ДЕН НА ТРУДА И МЕЖДУНАРОДНАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ
Историята на празника започва в САЩ, още през 19 век, но началото започва на 1 май 1886 година в Чикаго, когато профсъюзите започват протести за 8 часов работен ден и елементарни социални придобивки. През 1889 година на учредителният конгрес на Втория интернационал в Париж, призовава към солидарност с работниците от Чикаго. През 1904 година в Амстердам, международната конференция на социалистите призовава всички социалистически профсъюзи да спрат работа на 1 май навсякъде, където е възможно, без да има последици за работниците. Така 1 май става официален празник на работниците на наемния труд.
Първи опит да се чества 1 май в България, се прави през 1890 година от Топографското дружество, а през 1939 година е обявен за празник. След 1945 година, 1 май е обявен за официален празник и неработен ден.
След 10 .11 .1989 година, в България нахлува капитализма с мощна сила, която отне властта на работниците и селяните и превърна България в колония на САЩ. Днес българският работник , селянин и народен интелигент влачи робско съществуване – мизерно, просяшко, унизително.
Независимо от това, Българската комунистическа партия поздравява българските работници, с бойния им празник и ги призовава да започнат организирана борба с българския и международния капитализъм. За това им е необходима партия (такава има) боеви, класов профсъюз (и той вече, макар и да е в началото си, е на лице), съюзник (и той е на път да се появи), международна обстановка (събитията в ЛНР показват, че и тя се задава) – остава само едно, бързо осъзнаване и организирана борба за интересите им.
