Според Черноризец Храбър азбуката е изработена през 855 година. Скоро тя служи като щит срещу домогванията на немската агресия към славянските земи. Ростислав, княз на Моравия, където немски проповедници се мъчели да насаждат християнството и германизма, в стремежа си да се освободи от немското влияние, се обръща към византийския двор с молба да му се изпратят проповедници на славянски език. През 863 година братята Кирил и Методий с преведени книги и с подготвени ученици пристигат в Моравия, посрещнати с радост от целия народ. Славянската култура започнала да процъфтява. Вбесените немски духовници започват гонения и клевети против братята, поради което те трябвало да отидат в Рим да се оправдават пред папата.
Кирил и Методий са родени в Солун. Те са синове на виден образован чиновник, който е родом от Македония. Методий е бил военоначалник на една област в Македония около 10 години, а след това става монах. Кирил е много образован. Византийската църква нарежда на двамата братя да създадат славянска азбука. Те изпълняват тази задача и започват да превеждат църковни книги на славянски език. В борбата между византийската и римо-католическата църкви за политическо надмощие върху славяните византийската църква решава да служи сред славяните на техния роден език. Вместо неразбираемия за славяните латински език, с който си служела римо-католическата църква, славяните започнали да усвояват християнството на роден език. „Кирил и Методий действали на времето си като талантливи представители и проводници на източно-православното християнство на Византия, като такива те създават по поръка на византийската църква, славянската азбука за политическите и религиозни цели на Византийската империя в средата на славянските народи. Но обстоятелството, че византийската църква се заема да пропагандира и внедрява християнството на славянски език, имало особено за южните и източните славяни изключително важни последици: то обективно изиграва ролята на историческа предпоставка за развитието на самостоятелна национална култура за тези славянски народи, от една страна, и от друга, за тяхното сближаване, за приобщаването им към общочовешката култура”. (Вълко Червенков)
Кирил почива в Рим през 869 година. Методий продължава с голямо усърдие делото на славянската просвета още 16 години в почти всички западни славянски земи. Той е жестоко преследван от немците, трябвало да ходи още
два пъти на обяснения в Рим, прекарва две години и половина в един баварски затвор и претърпява много други страдания. Изморен и измъчен Методий почива през 885 година във Велеград – столицата на Моравия.
Кирил и Методий имали много ученици, които след смъртта на Методий били подложени на големи мъчения от страна на немците. Някои от тях били избити, други хвърлени в затвор, трети предадени в робство, четвърти изгонени от Моравия. След като в България са приети радушно, те се заемат за работа с жар. В резултат на тяхната дейност славянската писменост се разпространява в Сърбия и Русия, от Адриатика до Ледовития и Тихия океани.
Демократичният характер на великото дело на солунските братя е подчертано с гордост от Георги Димитров пред фашисткия съд в Лайпциг: „Още по времето, когато германският император Карл V казвал, че той говори на немски само с конете си, а германските дворяни и образовани хора пишели само на латински и се срамували от немския език, във „варварска” България апостолите Кирил и Методий бяха създали и разпространяваха старобългарската писменост”.
Просветната мисия на солунските братя оставя дълбока и трайна следа в историята на Европа. Българската църква ги канонизира за светци и заедно с учениците им се създава култът към „Светите седмочисленици”.
Всяка година на 24 май в България се почита празникът – на братята Кирил и Методий. Той е един от най-светлите български национални празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
Още от времето на турското робство нашият народ с чувство на патриотична гордост чества деня на славянската писменост 24 май, като ден за почитане паметта на създателите на славянската азбука – братята Кирил и Методий.
Делото на Кирил и Методий е от историческо значение за славянските народи. Защото тяхното дело не е само българско, а общославянско, то е обединяващо звено между всички братски славянски народи. По същество то е прогресивно и революционно дело.
В-к „Комунистическа правда“
