ОТ СПОМЕНИТЕ НА ЕНВЕР ХОДЖА, 1-ВИ СЕКРЕТАР НА ЦК НА АЛБАНСКАТА ПАРТИЯ НА ТРУДА
„… От незабравимите визити през тези дни в паметта ми се вряза визитата ми в Сталинград, където присъствах специално на Мамаев Курган. В годините на антихитлеристката война бойците от Червената армия с името на Сталин на уста защитаваха не всяка педя, а всеки милиметър от този курган. Мамаев Курган беше разбит от снаряди и многократно беше променил изгледа си от страшните бомбардировки. От това място, до прославената Сталинградска битка покрити с трева и цветя, той се превърна в гръд от желязо и стомана, от купчина танкове, прикриващи се един друг. Наведох се и с благоговение взех шепа земя от този Курган – символ на героизма на сталинския войник, и се върнах в Албания, подарих я на музея на Национално-освободителната борба в Тирана.
От Мамаев курган се виждаше като на длан целият Сталинград, а през средата му криволичеше широката река Волга. В този легендарен град, основан върху плана на Сталин за победа над нацистките орди, съветските войници написаха славни страници, те взеха надмощие над нацистките агресори и поставиха началото на повратната точка в цялата Втора световна война. Този град, който носи името на великия Сталин, беше изпепелен, разрушен, превърнат в руини, но не се предаде.
Съвсем различна гледка сега се разкри пред мен. Опустошеният от войната град е възстановен за изключително кратко време. Нови многоетажни жилищни сгради, културни и обществени институции, училища, университети, кина, болници, модерни фабрики и заводи, нови, широки и красиви улици напълно преобразяваха облика на града. Улиците бяха зелени с млади дървета, парковете и площадите бяха пълни с цветя и деца. Посетих и завода за трактори в този град и се срещнах с много работници. „…Ние много обичаме албанския народ и сега, в мирно време, работим и за него“, каза ми работник от тази фабрика. „Ще изпратим още повече трактори на албанските селяни, това е волята и заповедта на Сталин.
Навсякъде усетихме любовта и уважението в духа, в който обикновените съветски хора бяха възпитани от великия Сталин, любимия и незабравим приятел на албанския народ и на Албанската партия на труда.
Така завърши и това посещение в Съветския съюз, по време на което се срещнах за последен път лично с великия Сталин, за когото, както казах по-рано, ще пазя незаличими спомени и впечатления до края на живота си.
Сталин и Ходжа. През октомври 1952 г. отново отидох в Москва начело на делегацията на Албанската партия на труда, за да участвам в 19-ия конгрес на Всесъюзната комунистическа партия (на болшевиките). Там видях за последен път незабравимия Сталин, там за последен път чух неговия толкова мил и вдъхновяващ глас, там той от трибуната на конгреса, отбелязвайки, че буржоазията открито е хвърлила знамето на демократичните свободи, суверенитет и независимост, се обърна към комунистическите и демократичните партии, които не бяха на власт, с историческите думи: „Мисля, че вие ще трябва да издигнете това знаме , … и го продължете, ако искате да съберете около себе си мнозинството от хората, … ако искате да бъдете патриоти на вашата страна, ако искате да станете водеща сила на нацията, няма кой друг да го издигне.“
Пазя и завинаги ще съхраня неговия образ, жив и очарователен в ума и сърцето ми, в онзи момент, когато от трибуната на конгреса той вдъхнови сърцата ни, като нарече комунистическите партии на социалистическите страни „ударните бригади на световното революционно движение“.
В същите тези дни се заклехме, че Албанската партия на труда ще носи високо титлата „ударна бригада“ и че ще цени съветите и инструкциите на Сталин като зеницата на окото си, като историческо завещание, и ще ги изпълнява с пълна последователност. Ние повторихме тази тържествена клетва в дните на голяма скръб, когато Сталин ни напусна, и се гордеем, че нашата партия, подобно на ударната бригада на Сталин, винаги е била господар на думата си, че никога не е поставяла и няма да постави нищо друго над себе си освен учението на Маркс, Енгелс, Ленин и ученика и последователен продължител на тяхното дело, нашия скъп приятел, славния вожд Йосиф Висарионович Сталин.
„Със Сталин. Спомени“. 1979 година
Превод от сайта на ВКПБ – Милчо Александров
