През март 1919 г. под ръководството на В.И. Ленин беше създаден Комунистическия Интернационал, който изигра огромна роля в развитието и укрепването на международното комунистическо движение и в създаването на масови пролетарски партии в редица страни. Идейна и тактическа основа на Коминтерна е БОЛШЕВИЗМЪТ. Още в началото на дейността Коминтерна Й.В. Сталин постави въпроса за болшевизацията на комунистическите партии по света, което означаваше усвояването от тях на идейните, тактическите и организационни основи на ленинизма, количествен и качествен ръст на компартиите, умеещи да съчетават революционната непримиримост към враговете на социализма, търпеливата работа и борбата за социални права на работниците и всички трудещи се.
Днес международното комунистическо движение преживява не най-добрите си времена. Разпадането на Съветския съюз, осъществено от световния империализъм чрез подриването му отвътре чрез опортюнистично изродената върхушка на управляващата партия КПСС, трансформирала се, започвайки от времето на Хрушчов, от партия на диктатурата на пролетариата в социалдемократична партия. При това управляващият партиен елит, както се оказа впоследствие, се оказа доста заразена с агенти на влияние на империализма.
В разпадането на СССР и социалистическия лагер има много трагизъм, но няма нищо антиисторическо. Ленин указваше, че „няма и не може да има революция без контрареволюция”.
Крахът на КПСС и разпадането на СССР нанесоха мощен удар по международното комунистическо движение като цяло, предоставяйки на империализма пълна възможност безнаказано да граби работническата класа в цял свят, интензифицирайки прекомерно труда на работническата класа, понижавайки при това работната заплата, като по този начин получава за себе си свръхпечалба.
Империализмът получи възможност безпрепятствено да засилва репресивните мерки срещу комунистите и борците от антиимпериалистическия фронт в цял свят.
Крахът на КПСС и разпадането на Социалистическата общност в Източна Европа отне почвата изпод краката на комунистите, борещи се за социализъм в своите страни, нанесе мощен удар и по привлекателността на социалистическата идея, идеологията на марксизма-ленинизма сред неговите бивши поддръжници.
Първите 10 години след буржоазната контрареволюция в СССР международното комунистическо движение беше в състояние на шок с рязко отслабване на своите позиции, със загуба на част от своите редици поради излизането от компартиите на недостатъчно устойчивите елементи.
В Европа разцъфтя ЕВРОКОМУНИЗМА – ревизионизъм, чиито основоположници бяха Морис Торез и Палмиро Толиати. Както пише френският комунист-болшевик, пряк потомък на борците от Парижката Комуна др. Жак Лежьон – енциклопедист в областта на комунистическото движение в Европа, професионален преводач на френски език от всички славянски езици, издател на списание „Новини от СССР” – „Морис Торез безспорно е пионер в съвременния ревизионизъм до Хрушчов и Тито. В интервю в английския вестник „Таймс” от 18.11.1946 г. той открито се отрича от фундаменталния марксистко-ленински принцип на социалистическата революция, заявявайки, че в съвременни условия във Франция може да се стигне до социализъм по други пътища, различни от този на руските комунисти”, т.е. той декларира за изборен и парламентарен път. Дьо Гол ловко се възползва от позицията на Морис Торез, за да купи активното сътрудничество на ФКП с буржоазния режим след освобождението на Франция от немска окупация. Но след като беше използван и станал повече ненужен, Морис Торез беше изхвърлен от правителството. Своята декларацията за „новия път на борбата за социализъм” Морис Торез повтори на ХХ конгрес на КПСС за огромно удовлетворение на Никита Хрушчов”.
След забраната на Комунистическата дейност в Съветския Съюз от 19 милиона членове на КПСС в комунистическото движение останаха малко повече от 500 хил., което свидетелства за дълбокото израждане на управляващата партия, израждане от върха до низините към началото на „перестройката”.
