Карл Маркс е роден на 5 май 1818 г. в гр. Трир (Рейнска Прусия). Баща му е бил адвокат,. Семейството е било заможно, задружно, културно, но не революционно. След завършването на гимназия в Трир Маркс постъпва в университета, отначало в Бон, след това в Берлин – като изучава правните науки – но най-вече история и философия. Завършва университета през 1841 г., като представя университетска дисертация за философията на Епикур. По своите възгледи Маркс тогава е още хегелианец-идеалист. В Берлин той се числи към кръжока на „левите хегелианци” (Бруно Бауер и др.), които се стремели да правят атеистични и революционни изводи от философията на Хегел.
След завършването на университета Маркс се преселва Бон. На 1 януари 1842 г.). Маркс и Бруно Бауер биват поканени за главни сътрудници, а през октомври 1842 г. става главен редактор на в-к „Рейнски вестник” и се преселва от Бон в Кьолн. Революционно-демократичната насоченост на вестника при редакторството на Маркс става все по-определено и правителството отначало подлага вестника на двойна и тройна цензура, а след това решава да го спре съвсем от 1 януари 1843 г. Наложило се Маркс към тази дата да напусне редакторството, но и неговото излизане не спасява вестника и той бива спрян през март 1843 г.
През 1843 г. Маркс се оженва в Кройцнах за Жени фон Вестфален.
През есента на 1843 г. Маркс отива в Париж, за да издава в чужбина заедно с Арнолд Руге радикалното списание „Немско-френски годишник” от което излиза само първата книжка.
През септември 1844 г. в Париж идва за няколко дни Фридрих Енгелс, който оттогава става най-близкият приятел на Маркс. Те двамата вземат най-горещо участие в тогавашния кипящ живот на революционните групи в Париж (особено значение имало учението на Прудон, с когото Маркс решително разчиства сметките в своята книга „Мизерия на философията”, 1847 .) и в остра борба с различните учения на дребнобуржоазния социализъм изработват теорията и тактиката на революционния пролетарски социализъм или комунизма (марксизма).
През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс бива заставен да напусне Париж като опасен революционер. Той отива в Брюксел. През пролетта на 1847 г. Маркс и Енгелс влизат в тайното пропагандно дружество „Съюз на комунистите”, вземат най-живо участие във втория конгрес на тоя таен съюз (ноември 1847 г. в Лондон) и по негова поръчка написват излезлия през февруари 1848 г. знаменит „Манифест на комунистическата партия”.
Когато през 1848 г. избухва Февруарската революция, Маркс бива изгонен от Белгия. Той отива пак в Париж, а оттук, след Мартенската революция отива в Германия, в Кьолн. От 1 юни 1848 г. до 19 май 1849 г. там излиза „Нов рейнски вестник”; главният му редактор е Маркс. Новата теория е бляскаво потвърдена от хода на революционните събития през 1848-1849 г., както по-късно я потвърждават и всички пролетарски и демократични движения във всички страни на света. Победилата контрареволюция най-напред дава Маркс под съд (оправдан на 9 февруари 1849 г.), а след това го изгонва от Германия (16 май 1849 г.). Маркс отива най-напред в Париж, но и оттук бива прогонен след демонстрацията на 13 юни 1849 г. и отива в Лондон, където живее до самата си смърт.
Неоценимото теоретично наследство, което ни завеща Маркс и днес продължава да разяснява отвратителния живот, който живеем, и вдъхновява за борба хиляди и милиони прогресивни хора по света за социализъм и комунизъм.
К П
