„Путин несъмнено е един от най-интелигентните и културни държавни глави в съвременната история на Русия“, пише професор Дмитрий Ефимович Фурман. – Първият, след Ленин, който знае чужд език и никога не е грешил с акцента… Много хора обичат Путин. Някои хора естествено го мразят. Но той не предизвиква у никого онази презрителна насмешка и чувство на срам, които мнозина от нашите всемогъщи управници по-рано са предизвиквали у безсилните поданици…” (Леонид Млечин)
Тази статия се подготвя от доста време. От древни времена посланието на президента на Русия до Федералното събрание са родени в древни времена, с първите проблясъци на майчиния капитал. Но окончателното „сега или никога“ се формира от тази бележка:
Путин инструктира до 1 април да се обмисли изоставянето на термина „медицинска услуга“, като се замени с израза „медицинско обслужване“.
Привидно терминологичната дреболия, това преименуване всъщност крие дълбока революция в значенията. Стереотипите в руския език, свързани с термините „услуга“ и „помощ“, са значително различни. Една услуга може да е помощ, но помощта не е услуга. Изоставяйки понятието „услуга“, ние променяме философията на връзките с обществеността в изключително чувствителната медицинска област. Ако след това изоставим „услугите в областта на образованието“, ще считаме, че отклонението от основните либерални ценности се е случило.
Пред очите ни се извършва трансформация на вербалните комуникации, обслужващи връзките с обществеността. Просто от категорията „няма такова явление, в буквалното има такова!“ Бих искал да се надявам, че промяната на имената ще доведе до промени по същество. Освен това този конкретен факт не е сам, а е само малка част от метаморфозите, които щедро се раздават през последните две години на едро и дребно.
Какво толкова струва дългоочакваното и презряло:
„Разпределението на данъчната тежест в Русия трябва да бъде по-справедливо, тези, които печелят повече, трябва да допринасят повече за решаването на проблемите в борбата с бедността. Да, по същество прогресивен данък. Сега не бих искал да навлизам в подробности, трябва да работим върху това“ (Путин).
Борбата с бедността не се води на думи. Броят на хората в неравностойно положение у нас: броят им е намалял повече от три пъти за четвърт век, от 29 на 9%, и продължава да намалява, за разлика от страните от така наречения „златен милиард“.
И накрая, основното нещо, което не може да се пренебрегне:
В Русия започна национализацията. Десетки заводи преминават под държавен контрол. „Нашият народ просто мрази думата „приватизация“.
Обратната страна на приватизацията е национализацията, когато частното става обществено. И предвид цялата несправедливост на 90-те години, ние очакваме, че някой ден ще дойде справедливостта, незаконно придобитото имущество да бъде отнето от олигарсите и те да бъдат наказани. Тоест, ще се извърши национализация“.
Наблюдавам този процес особено внимателно, защото прехвърлянето на собствеността върху средствата за производство винаги е било означавано с думата „революция“. Проблясъци на това явление присъстват в руската икономика от поне десет години.
На 6 август 2014 г. не кой да е, а самият „велик” Форбс, стискайки зъби, призна:
Делът на държавата в руската икономика е 71%.
А на 7 август 2023 г. той заяви: „В Русия започна национализацията“.
И сега нещата започнаха да минават правилно:
Заводът в Челябинск се върна в родното си пристанище. Главната прокуратура постигна признаването на приватизацията на производителя на феросплави, извършена през 90-те години за незаконна. Кой би се усъмнил… Процесът, между другото, се проведе при закрити врата, защото имаше много документи, така да се каже, за „вътрешно ползване“.
Повечето заводи за феросплави се върнаха на държавата, не само този в Челябинск. Уляновският и Серовският заводи за феросплави, Челябинскиият електрометалургичен завод АД, Кузнецки феросплави АД, които принадлежат на Еталон компания АД, бяха национализирани…
Ивановският завод за тежко машиностроене (ИЗТС) също се втурва в прегръдките на държавата. И то по същата причина – незаконна приватизация. Сметките на собственика и цялото му имущество са запорирани.