Първата комунистическа партия, която заяви своята ортодоксална привързаност към марксизма-ленинизма и верността на идеалите на Великата Октомврийска Социалистическа революция стана Всесъюзната Комунистическа партия на Болшевиките, която вдигна високо знамето на борбата с контрареволюцията, знамето с образите на Великия Ленин и Великия Сталин (учредителния конгрес на ВКПБ се състоя на 8 ноември 1991 г. в Ленинград).
Днес пред комунистическото движение във всички страни на капитала стоят едни и същи въпроси: как да върнем на наемните работници привлекателната сила на марксистко-ленинската идеология, социализма, как отново да върнем на работническата класа увереността в своите сили, в историческата неизбежност на утвърждаването на социализма на цялата Земя. Оттук възниква друг въпрос: КАКВО и КАК трябва да правят днес комунистите на територията на бившия СССР и всички комунисти в различните страни по света.
От момента на създаването на партията тези въпроси винаги са били, са и ще останат в центъра на вниманието на ВКПБ. Те се осветляват в теоретичните разработки на партията, в материалите на Пленумите на ЦК и партийните конгреси. Тези въпроси бяха поставени и разяснени в изказването на Генералния секретар на ЦК на ВКПБ Н. Андреева на международния форум на комунистически и работнически партии в Смолни, Ленинград на 5 ноември 1997 г. – в навечерието на 80 годишнината на Великия Октомври в доклада: „Болшевизмът – теория и практика на международното комунистическо движение на ХХІ век”.
Понастоящем високо развитите производителни сили на обществото са в състояние на дълбоко противоречие с частнособственическите производствени отношения, значително са ги надраснали. Да се приведат те в съответствие може само по революционен път „Би било най-велика глупост и най-лъжлива утопия да се предполага, че без принуда и без диктатура е възможен преход от капитализма към социализма. Теорията на Маркс много отдавна и категорично се е изказала против този дребнобуржоазно-демократически и анархистичен възглед. И Русия 1917-1918 г. потвърждава теорията на Маркс в това отношение с такава нагледност и внушителност, че само безнадеждно глупави или упорито решили да се отвърнат от истината хора могат да се заблуждават в това отношение.” (В.И. Ленин).
В.И. Ленин писа, че за победоносната социалистическа революция е нужно наличие на високоразвити производителни сили и подготвеност на пролетариата. Изхождайки от съществуващата днес ситуация в работническото движение, ние, комунистите, трябва да подготвяме пролетариата за революция. Борбата за неговите права подготвя пролетариата за революция. „Работническата класа не загива, а расте, укрепва, възмъжава, сплотява се, просвещава се и се закалява в борбата” (В.И. Ленин)
Историята вече постави въпроса така: или империализмът, вкопчил се в продължение на своето съществуване, ще разпали световна касапница, сега вече термоядрена, или революционният пролетариат ще изхвърли от историческия път на бунището догниващия империализъм и ще спаси цивилизацията от унищожение.
За организиране на борбата на пролетариата за своите права на него му е нужна собствена партия. „Партията е нужна на пролетариата за да завоюва и удържи диктатурата. Партията е оръдие на диктатурата на пролетариата”. (Й.В. Сталин).
На революционния пролетариат му е нужна революционна партия, въоръжена с революционна теория. Такава теория е БОЛШЕВИЗМЪТ, или ленинизмът на епохата на империализма и пролетарската революция. „Ленинизмът е теория и тактика на пролетарската революция изобщо, теория и тактика на диктатурата на пролетариата в частност.” (Й.В. Сталин)
На съвременния пролетариат му е нужна БОЛШЕВИШКА партия. Затова е необходим процес на болшевизация на компартиите, функциониращи в комунистическото движение и са за революционен път за преобразуване на света. Болшевизацията, накратко, е преход на комунистическата партия на позициите на ленинизма, това е курс към революционно изменение на социално-икономическия строй, това е партийно строителство на основата на демократичния централизъм, критика и самокритика, строга и съзнателна партийна дисциплина, това е решително скъсване с опортюнизма, ревизионизма и дребнобуржоазната революционност, това е пролетаризация на революционното движение, освобождаването му от схоластизма, паразитизма, съглашателството и капитуланството.
