Датата 16 януари 1943г.завинаги ще остане в историята не само на малкото градче Краснодон в Донбас, но и на цялата Велика Отечествена война. На този ден в шахта №5,дълбока 58 метра, са хвърлени телата на 49 члена на младежката нелегална организация „Млада гвардия”, действаща от септември1942г и 22 нелегални комунисти. На следващия ден и на 31 януари са хвърлени телата на още смели борци, защитници на своята социалистическа Родина .От всички младогвардейци само 13 успяват да се спасят, а от тях 10 да доживеят до Победата.
„Млада гвардия”-това е уникален отряд от млади градски партизани, а в друга стилистика-човешки подвиг.
Когато фашистите по средата на войната завземат източен Донбас, Хитлер доволно потрива ръце: сега към Германия ще потече, както се казва, промишлено количество въглища. Да, ама не! Окупаторите намират много от шахтите наводнени, зарити и абсолютно негодни за възобновяването на въгледобива. А в тези, които са останали що годе използваеми, миньорите отказват да слезнат. Започват зверствата на фашистите-31 миньори са заровени живи под земята. Всекидневие стават жестоката разправа с мирните жители на града-жени, старци и деца. Градът е вцепенен и настръхнал. И изведнъж по пазарите, по стените на къщите и оградите се появяват листовки: „Смърт на фашистките окупатори! ”Полицаите са бесни. Започва трескаво издирване, а като „награда” за своето усърдие, много от тях се сдобиват с листовки ,залепени на гърбовете им. Най-накрая хората започват да се усмихват. Но от къде са се взели тези партизани, наоколо е равна степ, тук ,там осеяна с дребни храсти, къде се крият партизаните?
Всъщност, тези листовки са само първите стъпки на „Млада гвардия”. Така наричат своята организация комсомолците от Краснодон. Най-младият от тях е само на 14,а основната група на 17,18.Първоначално са били на групи от всяка улица или квартал, действащи самостоятелно, но много бързо се обединяват в защита на поруганата земя. Избират свое командване, свой щаб и свой комисар. Всичко както при възрастните. Снабдяват се с автомати, винтовки, патрони..
В невъзможност да открият нелегалните, фашистите обявяват в града комендантски час, разстрелват на място тези, които са го нарушили дори със секунда. Но младогвардейците действат нощем, презирайки цялата комендатура и нейната жандармерия и есесовски подразделения.
Никого от гвардейците не успяват да заловят, нито през нощта, нито през деня. Строга конспирация, изненадващи акции. За 7 ноември, годишнината от победата на ВОСР, издигат червено знаме на най-високата сграда в града, разпространяват листовки със сводките на Совинформбюро, подпалват трудовата борса в града, като по този начин спасяват от работа в Германия две хиляди и петстотин човека, извършват диверсии на обекти жизненоважни за окупаторите, освобождават от затвора 72 съветски военнопленници, започват подготовка за въоръжено въстание…Организацията действа три месеца и половина. Остават само няколко дни до освобождението на Краснодон. Издава ги предател, някакъв изрод, някаква подла, дребна душица, някакво нищожество. На 1 януари 1943г. започват масови арести на младите борци. За няколко дни в ръцете на фашистите се оказват практически почти всички младогвардейци. Тези, които са арестувани последни, с ужас виждат какво е състоянието на арестуваните преди тях. Зверските мъчения продължават няколко дни, но фашистите не получават интересуващата ги информация за партизаните и нелегалните комунисти, с които младогвардейците контактуват. Вбесени от твърдостта на младите борци, окупаторите започват да ги извозват на групи, край града и да ги хвърлят живи в гърлото на дълбоката шахта номер 5.А за да са сигурни, че няма да има оцелели хвърлят в шахтата и гранати. Четирима членове на организацията, в това число Любов Шевцова и Олег Кошевой, разстрелват в едно близко село.
Превод Вл. Цеков
Преди 1989г.в прогимназиалните класове се изучаваше книгата на Александър Фадеев „Млада гвардия”. Това беше едно впечатляващо четиво за героизма на младите комсомолци и борци за освобождение на своята Родина от чуждите окупатори .Тя възпитаваше и в нашите ученици такива благородни качества като родолюбие, уважение към своите другари, ненавист към агресорите, към предателите и изменниците на народа и родината. Това е една ценна книга, с която ние ,от по-старото поколение, трябва да запознаем нашите деца и внуци,
Книгата вече не се изучава и в Русия, а музеят посветен на героите от „Млада гвардия” вече се намира извън пределите на страната и неговата съдба е неизвестна. Но подвигът на младите комсомолци ще остане завинаги в историята и никога няма да бъде забравен. Вл. Цеков
