ПЪРВИ МАЙ И БЪЛГАРСКАТА РАБОТНИЧЕСКА КЛАСА

МИЛЧО АЛЕКСАНДРОВ

Международният ден на труда и международната работническа солидарност „Първи май” е голям празник за всеки класово осъзнат работник по света.  На него трудещите се демонстрират своето обединение в борбата против всяко насилие и всяко угнетяване на човек от човека, борбата против глада, мизерията, и унижението, борба за братство, и действителна свобода.

  За незавидното състояние на Българската работническа класа сме писали много, правили сме доста неща за обединението на работниците на работните им места, там където това е било възможно, където сме имали и имаме свои представители. Но възможностите за истинска икономическа и политическа борба за по-добър живот си остават на отчайващо ниско равнище. Да не говорим за осъзната борба за власт. Работническата класа в България никога до сега не е била в такова жалко състояние. За нея, в момента, комунистите все още са „ТЕ”, а не нейни политически представители, да не говорим, че в нейните редици има хора които сляпо вярват не просто на буржоазната, а на фашистката пропаганда за нас и нашето минало.

  Стигна се до там откровено силно десни телевизионни канали да правят тези изводи и да канят прогресивни синдикалисти за анализ на ситуацията с незавидното положение на хората на труда у нас.

  Представяте ли си? Не БСТВ, Поглед инфо, които се обявяват за леви, а TV 1, която е силно дясна в „Алтернативата” с водещ, много дясната журналистка Емилия Милчева се появи интервю с прогресивната Ваня Григорова – икономист от синдикат „Подкрепа”.

  В него журналистката постави въпроса: „Къде се закри лявото в България?” Поясни също, че при анализ за „социалния статус на новите депутати”, се установява, че и в новото НС няма работници.

  На които Григорова отговори: „Българските граждани сами да се издърпат за косата”.

  Такива чудеса стават само в приказките на Рудолф Ерих Распе. Организираната борба на работниците, както тя правилно е разбрала е основно икономическа и политическа, но освен това е и идеологическа. Има синдикати, които организират изключително само икономическата борба. Но има други, които организират и идеологическата борба на трудещите се. За съжаление, никой от съществуващите синдикати в България не се занимава с идеологическата подготовка на работниците. Нашият работник не може да разбере разликата между опортюнистичен синдикат и революционен профсъюз. Подложен е постоянно на идеологическата обработка на буржоазните медии. При това положение да се очаква, че работниците ще се сетят какво да правят е илюзия. Вместо на семинарите, които провеждат всяка година, работниците да бъдат обучавани да работят с истинска работническа идеология (а за сега освен марксизъм-ленинизъм, друга няма и не може да има, докато не бъде осъществена), как се създават стачни фондове, комитети за реална икономическа борба, как трябва да се провежда тя, вместо да ги насочват към политически партии, които ще решават въпросите и на трите видове борба, които сътрудничейки си изковават фундамента на страшната за буржоазията обединена работническа класа, която по думите на В И Ленин „от класа в себе си се превръща в класа за себе си”, те се занимават с обучението на частични, разпокъсани, мекушави икономически борби.  Другарката Григорова е млад човек. По тази причина ние не можем да очакваме от нея чудеса. Но нейното желание да помага на работниците е похвално. Разбира се от камбанарията на нейните възможности. Става въпрос за нейните икономически експертни възможности.

  Може би, претрупана от работа, като всеки един трудов човек не знае за съществуването на БКП и сигурно това е наша слабост, че не сме успели все още да стигнем до нея и такива като нея. Затова тя се съгласи с г-жа Милчева, че „нямаме истинска лява партия”, като изрази убеждението си, че „истинска лява партия ще се появи тогава, когато има натиск от долу”. Е.., имаше натиск от долу, много работници участваха на протеста и стигнаха само до „мутри вън”, но „истинска лява партия” не се появи. И няма да се появи, защото тя съществува и при това от 1891 година, никога не е умирала. Тя е преминавала през различни периоди. Била е силна, била е слаба, но никога не е била и не би могла да бъде „маргинална” т.е. периферна, защото се е борила за властта на най-революционната основна класа в България, нашата родна работническа класа, за държавата на диктатурата на пролетариата. Само партия, която се бори за властта на трудещите се начело с промишления пролетариат на работническата класа може да бъде „истинска лява партия” – има правото да се нарече авангард на пролетариата в условията на капитализма и авангард на работническата класа в условията на социализма т.е. в непълния комунизъм. Така че, ако е искрена, много ми се иска да е така, на нея и такива като нея, както и на нас комунистите от БКП ни предстои продължителна, упорита борба за организирането на Българската работническа класа, като класа за себе си.