В света няма нищо неизменно, т.е.такова, което не подлежи на промяна и развитие. Даже такъв символ на вечността като вселената, която виждаме ние /съвременното поколение/, се отличава от това, което са виждали Кеплер или Джордано Бруно. Променят се и климатът, и атмосферата на Земята, променят се народите, техните език и култура.
В края на средновековието, в периода, който все още е прието да се нарича „Новото време”, се е появил капитализмът – обществен строй, основан на двата кита – частната собственост върху средствата за производство и обръщение и пазарната икономика. Примерно за около 500 години от своето развитие капитализмът изминава голям исторически път. Началото на този път е било свързано с невиждани до този момент престъпления, с масово изтребване на завоюваните народи, с ограбване на колониите и с многочислени войни. Заедно с това даже такива заклети врагове на капитализма като К. Маркс и Фр. Енгелс пишат в „Манифеста на Комунистическата партия” за това как буржоазията е променяла света по свой образ и подобие и за „по-малко от сто години от своето класово господство е създала най-многочислените и най-грандиозни производителни сили в сравнение с всички предшестващи поколения взети заедно, покоряване силите на природата, машинното производство, използването на химията в производството и земеделието, параходството, железните пътища, електрическия телеграф, усвояването за земеделие на голяма част от света, приспособяване на реките за корабоплаване” – и изобщо предишните поколения не са си представяли „какви производителни сили дремят в недрата на обществения труд”.
Но времето минава и буржоазията постепенно се превръща от източник на развитието във велика историческа спирачка, а по-късно и в бомба със забавено действие. Този процес се развива бавно. Първите негови прояви са цикличните икономически кризи на така нареченото „свръхпроизводство”, когато огромни маси от стоки остават без платежоспособно търсене, т.е. без купувачи /и не защото тези стоки са никому ненужни – напротив, те са били даже много нужни, но за тяхното закупуване просто не е имало пари/, стигало се е до там, че са затваряни огромни заводи и големи маси пролетарии и полупролетарии са оставали без работа и без средства за съществуване. Но това все още е било само началото.
С разделянето на обществото на собственици на средства за производство и обръщение и на пролетарият буржоазията разделя и себе си на такива, които се разоряват и на такива, които стават все по-богати. И така на границата между 19-и и 20-и век конкуренцията, считана до тогава за едно от коренните свойства на капитализма и за негова добродетел, отстъпва мястото на монополите. Коренната разлика се състои в това, че ако капиталистът в периода на свободната конкуренция е принуден или да се разори, или да действа по законите на пазара, то монополистът от епохата на империализма, напротив,сам започва да командва пазара, налагайки му своята цена и своите правила на играта. С други думи, ако в началото пазарът командва капиталистите, то после, в епохата на империализма, монополистите командват пазара. Този преход протича постепенно и даже днес не е достигнал до своя предел, но само бегъл поглед е достатъчен да се забележи например, че пазарът на нефт се командва фактически от транснационален картел под името „Опек” /Организация на страните износителки на петрол/, а промишлеността и селското стопанство на по-голямата част на Европа – от брюкселската комисия – наречена ЕС /Европейски съюз/. И точно тази комисия с едната ръка отделя суми за развитие на промишлеността, а с другата съзнателно ограничава производството в цяла редица отрасли, за да не се срине пазарът, т.е.за да удържи цените от стремително падане, а икономиката от криза, способна да разори производителите и да предизвика социално напрежение. Така приемането на Гърция в Евросъюза става при условие тя да прекрати производството си на вино, защото допълнителният обем вино на пазара на Евросъюза би могъл да предизвика падането на цената на виното и това да доведе до разоряване на винопроизводителите във Франция, Германия и други страни. Влизането в Евросъюза на бившите съветски републики от Прибалтика става при условие те да унищожат свиневъдството, което в Литва и Латвия дълги години е едно от основните направления в селското им стопанство. /Знаем каква цена плати Българи за членството си в ЕС. Беше унищожено селското ни стопанство, затворени блокове на АЕЦ „Козлодуй”, съсипани големи, печеливши предприятия, затрити цели отрасли./
Тези примери са много. Известно е, че в същото време, когато много хора по света гладуват, т.е. има недостиг от храни, буржоазните правителства както това в САЩ например плащат на своите фермери не за да увеличат производството на царевица и соя, а за да не го увеличават много. Това е една от най-очевидните прояви на загниването на капитализма, което гениално са предвидили Маркс и Енгелс и за което пише и Ленин. Само по себе си това загниване има много прояви, за всичките тук няма да говорим, но едно от тях е постепенната подмяна на производството на стоки с производството на пари.
„А как така може да има пари без стоки?” – ще попитате вие. Ами много просто. Ако в някоя страна се потребяват определено количество картофи и техните цени растат, то монополистът, за разлика от ранния капиталист, може да не увеличава производството на тези картофи, а само да ги продава на по-високи цени.Печалбата е сигурна /по-висока/, а разходите никакви. И затова една от основните прояви на загниването на капитализма става процеса на стесняването на промишления капитал за сметка на финансовия. Ако при Ленин промишления и финансовия капитал са били примерно по равно, то днес финансовият капитал, който се появява на света изключително като младши помощник на промишления капитал, вече командва своя бивш собственик. И една от конкретните прояви на това става процесът на стесняване на броя на инженерите за сметка на финансовите мениджъри. Ако инженерът мисли за производството на нови стоки, нови продукти, за използването на нови материали и технологии в производството, то мениджърът мисли за нови начини за извличане на печалби. Това не значи, разбира се, че съвременният империализъм повече не произвежда нови стоки, но това значи, че той произвежда по-малко, отколкото е необходимо за човечеството и отколкото имат възможност производителните сили.