Самарският завод Металург, най-големият производител на алуминиеви изделия в Русия, се връща на държавата от контрола на американска компания. Но се говори за откуп, доколкото разбирам. Е, поне и по този начин може.
Главната прокуратура заведе дело срещу компаниите „СибМир“ и „ИсНов“ (част от холдинга RATM на Едуард Таран) за изземване на държавна собственост в чуждо незаконно владение. Тези компании притежават 48,19% от акциите на Ростовския оптико-механичен завод (РОМЗ), който произвежда оптико-механични и оптико-електронни прибори за дневно и нощно виждане за системи за управление на огъня на бронирана военна техника, включително за танковете „Армат“.
На 24 юли 2023 г. Арбитражният съд на Пермската територия арестува имуществото на Port Perm LLC, което Генералната прокуратура поиска да се върне на държавата. Те са приватизирани през 2009-2013 г. В една от сградите например по-късно има ресторант, който първо е на чешка фирма, а след това на фирма на британския гражданин Чарлз Бътлър, който става един от ответниците по делото на Генералната прокуратура. Комерсант отбелязва, че руските съдилища го наричат действителен собственик на пристанището.
И много, много други предприятия планират да се върнат на хазната…
На 29 май 2023 г. дойде друга интересна бележка от напълно либералната Tinkof Bank: „Мониторингът се извършва от 2000 г. Ясно се вижда, че делът на фирмите с държавно участие в БВП има ясна възходяща тенденция. Ако през 2000 г. фирмите с държавно участие са осигурявали 31,3% от БВП, през 2010 г. – вече 47,0%, а през 2021 г. – 56,2%.
На този фон посланието на президента на Руската федерация до Федералното събрание се чете по съвсем различен начин. Президентът определя основните насоки на действията на Русия в близко бъдеще, едновременно с национализацията на основните средства за производство. Че, цялата икономическа мощ на страната е съсредоточена в ръцете на държавата.
Смисълът на изказването е в нечувани суми за социалните сфери на обществото. За образованието, за медицината, за науката. Ремонти на училища и изграждане на болници, цялостни програми за професионално обучение и национални проекти за персонал. И изведнъж се оказва, че в Русия са построени един път и половина повече жилища, отколкото в най-добрите съветски години!
По своето богатство на цифри и риторика цялото послание прилича на доклад на някой конгрес на КПСС.
Сред лидерите в растежа за януари 2024 г. от януари 2022 г. са:
• Производство на компютри, електронни и оптични продукти – 70%
• Производство на други превозни средства и оборудване (вкл. бронирани автомобили) – 48.8%
• Производство на кожи и кожени изделия – ръст от 32.2%
• Производство на готови метални изделия, без машини и оборудване (основно боеприпаси и оръжия) – 21.3%
• Печатарска дейност – 15,7%
• Производство на мебели – 14.6%
• Производство на електрообзавеждане – 14%
• Производство на храни и напитки – 12.3-13.4%
Най-големите загуби в руската промишленост, формиращи почти 40% в производството:
• Металургична продукция – намалява с 3.6%
• Производство на петролни продукти – намалява с 3.9%
• Производство на химикали и химически продукти – се увеличава с 1.1%.
Най-големият удар беше нанесен върху:
• Автомобилно производство – срив с 30,3%
• Дървообработка – намаление с 14%
• Производство на тютюневи изделия – минус 13.4%
• Производство на машини и оборудване – минус 6.3%
Общественият сектор контролира основните производства.
„Руската индустрия е основният двигател на икономическия растеж от 2022 г. насам, до май 2023 г. чийто импулс на растеж беше забавен преди това“ според Росстат.
Индустриалното производство, с изключение на сезонните и календарни ефекти, не се е променило от май 2023 г. до януари 2024 г., където добивът е намалял с 1,7%, а преработката се е увеличила с 0,8%.
Всичко това може да означава достигане на производствени, кадрови и ресурсни граници в настоящата конфигурация, когато е възможен по-нататъшен интензивен растеж с качествена структурна и технологична трансформация.
Що се отнася до структурната трансформация, тя се случва – интензивните индустрии, свързани с военно-промишления комплекс, нарастват значително, но е невъзможно точно да се оцени ефектът и тежестта на военно-промишления комплекс поради затворената статистика за този сегмент.