Овладяването от комунистическото и работническото движение на ленинизма или
Болшевизма е необходимо защото „идеите стават сила, когато овладеят масите” (В.И. Ленин)
Георги Димитров, болшевик от ленинско-сталинска закалка, един от ръководителите на Коминтерна, подчертаваше: „Ние искаме нашите парти в капиталистическите страни да излизат и действат като истински политически партии на работническата класа, за да играят действително ролята на политически фактор в живота на своята страна, за да водят винаги активна болшевишка масова политика, а да не се ограничават само с пропаганда и критика и голи призиви към борба за пролетарска диктатура”.
Болшевизацията на компартията и на комунистическото движение е обективно-субективен процес. Той е обективен, независим от нечие желание, защото се основава на закономерните промени в разположението на класовите сили, на неизбежността на разделянето на революционно-пролетарското крило на комунистическото движение с опортюнистичното, съглашателско крило.
Субективността на процеса на болшевизация е свързана с достигнатото ниво на идейно-политическа подготвеност и организираност на революционните класи и партии, тяхната способност за решителни масови действия. Ние, съветските болшевики без да решим задачите на комунистическото движение на територията на СССР, не можем да разчитаме на разгром на буржоазната контрареволюция. За нас, съветските комунисти, борбата за болшевизация на комунистическото движение означава не само борба за социализъм, но и за възраждане на СССР.
След победата на буржоазната контрареволюция в СССР и разпада на Съветския Съюз в международното комунистическо движение нееднократно лидерите на различни компартии поставяха въпроса за възраждане на Коминтерна. До днес въпросът не е решен тъй като не е по силите на нито една от функциониращите сега компартии в света. Този въпрос може да има положително решение, ако с него се заеме управляваща комунистическа партия на социалистическа държава. Действащите днес комунистически партии в социалистически страни – Трудовата партия на Кория в КНДР и Компартията на Куба водят неимоверно трудна борба с международния империализъм, удържайки неговия натиск в течение на повече от петдесет години. Всички сили на тези две революционни комунистически партии са насочени към защита на завоеванията на социализма.
Комунистическата партия на Китай заема изчаквателна позиция, фактически почти не взима участие в комунистическото движение. Стремейки се да стане световна свръхдържава, КНР отстъпва от социалистическите принципи, узаконява частната собственост върху средствата за производство, не се безпокои, че всяка година расте имущественото неравенство в страната, пропастта между богати и бедни. Процесите във Виетнам са много сходни с тези в КНР.
Приемаме, че за сега не ни е по силите да създаваме Комунистически Болшевишки Интернационал – партия на комунистите по света.
Винаги сме били и ще бъдем за най-тясно сближаване и сливане на съзнателните работници от напредналите страни с работниците, селяните и робите от всички угнетени страни. Това сближаване и сливане е възможно чрез организация, обединяваща борбата на всички поробени. Такава организация може да стане Нов Комунистически Интернационал, който трябва да бъде марксистко-ленински, БОЛШЕВИШКИ, където самото название ще определи състава на неговите участници. Това не трябва да бъде просто комунистически Интернационал. Днес се осмеляват да се наричат комунисти и опортюнисти, и троцкисти, и последователи на престъпния ХХ конгрес на КПСС – привърженици на троцкиста Никита Хрушчов, положил началото на израждането на КПСС в социалдемократическа партия. Говорейки за необходимостта от болшевизация на комунистическото движение, привеждаме думите на В.И. Ленин: „… борбата с империализма, ако не е свързана с борбата против опортюнизма, е празна и лъжлива фраза”. В труда си „За международния характер на Октомврийската революция” Й.В. Сталин посочва, че „не е възможно да се приключи с капитализма, без да приключим със социалдемокрацията в работническото движение” и че „… социалдемокрацията е идейна опора на капитализма”.