Да, в света днес все още има крупни компании, начело на които стоят не само финансисти, но и инженери. Но ако Хенри Форд е направил своето състояние чрез въвеждането в производството на автомобили на конвейер, а Филипс – чрез производството на качествена електроника, то съвременните финансисти, такива като Джордж Сорос или Уорън Бъфет, не са дали на света нищо, освен финансови спекулации. И колкото повече такива соросовци и бъфети богатеят за сметка на такива като Форд и Филипс, то тези, последните хвърлят вината за това на образованието във вузовете, загниващо заедно с капитализма.
Ярък пример в това отношение става поредното изявление на един от последните „инженери” Илон Мъск – американски предприемач, изобретател, инженер и милиардер по данни на „ФОРБС”от 2020 г., имащ състояние от 145,9 милиарда долара. По негово мнение магистрите от разните бизнес школи и университети, назначени в компаниите мислят повече за цифри вместо за производство и продукция, отбелязва, че в САЩ, в много фирми степента магистър е много по-важна от редица други достойнства и това е вече голям проблем. Като шеф на компаниите „Тесла” и „Спейс Х” и един от най-богатите хора в света той смята, че съвременното икономическо образование е изостанало от времето и не подготвя кадри с необходимата квалификация, робува се на титли и звания, които нямат никакво отношение към практиката.
В хода на ежегодната среща на шефове на компании, организирана от изданието „The Wall Street Journal”, бизнесменът заявява, че такива ръководители губят много време за заседания на съвета на директорите и излишно се занимават с финансови показатели. Подчертава, че когато той е постъпил в „Тесла” нещата не са били добре. Помогнало е прекарването на повече време в производството и използването на собствена продукция. Самият Мъск няма магистърска степен, зарязал е аспирантурата си в Станфордския университет. Той не веднъж изказва съмнения във важността на академичното образование. Неотдавна заяви, че студентите често използват вузовете за развлечения и доказателство за това, че могат да изпълняват определена работа. Илон Мъск – това е своего рода символ на предишния „работещ” капитализъм, за който продължават да се молят съвременните буржоазно-либерални публицисти, не виждайки при това, че в съвременния свят „Тесла” не е правило, а изключение, потвърждаващо общото правило за загниване на капитализма. Но и на тях им е все по-трудно да правят това, защото присъдата над капитализма днес звучи не само от устата на марксистите, но и от устата на Генералния секретар на ООН Антониу Гутереш, принуден да признае някои факти и да се съобразява с тях.
„Ковид-19” послужи като рентгенова снимка за състоянието на обществото, което ние сме построили – заявява Гутереш. Ние навсякъде ясно виждаме грешките и лъжите за това, че свободната пазарна икономика е способна да осигури здравеопазване за всички, заблудата, че ние живеем в свят без расизъм, мита за това, че всички ние се намираме в една лодка.
„Да – продължава Генсекът на ООН – всички ние, образно казано, плуваме в едно море, но някои в този момент почиват на своите супер яхти, докато други отчаяно се мъчат да се хванат за плуващи отломки за да се спасят от удавяне.”
На 11 декември той заявява, че „Социалните и икономически загуби от пандемията са огромни и продължават да растат. Няма такава ваксина, която би могла да компенсира вече причинените вреди. Ние сме изправени пред лицето на силна глобална рецесия. Расте нивото на крайно бедните и опасността от глад.” При това шефът на ООН казва, че „причината за тази ситуация е съществуващото неравенство и несправедливото устройство на обществото, което пандемията изкара наяве.”
Ето как тази епидемия стана още една проверка за здравината и глобално потвърждение за загниването на капитализма.
Но в какво се състои днес главната опасност? Не, не в буржоазията и в буржоазните политици като такива. Даже ако унищожим всички крупни буржоа, все едно, капитализмът ще си остане да съществува като система и утре такива буржоa отново ще се появят. Разни публицисти днес започват да ни агитират, да ни викат, от днешния капитализъм, към вчерашния, а разни „борци” с корупцията като Алексей Навални в Русия /и разни наши пишман-социалисти/ – от днешния мафиотско-грабителски капитализъм, към капитализъм „честен”, беличък и пухкав. Но всичко това е откровена, реакционна утопия, обречена на провал в съвременните условия. Главната опасност е в нас самите. Така, както преди година никой не вярваше в сериозните поражения и последствия, които ще донесе новият корона вирус, така и днес милиони жители на планетата отказват да разберат цялата опасност, която носи в себе си съвременния гнил капитализъм. Ето това еснафско равнодушие и надежда, че всичко ще премине и ще се оправи, че няма в света сила, която би могла да разруши нашия жалък еснафски свят – е главната опасност. Това позволява все по-бързо да се свличаме в пропастта на новата глобална катастрофа на съвременния загниващ капитализъм, в сравнение с която епидемията с корона вируса ще ни се види като нищожна дреболия.
Съвременният капитализъм отдавна вече престана да бъде разумен, ако може изобщо да му се приписва такова качество, а действителен той остава само за сметка на колективното равнодушие и глупостта, подсилвани от процесите на обезчовечаване на човека, т.е. по недоразумение в точния смисъл на тази дума.
Но днес все повече хора разбират, че докато капитализмът все още не ни е унищожил, ние трябва да го унищожим, т.е. да освободим страната от капиталистите и построим нов живот върху принципите на солидарността, равенството, сътрудничеството и съзнателното управление на икономиката. Да се направи това не е просто, но е възможно.
Ако искате да знаете как, четете марксистка литература от страниците на нашите вестници и се включете в нашата работа.
превод Владимир Цеков