Сравнението за две години е по-показателно, като се имат предвид различните траектории и импулси на индустриалното възстановяване през 2022-2023 г. – пише Хазин.
А сега нека отворим не каквото и да е, а „Манифеста на комунистическата партия“ от Маркс-Енгелс:
„Демокрацията би била напълно безполезна за пролетариата, ако тя незабавно не се използва като средство за провеждане на широки мерки, пряко навлизащи в частната собственост и осигуряващи съществуването на пролетариата. Тези най-важни мерки, които задължително произтичат от настоящите условия, са следните:
1) ограничаване на частната собственост: прогресивен данък, висок данък наследство и така нататък…;
2) постепенна експроприация на земевладелци, производители, собственици на железопътни линии и корабособственици, отчасти чрез конкуренция от страна на държавната индустрия, отчасти директно чрез изкупуване от правоприемници;
3) конфискация на имуществото на всички емигранти и бунтовници, въстанали срещу мнозинството от народа;
4) организацията на труда или осигуряването на заетост на пролетариите в национални имения, фабрики и работилници, поради което конкуренцията между работниците ще бъде премахната, а собствениците на фабрики, тъй като те все още ще останат, ще бъдат принудени да плащат същите високи заплати като държавата;
5) равен задължителен труд за всички членове на обществото до пълното унищожаване на частната собственост. Формиране на индустриални армии, особено за селското стопанство;
6) централизация на кредитната система и паричната търговия в ръцете на държавата чрез национална банка с държавен капитал. Затваряне на всички частни банки…
7) увеличаване на броя на националните фабрики, работилници, железопътни линии, кораби, обработваеми земи, които остават необработени, и подобряване на обработката на вече обработените земи, в съответствие с увеличаването на капитала и броя на работниците на разположение на нацията;
8) образование на всички деца от момента, в който могат да живеят без майчина грижа, в държавни институции и на държавни разноски. Съчетаване на образованието с фабрична работа;
9) изграждането на големи дворци в национални владения, като общи жилища в общините, на граждани, които ще се занимават с промишленост, селско стопанство и ще съчетават предимствата на градския и селския начин на живот, без да страдат от тяхната едностранчивост и недостатъци;
10) унищожаване на всички нездравословни и зле построени жилища и квартали в градовете;
11) равно право на наследяване за брачни и извънбрачни деца;
12) концентрация на целия транспорт в ръцете на нацията.
Сега ми кажете каква част от всички тези принципи вече е приложена в съвременна Русия или се прилага? Да, почти всичко!
И забележете, че сред местната буржоазия няма опит за съпротива с всички сили по този въпрос, дори до въоръжена борба. Напротив, много представители на големия индустриален капитал са щастливи да участват в много от изброените по-горе проекти.
Струва ми се, че В.В. Путин строи социализъм в Русия, но нещо ново, различно от това, което аз лично наблюдавах през 26-те си години в СССР. Социализъм без институцията на лишените от собственост, без събарянето на паметника на адмирал Нахимов и генерал Скобелев, без насилствена колективизация, без гражданска война в крайна сметка, която Ленин и неговите другари така страстно желаеха и смятаха за абсолютно необходима, без омразен изкуствен недостиг с цена на дънкови панталони в размер на месечна заплата на инженер.
Единственото нещо, което не разбирам, е защо при такова стриктно спазване на „Манифеста на комунистическата партия“ сегашното висше политическо ръководство не заслужава допълнителна оценка на съвременните марксисти-ленинисти? Какво има в изграждането на светлото бъдеще, което не е така? Какво кара съвременните левичари изобщо да не виждат очевидното – последователното отхвърляне на либералната реторика и сбъдването на най-смелите мечти на революционерите? Може би онова същото нещо, което принуди Ленин, в самия разгар на революцията, внезапно да премахне лозунга „Цялата власт на Съветите“? Правилно ли познах?… Въпреки че, това е друга тема и друга история…
Статията е изпратена до редакцията в руски вариант от Румен Сакеларов , Румен Йорданов и Николай Петков
Превод Милчо Александров
