Девети май е велика дата в историята на Съветския Съюз, в историята на народите от целия свят.
На този ден през 1945 година съветският народ и неговите въоръжени сили, ръководени от Комунистическата партия, постигнаха историческа победа над германския империализъм. На 8 май 1945 година представителите на германското върховно командване, подписват в Берлин акт за безусловна капитулация на германските въоръжени сили. За ознаменуване на победоносното завършване на Великата Отечествена война на съветския народ против немско-фашистките завоеватели и на историческите победи на Съветската армия, които се увенчават с пълен разгром на хитлеристка Германия, Президиумът на Върховния съвет на СССР постановява 9 май да се счита за ден на всенародно тържество – празник на победата. Българският народ, както и всички други народи, които Съветската армия освобождава, също честват този ден като свой празник.
Световноисторическата победа на Съветския Съюз във Великата Отечествена война, завоювана под ръководството на партията на Ленин и Сталин, е триумф на социализма, тържество на социалистическата система над капиталистическата, победа на съветския обществен и държавен строй, победа на въоръжените сили на СССР.
Решаващо условие за победата на съветския народ във Великата Отечествена война е мъдрото ръководство на Комунистическата партия, която с далновидната си политика подготвя страната си за активна отбрана. През военните години тя вдига народа на велика освободителна война за честта, свободата и независимостта на Родината, за избавяне народите на Европа от фашизма. С организаторската си работа партията обединява и насочва към общата цел всичките усилия на съветските хора, като подчинява всички сили и средства на делото за разгромяването на врага. През времето на войната партията още повече се сродява с народа, още повече се свързва с широките трудови маси. В това се е изразявала силата на Съветската държава.
Великата победа на Съветската армия в борбата за свободата и независимостта на родината си, още повече укрепва могъществото на великия Съветски Съюз.
На този ден е редно да отчетем и българското участие в разгрома на фашизма.
На 1 март 1941 година царското правителство на Богдан Филов подписва договор за присъединяване към фашисткия Тристранен пакт. Благодарение на Виенското предателство, хитлеристите, идвайки като „съюзници”, окупират България за три и половина години. Тази окупация се различава от тази в Югославия и Гърция, но представлява същото робско положение под гнета на чуждите империалистически поробители – хитлеристите.
Комунистическата партия (БРП), обявява война на профашисткото правителство на буржоазна, царска България само два дена след обявяването на войната от хитлеристка Германия на СССР, а именно на 24 юни 1941 година. От тогава до 9 септември 1944 година комунистите заедно с ремсисти, леви земеделци и други прогресивни дейци на българския народ водят партизанска борба, създават бойни групи, проникват във войската, организират саботажи в производството, превърнато във фашистки тил на хитлеристките войски, организира протестно движение на широките народни маси. Дава десетки хиляди непрежалими жертви. Това е неоценима интернационална помощ, която нашата партия и народа оказаха на СССР, на първата в света работническо-селска власт, на съветските народи. Това беше помощ, осъществена не на думи, а с жертви. За това с новото ОФ правителство се подписва примирие между България със СССР,САЩ и Великобритания на 28 октомври 1944 година. В него има текст, който задължава България „да предостави такива сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат определени за служба под общото ръководство на Съюзното главно командване”.
На 17 ноември 1944 г. маршал Фьодор Толбухин и ген. Иван Маринов договарят участието на българските войски във войната. В резултат се ражда Първа българска армия от 130 хиляди войници и офицери начело с ген. Владимир Стойчев, под ръководството на III Украински фронт за да се избегнат противоречия с югославяните. Тя дава своя принос в боевете за Будапеща, р.Драва, р.Мур и др.
Блестящите победи на Първа българска армия дава основание на Йосиф Висарионович Сталин на 27 март 1945 година да подчертае в посланието си до Рузвелт и Чърчил следното: „България дава принос за разгрома на хитлеризма и съдейства за победоносното завършване на войната в Европа”. Високо е оценена и от известни кореспонденти от американски и английски издания и агенции.
На 1 март 1945 г. проф. Петко Стайнов аргументирано настоява пред Съюзната контролна комисия, правителствата на СССР, САЩ и Англия да признаят България за съвоюваща. Освен достойното представяне на Българските въоръжени сили той подчертава и съпротивата срещу прогерманския режим и нацистите през 1941-1944 г. Регистрираните противници на режима надхвърля 65 хиляди души от тях 4 800 са комунисти.
В партизанските отряди болшинството е от младежи и безпартийни. Над две хиляди военни създават осем партизански отряда. Съпротивителното движение има широка обществена подкрепа.
Така, че 9 септември 1944 година, не е подарък, а успешен завършек на българската въоръжена антифашистка борба с помощта на тази армия, на която тя беше верен и саможертвен нелегален тил, в поробената ни от фашистите родина.
За това ние никога няма да се примирим с твърденията на слугите на съвременните американски фашисти в ЕС и с техните недоносени решения по адрес на комунистите. Да се слага знак за равенство между комунисти и фашисти е признак за ниска обществена култура, неграмотност и меркантилизъм. Защото ние комунистите сме краен антипод на фашистите, като идеология, като държава, като обществено икономическа формация. Като посока и цел. Като обществено поведение и отношение към човека, и човечеството. А, че на някого не се харесват успехите на комунистите, на работническата класа си е лично негов проблем. Движението напред е сложно и противоречиво, но винаги преминава от по-низшия обществен строй към по-висшия. А значи и по-справедливия.
Милчо Александров
