германия.
Подготви за печат Милчо Александров – използвани са материали от „История на комунистическата партия на Съветския Съюз“ 1959 година.