Израждането на КПСС в резултат на политиката на хрушчовското ръководство доведе до разпад не само на СССР, но и до предателство и рязко отслабване на комунистическото движение в света. Само в границите на бившия СССР се наброяват около 50 партии, наричащи се комунистически, но по същността си в най-добрия случай са социалдемократически и парламентарни, които са заразени с десен или ляв опортюнизъм (троцкизъм), парламентаризъм и антисталинизъм.
Такава картина се наблюдава в много страни по света.
Особена опасност в комунистическото и работническото движение продължава да играе антисталинизмът, когото ние наричаме троянски кон в комунистическото движение.
Раздробеността на комунистическото движение във всички капиталистически страни днес е обща болест и резултат от успешната работа на правоохранителните органи на буржоазните държави.
Считаме, че Единният международен антиимпериалистически и антифашистки фронт може да стане основа за изработване на единна идейно-политическа платформа на основата на единството на действията на комунистическите партии за организиране на борбата на трудещите се от различни страни против империализма, империалистическата глобализация, милитаризма, фашизма и войната. В резултат от тази съвместна работа комунистите от различни страни по света ще успеят да изработят път към преход от единство на практическите действия в борбата против империализма и фашизма към организационно единство, идеологическа основа на което трябва да стане революционният марксизъм-ленинизъм.
Трябва да се започне не със създаването на Световна партия на КОМИНТЕРНА, а с КОМИНФОРМБЮРО. Негова задача ще бъде установяването на връзки между комунистите, координация на единни действия в различни точки на света и т.н. КОМИНТЕРН – това е вече следваща степен към обединението на действително комунистически партии по света.
Ленин учеше, че „трябва да умеем да намерим във всеки особен момент това особено звено от веригата, за което да се хванем с всички сили, за да постигнем своята цел и да подготвим преход към следващото звено, като редът на звената, тяхната форма , свързването им, различията помежду им в историческата верига не е толкова просто”.
Днес точно Русия е такова ОСОБЕНО звено, за което трябва да се хванем с всички сили. Това мнение се основава на факта, че ние – съветските комунисти, освен научна теория – болшевизма, имаме:
– успешен опит в подготовката и провеждането на социалистическа революция;
– богат 70 годишен успешен опит в построяването на социализма в условията на империалистическо обкръжение;
– анализ на грешките, допуснати в процеса на изграждането на социализма в СССР и анализ на причините, осигурили временната победа на контрареволюцията;
– политическа организация, ортодоксално следваща болшевизма – ВКПБ;
Според Ленин „революцията не трябва нито да се направи, нито да се установява по ред – революцията израства”.
– „не бива да се предсказва хода на революцията… не бива тя да се призовава. Може само да се работи в полза на революцията”.
– „Всеобщата вяра в революцията вече е началото на раволюцията”.
От тези изказвания на В.И. Ленин произтича нашата задача – ДА РАБОТИМ ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА.
В създаващата се днес ситуация на саморазрушаване на капиталистическия свят ние, болшевиките, вярваме, че работническата класа най-накрая ще осъзнае своя статут в обществото и своето място в историята, ще осъзнае необходимостта от единение на силите в борбата с провалилата се либерална власт, служеща на интересите на престъпния олигархичен капитал, ще се отвърне от предателите и ренегатите в комунистическото движение и под ръководството на издигнатите от самия народ свои, а не поставените от властта „лидери”, ще изпълни своята историческа мисия. Затова нашата дейност е насочена преди всичко към просвещаване на работническата класа. Ние, болшевиките, твърдо вярваме в предвиждането на В.И. Ленин: „Световният болшевизъм ще победи световната буржоазия”.
в. „Серп и молот” № 3/2019
Б. ред. Функциите на координация на действията комунистическите, работнически и революционни партии и изчистване на идеологията от всякакви ревизионистични и опортюнистични извращения, които ВКПБ се надява да изпълнява ЕМААФ, вече изпълнява международната революционна организация ИКОР. А ЕМААФ изпълнява задачите на широк антиимпериалистически фронт, обединяващ силите и на некомунистически, прогресивни сили.
